Сирни Заговезни е, искаме и даваме прошка
Българската православна черква уважава през днешния ден църковния празник Неделя Сиропустна , именуван от народа Сирни Заговезн и или Прошка. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него - от понеделник стартира Великият пост.
На този ден църквата приканва вярващите да пречистят душите си , да изпълнят с мир и обич сърцата си, с цел да посрещнат възкръсналия Христос.
Затова традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, дело или мисъл.
На Сирни Заговезни амнистия си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: " Прощавай, мамо, тате.. " - " Господ да прости, простен да си! ", е наложителният отговор.-->
На Сирни Заговезни - преди началото на Великия пост, православните християни за финален път до Великден вкусват млечни артикули и яйца. Приготвят се баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
На трапезата като блажни се ядат единствено млечни и яйчени ястия, по тази причина е наименуван Сирни Заговезни. Прощална неделя, тъй като в този ден всеки желае и дава амнистия за волни или неволни обиди, недобри намерения и планове по отношение на своите близки и познати.
Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и даже доста преди този момент, като у нас е публикуван единствено в някои краища на страната.
Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят сред хората, карнавалът символизира успеха на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата.
На този ден църквата приканва вярващите да пречистят душите си , да изпълнят с мир и обич сърцата си, с цел да посрещнат възкръсналия Христос.
Затова традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, дело или мисъл.
На Сирни Заговезни амнистия си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: " Прощавай, мамо, тате.. " - " Господ да прости, простен да си! ", е наложителният отговор.-->
На Сирни Заговезни - преди началото на Великия пост, православните християни за финален път до Великден вкусват млечни артикули и яйца. Приготвят се баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
На трапезата като блажни се ядат единствено млечни и яйчени ястия, по тази причина е наименуван Сирни Заговезни. Прощална неделя, тъй като в този ден всеки желае и дава амнистия за волни или неволни обиди, недобри намерения и планове по отношение на своите близки и познати.
Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и даже доста преди този момент, като у нас е публикуван единствено в някои краища на страната.
Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят сред хората, карнавалът символизира успеха на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ