Българската православна църква отбелязва днес Въздвижение на Св. Кръст Господен

Българската православна черква отбелязва през днешния ден Въздвижение на Св. Кръст Господен (Кръстовден).

Православната черква прави поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По античен бит на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

Според църковното поверие Света Елена - майката на император Константин Велики, била ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, с цел да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил покрит от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с триумф. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се схванало, когато посредством допиране с един от тях бил възкресен неотдавна умрял човек. Частица от този кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в основната Ерусалимска черква. След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен тържествено на 14 септември 335 година На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го " въздвижва " над главите на присъстващите. От това " въздвижение " получава своето име и празникът.

Според националните поверия, в нощта против Кръстовден всички молебствия ще бъдат чути, тъй като Господ слиза на земята и извършва всяко откровено предпочитание.

 

По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. Народният празник е обвързван с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да стартира сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се " осветява " семето за посев. В някои региони на страната празникът е наименуван гроздоберник, тъй като стартира гроздоберът.