Фигаро: Невиждано студен прием на папата от българските православни християни
Българската православна черква, която е един от най-големите съперници на католицизма, се съгласи да " се срещне " с папата, само че отхвърля всякаква обща молитва. Това е нещо невиждано. Посещението на Франциск в един от най-ортодоксалните бастиони на православието може да се окаже неуспех, в случай че харизмата му не направи знамение. Папата е чудесно осведомен за клопките на това минно поле и ще употребява метода си на протегната ръка, разчитайки на персоналния контакт, написа журналистът Жан-Мари Геноа във " Фигаро ".
Ще успее ли папа Франциск да разчупи българския лед?
Никога през своите 28 пътувания този деятел на " културата на срещата " не е преживявал толкоз ледено посрещане. Не от страна на българските управляващи, тъй като те горещо го поканиха да посети страната на 5 и 6 май. А от страна на Българската православна черква. Тя " ще се срещне " с папата, само че нищо повече. Тя няма избор. Тя даже изиска при започване на април да бъдат направени две ремонти в програмата на визитата и съумя да реализира свеждане до най-малко на контактите сред нейните представители и главата на Католическата черква. А върхът за християните е, че няма да има обща молитва сред католици и православни по време на това пътешестване! Нещо невиждано.
Франциск ще посети в неделя величествената православна катедрала " Св. Александър Невски " в София. Той ще би трябвало да се помоли " в персонално качество " пред трона на двамата братя Св. св. Кирил и Методий,които разпространиха Евангелието в Централна Европа през VIII век. Те са доста почитани от православните християни, както и от католиците. Но папата ще би трябвало да се задоволи с елементарна " безмълвна " молитва, наложена от патриарха. По същия метод междурелигиозната, т.е. икуменическа " молитва за мир ", която трябваше да се организира на 6 май на огромния площад " Независимост " в София, се трансформира в елементарна " среща за мир ".
Така реши Светият Синод на Православната черква на 3 април. Разбира се, той позволи на патриарх Неофит - по-скоро благоразположен към разговор - да " се срещне с папата " в персонално качество, само че забрани на всички свои членове, от върха на йерархията до елементарния набожен, да " вземат участие в каквато и да било обща молитва " с католиците.
Все отново Франциск ще бъде признат в Българската патриаршия, която даде позволение за визитата му в катедралата " Св. Александър Невски ". То ще бъде " допустимо ", взеха решение православните управляващи, само че при едно изискване: " Всяка форма на споделена литургия или молитва, както и носенето на богослужебно облекло са неприемливи за нас, тъй като свещените догми не го разрешават ". Няма да има и музика: " Участието на църковния хор също е невероятно ".
Що се отнася до формалните или католическите прояви на това посещаване, Българската православна черква реши, че е " невероятно " нейни членове да вземат участие в тях, даже и да не са религиозни. Патриархът даже изрази запаси към обстоятелството, че един католически дякон, Иван Иванов, ще бъде формален преводач на патриарха и папата!
Официалната причина за това сърдене произтича от протоколен проблем. Поканата към папата бе отправена единствено от българската страна, само че не и от Православната черква. Неговата действителност обаче е доктринална. В най-крайните случаи, Православната черква се счита за единствената същинска Христова черква. В листата на Православните църкви Българската черква, по-скоро близка до Московската патриаршия, е една от най-строгите. Тя твърдо отхвърля каквото и да било присъединяване в формалните инстанции на католическо-православния разговор.
През юни 2016 година точно Българската православна черква беше първата от 14-те Православни църкви, отказали в последния миг да вземат участие в първия всеправославен събор в Кипър, макар че беше подготвян от години. Тогава неотстъпчивите българи способстваха за неуспеха на доближаването сред Православните църкви. В тази борба Българската черква беше подкрепена обаче от Московската патриаршия. Този отвод бе употребен като предлог за неприемането от българска страна на априори невалидните решения, взети на всеправославния събор.
Разкол в православната вселена
Оста сред Московската патриаршия и тази в България - една от най-старите Православни църкви, е учредена през 927 година и също може да изясни студенинената, проявена към идването на папа Франциск, тъй като то идва в разгара на спора в православната галактика по украинския въпрос.
Украинската православна църкав се освободи от опеката на Москва през декември 2018 година. Тя бе подкрепена и богословски оправдана от Константинополския патриарх. Това провокира непредвидена схизма в православния свят, където нервите са доста обтегнати поради тази рецесия. Светият трон и папа Франциск прочее са изключително близки с Константинополския патриарх Вартоломей. Което по никакъв начин не е прелестно на Московската патриаршия. И затова не е прелестно и на Българската патриаршия.
Въпреки че е сложено под знака на икуменизма, единството на християните, визитата на папата в един от най-ортодоксалните бастиони на православието може да се окаже неуспех, в случай че харизмата на Франциск не направи знамение. Той е чудесно осведомен за клопките на това минно поле и ще употребява метода си на протегната ръка, разчитайки на персоналния контакт, с цел да откри връзка.
Освен този злощастен икуменически аспект, папа Франциск реши да отиде в България, тъй като я счита за
една от най-забравените страни в покрайнините на Европа.
Оттук и визитата му рано в понеделник сутринта в мигрантски лагер в София. Тогава той би трябвало да сложи още веднъж пред Европа въпроса за приемането на бежанци, както упорито го стори при пътуването си в Мароко в края на март. България е член на Европейския съюз.
Утехата в това мъчно пътешестване ще пристигна може би във вторник сутринта, при визитата му в Северна Македония. В Скопие папата ще посети мемориала, отдаден на Св. Тереза от Калкута, родена в този град на 26 август 1910 година. Но тук папата ще се сблъска с различен християнски възел: Македонската православна черква. Тя преди малко скъса със Сръбската православна черква, също гневно антикатолическа, от която беше подвластна. Понастоящем тя не е приета от нито една Православна черква. Срещайки се с папа Франциск, Православната черква на Северна Македония, отпред с патриарх Стефан, търси интернационална видимост и легитимност. Но този жест ще ядоса доста Православните църкви. Така че нищо в никакъв случай не е елементарно на Балканите.
Жан-Мари Геноа “Фигаро”
изт. Гласове, превод от френски: Галя Дачкова
Ще успее ли папа Франциск да разчупи българския лед?
Никога през своите 28 пътувания този деятел на " културата на срещата " не е преживявал толкоз ледено посрещане. Не от страна на българските управляващи, тъй като те горещо го поканиха да посети страната на 5 и 6 май. А от страна на Българската православна черква. Тя " ще се срещне " с папата, само че нищо повече. Тя няма избор. Тя даже изиска при започване на април да бъдат направени две ремонти в програмата на визитата и съумя да реализира свеждане до най-малко на контактите сред нейните представители и главата на Католическата черква. А върхът за християните е, че няма да има обща молитва сред католици и православни по време на това пътешестване! Нещо невиждано.
Франциск ще посети в неделя величествената православна катедрала " Св. Александър Невски " в София. Той ще би трябвало да се помоли " в персонално качество " пред трона на двамата братя Св. св. Кирил и Методий,които разпространиха Евангелието в Централна Европа през VIII век. Те са доста почитани от православните християни, както и от католиците. Но папата ще би трябвало да се задоволи с елементарна " безмълвна " молитва, наложена от патриарха. По същия метод междурелигиозната, т.е. икуменическа " молитва за мир ", която трябваше да се организира на 6 май на огромния площад " Независимост " в София, се трансформира в елементарна " среща за мир ".
Така реши Светият Синод на Православната черква на 3 април. Разбира се, той позволи на патриарх Неофит - по-скоро благоразположен към разговор - да " се срещне с папата " в персонално качество, само че забрани на всички свои членове, от върха на йерархията до елементарния набожен, да " вземат участие в каквато и да било обща молитва " с католиците.
Все отново Франциск ще бъде признат в Българската патриаршия, която даде позволение за визитата му в катедралата " Св. Александър Невски ". То ще бъде " допустимо ", взеха решение православните управляващи, само че при едно изискване: " Всяка форма на споделена литургия или молитва, както и носенето на богослужебно облекло са неприемливи за нас, тъй като свещените догми не го разрешават ". Няма да има и музика: " Участието на църковния хор също е невероятно ".
Що се отнася до формалните или католическите прояви на това посещаване, Българската православна черква реши, че е " невероятно " нейни членове да вземат участие в тях, даже и да не са религиозни. Патриархът даже изрази запаси към обстоятелството, че един католически дякон, Иван Иванов, ще бъде формален преводач на патриарха и папата!
Официалната причина за това сърдене произтича от протоколен проблем. Поканата към папата бе отправена единствено от българската страна, само че не и от Православната черква. Неговата действителност обаче е доктринална. В най-крайните случаи, Православната черква се счита за единствената същинска Христова черква. В листата на Православните църкви Българската черква, по-скоро близка до Московската патриаршия, е една от най-строгите. Тя твърдо отхвърля каквото и да било присъединяване в формалните инстанции на католическо-православния разговор.
През юни 2016 година точно Българската православна черква беше първата от 14-те Православни църкви, отказали в последния миг да вземат участие в първия всеправославен събор в Кипър, макар че беше подготвян от години. Тогава неотстъпчивите българи способстваха за неуспеха на доближаването сред Православните църкви. В тази борба Българската черква беше подкрепена обаче от Московската патриаршия. Този отвод бе употребен като предлог за неприемането от българска страна на априори невалидните решения, взети на всеправославния събор.
Разкол в православната вселена
Оста сред Московската патриаршия и тази в България - една от най-старите Православни църкви, е учредена през 927 година и също може да изясни студенинената, проявена към идването на папа Франциск, тъй като то идва в разгара на спора в православната галактика по украинския въпрос.
Украинската православна църкав се освободи от опеката на Москва през декември 2018 година. Тя бе подкрепена и богословски оправдана от Константинополския патриарх. Това провокира непредвидена схизма в православния свят, където нервите са доста обтегнати поради тази рецесия. Светият трон и папа Франциск прочее са изключително близки с Константинополския патриарх Вартоломей. Което по никакъв начин не е прелестно на Московската патриаршия. И затова не е прелестно и на Българската патриаршия.
Въпреки че е сложено под знака на икуменизма, единството на християните, визитата на папата в един от най-ортодоксалните бастиони на православието може да се окаже неуспех, в случай че харизмата на Франциск не направи знамение. Той е чудесно осведомен за клопките на това минно поле и ще употребява метода си на протегната ръка, разчитайки на персоналния контакт, с цел да откри връзка.
Освен този злощастен икуменически аспект, папа Франциск реши да отиде в България, тъй като я счита за
една от най-забравените страни в покрайнините на Европа.
Оттук и визитата му рано в понеделник сутринта в мигрантски лагер в София. Тогава той би трябвало да сложи още веднъж пред Европа въпроса за приемането на бежанци, както упорито го стори при пътуването си в Мароко в края на март. България е член на Европейския съюз.
Утехата в това мъчно пътешестване ще пристигна може би във вторник сутринта, при визитата му в Северна Македония. В Скопие папата ще посети мемориала, отдаден на Св. Тереза от Калкута, родена в този град на 26 август 1910 година. Но тук папата ще се сблъска с различен християнски възел: Македонската православна черква. Тя преди малко скъса със Сръбската православна черква, също гневно антикатолическа, от която беше подвластна. Понастоящем тя не е приета от нито една Православна черква. Срещайки се с папа Франциск, Православната черква на Северна Македония, отпред с патриарх Стефан, търси интернационална видимост и легитимност. Но този жест ще ядоса доста Православните църкви. Така че нищо в никакъв случай не е елементарно на Балканите.
Жан-Мари Геноа “Фигаро”
изт. Гласове, превод от френски: Галя Дачкова
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ