Днес отбелязваме един от най- големите празници
Българската православна черква празнува на 2 февруари Сретение Господне, един от 12-те велики празници през годината.
Сретение от славянски значи " среща “. Чества се четиридесетия ден от раждането на Иисус Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнският бит майката да носи детето на 40-тия ден в църквата.
На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Йерусалимския храм, с цел да бъде отдаден на Бога според Мойсеевия закон. По същото време Светата Божа майка минала ритуално филтриране и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква. Духом образован, в храма отишъл праведният дъртак Симеон, който от доста епохи очаквал да види Христа – " Утехата Израилева “. Нему било дадено, че няма да вкуси гибел, до момента в който не види Спасителя на света.
В църковната работа на този ден се акцентира фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, посредством Когото бе основан светът, в този момент лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, в този момент Сам извършва Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора. По благоверен бит новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение, а на майките се чете избрана молитва.
2 февруари е също и български национален празник – Петльовден. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата, празник на мъжката рожба.
Според разказите по време на турското робство еничарите минавали на този ден и отвеждали най-хубавите и най-здравите момчета. От която къща вземали дете, турците поставяли кървясъл знак на портата. Тази жестока традиция е наречена кръвен налог. Намерили се обаче умни дами, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците злокобния знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия налог.
Традицията повелява на този ден майката на мъжко чадо да заколи петел, да направи кръстен знак на прага на къщата и по челата на момчетата. На трапезата наложително се поставя манджа от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета и други
В предишното на този ден имало възбрана да се допира нож, секира, ножица, куки; не плетели и не работели. Вярвали, че по този начин децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Девойките постоянно на този празник не излизали на открито, тъй като се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с подобен темперамент ще бъде и бъдещият им брачен партньор. Никой не желал да срещне някой алкохолик, грозник или лентяй. Спазвало се полово самоограничение. Раздавали се питки и по това какъв е денят се гадаело каква ще е годината: в случай че времето е хубаво, такова ще е и през идващите 40 дни. Вярва се, че в случай че на този ден дадеш пари – цяла година ще даваш, в случай че вземеш – цяла година ще взимаш.
Сретение от славянски значи " среща “. Чества се четиридесетия ден от раждането на Иисус Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнският бит майката да носи детето на 40-тия ден в църквата.
На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Йерусалимския храм, с цел да бъде отдаден на Бога според Мойсеевия закон. По същото време Светата Божа майка минала ритуално филтриране и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква. Духом образован, в храма отишъл праведният дъртак Симеон, който от доста епохи очаквал да види Христа – " Утехата Израилева “. Нему било дадено, че няма да вкуси гибел, до момента в който не види Спасителя на света.
В църковната работа на този ден се акцентира фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, посредством Когото бе основан светът, в този момент лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, в този момент Сам извършва Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора. По благоверен бит новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение, а на майките се чете избрана молитва.
2 февруари е също и български национален празник – Петльовден. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата, празник на мъжката рожба.
Според разказите по време на турското робство еничарите минавали на този ден и отвеждали най-хубавите и най-здравите момчета. От която къща вземали дете, турците поставяли кървясъл знак на портата. Тази жестока традиция е наречена кръвен налог. Намерили се обаче умни дами, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците злокобния знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия налог.
Традицията повелява на този ден майката на мъжко чадо да заколи петел, да направи кръстен знак на прага на къщата и по челата на момчетата. На трапезата наложително се поставя манджа от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета и други
В предишното на този ден имало възбрана да се допира нож, секира, ножица, куки; не плетели и не работели. Вярвали, че по този начин децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Девойките постоянно на този празник не излизали на открито, тъй като се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с подобен темперамент ще бъде и бъдещият им брачен партньор. Никой не желал да срещне някой алкохолик, грозник или лентяй. Спазвало се полово самоограничение. Раздавали се питки и по това какъв е денят се гадаело каква ще е годината: в случай че времето е хубаво, такова ще е и през идващите 40 дни. Вярва се, че в случай че на този ден дадеш пари – цяла година ще даваш, в случай че вземеш – цяла година ще взимаш.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ