20 години история: Българско училище във Вашингтон празнува юбилей
Българската общественост в Съединените щати отпразнува 20 години от основаването на обичания учебен и културен център " Свети Климент Охридски " във Вашингтон. Юбилеят беше маркиран с празненство, на което участваха доста сегашни и някогашни ученици и посланикът ни в Съединени американски щати Георги Панайотов.
Как се учат български език, история и обичаи на 8000 км от родината - вижте в репортажа на Цветелина Йорданова.
Две десетилетия - въпреки и не дългогодишна, историята на центъра и българското учебно заведение, което е част от него, е белязана от достижения, безрезервност и решеност да се поддържа връзката с България. Създадено е от група запалянковци като план " Всичко за България ", само че се разраства до учебно заведение, което работи по системата на МОН - в началото едвам с 12 дечица, а в този момент - със 135 възпитаници - в детската градина и в класове от I до XII клас.
Нямат лична постройка, само че преподават с обсег и ентусиазъм.
Доротея Кадра е шеф от три години.
" Намира се във Феърфакс, Вирджиния. Но обгръщаме и щата Мериленд, с изключение на щата Вирджиния и Вашингтон, окръг Колумбия, тъй че имаме фамилии, които пътуват час, даже повече от час, с цел да стигнат до учебното заведение ", споделя тя.
Повечето от децата са виждали България.
" Много от тях в часовете с такава наслада обичат да преглеждат картата на България и да демонстрират до каква степен са пътували, кои градове са видели, какво им е харесало, къде са прекарали ваканцията с околните си ", добавя Доротея.
Изучават български език и литература, история и география на България, а в извънкласните занимания - танци, обичаи и традиции, театрално изкуство, а в часовете по изобразяване даже секат златни монети.
За Доротея Кадра, чиито две деца също са в учебното заведение, както и за останали 25 учители, да преподават е идея.
" Всички го вършим поради децата ни. Толкова е хубаво, когато виждаме желанието, с което идват, желанието, с което желаят да научават българския език, да танцуват български танци, да се изявяват! Иска ни се просто да познават тази част от идентичността си, да остане в тях и без значение някой ден в коя част на света ще живеят, да познават тази част от себе си и да изпитват горделивост от това, че са и българчета ", споделя Кадра.
Как се учат български език, история и обичаи на 8000 км от родината - вижте в репортажа на Цветелина Йорданова.
Две десетилетия - въпреки и не дългогодишна, историята на центъра и българското учебно заведение, което е част от него, е белязана от достижения, безрезервност и решеност да се поддържа връзката с България. Създадено е от група запалянковци като план " Всичко за България ", само че се разраства до учебно заведение, което работи по системата на МОН - в началото едвам с 12 дечица, а в този момент - със 135 възпитаници - в детската градина и в класове от I до XII клас.
Нямат лична постройка, само че преподават с обсег и ентусиазъм.
Доротея Кадра е шеф от три години.
" Намира се във Феърфакс, Вирджиния. Но обгръщаме и щата Мериленд, с изключение на щата Вирджиния и Вашингтон, окръг Колумбия, тъй че имаме фамилии, които пътуват час, даже повече от час, с цел да стигнат до учебното заведение ", споделя тя.
Повечето от децата са виждали България.
" Много от тях в часовете с такава наслада обичат да преглеждат картата на България и да демонстрират до каква степен са пътували, кои градове са видели, какво им е харесало, къде са прекарали ваканцията с околните си ", добавя Доротея.
Изучават български език и литература, история и география на България, а в извънкласните занимания - танци, обичаи и традиции, театрално изкуство, а в часовете по изобразяване даже секат златни монети.
За Доротея Кадра, чиито две деца също са в учебното заведение, както и за останали 25 учители, да преподават е идея.
" Всички го вършим поради децата ни. Толкова е хубаво, когато виждаме желанието, с което идват, желанието, с което желаят да научават българския език, да танцуват български танци, да се изявяват! Иска ни се просто да познават тази част от идентичността си, да остане в тях и без значение някой ден в коя част на света ще живеят, да познават тази част от себе си и да изпитват горделивост от това, че са и българчета ", споделя Кадра.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ