В квадратите на „Кръгло време”
Българската общественост в немскоезичните страни в Европа познава добре Румяна Захариева. Нейната популярност като преводач и популяризатор на българската литература от дълго време притегля вниманието на родни и непознати издатели. Малко познато за нас обаче остава персоналното ѝ творчество – поетично и белетристично.
В края на октомври у нас беше показан нейният разказ „ Ръкавици за Студената война ”. А при започване на декември излезе стихосбирката ѝ „ Кръгло време ” (изд. „ Мултипринт ”, 2018). Изданието е спечелило през тази година конкурс на Министерство на културата. Премиерата на солидното томче се състоя в Клуб „ Журналист ” на 12 декември и притегли десетки фенове на поезията, писатели, публицисти, преводачи.
Събитието се водеше от поета Димитър Христов, който срещна присъстващите с биографията на Румяна Захариева – от родния Балчик през Русе до Бон, както и с акцентите в „ Кръгло време ”: „ Това е изстрадана книга и съставлява принос в български вер либр. Авторката гледа и на българската и европейска реалност по един дистанциран метод. Стиховете тук са писани дълго време. Поезията на Зхараиева е огледало, което концентрира светлината върху извънредно значими неща – сблъскът на персоналния и публичния живот ”.
Издателят Асен Асенов означи, че през тази година той е направил притежание на българската аудитория творбите на три поетеси от български генезис, които живеят в чужбина: Рада Добриянова (Швеция), Мая Панайотова (Белгия) и Румяна Захариева (Германия).
Какво бихме могли да открием в новата стихосбирка „ Кръгло време ”? Проникваме в един бинарен свят – колкото български като изконни показа, толкоз глобалистичен като характерология на протичащото се с нашите сънародници в чужбина. Много от писателите ни зад граница издават книги в България, макар че към този момент от дълго време са билингвисти и творят на други езици. Да чуеш оценката на родна земя е нещо неоценимо за тяхното креативно амплоа. Такъв е казусът и с Румяна Захариева, която има няколко книги, написани на немски език.
В подтекста на цялостното звучене на селектираните произведения отеква един трагичен в крайностите си стон: разпадът на фамилните полезности рефлектира в едно трагично „ самопоглъщане ” на „ аз ”-а:
когато слизам надълбоко в себе си
в личното си клетъчно пространство
и светлината тъче броня
за страха ми
прощавам се с родния си език
замлъквам
Поетесата съумява да насити словесната амалгама със мощно прочувствена рефлективност, избухлива мощ на въображението си, оксиморонно изкривяване на забележимото, философско обговаряне на битовото. Еротиката е основен миг в метафоричната тъкан на нейните положения – житейското търси и намира своя езиков еквивалент в една саморазголена откровеност. Някои от стилистичните фигури, които с лекост тя вкарва в стиха си, звучат стряскащо със своята натуралистичност. Но това е нейният въздействащ инструментариум, новаторската формула на постмодерното схващане, което е асимилирало уроците на сюрреализма в едни нови конструкти – плътското към този момент не е грозно, лексиката от науката е присъща на интелектуалната лирика:
…оплодената фоликула на луната
ще се загнезди крепко
в хормонално смутения заоблачен слой
на небето
(„ Женски език ”)
Ако би трябвало да обърнем внимание на тематичния диапазон в тази книга, то той е много впечатляващ: от типично женската „ Сласт ” и полемичните разговори с мъжете, през миграционните проблеми в „ Подпалиха леговище на бежанци ”, до цикъла „ Завръщане ”, където носталгичните описания и драмата на завърналия се при родната пръст човек поразяват с точните послания към днешния безсърдечен българин. Изключително мощни са стихотворенията „ Роден език ”, „ Метаморфоза ”, „ Съдба ”, „ България ”… Има един стих, който незабавно се запечатва в съзнанието на читателя: „ …в мен се удави морето ”. Каква по-обобщаваща трагичност, изразена толкоз сбито?!
В поетичния почерк на Румяна Захариева няма да намерите сладникавост – лирическият персонаж е мъжко момиче, каквото познаваме от поезията на други наши поетеси – Валентина Радинска и Маргарита Петкова. Този хъс за живот, за себереализация, който блика от тяхната лирика, е налице и в императивно-приглушената позиция на Захариева. В едно свое стихотворение тя смъква маската на бутафорните условности и декларира:
…след толкоз десетилетия
предядрен боязън
ще огладнея
за живот.
Вероятно творчеството на Румяна Захариева е мощно повлияно от актуалната немска лирика, тъй като очевидно в противоположната вероятност на страданието ние откриваме това „ подобие на несходството ” (по израза на Школовски), което я възвисява като персона. Мигът на обладаване на някакво положение е непредсказуем в своята динамичност – лирическата героиня по едно и също време ненавижда, копнее, надява се и се прости с живота. Но това не е колебливост на изменчивата женска природа, а по този начин мечтаната от генерации дами многопластова роля – убежището на майката, обичаната, жената-воин, мадоната, грешницата… Или както поетесата изповядва в парадоксалните си проникновения: „ …да си почтен в туй отговорно време/ е най-голямата виновност ”.
Тази целокупност на проекцията „ живот ” ще ни впечатли и в стихотворението „ Кръгло време ” – конфликтът и раздялата, сладостта и горчивината, зачатието и смъртта… Едни секунди от фантазията на всеки човек да бъде освен това от сянка в спиралата на цивилизацията.
За авторката:
Румяна Захариева (1950) е родена в Балчик. Завършва Английска езикова гимназия в Русе, славистика и британска лингвистика в Бон. От 1970 година живее в Германия. Немско-българска писателка, поетеса и преводачка. Сътрудник на Западногерманското радио WDR, на НR, DLF и ORF. През 1978 година е оповестена първата ѝ стихосбирка на немски под заглавие „ Geschlossene Kurve ” – „ Крива затворена ”, която излиза и на български в „ Народна юноша ” (1985). В Германия написа и разгласява основно прозаичност. Първият й разказ „ EINES TAGES JETZT… “ („ ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ СЕГА или за какво Елизабет Шлаифенбаум промени живота си ”) излиза през 1987 година През 1990 година е последван от романа на българското ѝ детство „ 7 Kilo Zeit “ – „ 7 кг време ”, който излезе през 2018 година в изд. „ Хермес ” под заглавие „ Ръкавици за студената война ”. Текстът не е превод от немски, а е пресъздаден от авторката напряко на български език. През 1979 година Захариева е удостоена с премията на Северен Рейн–Вестфалия, за млади немскоезични писатели и през 1998 година – с премията на литературното обединяване Die LESE в гр. Бон. Тя е първият чужденец-писател, пишещ на нематерния си немски език, почетен с тези награди. Автор е и на няколко радиопиеси. Член е на немския П.Е.Н.-център и на Съюза на немските писатели от 1987 година
Превела е и е разгласила на немски език творби на Блага Димитрова, Константин Павлов, Радой Ралин, Ивайло Петров, Николай Табаков, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Румен Леонидов, Анжела Димчева и др.
В края на октомври у нас беше показан нейният разказ „ Ръкавици за Студената война ”. А при започване на декември излезе стихосбирката ѝ „ Кръгло време ” (изд. „ Мултипринт ”, 2018). Изданието е спечелило през тази година конкурс на Министерство на културата. Премиерата на солидното томче се състоя в Клуб „ Журналист ” на 12 декември и притегли десетки фенове на поезията, писатели, публицисти, преводачи.
Събитието се водеше от поета Димитър Христов, който срещна присъстващите с биографията на Румяна Захариева – от родния Балчик през Русе до Бон, както и с акцентите в „ Кръгло време ”: „ Това е изстрадана книга и съставлява принос в български вер либр. Авторката гледа и на българската и европейска реалност по един дистанциран метод. Стиховете тук са писани дълго време. Поезията на Зхараиева е огледало, което концентрира светлината върху извънредно значими неща – сблъскът на персоналния и публичния живот ”.
Издателят Асен Асенов означи, че през тази година той е направил притежание на българската аудитория творбите на три поетеси от български генезис, които живеят в чужбина: Рада Добриянова (Швеция), Мая Панайотова (Белгия) и Румяна Захариева (Германия).
Какво бихме могли да открием в новата стихосбирка „ Кръгло време ”? Проникваме в един бинарен свят – колкото български като изконни показа, толкоз глобалистичен като характерология на протичащото се с нашите сънародници в чужбина. Много от писателите ни зад граница издават книги в България, макар че към този момент от дълго време са билингвисти и творят на други езици. Да чуеш оценката на родна земя е нещо неоценимо за тяхното креативно амплоа. Такъв е казусът и с Румяна Захариева, която има няколко книги, написани на немски език.
В подтекста на цялостното звучене на селектираните произведения отеква един трагичен в крайностите си стон: разпадът на фамилните полезности рефлектира в едно трагично „ самопоглъщане ” на „ аз ”-а:
когато слизам надълбоко в себе си
в личното си клетъчно пространство
и светлината тъче броня
за страха ми
прощавам се с родния си език
замлъквам
Поетесата съумява да насити словесната амалгама със мощно прочувствена рефлективност, избухлива мощ на въображението си, оксиморонно изкривяване на забележимото, философско обговаряне на битовото. Еротиката е основен миг в метафоричната тъкан на нейните положения – житейското търси и намира своя езиков еквивалент в една саморазголена откровеност. Някои от стилистичните фигури, които с лекост тя вкарва в стиха си, звучат стряскащо със своята натуралистичност. Но това е нейният въздействащ инструментариум, новаторската формула на постмодерното схващане, което е асимилирало уроците на сюрреализма в едни нови конструкти – плътското към този момент не е грозно, лексиката от науката е присъща на интелектуалната лирика:
…оплодената фоликула на луната
ще се загнезди крепко
в хормонално смутения заоблачен слой
на небето
(„ Женски език ”)
Ако би трябвало да обърнем внимание на тематичния диапазон в тази книга, то той е много впечатляващ: от типично женската „ Сласт ” и полемичните разговори с мъжете, през миграционните проблеми в „ Подпалиха леговище на бежанци ”, до цикъла „ Завръщане ”, където носталгичните описания и драмата на завърналия се при родната пръст човек поразяват с точните послания към днешния безсърдечен българин. Изключително мощни са стихотворенията „ Роден език ”, „ Метаморфоза ”, „ Съдба ”, „ България ”… Има един стих, който незабавно се запечатва в съзнанието на читателя: „ …в мен се удави морето ”. Каква по-обобщаваща трагичност, изразена толкоз сбито?!
В поетичния почерк на Румяна Захариева няма да намерите сладникавост – лирическият персонаж е мъжко момиче, каквото познаваме от поезията на други наши поетеси – Валентина Радинска и Маргарита Петкова. Този хъс за живот, за себереализация, който блика от тяхната лирика, е налице и в императивно-приглушената позиция на Захариева. В едно свое стихотворение тя смъква маската на бутафорните условности и декларира:
…след толкоз десетилетия
предядрен боязън
ще огладнея
за живот.
Вероятно творчеството на Румяна Захариева е мощно повлияно от актуалната немска лирика, тъй като очевидно в противоположната вероятност на страданието ние откриваме това „ подобие на несходството ” (по израза на Школовски), което я възвисява като персона. Мигът на обладаване на някакво положение е непредсказуем в своята динамичност – лирическата героиня по едно и също време ненавижда, копнее, надява се и се прости с живота. Но това не е колебливост на изменчивата женска природа, а по този начин мечтаната от генерации дами многопластова роля – убежището на майката, обичаната, жената-воин, мадоната, грешницата… Или както поетесата изповядва в парадоксалните си проникновения: „ …да си почтен в туй отговорно време/ е най-голямата виновност ”.
Тази целокупност на проекцията „ живот ” ще ни впечатли и в стихотворението „ Кръгло време ” – конфликтът и раздялата, сладостта и горчивината, зачатието и смъртта… Едни секунди от фантазията на всеки човек да бъде освен това от сянка в спиралата на цивилизацията.
За авторката:
Румяна Захариева (1950) е родена в Балчик. Завършва Английска езикова гимназия в Русе, славистика и британска лингвистика в Бон. От 1970 година живее в Германия. Немско-българска писателка, поетеса и преводачка. Сътрудник на Западногерманското радио WDR, на НR, DLF и ORF. През 1978 година е оповестена първата ѝ стихосбирка на немски под заглавие „ Geschlossene Kurve ” – „ Крива затворена ”, която излиза и на български в „ Народна юноша ” (1985). В Германия написа и разгласява основно прозаичност. Първият й разказ „ EINES TAGES JETZT… “ („ ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ СЕГА или за какво Елизабет Шлаифенбаум промени живота си ”) излиза през 1987 година През 1990 година е последван от романа на българското ѝ детство „ 7 Kilo Zeit “ – „ 7 кг време ”, който излезе през 2018 година в изд. „ Хермес ” под заглавие „ Ръкавици за студената война ”. Текстът не е превод от немски, а е пресъздаден от авторката напряко на български език. През 1979 година Захариева е удостоена с премията на Северен Рейн–Вестфалия, за млади немскоезични писатели и през 1998 година – с премията на литературното обединяване Die LESE в гр. Бон. Тя е първият чужденец-писател, пишещ на нематерния си немски език, почетен с тези награди. Автор е и на няколко радиопиеси. Член е на немския П.Е.Н.-център и на Съюза на немските писатели от 1987 година
Превела е и е разгласила на немски език творби на Блага Димитрова, Константин Павлов, Радой Ралин, Ивайло Петров, Николай Табаков, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Румен Леонидов, Анжела Димчева и др.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ