Българската народна банка съобщи за очаквана рекордна печалба на банките

Българската национална банка заяви за предстояща рекордна облага на банките през 2018 година – над 1,5 милиарда лв.. Министерството на здравеопазването по-рано заяви, че задълженията на държавните и общински лечебни заведения са близо половин милиард лв..
Рекордната облага на банките се осъществя на фона на рекордно ниски лихви по заемите – главният източник на доход на една банка. Как става това? Отговорът дава Българска народна банка – за последната година банките чакат доходи от такси и комисионни в размер на близо 1 милиард лв..

Въпросът тук, обаче не е какво вършат банките и за какво осъществят рекордни облаги освен това не от главната си активност. Въпросът е за какво в нашата страна банковият бранш процъфтява, а лечебните заведения едвам свързват двата края?
Да не би банкерите да са доста умни и предприемчиви а всички доктори да са тъпи и мързеливи? Всеки знае, че с цел да станеш добър доктор се изискват повече качества и старания, в сравнение с да станеш добър банкер.
Причината би трябвало да е другаде. Всички банки, като се изключи една са частни. Както стана дума лечебните заведения със отговорности са най-вече държавните и общински. Загубите на едно държавно дружество не водят до персонални загуби на шефа му. В множеството случаи е тъкмо противоположното. Не беше огромна изненада, когато се видя, че шефове на лечебни заведения с огромни задължения се оказаха измежду най-заможните от съсловието.

Ако предприятието обществено, загубите са за публиката, в случай че е твое, загубите стават персонални. Наличието на държавна/общинска благосъстоятелност е причина за неприятни резултати, само че не може да изясни напълно разликите в двата бранша. Частните лечебни заведения, въпреки да нямат огромни загуби, са доста надалеч от оповестените от банките облаги, в случай че въобще имат облаги.
Следователно повода би трябвало да се търси в разпоредбите, по които действат двата бранша.
Банките нямат предели. Банките могат сами да дефинират типа и размера на таксите, комисионите и лихвите.
Болниците имат предели както на активността, по този начин и на приходите. Потребителските такси се дефинират със закон и повече от половината пациенти са освободени от тях. Болниците купуват с Данък добавена стойност, само че не могат да начисляват Данък добавена стойност.
Формално всички са здравно обезпечени, само че действително здравни вноски внасят не повече от 2,5 милиона души. Другите или се обезпечават от бюджета или въобще не се обезпечават.
Формално банкирането не е наложително, само че на процедура, елементарен човек не може да може без банкова сметка, даже единствено с цел да получи пенсията си. Има закон, който лимитира заплащанията в брой. Хората нямат опция за съхранението на парите си и по този начин депозитите в банките са достигнали и надхвърлили 100 милиарда лв. при нулева и даже негативна рентабилност.

Всичко това не е станало от единствено себе си, нито е наложено от вън. Станало е като представителите на обществото в ръководството, поредно са приемали правила и разпореждания, които са облагодетелствали едни браншове, а други са ограничавали. Очевидно за обществото ни банкерите са по-важни от докторите. Иначе, разпоредбите щяха да са други.
Добрата вест е, че в случай че обществото реши, че докторите са му значими, то разпоредбите могат да бъдат изменени когато и да е.
Може да вземем за пример да се махнат лимитите, може да се махнат редица ограничавания за лечебните заведения и лекарите и да им се разреши регистрация по Данък добавена стойност. Може лечебните заведения да се приватизират, може да се махне монопола, може... описът е дълъг.
Може, да вземем за пример да се разреши вместо в банките, който желае да държи спестяванията си в НЗОК. Така най-малко загубата от лихви ще отива за здраве.