Българската минерално-суровина индустрия не може да съществува изолирано. Това посочи

Българската минерално-суровина промишленост не може да съществува изолирано. Това уточни проф. дтн инж. Николай Вълканов, ръководител на Българската минно-геоложка камара на заседание по случай националното честване на Деня на миньора. Вълканов показа положението на българската суровинно-минна промишленост през 2017 година Той обърна внимание на преразгледаната визия от страна на Европейския съюз преди няколко години и за смисъла, което се отдава на минерално-суровинната промишленост изключително за развиването на стопанската система. Това, съчетано с подобряването на административната среда и образованието обръща за импорт и експорт. Ако не се ускори добива на първични материали, то това може да се отрази на устойчивостта на всяка една страна от общността.

Минерално-суровинната промишленост е бранш, който има стратегическо значение за стопанската система на България и е в основата на всички други промишленост, а също по този начин и значим фактор за икономическата непоклатимост и енергийната сигурност на страната, България заема трето място в европейския рандеман, уточни също Вълканов. Според данните главните първични материали, които се добиват в България са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит и други

Към 1 май тази година откритите залежи на подземни благосъстояния (без минни отпадъци) са 448 броя.

Българската минерално-суровинна промишленост е измежду най-развитите в Европейски Съюз. В бранша през последната година работят 24 хиляди души. Броят на заетите в обвързваните промишлености е 120 хиляди. „ 120 хиляди са заетите в обвързваните с минната промишленост действия “, разгласи той.
„ 47 хиляди лв. е добавената стойност на един ангажиран в бранша “, разяснява Николай Вълканов и добави, че износът през предходната година е на стойност 5.5 милиарда лв..

„ Общата стойност на продукцията бележи растеж от 9%, достигайки над 2 милиарда лв. “, сподели още той. Според формалните данни на бранша, общата стойност на създадената продукция на предприятията от бранш „ Добивна индустрия “ през 2017 година регистрира растеж от 9 % - до 2 719,935 млн. лева

Действащите позволения за търсене и изследване или з изследване са 96 броя, а настоящите концесии за рандеман на подземни благосъстояния са общо 531. От към 80 % минните действия в страната се правят по открит прийом. Размерът на концесионните доходи през 2017 година е за над 79 млн. лева (79 305 637 лева.), което е най-високата отчетна сума за последните години като се изключи 2016 година, когато заради изчистване на забавени заплащания в енергийния бранш сумата бе по-висока.

Общият рандеман на потребни изкопаеми в страната ни през предходната година доближава 108,69 млн. тона, което е нарастване с 1 % или с 11 млн. тона повече спрямо година по-рано. Повишение в добива има при всички браншове, като съществено е нарастването при индустриалните минерали (ръст от 37 %). Въгледобивът нараства също – с 10 % по отношение на миналата година, а при рудодобива съвсем няма смяна – 1 %. Спад има при добива на течни горива и на скално-облицовъчни материали – 18 %. При добива на течни горива спадът по отношение на 2016 година е 65 %.
По данни за 2017 година продуктите от минерално-суровинната промишленост образуват 5,5 милиарда лева от общия експорт или 1 %, което е доста висок дял спрямо другите промишлености. Инвестициите също порастват и са от порядъка на към пет милиарда лв..

Николай Вълканов обърна внимание на първия построен рудник в страната ни от 40 години насам от Дънди Прешъс Металс – Ада Тепе за рандеман на злато.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова също акцентира на смисъла на минерално-суровинната промишленост за стопанската система, а в частност и за енергийната самостоятелност на България.

„ Минерално-суровинната промишленост е стратегическа за българска стопанска система, осигурявайки към 4% от Брутният вътрешен продукт, а създадената продукция е на стойност над 2.7 милиарда лева Ключово е смисъла на бранша и за развиването на редица райони в страната, защото 50% от концесионните хонорари постъпват по техните бюджети. По този метод се подсигурява развиването на общините и възстановяване стандарта на живот на техните поданици “. Това сподели министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на отчетното заседание по случай Деня на миньора. „ От началото на 2017 година до края на месец юли 2018 година приходите от концесионна активност възлизат на над 143 млн. лева, от които по сметките на общините – повече от 71 млн. лева “, акцентира тя.

„ Нашето държавно управление стои твърдо зад устойчивото развиване на минно-добивния бранш в страната. Позицията ни е, че секторът би трябвало да работи на пазарен принцип, при съблюдаване на конкуренцията. За тази цел през месец декември предходната година след законодателна смяна, успяхме да инкриминираме противозаконния рандеман на подземни благосъстояния. По този метод ще се понижат директните загуби за работещите в бранша компании.

Петкова напомни, че по време на първото българско председателство на Съвета на Европейски Съюз, в София се организира петото издание на Европейския минен бизнес конгрес. „ Според нашите интернационалните сътрудници българската минерално-суровинна промишленост се подрежда на едно от първите места в Европа. Има какво да покажем и с какво да се гордеем “. По думите й тази висока оценка нямаше да е реалност без неуморните старания и високия професионализъм на всички заети в бранша.

Министърът на труда и обществената политика обърна внимание за смисъла на бранша за устойчивостта на районите. Поздравления сервираха и зам.-министрите на околната среда и водите и на стопанската система, както и шефовете на синдикалните организации. Поздравителен адрес бе прочетен и от името на министър-председателя Борисов.