Легендата в тениса на маса Даниела Гергелчева празнува 60-та си годишнина
Българската легенда в тениса на маса Даниела Гергелчева чества през днешния ден своя 60-годишен празник и почетена с благо празненство, на което участваха и състезатели от националния тим на България във всички възрастови групи в спорта.
Гергелчева, която е единствената българка европейска шампионка от Гьотеборг през 1990 година, както и двукратна участничка на Олимпийски игри (Сеул 88, Барселона 92), бе поздравена от министъра на младежта и спорта Георги Глушков, получи грамота от Българския олимпийски комитет, от Българската федерация по тенис на маса, плакет от Националната спортна академия, от родния си клуб Родопи Момчилград, както и специфичен орден от шампионата за ветерани.
" Благодаря на всички за пожеланията. Най-важното за мен в спорта при работата ми с треньорите и било да се разбираме, да можем да отстъпваме, тъй като не съм елементарен темперамент ", сподели огромната състезателка и треньорка.
На тържеството участваха майката на спортистката Ирина, брачният партньор ѝ Марин, както и щерка ѝ Ина, която приключва магистратура по право в Монпелие.
" Тренирах и футбол, само че по наше време женският футбол не беше прочут. Затова се отдадох на тениса на маса. Но и до момента проследявам футбола ", сподели още Гергелчева, която е 11 пъти шампионка на Франция с отбора на Монпелие - три пъти като състезателка и осем пъти като треньорка, като е и почетен жител на южния френски град.
" Съветът ми към децата е да не се отхвърлят, да се борят до дъно. Те не са по-лоши от останалите чужденци. Като играч е мъчно да се пребориш с огромна конкуренция на всички останали, като треньор е мъчно да се бориш с родителите, които са по-амбициозни от децата. Това е - работа и битка. Гордейте се, че сте българи ", сподели тя на младите гении от спорта.
" Никога не съм се извинявала, когато съм била мъже на тенис на маса. Ние бяхме добър колектив, бъзикахме се непрекъснато. От топ 10 на мъжете бях на пето място и имаше играчи, които не желаеха да се изправят против мен. Аз бях мъчително амбициозна, което не е чак толкоз хубаво ", спомни си юбилярката.
" Живеех в 15-ти блок на Студентския град, пътувах с рейс 94 за подготовка. Сутрин упражнявах по два часа, след това почивах в квартирата, следобяд още веднъж упражнявах, а вечер си говорихме с треньорите за други спортове и пиехме по чашка бира ", сподели разчувстваната Гергелчева.
За юбилея ѝ пристигнаха и двама от треньорите ѝ - Исак Коен и проф. Марин Гъдев, които също описаха мемоари от взаимната си работа.
" Нека бъде все по този начин усмихната! Господ си знае работата. Събирането на този екип бе случайно, само че ние бяхме забелязали огромния капацитет на Даниела. Всичко е екипна работа и не е било елементарно. Тя беше доста взискателна към нас, треньорите. Трябваше да разбираем за какво вършим всичко. Като се получи симбиозата, тя потегли нагоре! Аз я имам за част от моето семейство ", сподели Гъдев.
" Успехът не идва единствено от едната страна, мъчно се стига до огромни победи. Започнахме взаимна работа през 1985, когато бях треньор и на националния отбор. Тогава работихме доста, благодаря и на федерацията, която ни обезпечи лагер от месец и половина в Пловдив. От трета дивизия на международното състезание се качихме в първа, а Мариян Луков попадна измежду 176-те най-хубави мъже. После пристигнаха и триумфите на Гергелчева ", сподели и Коен.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Гергелчева, която е единствената българка европейска шампионка от Гьотеборг през 1990 година, както и двукратна участничка на Олимпийски игри (Сеул 88, Барселона 92), бе поздравена от министъра на младежта и спорта Георги Глушков, получи грамота от Българския олимпийски комитет, от Българската федерация по тенис на маса, плакет от Националната спортна академия, от родния си клуб Родопи Момчилград, както и специфичен орден от шампионата за ветерани.
" Благодаря на всички за пожеланията. Най-важното за мен в спорта при работата ми с треньорите и било да се разбираме, да можем да отстъпваме, тъй като не съм елементарен темперамент ", сподели огромната състезателка и треньорка.
На тържеството участваха майката на спортистката Ирина, брачният партньор ѝ Марин, както и щерка ѝ Ина, която приключва магистратура по право в Монпелие.
" Тренирах и футбол, само че по наше време женският футбол не беше прочут. Затова се отдадох на тениса на маса. Но и до момента проследявам футбола ", сподели още Гергелчева, която е 11 пъти шампионка на Франция с отбора на Монпелие - три пъти като състезателка и осем пъти като треньорка, като е и почетен жител на южния френски град.
" Съветът ми към децата е да не се отхвърлят, да се борят до дъно. Те не са по-лоши от останалите чужденци. Като играч е мъчно да се пребориш с огромна конкуренция на всички останали, като треньор е мъчно да се бориш с родителите, които са по-амбициозни от децата. Това е - работа и битка. Гордейте се, че сте българи ", сподели тя на младите гении от спорта.
" Никога не съм се извинявала, когато съм била мъже на тенис на маса. Ние бяхме добър колектив, бъзикахме се непрекъснато. От топ 10 на мъжете бях на пето място и имаше играчи, които не желаеха да се изправят против мен. Аз бях мъчително амбициозна, което не е чак толкоз хубаво ", спомни си юбилярката.
" Живеех в 15-ти блок на Студентския град, пътувах с рейс 94 за подготовка. Сутрин упражнявах по два часа, след това почивах в квартирата, следобяд още веднъж упражнявах, а вечер си говорихме с треньорите за други спортове и пиехме по чашка бира ", сподели разчувстваната Гергелчева.
За юбилея ѝ пристигнаха и двама от треньорите ѝ - Исак Коен и проф. Марин Гъдев, които също описаха мемоари от взаимната си работа.
" Нека бъде все по този начин усмихната! Господ си знае работата. Събирането на този екип бе случайно, само че ние бяхме забелязали огромния капацитет на Даниела. Всичко е екипна работа и не е било елементарно. Тя беше доста взискателна към нас, треньорите. Трябваше да разбираем за какво вършим всичко. Като се получи симбиозата, тя потегли нагоре! Аз я имам за част от моето семейство ", сподели Гъдев.
" Успехът не идва единствено от едната страна, мъчно се стига до огромни победи. Започнахме взаимна работа през 1985, когато бях треньор и на националния отбор. Тогава работихме доста, благодаря и на федерацията, която ни обезпечи лагер от месец и половина в Пловдив. От трета дивизия на международното състезание се качихме в първа, а Мариян Луков попадна измежду 176-те най-хубави мъже. После пристигнаха и триумфите на Гергелчева ", сподели и Коен.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ