Немски пътешественик разказва за живота на българите през XVI век
Българската история
По пътя срещнахме доста османци. Между другото един еничарин ни сподели: „ Вие отивате към Виена, идната година ще дойдем и ние там! Дано това им коства главите! Амин! “
реклама
През 1553 година австрийският император Фердинанд праща делегация до султан Сюлейман Великолепни. Пратеничеството оглавяват свещеник Антон Вранчич, унгарският феодал Ференц Зай и един човек на име Ханс Дерншвам, отпътувал „ на свои разходи ”, както оповестява самичък. Той бил 60-годишен, просветен, състоятелен, фамилен и настоятелен човек.
Тласкан от мощно любознание, немецът се взема решение на тази крачка, като за наше благополучие, води дневник по време на пътешествието си. У нас скъпия извор е употребен в доста научни проучвания за ситуацията на българския народ под османско робство и по-точно – през XVI век.
Докато Ханс Дервншам е в Цариград, той се стопира в детайли на обичая по какъв начин и по какъв метод се събират еничарите.
Османецът има бит: в християнските земи, които е превзел и потиснал, той постоянно взимал през три години най-избраните, красиви, сръчни, стройни момчета, на всички места по градове и села, толкоз, колкото си желае и колкото му трябват.
От тях султанът създава еничари, капуджии, бейове, паши, чауши, спахии, санджакбейове. Чрез такова ръководство всички християнски земи са лишени от остарелия им ред, почтеност и цивилен права, тъй като в цялата империя в нито един град по прав им към този момент няма същинско поданство, няма съвет, няма община и прочие
Сюлейман I Великолепни
Османците от няколко години са придобили нов бит във връзка с пленените християни: в този момент ги обрязват насила, връзват им ръцете и краката и ги принуждават да одобряват тяхната религия. Даже и тези, които са от дълго време тук и са останали необрязани, или някой заложник, който година или две се е бранил от обрязване, в края на краищата би трябвало да изтърпи това. Когато християнин спори с мохамеданин, последният го принуждава да мълчи като заплашва, че ще го направи мохамеданин.
Причината за огромното послушание, което османлията среща в земите си, е огромната безгранична тирания; той би трябвало да държи всички в смиреност, и никоя земя, нито пък човек му е безценен, всички би трябвало да търпят – както заробени, подтиснати, пленени хора, от които никой заради паника, боязън, потребност и насила не може към този момент да мръдне, нито пък да изправи глава. Всички да извънредно унижени, принизени със земята, тъй че животът им е тъга.
Немският странник обръща огромно внимание на храната, разказва с детайлности вкусовите качества и навиците за хранене.
Османците ядат извънредно небогати гозби, от които може да се ужасиш, и нормално въобще не могат да готвят. Особено дамите им са напълно некадърни в това отношение. Всички гозби са единствено „ супа “ – това значи „ чорба “.
Също по този начин поставят и по една лъжица ситно скълцано овче месо върху лозов лист и го увиват като топка. Между лозовите топки накълцват и сини сливи, варят го единствено във вода.
При тях се смята за вкусно ястие и следното: варят ориз, мляко и брашно дружно, поставят му масло, захар и розова вода, а също и една тяхна подправка; това ястие се назовава „ малеби “.
Османците ядат доста дини, това е най-хубавото им ястие, намират се всевъзможни типове и доста огромни, продават ги на тегло. Те не се канят един другиго на посетители в къщите си, тъй като никой не може да угости другия – дамите им не умеят нищо да сготвят, и освен това мъжете не пускат дамите си да се демонстрират.
Също по този начин не е всекидневно мъж и жена да се хранят дружно. Ядат на пода като вълци; гълтам каквото имат и каквото съумеят да вземат. Където ядат, там и заспиват като кучета на земята.
Щом се съберат скришно в някоя механа, с цел да пият вино, те се заключват и не подвигат звук. Ако някой се напие, кръчмарят не го пуска на открито. Поради това лежат там като говеда. Като намерят вино, и изключително в случай че е без пари, османците нямат никаква мярка, пият като говеда, до момента в който паднат, та не могат с вървят, нито да стоят или да приказват и можеш да ги помислиш за умрели…
Християни, хванати и продадени като плебеи, XVI век.
От Одрин стартира България. Във всички села се приказва български. Изглежда, че на всички места е имало лозя – в този момент всичко е буренясало и се е трансформирало в поляни. Народът е извънредно изстрадал и ограбен, не може да се съвземе, не го и оставят да се съвземе; обират му всичко.
Оттук стартират погачите, продават ги по 1 аспра едната, дамите ги носят за обмен. Имат и различен прекрасен самун. На три места намерихме младо бяло вино, също по този начин по пътищата имаше на коли мътно вино.
Тази страна е България.
България е прелестна страна, плодородна страна, от две страни има огромни планини. Има ниви, лозя, само че са пусти и буренясали… Има също рекички и гори, само че къщите, в които би трябвало да живеят хората, са напълно окаяни.
На 14 юли тръгнахме рано сутринта от Пловдив и към 4 часа стигнахме, като из пътя не спирахме да се храним, до едно село, наречено Ветрен по български, а другояче Хисарджик. Това е огромно българско село. Имат 2 попа, няма и диря от мохамеданин. Народът е прекрасен и мощен, в доста къщи имаха лично вино за обмен, младо винце.
Жените и изключително момите сплитат по цялата си глава доста плитки една през друга, като мрежа; носят висулки на ушите, към врата си носят верижки и шнурове, на които висят всякакви милички, сини стъклени мъниста, месингови парички; някои носят шапки от бели миди…
Българите нямат право да носят хубави облекла. Ходят всички в сиви и бели ямурлуци, нямат нито обуща, нито ботуши, а единствено цървули от необработена волска кожа и чорапи до коленете.
В София е имало огромна хубава катедрала и висока църква. Тя се издигала над целия град, само че е разрушена. От черквата османлията е направил склад за пленено в борби оръжие.
В София има 11 огромни и доста дребни джамии, всичко към 100.
…Същия ден моят наемодател, един българин, ми описа доста неща за невероятното им подтисничество. Той имал четири сина. Единия му взели за султана или за пашата Али, който е техен стопанин. В тяхното село данъкът за момчета се падал на всеки пет години. Когато някой имал единствено дъщери и нямал синове…
Тук изречението в ръкописа на Ханс се губи.
По-надолу в дневника си той прибавя, че неговият наемодател за една нощ не съумял да му опише до дъно всичките си страдания.
По пътя срещнахме доста османци. Между другото един еничарин ни сподели: „ Вие отивате към Виена, идната година ще дойдем и ние там! Дано това им коства главите! Амин! “
реклама
През 1553 година австрийският император Фердинанд праща делегация до султан Сюлейман Великолепни. Пратеничеството оглавяват свещеник Антон Вранчич, унгарският феодал Ференц Зай и един човек на име Ханс Дерншвам, отпътувал „ на свои разходи ”, както оповестява самичък. Той бил 60-годишен, просветен, състоятелен, фамилен и настоятелен човек.
Тласкан от мощно любознание, немецът се взема решение на тази крачка, като за наше благополучие, води дневник по време на пътешествието си. У нас скъпия извор е употребен в доста научни проучвания за ситуацията на българския народ под османско робство и по-точно – през XVI век.
Докато Ханс Дервншам е в Цариград, той се стопира в детайли на обичая по какъв начин и по какъв метод се събират еничарите.
Османецът има бит: в християнските земи, които е превзел и потиснал, той постоянно взимал през три години най-избраните, красиви, сръчни, стройни момчета, на всички места по градове и села, толкоз, колкото си желае и колкото му трябват.
От тях султанът създава еничари, капуджии, бейове, паши, чауши, спахии, санджакбейове. Чрез такова ръководство всички християнски земи са лишени от остарелия им ред, почтеност и цивилен права, тъй като в цялата империя в нито един град по прав им към този момент няма същинско поданство, няма съвет, няма община и прочие
Сюлейман I Великолепни
Османците от няколко години са придобили нов бит във връзка с пленените християни: в този момент ги обрязват насила, връзват им ръцете и краката и ги принуждават да одобряват тяхната религия. Даже и тези, които са от дълго време тук и са останали необрязани, или някой заложник, който година или две се е бранил от обрязване, в края на краищата би трябвало да изтърпи това. Когато християнин спори с мохамеданин, последният го принуждава да мълчи като заплашва, че ще го направи мохамеданин.
Причината за огромното послушание, което османлията среща в земите си, е огромната безгранична тирания; той би трябвало да държи всички в смиреност, и никоя земя, нито пък човек му е безценен, всички би трябвало да търпят – както заробени, подтиснати, пленени хора, от които никой заради паника, боязън, потребност и насила не може към този момент да мръдне, нито пък да изправи глава. Всички да извънредно унижени, принизени със земята, тъй че животът им е тъга.
Немският странник обръща огромно внимание на храната, разказва с детайлности вкусовите качества и навиците за хранене.
Османците ядат извънредно небогати гозби, от които може да се ужасиш, и нормално въобще не могат да готвят. Особено дамите им са напълно некадърни в това отношение. Всички гозби са единствено „ супа “ – това значи „ чорба “.
Също по този начин поставят и по една лъжица ситно скълцано овче месо върху лозов лист и го увиват като топка. Между лозовите топки накълцват и сини сливи, варят го единствено във вода.
При тях се смята за вкусно ястие и следното: варят ориз, мляко и брашно дружно, поставят му масло, захар и розова вода, а също и една тяхна подправка; това ястие се назовава „ малеби “.
Османците ядат доста дини, това е най-хубавото им ястие, намират се всевъзможни типове и доста огромни, продават ги на тегло. Те не се канят един другиго на посетители в къщите си, тъй като никой не може да угости другия – дамите им не умеят нищо да сготвят, и освен това мъжете не пускат дамите си да се демонстрират.
Също по този начин не е всекидневно мъж и жена да се хранят дружно. Ядат на пода като вълци; гълтам каквото имат и каквото съумеят да вземат. Където ядат, там и заспиват като кучета на земята.
Щом се съберат скришно в някоя механа, с цел да пият вино, те се заключват и не подвигат звук. Ако някой се напие, кръчмарят не го пуска на открито. Поради това лежат там като говеда. Като намерят вино, и изключително в случай че е без пари, османците нямат никаква мярка, пият като говеда, до момента в който паднат, та не могат с вървят, нито да стоят или да приказват и можеш да ги помислиш за умрели…
Християни, хванати и продадени като плебеи, XVI век.
От Одрин стартира България. Във всички села се приказва български. Изглежда, че на всички места е имало лозя – в този момент всичко е буренясало и се е трансформирало в поляни. Народът е извънредно изстрадал и ограбен, не може да се съвземе, не го и оставят да се съвземе; обират му всичко.
Оттук стартират погачите, продават ги по 1 аспра едната, дамите ги носят за обмен. Имат и различен прекрасен самун. На три места намерихме младо бяло вино, също по този начин по пътищата имаше на коли мътно вино.
Тази страна е България.
България е прелестна страна, плодородна страна, от две страни има огромни планини. Има ниви, лозя, само че са пусти и буренясали… Има също рекички и гори, само че къщите, в които би трябвало да живеят хората, са напълно окаяни.
На 14 юли тръгнахме рано сутринта от Пловдив и към 4 часа стигнахме, като из пътя не спирахме да се храним, до едно село, наречено Ветрен по български, а другояче Хисарджик. Това е огромно българско село. Имат 2 попа, няма и диря от мохамеданин. Народът е прекрасен и мощен, в доста къщи имаха лично вино за обмен, младо винце.
Жените и изключително момите сплитат по цялата си глава доста плитки една през друга, като мрежа; носят висулки на ушите, към врата си носят верижки и шнурове, на които висят всякакви милички, сини стъклени мъниста, месингови парички; някои носят шапки от бели миди…
Българите нямат право да носят хубави облекла. Ходят всички в сиви и бели ямурлуци, нямат нито обуща, нито ботуши, а единствено цървули от необработена волска кожа и чорапи до коленете.
В София е имало огромна хубава катедрала и висока църква. Тя се издигала над целия град, само че е разрушена. От черквата османлията е направил склад за пленено в борби оръжие.
В София има 11 огромни и доста дребни джамии, всичко към 100.
…Същия ден моят наемодател, един българин, ми описа доста неща за невероятното им подтисничество. Той имал четири сина. Единия му взели за султана или за пашата Али, който е техен стопанин. В тяхното село данъкът за момчета се падал на всеки пет години. Когато някой имал единствено дъщери и нямал синове…
Тук изречението в ръкописа на Ханс се губи.
По-надолу в дневника си той прибавя, че неговият наемодател за една нощ не съумял да му опише до дъно всичките си страдания.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ