ИПИ: София продължава да дърпа напред икономически
Българската промишленост се трансформира последователно от такава, която създава артикули с по-ниска добавена стойност и разчита на по-нископлатен труд към такава, която прави по-сложни неща и почва да разчита и търси по-висококвалифицирани служащи. Това обаче ускорява разликите сред обособените райони в страната, гласят акцентите и главните заключения на осмото подред издание на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) " Регионални профили ", съобщи в. " 24 часа ".
Най-подходящата илюстрация за този преход са разликите, които се следят по едно и също време във връзка с равнището на междинните заплати в другите области и образованието и квалификацията на работещите там, сподели старши откривателят на ИПИ Петър Ганев. Например в София на всеки 10 заети с висше обучение се пада единствено един с главно. В Монтана е тъкмо противоположното - на всеки 10 заети души с главно обучение се пада единствено един ангажиран с висше.
Подобна е картината и във връзка с безработицата и заетостта. В София безработицата е 2,1% (в област София даже е 0,7%), а заетостта е 76%. А в Монтана безработицата е измежду най-високите в страната - 15,3%, като заетостта е на най-ниското ниво - едвам 52%.
" Краят на 2013 - началото на 2014 година беше превратният миг за доста наши пазари на труда, моментът, когато някои съумяха да се измъкнат след икономическата рецесия. Но доста други изостанаха ", сподели един от създателите на проучването Адриан Николов. Според него, доста други райони в страната са забавни с метода, по който са излезли от рецесията. Такива са да вземем за пример Велико Търново, региона, в която има нечуван растеж на пазара на труда Шумен и Разград също, а това били двата района, които изостанали в границите на предходния стопански взрив.
" Докато водещите центрове трансформират своята стопанска система, покачващите се разноски за труд вършат по този начин, че производства, които изискват да има свободна работна ръка и тя да е нископлатена, стартират да се преориентират към по-бедните райони. Такива биха били да вземем за пример Хасково и Кърджали. Подобни процеси се следят и в Плевен и Враца ", означи Петър Ганев.
Ганев се обоснова с развиването на автомобилния бранш. При произвеждане на по-сложни и по-скъпи елементи, фирмите идват в София и Пловдив, където има задоволително експертиза и добре развита развойна активност - другояче се насочват към райони с по-нисък стандарт на живот.
Един от най-динамично разрастващите се браншове през последното десетилетие във връзка с работната мощ е секторът на осведомителните и информационните услуги. " Това са 52 хиляди релативно добре платени, в някои случаи сносно платени нови работни места единствено за последните 7 години ", сподели старши икономистът на ИПИ Лъчезар Богданов.
Според неотдавнашно проучване общият брой на заетите в този бранш е към 194 хиляди души, което съставлява сред 4,5 и 5,9% от заетите у нас. Но тези работни места - и съществуващите и новите, са неравномерно разпределени. В 9 от 10 случая приказваме за София, останалата част от бранша отива най-вече в Пловдив и Варна. " Това трансформира районната карта. Ако в даден център се основат 2-3 или 5 хиляди високоплатени работни места, това доста трансформира цялата картина на града и на периферията към всеки огромен център ", сподели Богданов. Всичко това води до състояние, при което област София-град дръпва доста напред спрямо останалите райони и сега тя е два пъти по-богата от идващия район в класацията по Брутният вътрешен продукт - област Стара Загора.
В столицата са съсредоточени и най-вече непознати вложения - 12,3 милиарда евро за 2017 година, до момента в който във Варна, Бургас и Пловдив поотделно те са в границите на към 1,9 милиарда лева
Заради индустриалните зони, които се намират в София-област, тя също дръпва доста напред и се класира на едно от челните места по вложения, трета по създаден Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и втора по създадена продукция. Изобщо периферията на огромните стопански центрове дърпат напред – образец е притокът на непознат капитал и развиването на промишлеността към София и Пловдив.
Експертите на ИПИ дават и безапелационен образец, че стопанската система е най-важна за хората и решението им къде да живеят. В Смолян, по статистика въздухът е най-чист, равнището на престъпност е най-ниско, само че доста хора от там търсят метод да дойдат и идват в София. В Смолян са регистрирани едвам 5,1 регистрирани закононарушения против личността и собствеността на всеки 1000 души, до момента в който в огромни градове като столицата те са 15,1 на 1000 души, в Бургас са 15,2, а във Враца са 15,4. Градът се показва добре и при индикатори като междинен триумф от матурите по български език и литература, а има и най-високия коефициент на записалите се в учебно заведение в страната - 91,8%.
" Но макар всички тези индикатори жителите на област Смолян отиват да живеят в София и другите огромни градове и региона има най-високия машинален отлив на население - 8,1 промила през 2018 година, комбиниран с най-големия негативен приръст на популацията. Всичко това демонстрира, че главните аргументи за мигрирането на популацията са чисто стопански и хората напущат региона в търсене на по-висока заплата другаде ", сподели Адриан Николов.
Най-подходящата илюстрация за този преход са разликите, които се следят по едно и също време във връзка с равнището на междинните заплати в другите области и образованието и квалификацията на работещите там, сподели старши откривателят на ИПИ Петър Ганев. Например в София на всеки 10 заети с висше обучение се пада единствено един с главно. В Монтана е тъкмо противоположното - на всеки 10 заети души с главно обучение се пада единствено един ангажиран с висше.
Подобна е картината и във връзка с безработицата и заетостта. В София безработицата е 2,1% (в област София даже е 0,7%), а заетостта е 76%. А в Монтана безработицата е измежду най-високите в страната - 15,3%, като заетостта е на най-ниското ниво - едвам 52%.
" Краят на 2013 - началото на 2014 година беше превратният миг за доста наши пазари на труда, моментът, когато някои съумяха да се измъкнат след икономическата рецесия. Но доста други изостанаха ", сподели един от създателите на проучването Адриан Николов. Според него, доста други райони в страната са забавни с метода, по който са излезли от рецесията. Такива са да вземем за пример Велико Търново, региона, в която има нечуван растеж на пазара на труда Шумен и Разград също, а това били двата района, които изостанали в границите на предходния стопански взрив.
" Докато водещите центрове трансформират своята стопанска система, покачващите се разноски за труд вършат по този начин, че производства, които изискват да има свободна работна ръка и тя да е нископлатена, стартират да се преориентират към по-бедните райони. Такива биха били да вземем за пример Хасково и Кърджали. Подобни процеси се следят и в Плевен и Враца ", означи Петър Ганев.
Ганев се обоснова с развиването на автомобилния бранш. При произвеждане на по-сложни и по-скъпи елементи, фирмите идват в София и Пловдив, където има задоволително експертиза и добре развита развойна активност - другояче се насочват към райони с по-нисък стандарт на живот.
Един от най-динамично разрастващите се браншове през последното десетилетие във връзка с работната мощ е секторът на осведомителните и информационните услуги. " Това са 52 хиляди релативно добре платени, в някои случаи сносно платени нови работни места единствено за последните 7 години ", сподели старши икономистът на ИПИ Лъчезар Богданов.
Според неотдавнашно проучване общият брой на заетите в този бранш е към 194 хиляди души, което съставлява сред 4,5 и 5,9% от заетите у нас. Но тези работни места - и съществуващите и новите, са неравномерно разпределени. В 9 от 10 случая приказваме за София, останалата част от бранша отива най-вече в Пловдив и Варна. " Това трансформира районната карта. Ако в даден център се основат 2-3 или 5 хиляди високоплатени работни места, това доста трансформира цялата картина на града и на периферията към всеки огромен център ", сподели Богданов. Всичко това води до състояние, при което област София-град дръпва доста напред спрямо останалите райони и сега тя е два пъти по-богата от идващия район в класацията по Брутният вътрешен продукт - област Стара Загора.
В столицата са съсредоточени и най-вече непознати вложения - 12,3 милиарда евро за 2017 година, до момента в който във Варна, Бургас и Пловдив поотделно те са в границите на към 1,9 милиарда лева
Заради индустриалните зони, които се намират в София-област, тя също дръпва доста напред и се класира на едно от челните места по вложения, трета по създаден Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и втора по създадена продукция. Изобщо периферията на огромните стопански центрове дърпат напред – образец е притокът на непознат капитал и развиването на промишлеността към София и Пловдив.
Експертите на ИПИ дават и безапелационен образец, че стопанската система е най-важна за хората и решението им къде да живеят. В Смолян, по статистика въздухът е най-чист, равнището на престъпност е най-ниско, само че доста хора от там търсят метод да дойдат и идват в София. В Смолян са регистрирани едвам 5,1 регистрирани закононарушения против личността и собствеността на всеки 1000 души, до момента в който в огромни градове като столицата те са 15,1 на 1000 души, в Бургас са 15,2, а във Враца са 15,4. Градът се показва добре и при индикатори като междинен триумф от матурите по български език и литература, а има и най-високия коефициент на записалите се в учебно заведение в страната - 91,8%.
" Но макар всички тези индикатори жителите на област Смолян отиват да живеят в София и другите огромни градове и региона има най-високия машинален отлив на население - 8,1 промила през 2018 година, комбиниран с най-големия негативен приръст на популацията. Всичко това демонстрира, че главните аргументи за мигрирането на популацията са чисто стопански и хората напущат региона в търсене на по-висока заплата другаде ", сподели Адриан Николов.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ