Българската екзархия е учредена съссултански ферманот 28 февруари 1870 г.

Българската екзархия е учредена съссултански ферманот 28 февруари 1870 година и е просъществувала до 1953 година С документа се узаконява обособяването на българска църковна подчиненост, наречена „ екзархия " от Цариградската патриаршия.

По силата на султанския ферман и екзархийския правилник, направен от църковно-народния събор, призован в Цариград през 1871 г, Българската екзархия е приета заофициален представителна българската нация в Османската империя.

Свиканият по-късно - на12 февруари 1872 г.Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзархловчанския митрополитИларион. При скрито гласоподаване той получава седем бюлетини, а Антим Видински - шест. Изборът изненадал Високата врата, тъй като митрополит Иларион бил упрекван в размирност на Ловчанска епархия и във връзки с активността на Вътрешната революционна организация иВасил Левски.

Под благовидния претекст за преклонна възраст, слаби сили и неприятен слух, Иларион Ловчански е заставен да подаде оставка.
Четири дни по-късно на изключително съвещание на 16 февруари 1872 година, синодът избира за екзарх Видинския митрополит Антим I, който еутвърден от султана.
След оповестяването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 година екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия поради неговата патриотична активност и проявени благосклонности към Русия. За нов екзарх е определен ловчанският митрополит Йосиф I.