Задължителните детски градини - пътека към никъде
Българската демократична (да, напълно вярно забелязвате – на никое място не сме поставили кавички) страна преди единствено броени дни направи поредна стъпка към създаване на общество от вида, разказан в книгите на Оруел – единствено дето за момента не е ясно дали се движим към „ Фермата на животните “ или пък, по-скоро, към „ 1984 “. В паниката към митингите и контрапротестите, от която се вижда единствено че някой някъде просто не позволява на държавното управление воглаве със своя обичан водач и преподавател да подаде оставка и да изчезне в небитието (всичко туй евентуално, заради някакви поети от някого „ задължения “ към други „ някои “), Народното събрание сякаш ей-така, „ апропо “ и с една надали не „ записка под линия “ одобри някакво си законово-обвързващо решение по отношение на за всички деца от четири години нагоре, доколкото разбираме, в държавни и/или общински такива заведения. Така ще разберем към кой тъкмо разказ на Оруел се движим някъде към 2023 година или малко по-късно, единствено да сме живи и здрави. Дали има запас във финансово, организационно и персонално измерение, е един напълно различен въпрос. Правителството по една изпитана и изпипана тоталитарна рецепта към този момент се обръща към сърцата и душите на най-малките ни жители, ощастливени от Съдбата и Всевишния да се родят точно на тази територия, и то в първата четвърт на нашето столетие.
Та, такива са проектите на властта, оповестени може би неслучайно на паметната (и за тях?) дата „ Девети септември “. И то е нещо в действителност нечувано, отвън не просто всеки здрав разсъдък, а отвън морала и правото като такива, защото наложителна детска градина нямаше даже по време на гламурно-нелепите опити за създаване на развито социалистическо общество у нас, и тъй като се случва в ера, в която даже казармата и войската са оставени в ръцете не на наборниците, а на експертите – а какъв брой са експертите в нашата разнебитена и понижена в пъти, и изцяло небоеспособна войска, е тематика, която ще оставим за различен път. Нещо повече, забавно е да се ревизира дали в Европейския съюз, има такава процедура. Но на първо място, всеки естествен жител в България би трябвало да ревизира незабавно какъв е редът за легално противопоставяне на тази нечувано неуместна мярка – било посредством неправителствен напън, било посредством завеждане на каузи за отбрана на самостоятелните права и свободи, било посредством пледиране Конституционният съд да се произнесе по въпроса, било посредством сезиране на интернационалните съдилища.
Вместо да се прокарат законови средства за домашно обучение чрез държане на съответни изпити след това и приемане на дипломи за начално и приблизително обучение, нашата страна (а страна – това е нещо напълно друго от народ, защото парите на страната имат за генезис народа, а не обратното) желае да изтръгне децата в най-крехката им възраст от фамилната среда и да ги хвърли в ръцете на „ обществото “. Едно време комунистите най-малко започваха да учат невръстните на песнички в възхвала на Ленин, Димитров и Партията някъде към първи клас, т.е. някъде към седмата навършена година. Сега концепцията е на процедура да се унищожи въздействието на фамилията и на възпитанието – на прословутите първи седем години. И страната, т.е. властта да поеме всяка отговорност за възпитанието на децата, което значи – да упражни на драго сърце опцията да промива мозъците им и да ги образува по този начин, както тя си пожелае. Не бихме се учудили, в случай че идната мярка е – незабавно веднага като се роди едно дете, то да бъде взимано в дом за развъждане, тъй че никой родител да не е в положение да контактува със своята рожба. Явно, страната смята, че децата са нещо като нейна благосъстоятелност, което въобще не е изненада за по-прозорливите от нас, защото към този момент сме привикнали да разбираме че тя смята, че и възрастните хора са нейна благосъстоятелност: нещо като бройлери, отглеждани по височайшето снизхождение на Султана и Везирите му единствено за данъкоплатците да гласоподават по този начин, че да финансират политиките им, които пък политики имат за цел да се гласоподават по този начин, че в последна сметка властта да е постоянно несменяема (независимо от коя партия е тя) и затова: да е непрекъснато легитимирана, с цел да може да си живее най-спокойно за сметката на всички останали, както написа Бастиа.
Между другото, антилибералните, както и просто античовешките ограничения са със здрава традиция тук – ние нямаме правна регулация освен на домашното обучение, само че и на раждането у дома. Очакваме скоро да се одобри закон, и съгласно който човек няма да има право да почине у дома, а ще би трябвало да върви в специфични заведения за умиране тъй като другояче ще наруши някоя от глобите, планувани по силата на битката против един или различен грипен вирусен вариант. Но дано не даваме в допълнение хрумвания на „ Дивана “, защото и без туй те страдат от подобен един недостиг и нищо чудно, та да вземат да плеснат с ръце, па да прегърнат нашето по едно и също време и закачлив, и злокобно планирано „ пред/по/ложение “…На същностните недостатъци на този вид ръководство, при които едни елементарни хора избират едни други още по-прости хора от тях, защото никой по формулировка няма да избере някого, който е по-умен от самия него, тъй като по този метод избиращият ще се усеща душевен угнетен от предмета на личния си избор, няма да се стопираме повече.
Вместо това, ще се върнем незабавно към главния проблем. Обясненията на отрасловия министър бяха, че първо по този начин децата щели да получават обучение, и второ – някои от тях, неразбираемо какъв брой, щели да бъдат „ интегрирани “. Щели да бъдат интегрирани, тъй като не знаели български език като майчин и по този начин по-късно отпадали към 5-7 клас от учебно заведение и не били способни да се включат в пазара на труда. То пък един „ пазар на труда “ в страна, където всеки четвърти човек „ работи “ в бюджета, държавен или общински – сиреч в най-хубавия случай (ако не краде крепко междувременно), добродушно дреме на прехрана на останалите трима от частния сектор…ама нейсе!
Първо, на четири години не може да се приказва за никакво обучение. Като си показва в някоя затънтена и мизерна постройка каквото и да е дете, тръпки ме побиват – най-меко казано. Второ, законът явно цели да прикрие обстоятелството, че големи количества деца в България не знаят български език като майчин. А като бащин – никой нищо не казва… Изводът е, че не го знаят, тъй като и майките – а евентуално и татковците им – не го знаят.
Защо поради едни хора (деца и техните родители), които не знаят български език, би трябвало да бъдат насилвани други хора, които знаят български език да пращат своите деца на градина? Това е някакво кафкианско групово наказване заради самостоятелна или групова виновност, което е безусловно неприемливо. Че някакви хора 20-30, 50 или даже повече години не са научили български език по този начин, че и децата им да са го научили – това моя, наша отговорност ли е? Че други хора може би от генерации не знаят български език и живеят сегрегирано – моя, наша отговорност ли е? Че някакви политически сили имат необикновен интерес от това, техните гласоподаватели да са необразовани, да са професионално безработни от дядо до внуче, да са подправени инвалиди, с купени шофьорски книжки и да не приказват формалния език на страната единствено с цел да могат да бъдат следени и манипулирани „ ан блок “ моя, наша отговорност ли е? Да не би аз да съм им издавал или не издавал документите? А кои са тези хора, по този начин и не се споделя. Но би трябвало ли аз да съм задължен да адресирам моето дете или внуче в детска градина единствено тъй като други нечии деца и внучета не знаят български език? Няма метод принудително да накараш едно дете да желае да си играе с други деца, както няма метод принудително да накараш един човек да прави нещо, което не желае и което визира най-интимните му права. Ако на следващия ден детето ми, вместо около него останалите „ неинтегрирани “ деца да научат български език, вземе то че не помни българския си език и опропасти държанието и маниерите си кой ще е виновен: държавното управление ли? И по какъв начин ще нарекат новия проблем – може би, че децата пък в този момент не са „ диференцирани “? Ах, простете ми таз дребна, небрежна, изящна терминологична фриволност: май забравих, че тия служители и господари на народа надали са насочени в Теоремата на Болцано-Вайерщрас, и че може би не работят всекидневно с Правилото на Лопитал…! Или може би Султанът и Везирите му смятат, че те по-добре от мен могат да преценяват по какъв начин да дисциплинирам и възпитавам детето си? Това е неуместно, когато се огледа интелектуалното равнище на хората от властта, когато се чуе методът по който приказват, а и просто когато човек подходи към тях по Ломброзо. Но, и Исус Христос, Майка Тереза, Далай Лама, Иван Рилски или Уинстън Чърчил да бяха пристигнали при мен с такива едни ми ти проекти, отново щяха да бъдат общително отпратени там, където им е мястото (т.е. в задния двор, към на кучето колибката) тъй като нито аз, нито децата, нито внуците ми са тяхна персонална, частна, държавна, социална и прочие благосъстоятелност и те не могат да се разпореждат със орисите на хората като че ли живеем в робовладелския строй. Ама апелирам ви се – то междинните учебно заведение и университетите ни са на по-лошо ниво в сравнение с килийните учебни заведения през Възраждането /които, апропо, ни дадоха всичките наши възрожденци!/ - единствената грижа на учителите е по този начин да „ преподават “ заран, че да възникне у нищо неразбралите им питомци нуждата да отидат отново при същите учители, единствено че следобяд на частни уроци без фактура и касова записка за разноски, те с детската градина взели да се занимават…Може би там ще има фондове за разпределение, тъй като, нали – болшинството здания са от времето на „ Бийтълс “, и занапред ще текат „ поправки “ и „ усвоявания “ на богатства против възнаграждение на десеторни цени? То е ясно, че плащаме за всяко нещо в БГ-то по няколко пъти – публично и незаконно, обществено и частно, като физически лица и като компании – но чак пък толкоз? Ми, да вземат и докторатите да създадат тогава наложителни? Така и по този начин сме тръгнали…
Общо взето, откакто един път и вечно се обясни ситуацията, че както социализмът съгласно брадатите чичковци от 19. век, по този начин и демокрацията в формалната й PR-версия, в тая страна не можаха да проработят, и то заради фундаментални и структурни недостатъци, не поради инцидентни пороци или мотиви (нещо, което беше видно през цялото време и при двата нещастни и несполучливи такива опити), в този момент отговорността за спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се, както прочее е било постоянно. И е време да се работи, не да се плямпа. На терора на невежата навалица, на терора упражняван от неможещите върху знаещите и маскиран у нас като набор от институционални права преминаващ в изродски произвол, на този необолшевизъм, на този импровизиран апотеоз на самовъзпроизвеждащия се примитивизъм би трябвало да се постави край. И не ми казвайте, че това било резултат от съществуването на осемдесет % дебили в България, защото аз не съм склонен с оценката. Първо, не се знае дали са осемдесет или – примерно – деветдесет? И, второ, не се знае дали са дебили или – може би – са кретени? Поне в моите учебници по биология, по които съм учил в гимназиалния курс преди епохата на политкоректността и появяването на новговор, се правеха известни разлики сред всички тия неща. Който желае да се прави на деспот, да отиде някъде, да си основе страна и да вкара тирания – тук е България, аз съм роден тук и ще се преценяват те с мен, не аз с тях – и не аз ще емигрирам в символ на противоречие както направиха към този момент над два милиона българи, а те ще се махнат отсам заради моето противоречие, в случай че се стигне до такава степен. Въпреки отчайващото ниво на междинния разсъдък, което към този момент се приближава до нашия нов, популярен и нов най-велик пример в демокрацията, евро-атлантизма, юдео-християнските (обръщам внимание, че това е формален термин, употребен още от Айзенхауер!) полезности въобще и като такива. Това е Съединени американски щати, за която се твърди, че след извършени анкети една доста забележителна част от популацията се опасява от офанзиви на зомбита и/или счита, че във Втората международна война американците в действителност са спечелили епичната си борба против мексиканците…
Аз (или друг) особено може и да не желая детето ми да върви на детска градина. Или някой желае да ми каже, че нямам право да не желая? Аз (или друг) може да желая то да е с мен, при баба си или с дядо си, да е на село, да му чета приказки, да слушаме музика, да караме колело, да вършим къщурка за кучето, да се разхождаме, да опознаваме природата, да вървим за риба, да бъда с него, да го изучавам на френски език или да свири на пиано; само че най-много: да го обгръщам с обич, внимание и грижи. Да го прегръщам, целувам и да му приказвам хубави думи, да го загъвам когато заспива. Аз не съм задължен да желая детето ми да върви на детска градина, и никой няма правото да ми натрапва държавни принуди в тази всред най-чувствителните области на всекидневието. Аз може и да не желая детето ми да се движи в избрана среда – и тук не приказваме за някакви от сегрегационна позиция езикови или етнически аспекти, а за – по този начин да се изразим „ всемирен “ гледни точки, тъй като положителни и неприятни компании, положителни и неприятни среди имаше и по времето на комунизма, има и по времето на демокрацията, имало е и във времето на първобитните хора и ще има и по времето на звездолетите – в случай че до тогава Земята не се самоунищожи поради някоя и друга атомна бомба. Не може да се протяга ръка още и още повече против така и така разрушеното семейство в България и да се лишава не, а – да се нарушава! – фундаменталното човешко право на индивидите да живеят дружно и да избират дали да живеят дружно или да не живеят дружно, като на процедура се експроприират децата от родителите горе-долу малко откакто са проговорили, в най-важния стадий от умственото им, общественото им и най-много: прочувственото им развиване.
Разбира се, всеки родител който желае той да възпитава децата и внуците си вместо да ги възпитава държавното управление, ще откри метод да се възпротиви на всичките горни парадокси. Първо, няма да има запас както казахме, да се провежда такава човеконенавистническа проекто-практика: всички „ виновни приятели “ на всички равнища дотам са затънали в мързел и корупция, че надали ще си мръднат пръста за нещо, в случай че някой „ от София “ не пристигна да им го изиска категорично, което няма да стане – както казахме, заради мързела и корупцията, от които и самата „ София “ не е изключение, а дори в противен случай. Второ, даже да не се съблюдава законът, нищо няма да последва – в България закони не се съблюдават непрекъснато и нищо не следва, знаем това добре. Трето, ще откри метод да запише в случай че би трябвало официално детето си на градина, само че то да не върви там. Ако би трябвало, и ще заплати таксата си успокоение към „ верния човек “ – а може би това е задачата? Четвърто, ще се възпротиви по правосъден път в случай че горните три не проработят. И прочие и прочие. Животът си върви, поуката остава. А тя е, че би трябвало да виждаме всички обстановки, в които законно определени малоумници с властови искания насилват нашето всекидневие и също така: че би трябвало да не се съгласяваме с всичко, да отстояваме правото си на персонален живот и опозиция и да се борим сами за самите себе си. Няма кой различен да свърши тая работа, в случай че още някой не го е схванал.
Да, ние не живеем в Северна Корея, нито България е (поне засега) голям концлагер, с цел да впрягаме сили в начинанието за създаване на някакви „ детски ТКЗС-та “ с обобществени и беззащитни човешки същества в тях, нали по този начин? Подобни нечувани упоритости за перверзно-грубо ръководство на „ материала “: упоритости, които са директно, безочливо, безсрамно и пошло посягане против същността на личността (нещо, което е повече от особено и за цялостното „ ръководство “ на страната, т.е. на нашите лично пари и проекти „ отгоре-надолу “) и бленуват да социализират и колективизират „ електората “ освен до гроб, само че и от люлка, са в несъгласие с всички човешки права, оповестени от всичките ООН-та по всичките земни кълбета. Така ми се коства на мене най-малко, без да съм самообявил се за „ експерт “, „ специалист “ или „ анализатор “ – с такива така и така са цялостни казионните медии, по които се фъфли и пелтечи една и съща агитация и пропаганда – в този момент му викат “PR ” - от здрач до зори.
Нека запомним доста добре всичко това не поради ООН-тата и Европейските, Американски, Азиатски и прочие съюзи, а тъй като тъкмо ей тук минава алената линия, която отделя интелекта и морала от една страна и тоталитарната действителност, от друга. Или, с други думи – душeвността на тога от душeвността на свободния човек. Тази линия, тази дребна, мрачна, мръсна, скрита и отвратителна като посока и цел крачка по пътеката към на никое място няма да бъде премината по една единствена и доста елементарна причина: тъй като не може да бъде премината.
От нещо което е невероятно, няма по какъв начин да следва нещо фактически.
И, популярност Богу.
Автор: Коста Бенчев
Та, такива са проектите на властта, оповестени може би неслучайно на паметната (и за тях?) дата „ Девети септември “. И то е нещо в действителност нечувано, отвън не просто всеки здрав разсъдък, а отвън морала и правото като такива, защото наложителна детска градина нямаше даже по време на гламурно-нелепите опити за създаване на развито социалистическо общество у нас, и тъй като се случва в ера, в която даже казармата и войската са оставени в ръцете не на наборниците, а на експертите – а какъв брой са експертите в нашата разнебитена и понижена в пъти, и изцяло небоеспособна войска, е тематика, която ще оставим за различен път. Нещо повече, забавно е да се ревизира дали в Европейския съюз, има такава процедура. Но на първо място, всеки естествен жител в България би трябвало да ревизира незабавно какъв е редът за легално противопоставяне на тази нечувано неуместна мярка – било посредством неправителствен напън, било посредством завеждане на каузи за отбрана на самостоятелните права и свободи, било посредством пледиране Конституционният съд да се произнесе по въпроса, било посредством сезиране на интернационалните съдилища.
Вместо да се прокарат законови средства за домашно обучение чрез държане на съответни изпити след това и приемане на дипломи за начално и приблизително обучение, нашата страна (а страна – това е нещо напълно друго от народ, защото парите на страната имат за генезис народа, а не обратното) желае да изтръгне децата в най-крехката им възраст от фамилната среда и да ги хвърли в ръцете на „ обществото “. Едно време комунистите най-малко започваха да учат невръстните на песнички в възхвала на Ленин, Димитров и Партията някъде към първи клас, т.е. някъде към седмата навършена година. Сега концепцията е на процедура да се унищожи въздействието на фамилията и на възпитанието – на прословутите първи седем години. И страната, т.е. властта да поеме всяка отговорност за възпитанието на децата, което значи – да упражни на драго сърце опцията да промива мозъците им и да ги образува по този начин, както тя си пожелае. Не бихме се учудили, в случай че идната мярка е – незабавно веднага като се роди едно дете, то да бъде взимано в дом за развъждане, тъй че никой родител да не е в положение да контактува със своята рожба. Явно, страната смята, че децата са нещо като нейна благосъстоятелност, което въобще не е изненада за по-прозорливите от нас, защото към този момент сме привикнали да разбираме че тя смята, че и възрастните хора са нейна благосъстоятелност: нещо като бройлери, отглеждани по височайшето снизхождение на Султана и Везирите му единствено за данъкоплатците да гласоподават по този начин, че да финансират политиките им, които пък политики имат за цел да се гласоподават по този начин, че в последна сметка властта да е постоянно несменяема (независимо от коя партия е тя) и затова: да е непрекъснато легитимирана, с цел да може да си живее най-спокойно за сметката на всички останали, както написа Бастиа.
Между другото, антилибералните, както и просто античовешките ограничения са със здрава традиция тук – ние нямаме правна регулация освен на домашното обучение, само че и на раждането у дома. Очакваме скоро да се одобри закон, и съгласно който човек няма да има право да почине у дома, а ще би трябвало да върви в специфични заведения за умиране тъй като другояче ще наруши някоя от глобите, планувани по силата на битката против един или различен грипен вирусен вариант. Но дано не даваме в допълнение хрумвания на „ Дивана “, защото и без туй те страдат от подобен един недостиг и нищо чудно, та да вземат да плеснат с ръце, па да прегърнат нашето по едно и също време и закачлив, и злокобно планирано „ пред/по/ложение “…На същностните недостатъци на този вид ръководство, при които едни елементарни хора избират едни други още по-прости хора от тях, защото никой по формулировка няма да избере някого, който е по-умен от самия него, тъй като по този метод избиращият ще се усеща душевен угнетен от предмета на личния си избор, няма да се стопираме повече.
Вместо това, ще се върнем незабавно към главния проблем. Обясненията на отрасловия министър бяха, че първо по този начин децата щели да получават обучение, и второ – някои от тях, неразбираемо какъв брой, щели да бъдат „ интегрирани “. Щели да бъдат интегрирани, тъй като не знаели български език като майчин и по този начин по-късно отпадали към 5-7 клас от учебно заведение и не били способни да се включат в пазара на труда. То пък един „ пазар на труда “ в страна, където всеки четвърти човек „ работи “ в бюджета, държавен или общински – сиреч в най-хубавия случай (ако не краде крепко междувременно), добродушно дреме на прехрана на останалите трима от частния сектор…ама нейсе!
Първо, на четири години не може да се приказва за никакво обучение. Като си показва в някоя затънтена и мизерна постройка каквото и да е дете, тръпки ме побиват – най-меко казано. Второ, законът явно цели да прикрие обстоятелството, че големи количества деца в България не знаят български език като майчин. А като бащин – никой нищо не казва… Изводът е, че не го знаят, тъй като и майките – а евентуално и татковците им – не го знаят.
Защо поради едни хора (деца и техните родители), които не знаят български език, би трябвало да бъдат насилвани други хора, които знаят български език да пращат своите деца на градина? Това е някакво кафкианско групово наказване заради самостоятелна или групова виновност, което е безусловно неприемливо. Че някакви хора 20-30, 50 или даже повече години не са научили български език по този начин, че и децата им да са го научили – това моя, наша отговорност ли е? Че други хора може би от генерации не знаят български език и живеят сегрегирано – моя, наша отговорност ли е? Че някакви политически сили имат необикновен интерес от това, техните гласоподаватели да са необразовани, да са професионално безработни от дядо до внуче, да са подправени инвалиди, с купени шофьорски книжки и да не приказват формалния език на страната единствено с цел да могат да бъдат следени и манипулирани „ ан блок “ моя, наша отговорност ли е? Да не би аз да съм им издавал или не издавал документите? А кои са тези хора, по този начин и не се споделя. Но би трябвало ли аз да съм задължен да адресирам моето дете или внуче в детска градина единствено тъй като други нечии деца и внучета не знаят български език? Няма метод принудително да накараш едно дете да желае да си играе с други деца, както няма метод принудително да накараш един човек да прави нещо, което не желае и което визира най-интимните му права. Ако на следващия ден детето ми, вместо около него останалите „ неинтегрирани “ деца да научат български език, вземе то че не помни българския си език и опропасти държанието и маниерите си кой ще е виновен: държавното управление ли? И по какъв начин ще нарекат новия проблем – може би, че децата пък в този момент не са „ диференцирани “? Ах, простете ми таз дребна, небрежна, изящна терминологична фриволност: май забравих, че тия служители и господари на народа надали са насочени в Теоремата на Болцано-Вайерщрас, и че може би не работят всекидневно с Правилото на Лопитал…! Или може би Султанът и Везирите му смятат, че те по-добре от мен могат да преценяват по какъв начин да дисциплинирам и възпитавам детето си? Това е неуместно, когато се огледа интелектуалното равнище на хората от властта, когато се чуе методът по който приказват, а и просто когато човек подходи към тях по Ломброзо. Но, и Исус Христос, Майка Тереза, Далай Лама, Иван Рилски или Уинстън Чърчил да бяха пристигнали при мен с такива едни ми ти проекти, отново щяха да бъдат общително отпратени там, където им е мястото (т.е. в задния двор, към на кучето колибката) тъй като нито аз, нито децата, нито внуците ми са тяхна персонална, частна, държавна, социална и прочие благосъстоятелност и те не могат да се разпореждат със орисите на хората като че ли живеем в робовладелския строй. Ама апелирам ви се – то междинните учебно заведение и университетите ни са на по-лошо ниво в сравнение с килийните учебни заведения през Възраждането /които, апропо, ни дадоха всичките наши възрожденци!/ - единствената грижа на учителите е по този начин да „ преподават “ заран, че да възникне у нищо неразбралите им питомци нуждата да отидат отново при същите учители, единствено че следобяд на частни уроци без фактура и касова записка за разноски, те с детската градина взели да се занимават…Може би там ще има фондове за разпределение, тъй като, нали – болшинството здания са от времето на „ Бийтълс “, и занапред ще текат „ поправки “ и „ усвоявания “ на богатства против възнаграждение на десеторни цени? То е ясно, че плащаме за всяко нещо в БГ-то по няколко пъти – публично и незаконно, обществено и частно, като физически лица и като компании – но чак пък толкоз? Ми, да вземат и докторатите да създадат тогава наложителни? Така и по този начин сме тръгнали…
Общо взето, откакто един път и вечно се обясни ситуацията, че както социализмът съгласно брадатите чичковци от 19. век, по този начин и демокрацията в формалната й PR-версия, в тая страна не можаха да проработят, и то заради фундаментални и структурни недостатъци, не поради инцидентни пороци или мотиви (нещо, което беше видно през цялото време и при двата нещастни и несполучливи такива опити), в този момент отговорността за спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се, както прочее е било постоянно. И е време да се работи, не да се плямпа. На терора на невежата навалица, на терора упражняван от неможещите върху знаещите и маскиран у нас като набор от институционални права преминаващ в изродски произвол, на този необолшевизъм, на този импровизиран апотеоз на самовъзпроизвеждащия се примитивизъм би трябвало да се постави край. И не ми казвайте, че това било резултат от съществуването на осемдесет % дебили в България, защото аз не съм склонен с оценката. Първо, не се знае дали са осемдесет или – примерно – деветдесет? И, второ, не се знае дали са дебили или – може би – са кретени? Поне в моите учебници по биология, по които съм учил в гимназиалния курс преди епохата на политкоректността и появяването на новговор, се правеха известни разлики сред всички тия неща. Който желае да се прави на деспот, да отиде някъде, да си основе страна и да вкара тирания – тук е България, аз съм роден тук и ще се преценяват те с мен, не аз с тях – и не аз ще емигрирам в символ на противоречие както направиха към този момент над два милиона българи, а те ще се махнат отсам заради моето противоречие, в случай че се стигне до такава степен. Въпреки отчайващото ниво на междинния разсъдък, което към този момент се приближава до нашия нов, популярен и нов най-велик пример в демокрацията, евро-атлантизма, юдео-християнските (обръщам внимание, че това е формален термин, употребен още от Айзенхауер!) полезности въобще и като такива. Това е Съединени американски щати, за която се твърди, че след извършени анкети една доста забележителна част от популацията се опасява от офанзиви на зомбита и/или счита, че във Втората международна война американците в действителност са спечелили епичната си борба против мексиканците…
Аз (или друг) особено може и да не желая детето ми да върви на детска градина. Или някой желае да ми каже, че нямам право да не желая? Аз (или друг) може да желая то да е с мен, при баба си или с дядо си, да е на село, да му чета приказки, да слушаме музика, да караме колело, да вършим къщурка за кучето, да се разхождаме, да опознаваме природата, да вървим за риба, да бъда с него, да го изучавам на френски език или да свири на пиано; само че най-много: да го обгръщам с обич, внимание и грижи. Да го прегръщам, целувам и да му приказвам хубави думи, да го загъвам когато заспива. Аз не съм задължен да желая детето ми да върви на детска градина, и никой няма правото да ми натрапва държавни принуди в тази всред най-чувствителните области на всекидневието. Аз може и да не желая детето ми да се движи в избрана среда – и тук не приказваме за някакви от сегрегационна позиция езикови или етнически аспекти, а за – по този начин да се изразим „ всемирен “ гледни точки, тъй като положителни и неприятни компании, положителни и неприятни среди имаше и по времето на комунизма, има и по времето на демокрацията, имало е и във времето на първобитните хора и ще има и по времето на звездолетите – в случай че до тогава Земята не се самоунищожи поради някоя и друга атомна бомба. Не може да се протяга ръка още и още повече против така и така разрушеното семейство в България и да се лишава не, а – да се нарушава! – фундаменталното човешко право на индивидите да живеят дружно и да избират дали да живеят дружно или да не живеят дружно, като на процедура се експроприират децата от родителите горе-долу малко откакто са проговорили, в най-важния стадий от умственото им, общественото им и най-много: прочувственото им развиване.
Разбира се, всеки родител който желае той да възпитава децата и внуците си вместо да ги възпитава държавното управление, ще откри метод да се възпротиви на всичките горни парадокси. Първо, няма да има запас както казахме, да се провежда такава човеконенавистническа проекто-практика: всички „ виновни приятели “ на всички равнища дотам са затънали в мързел и корупция, че надали ще си мръднат пръста за нещо, в случай че някой „ от София “ не пристигна да им го изиска категорично, което няма да стане – както казахме, заради мързела и корупцията, от които и самата „ София “ не е изключение, а дори в противен случай. Второ, даже да не се съблюдава законът, нищо няма да последва – в България закони не се съблюдават непрекъснато и нищо не следва, знаем това добре. Трето, ще откри метод да запише в случай че би трябвало официално детето си на градина, само че то да не върви там. Ако би трябвало, и ще заплати таксата си успокоение към „ верния човек “ – а може би това е задачата? Четвърто, ще се възпротиви по правосъден път в случай че горните три не проработят. И прочие и прочие. Животът си върви, поуката остава. А тя е, че би трябвало да виждаме всички обстановки, в които законно определени малоумници с властови искания насилват нашето всекидневие и също така: че би трябвало да не се съгласяваме с всичко, да отстояваме правото си на персонален живот и опозиция и да се борим сами за самите себе си. Няма кой различен да свърши тая работа, в случай че още някой не го е схванал.
Да, ние не живеем в Северна Корея, нито България е (поне засега) голям концлагер, с цел да впрягаме сили в начинанието за създаване на някакви „ детски ТКЗС-та “ с обобществени и беззащитни човешки същества в тях, нали по този начин? Подобни нечувани упоритости за перверзно-грубо ръководство на „ материала “: упоритости, които са директно, безочливо, безсрамно и пошло посягане против същността на личността (нещо, което е повече от особено и за цялостното „ ръководство “ на страната, т.е. на нашите лично пари и проекти „ отгоре-надолу “) и бленуват да социализират и колективизират „ електората “ освен до гроб, само че и от люлка, са в несъгласие с всички човешки права, оповестени от всичките ООН-та по всичките земни кълбета. Така ми се коства на мене най-малко, без да съм самообявил се за „ експерт “, „ специалист “ или „ анализатор “ – с такива така и така са цялостни казионните медии, по които се фъфли и пелтечи една и съща агитация и пропаганда – в този момент му викат “PR ” - от здрач до зори.
Нека запомним доста добре всичко това не поради ООН-тата и Европейските, Американски, Азиатски и прочие съюзи, а тъй като тъкмо ей тук минава алената линия, която отделя интелекта и морала от една страна и тоталитарната действителност, от друга. Или, с други думи – душeвността на тога от душeвността на свободния човек. Тази линия, тази дребна, мрачна, мръсна, скрита и отвратителна като посока и цел крачка по пътеката към на никое място няма да бъде премината по една единствена и доста елементарна причина: тъй като не може да бъде премината.
От нещо което е невероятно, няма по какъв начин да следва нещо фактически.
И, популярност Богу.
Автор: Коста Бенчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ