Българската държава трябва да следи много внимателно динамичните процеси, които

Българската държава трябва да следи много внимателно динамичните процеси, които ...

България и турският Поход на справедливостта.



Българската държава трябва да следи много внимателно динамичните процеси, които протичат в Турция. Самата България е обект на все по-ожесточена пропаганда от контролираните от режима в Анкара турски медии. Например, вестник "Сабах" твърди, че "турците в България се страхуват да излизат на улиците". Лидерите и членовете на "патриотичните" формации в нашата страна са обявени за основни врагове на турското малцинство.

В подобна негативна светлина в Турция беше представен и конфликтът в Асеновград. Непремерените действия и изказания на нашите "патриотично настроени" политици, които са част от кабинета "Борисов" 3, както и на обикновени провокатори като Петър Низамов – Перата, са ловко използвани от турските медии. Като важен щрих ще отбележа, че кадрите от окървавения сблъсък пред столичната джамия Баня Башъ през 2011 г., в който участваха членове и симпатизанти на "Атака", продължават да се "въртят" и тиражират в ислямския свят.

Какво става в Турция?

Събитията от последните месеци показват, че обръчът около турския президент Ердоган и неговия режим се затяга. Този извод е валиден за тенденциите както във вътрешнополитически, така и в международен план.

Резултатите от конституционния референдум проведен на 15 април 2017 г., спечелен с минимална преднина – с 51.4% от привържениците на трансформацията на Турция в президентска република, разкриха дълбокото разделение на турското общество. Повече от 48% от гласувалите бяха против промяната на политическата система; управляващата Партия на справедливостта не получи подкрепа в големите градове – Истанбул, Анкара, Измир, Адана, Анталия и т.н. Конституционните промени ще влязат в сила едва след изборите през ноември 2019 г., но извънредното положение, което само по себе си дава значителни прерогативи на турския президент, бе удължено. Усещайки своята все по-голяма изолация, режимът започна нови, още по-големи репресии. През април и май 2017 г. нова вълна от арести, най-мащабната досега, помете Турция; беше спрян и достъпът до Уикипедия.

Сравнително малко на брой български медии отразиха 450-километровия Поход на справедливостта от Анкара до Истанбул, който започна на 15 юни (#adalet или "справедливост", "правосъдие" – е основният лозунг на протестиращите). Маршът беше организиран от опозиционната Републиканска народна партия (CHP, основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк). Походът започна след като депутатът от партията Енис Бербероглу беше осъден на 25 години затвор на базата наобвинения в шпионаж. Маршът завърши с грандиозен протест на площад "Малтепе" в Истанбул, на който взеха участие 2 млн. души. Очаквано управляващите и конкретно министър-председателят Бинали Йълдъръм заклеймиха протестите, в които участваха не само представители на CHP, като "гюленистка провокация".

Походът към Истанбул трябва да бъде разглеждан и в контекста на друга инициатива на Републиканците. Преди дни Кемал Кълъчдаролу, лидерът на партията, внесе петиция в Европейския съд по правата на човека със седалище в Страсбург, в която оспорва резултатите от референдума.

Събитията от последните дни в международен контекст
също говорят за все по-голямата изолация на режима в Анкара

Европейският парламент (ЕП) с голямо мнозинство (455 от 750 гласа) поиска прекратяването на преговорите за членството на Турция в ЕС, ако пакетът за конституционни реформи, одобрен от референдума остане непроменен. В резолюцията на ЕП се настоява и за спиране на предприсъединителните фондове за Турция, които да бъдат пренасочени към гражданското общество и сирийските бежанци. Охладняването на отношенията между Анкара и ЕС не е от вчера. Но резултатите от референдума, които заплашват да циментират режима на Ердоган, увеличиха напрежението между тях. Системните нарушения на правата на човека в южната ни съседка и съобщението, че турският президент е готов да одобри връщане на смъртното наказание, не помагат за каузата на Турция в ЕС.

От една страна, разбира се, резолюцията на ЕП има символичен характер; непосредствени последици от нея не може да има защото всички двадесет и осем страни членки трябва да се обявят за спирането на преговорния процес. От друга страна обаче вотът в ЕП показва позицията на водещите европейски правителства по казуса "Турция". До резолюцията се стигна след като най-голямата държава в ЕС – Германия реши да изтегли войските си от базата "Инджирлик", която има ключова роля в действията срещу Ислямска държава. Отношенията между Берлин и Анкара са в критична точка. Непосредствени поводи за това бяха отказа на Турция германски депутати да посетят базата "Инджирлик", както и отхвърлянето на исканията на Германия за освобождаването на немския журналист Дениз Юджеп, задържан по обвинения в тероризъм в южната ни съседка. Преди срещата на Г-20, Берлин предупреди турския президент да не участва на никакви митинги или други политически прояви (т.е. срещи с турски имигранти) на територията на Германия по време на престоя си.

Задълбочава се противопоставянето и между Анкара и Вашингтон. Освен обвиненията към САЩ, че покровителстват Фехтуллах Гюлен – "организаторът" на опита за преврат миналата година в Турция, конфликтът между двете страни се разпалва и във връзка с подкрепата на САЩ за сирийските кюрди, които се оказаха много ефикасни бойци във войната срещу ИДИЛ. Турция има сериозен проблем с кюрдското малцинство на собствената си територия и разглежда кюрдската ПКК като терористична организация. Впрочем, на 5 юли Стокхолмският център на свободата (СЦС) посочи в свой доклад, че превратът в Турция през 2016 г. е инсцениран от самия Ердоган, за да постави под контрол и смаже опозицията.

Резолюцията на ЕП, докладът на СЦС и т.н. вероятно са били използвани на срещата на Г-20, за да бъде вкарана Турция в правия път. Анкара обаче ясно показва, че политиката на моркова и тоягата спрямо нея вече е почти напълно безсилна. За това говори фактът, че, след резолюцията на ЕП, Турция отхвърли всякакви сделки с ЕС, които да бъдат "алтернатива" на членството на страната в ЕС. С ареста в неделя на шефа на местния клон на Амнести интернешънъл Анкара даде да се разбере, че не се притеснява от заплахите на Брюксел.

Какви са инструментите на турската политика,
които дават такава увереност и самочувствие на Анкара?

Отговорът не може да бъде даден без да споменем отново и България.

На първо място, Турция продължава да изнудва ЕС, в това число нашата страна – като непосредствен съсед, с това, че ще отвори шлюзовете за милионите бежанци на нейна територия, които да залеят ЕС. Ердоган може и да блъфира с "отварянето на кранчето", но засега блъфът дава резултат. Второ, Турция има стратегическа роля за контролирането на процесите в Близкия изток. Както съм писал и друг път, не е толкова важно дали Ердоган е демократ или не, важното е да възпира джихадистите. Остава отворен въпросът какви ще бъдат последиците от разговорите за Сирия на срещата в Хамбург на Г-20. На срещата направиха впечатление няколко неща. От една страна Доналд Тръмп потвърди ангажимента на САЩ към НАТО и европейската сигурност в частност, но от друга бе очевидна "химията" между американския президент и Владимир Путин. Същевременно, по-важно, Ердоган показа, че ще продължи да опитва да използва сложните отношения между САЩ и ЕС в своя изгода (визирам отказа на Ердоган да ратифицира Парижкото споразумение за климата – освен ако участието на Турция не бъде осребрено).

Трето, Анкара разчита на големия брой турци на територията на Европа, за да въздейства върху ЕС; само в Германия те са, по неофициални данни, над 4 млн.

Четвърто, конкретно за действията на Анкара спрямо България. Турската държава прави все по-дръзки опити за намеса във вътрешните работи на страната ни чрез етническите партии като ДОСТ, които откраднаха от ДПС, монопола върху гласовете на българските турци в чужбина. Трябва да се подчертае, че няма данни, че мюсюлманите в България поддържат радикални идеи. Същевременно обаче 49% от българските мюсюлмани имат позитивно отношение към режима на Ердоган, само 19% не го одобряват, а 69% имат доверие в Турция (данните са от изследване на "Алфа Рисърч"). Тези, които искат да задълбочат и използват етническото напрежение и конфликти, използват и "зловещото плашило" на популистката радикална десница (ВМРО, НФСБ, Атака и т.н.), за да разпалват страховете на мюсюлманите в България.

В заключение, нарастващата изолация на режима на Ердоган показва, че значителна част от турското общество, както и Европа и САЩ търсят все по-усилено неговата демократична алтернатива. В момента, в който тя бъде намерена и промяната на политическата върхушка в Анкара може да се осъществи по мирен път, или поне на сравнително ниска цена, тя ще се случи. За България най-важното е да отстоява своя суверенитет и да не се подава на провокациите.

Източник: dnevnik.bg