България и турският Поход на справедливостта
Българската страна би трябвало да следи доста деликатно динамичните процеси, които протичат в Турция. Самата България е обект на все по-ожесточена агитация от следените от режима в Анкара турски медии. Например, вестник " Сабах " твърди, че " турците в България се опасяват да излизат на улиците ". Лидерите и членовете на " патриотичните " обединения в нашата страна са оповестени за съществени врагове на турското малцинство.
В сходна отрицателна светлина в Турция беше показан и спорът в Асеновград. Непремерените дейности и изказания на нашите " патриотично настроени " политици, които са част от кабинета " Борисов " 3, както и на елементарни провокатори като Петър Низамов – Перата, са изкусно употребявани от турските медии. Като значим щрих ще отбележа, че фрагментите от окървавения конфликт пред столичната джамия Баня Башъ през 2011 година, в който участваха членове и симпатизанти на " Атака ", не престават да се " въртят " и тиражират в ислямския свят.
Какво става в Турция?
Събитията от последните месеци демонстрират, че обръчът към турския президент Ердоган и неговия режим се стяга. Този извод е годен за трендовете както във вътрешнополитически, по този начин и в интернационален проект.
Резултатите от конституционния референдум извършен на 15 април 2017 година, извоюван с минимална преднина – с 51.4% от последователите на трансформацията на Турция в президентска република, разкриха дълбокото разделяне на турското общество. Повече от 48% от гласувалите бяха срещу смяната на политическата система; ръководещата Партия на справедливостта не получи поддръжка в огромните градове – Истанбул, Анкара, Измир, Адана, Анталия и така нататък Конституционните промени ще влязат в действие едвам след изборите през ноември 2019 година, само че изключителното състояние, което единствено по себе си дава обилни преимущества на турския президент, бе удължено. Усещайки своята все по-голяма изолираност, режимът стартира нови, още по-големи репресии. През април и май 2017 година нова вълна от арести, най-мащабната до момента, опустоши Турция; беше спрян и достъпът до Уикипедия.
Сравнително малцина български медии отразиха 450-километровия Поход на справедливостта от Анкара до Истанбул, който стартира на 15 юни (#adalet или " правдивост ", " правораздаване " – е главният девиз на протестиращите). Маршът беше проведен от опозиционната Републиканска национална партия (CHP, учредена през 1923 година от Мустафа Кемал Ататюрк). Походът стартира откакто депутатът от партията Енис Бербероглу беше наказан на 25 години затвор въз основата наобвинения в шпионаж. Маршът приключи с величествен митинг на площад " Малтепе " в Истанбул, на който взеха присъединяване 2 млн. души. Очаквано ръководещите и съответно министър-председателят Бинали Йълдъръм жигосаха митингите, в които участваха освен представители на CHP, като " гюленистка провокация ".
Походът към Истанбул би трябвало да бъде обсъждан и в подтекста на друга самодейност на Републиканците. Преди дни Кемал Кълъчдаролу, водачът на партията, внесе петиция в Европейския съд по правата на индивида със седалище в Страсбург, в която оспорва резултатите от референдума.
Събитията от последните дни в интернационален подтекст
също приказват за все по-голямата изолираност на режима в Анкара
Европейският парламент (ЕП) с огромно болшинство (455 от 750 гласа) изиска прекратяването на договарянията за участието на Турция в Европейски Съюз, в случай че пакетът за конституционни промени, утвърден от референдума остане неизменен. В резолюцията на Екологичен потенциал се упорства и за прекъсване на предприсъединителните фондове за Турция, които да бъдат пренасочени към гражданското общество и сирийските бежанци. Охладняването на връзките сред Анкара и Европейски Съюз не е от през вчерашния ден. Но резултатите от референдума, които заплашват да циментират режима на Ердоган, усилиха напрежението сред тях. Системните нарушавания на правата на индивида в южната ни съседка и известието, че турският президент е подготвен да утвърди връщане на смъртното наказване, не оказват помощ за идеята на Турция в Европейски Съюз.
От една страна, несъмнено, резолюцията на Екологичен потенциал има алегоричен характер; непосредствени последствия от нея не може да има тъй като всички двадесет и осем страни членки би трябвало да се разгласят за прекъсването на преговорния развой. От друга страна обаче вотът в Екологичен потенциал демонстрира позицията на водещите европейски държавни управления по проблема " Турция ". До резолюцията се стигна откакто най-голямата страна в Европейски Съюз – Германия реши да изтегли войските си от базата " Инджирлик ", която има основна роля в дейностите против Ислямска страна. Отношенията сред Берлин и Анкара са в сериозна точка. Непосредствени мотиви за това бяха отхвърли на Турция немски депутати да посетят базата " Инджирлик ", както и отхвърлянето на настояванията на Германия за освобождението на немския публицист Дениз Юджеп, арестуван по обвинявания в тероризъм в южната ни съседка. Преди срещата на Г-20, Берлин предизвести турския президент да не взе участие на никакви манифестации или други политически прояви (т.е. срещи с турски имигранти) на територията на Германия по време на престоя си.
Задълбочава се опълчването и сред Анкара и Вашингтон. Освен обвиняванията към Съединени американски щати, че покровителстват Фехтуллах Гюлен – " уредникът " на опита за прелом предходната година в Турция, спорът сред двете страни се разпалва и по отношение на поддръжката на Съединени американски щати за сирийските кюрди, които се оказаха доста ефикасни бойци във войната против ИДИЛ. Турция има сериозен проблем с кюрдското малцинство на личната си територия и преглежда кюрдската ПКК като терористична организация. Впрочем, на 5 юли Стокхолмският център на свободата (СЦС) уточни в собствен отчет, че превратът в Турция през 2016 година е инсцениран от самия Ердоган, с цел да сложи под надзор и смаже опозицията.
Резолюцията на Екологичен потенциал, отчетът на СЦС и така нататък евентуално са били употребявани на срещата на Г-20, с цел да бъде вкарана Турция в правия път. Анкара обаче ясно демонстрира, че политиката на моркова и тоягата по отношение на нея към този момент е съвсем изцяло безсилна. За това приказва фактът, че, след резолюцията на Екологичен потенциал, Турция отхвърли всевъзможни покупко-продажби с Европейски Съюз, които да бъдат " опция " на участието на страната в Европейски Съюз. С ареста в неделя на шефа на локалния клон на Амнести интернешънъл Анкара даде да се разбере, че не се тормози от заканите на Брюксел.
Какви са инструментите на турската политика,
които дават такава убеденост и самочувствие на Анкара?
Отговорът не може да бъде даден без да споменем още веднъж и България.
На първо място, Турция продължава да изнудва Европейски Съюз, включително нашата страна – като непосреден комшия, с това, че ще отвори шлюзовете за милионите бежанци на нейна територия, които да залеят Европейски Съюз. Ердоган може и да блъфира с " отварянето на кранчето ", само че към този момент блъфът дава резултат. Второ, Турция има стратегическа роля за управлението на процесите в Близкия изток. Както съм писал и различен път, не е толкоз значимо дали Ердоган е демократ или не, значимото е да възпира джихадистите. Остава отворен въпросът какви ще бъдат последствията от диалозите за Сирия на срещата в Хамбург на Г-20. На срещата направиха усещане няколко неща. От една страна Доналд Тръмп удостовери уговорката на Съединени американски щати към НАТО и европейската сигурност в частност, само че от друга бе явна " химията " сред американския президент и Владимир Путин. Същевременно, по-важно, Ердоган сподели, че ще продължи да пробва да употребява комплицираните връзки сред Съединени американски щати и Европейски Съюз в своя полза (визирам отхвърли на Ердоган да ратифицира Парижкото съглашение за климата – в случай че присъединяване на Турция не бъде осребрено).
Трето, Анкара разчита на огромния брой турци на територията на Европа, с цел да влияе върху ЕС; единствено в Германия те са, по неофициални данни, над 4 млн.
Четвърто, съответно за дейностите на Анкара по отношение на България. Турската страна прави все по-дръзки опити за интервенция във вътрешните работи на страната ни посредством етническите партии като ДОСТ, които откраднаха от Движение за права и свободи, монопола върху гласовете на българските турци в чужбина. Трябва да се подчертае, че няма данни, че мюсюлманите в България поддържат радикални хрумвания. Същевременно обаче 49% от българските мюсюлмани имат положително отношение към режима на Ердоган, единствено 19% не го утвърждават, а 69% имат доверие в Турция (данните са от проучване на " Алфа Рисърч " ). Тези, които желаят да задълбочат и употребяват етническото напрежение и спорове, употребяват и " злокобното чучело " на популистката радикална десница (ВМРО, НФСБ, Атака и т.н.), с цел да разпалват страховете на мюсюлманите в България.
В умозаключение, възходящата изолираност на режима на Ердоган демонстрира, че забележителна част от турското общество, както и Европа и Съединени американски щати търсят все по-усилено неговата демократична опция. В момента, в който тя бъде открита и смяната на политическата върхушка в Анкара може да се реализира по кротичък път, или най-малко на относително ниска цена, тя ще се случи. За България най-важното е да отстоява своя суверенитет и да не се подава на провокациите.
В сходна отрицателна светлина в Турция беше показан и спорът в Асеновград. Непремерените дейности и изказания на нашите " патриотично настроени " политици, които са част от кабинета " Борисов " 3, както и на елементарни провокатори като Петър Низамов – Перата, са изкусно употребявани от турските медии. Като значим щрих ще отбележа, че фрагментите от окървавения конфликт пред столичната джамия Баня Башъ през 2011 година, в който участваха членове и симпатизанти на " Атака ", не престават да се " въртят " и тиражират в ислямския свят.
Какво става в Турция?
Събитията от последните месеци демонстрират, че обръчът към турския президент Ердоган и неговия режим се стяга. Този извод е годен за трендовете както във вътрешнополитически, по този начин и в интернационален проект.
Резултатите от конституционния референдум извършен на 15 април 2017 година, извоюван с минимална преднина – с 51.4% от последователите на трансформацията на Турция в президентска република, разкриха дълбокото разделяне на турското общество. Повече от 48% от гласувалите бяха срещу смяната на политическата система; ръководещата Партия на справедливостта не получи поддръжка в огромните градове – Истанбул, Анкара, Измир, Адана, Анталия и така нататък Конституционните промени ще влязат в действие едвам след изборите през ноември 2019 година, само че изключителното състояние, което единствено по себе си дава обилни преимущества на турския президент, бе удължено. Усещайки своята все по-голяма изолираност, режимът стартира нови, още по-големи репресии. През април и май 2017 година нова вълна от арести, най-мащабната до момента, опустоши Турция; беше спрян и достъпът до Уикипедия.
Сравнително малцина български медии отразиха 450-километровия Поход на справедливостта от Анкара до Истанбул, който стартира на 15 юни (#adalet или " правдивост ", " правораздаване " – е главният девиз на протестиращите). Маршът беше проведен от опозиционната Републиканска национална партия (CHP, учредена през 1923 година от Мустафа Кемал Ататюрк). Походът стартира откакто депутатът от партията Енис Бербероглу беше наказан на 25 години затвор въз основата наобвинения в шпионаж. Маршът приключи с величествен митинг на площад " Малтепе " в Истанбул, на който взеха присъединяване 2 млн. души. Очаквано ръководещите и съответно министър-председателят Бинали Йълдъръм жигосаха митингите, в които участваха освен представители на CHP, като " гюленистка провокация ".
Походът към Истанбул би трябвало да бъде обсъждан и в подтекста на друга самодейност на Републиканците. Преди дни Кемал Кълъчдаролу, водачът на партията, внесе петиция в Европейския съд по правата на индивида със седалище в Страсбург, в която оспорва резултатите от референдума.
Събитията от последните дни в интернационален подтекст
също приказват за все по-голямата изолираност на режима в Анкара
Европейският парламент (ЕП) с огромно болшинство (455 от 750 гласа) изиска прекратяването на договарянията за участието на Турция в Европейски Съюз, в случай че пакетът за конституционни промени, утвърден от референдума остане неизменен. В резолюцията на Екологичен потенциал се упорства и за прекъсване на предприсъединителните фондове за Турция, които да бъдат пренасочени към гражданското общество и сирийските бежанци. Охладняването на връзките сред Анкара и Европейски Съюз не е от през вчерашния ден. Но резултатите от референдума, които заплашват да циментират режима на Ердоган, усилиха напрежението сред тях. Системните нарушавания на правата на индивида в южната ни съседка и известието, че турският президент е подготвен да утвърди връщане на смъртното наказване, не оказват помощ за идеята на Турция в Европейски Съюз.
От една страна, несъмнено, резолюцията на Екологичен потенциал има алегоричен характер; непосредствени последствия от нея не може да има тъй като всички двадесет и осем страни членки би трябвало да се разгласят за прекъсването на преговорния развой. От друга страна обаче вотът в Екологичен потенциал демонстрира позицията на водещите европейски държавни управления по проблема " Турция ". До резолюцията се стигна откакто най-голямата страна в Европейски Съюз – Германия реши да изтегли войските си от базата " Инджирлик ", която има основна роля в дейностите против Ислямска страна. Отношенията сред Берлин и Анкара са в сериозна точка. Непосредствени мотиви за това бяха отхвърли на Турция немски депутати да посетят базата " Инджирлик ", както и отхвърлянето на настояванията на Германия за освобождението на немския публицист Дениз Юджеп, арестуван по обвинявания в тероризъм в южната ни съседка. Преди срещата на Г-20, Берлин предизвести турския президент да не взе участие на никакви манифестации или други политически прояви (т.е. срещи с турски имигранти) на територията на Германия по време на престоя си.
Задълбочава се опълчването и сред Анкара и Вашингтон. Освен обвиняванията към Съединени американски щати, че покровителстват Фехтуллах Гюлен – " уредникът " на опита за прелом предходната година в Турция, спорът сред двете страни се разпалва и по отношение на поддръжката на Съединени американски щати за сирийските кюрди, които се оказаха доста ефикасни бойци във войната против ИДИЛ. Турция има сериозен проблем с кюрдското малцинство на личната си територия и преглежда кюрдската ПКК като терористична организация. Впрочем, на 5 юли Стокхолмският център на свободата (СЦС) уточни в собствен отчет, че превратът в Турция през 2016 година е инсцениран от самия Ердоган, с цел да сложи под надзор и смаже опозицията.
Резолюцията на Екологичен потенциал, отчетът на СЦС и така нататък евентуално са били употребявани на срещата на Г-20, с цел да бъде вкарана Турция в правия път. Анкара обаче ясно демонстрира, че политиката на моркова и тоягата по отношение на нея към този момент е съвсем изцяло безсилна. За това приказва фактът, че, след резолюцията на Екологичен потенциал, Турция отхвърли всевъзможни покупко-продажби с Европейски Съюз, които да бъдат " опция " на участието на страната в Европейски Съюз. С ареста в неделя на шефа на локалния клон на Амнести интернешънъл Анкара даде да се разбере, че не се тормози от заканите на Брюксел.
Какви са инструментите на турската политика,
които дават такава убеденост и самочувствие на Анкара?
Отговорът не може да бъде даден без да споменем още веднъж и България.
На първо място, Турция продължава да изнудва Европейски Съюз, включително нашата страна – като непосреден комшия, с това, че ще отвори шлюзовете за милионите бежанци на нейна територия, които да залеят Европейски Съюз. Ердоган може и да блъфира с " отварянето на кранчето ", само че към този момент блъфът дава резултат. Второ, Турция има стратегическа роля за управлението на процесите в Близкия изток. Както съм писал и различен път, не е толкоз значимо дали Ердоган е демократ или не, значимото е да възпира джихадистите. Остава отворен въпросът какви ще бъдат последствията от диалозите за Сирия на срещата в Хамбург на Г-20. На срещата направиха усещане няколко неща. От една страна Доналд Тръмп удостовери уговорката на Съединени американски щати към НАТО и европейската сигурност в частност, само че от друга бе явна " химията " сред американския президент и Владимир Путин. Същевременно, по-важно, Ердоган сподели, че ще продължи да пробва да употребява комплицираните връзки сред Съединени американски щати и Европейски Съюз в своя полза (визирам отхвърли на Ердоган да ратифицира Парижкото съглашение за климата – в случай че присъединяване на Турция не бъде осребрено).
Трето, Анкара разчита на огромния брой турци на територията на Европа, с цел да влияе върху ЕС; единствено в Германия те са, по неофициални данни, над 4 млн.
Четвърто, съответно за дейностите на Анкара по отношение на България. Турската страна прави все по-дръзки опити за интервенция във вътрешните работи на страната ни посредством етническите партии като ДОСТ, които откраднаха от Движение за права и свободи, монопола върху гласовете на българските турци в чужбина. Трябва да се подчертае, че няма данни, че мюсюлманите в България поддържат радикални хрумвания. Същевременно обаче 49% от българските мюсюлмани имат положително отношение към режима на Ердоган, единствено 19% не го утвърждават, а 69% имат доверие в Турция (данните са от проучване на " Алфа Рисърч " ). Тези, които желаят да задълбочат и употребяват етническото напрежение и спорове, употребяват и " злокобното чучело " на популистката радикална десница (ВМРО, НФСБ, Атака и т.н.), с цел да разпалват страховете на мюсюлманите в България.
В умозаключение, възходящата изолираност на режима на Ердоган демонстрира, че забележителна част от турското общество, както и Европа и Съединени американски щати търсят все по-усилено неговата демократична опция. В момента, в който тя бъде открита и смяната на политическата върхушка в Анкара може да се реализира по кротичък път, или най-малко на относително ниска цена, тя ще се случи. За България най-важното е да отстоява своя суверенитет и да не се подава на провокациите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ