Разбира ли Южна Корея, че по въпроса за Тайван си играе с огъня?
Българската публика е добре осведомена с неприятния проблем, когато една страна вместо да заложи на добросъседството, залага на провокациите и историческите мистификации. Още повече, когато това, за жалост, се прави в интерес на трети сили, които нямат нищо общо с района. Такъв точно е казусът с изявление на южнокорейския президент Юн Сук-йол, който в тирада пред Конгреса на Съединени американски щати приказва исторически неточни неща. Той съобщи, че американската военноморска пехота била удържала победа, " като пробива 120,000 военни на Китайската комунистическа войска " при езерото Чандзинху. Още повече, че южнокорейският водач се намеси индиректно и във вътрешнокитайските работи, разяснявайки Тайванския въпрос.
От страна на Пекин обявиха, че " Тайванският въпрос е напълно вътрешна работа, която е в сърцевината на основните ползи на Китай. Неговото решение е въпрос за китайците, които нямат потребност някой да им споделя какво би трябвало или не би трябвало да се прави ", съобщи представител на китайското Министерство на външните работи.
За страдание, вместо да се извинят за неточните си исторически вметки и интервенция в Тайванския въпрос, от Министерство на външните работи на Южна Корея привикаха китайския дипломат, изразявайки " мощен митинг " и повдигнаха въпроса до равнище на " националния интегритет ".
" Тези, които си играят с огъня, що се отнася до Тайван, в последна сметка ще се изгорят ", сподели китайският външен министър Цин Ган.
Въпросът е обаче, дали южнокорейските управляващи осъзнават сериозността на този проблем? Остава неприятното усещане, че Южна Корея работи в този случай като изразител на позицията на Съединените щати, а не на корейския народ като цяло, който има хилядолетни исторически и културни връзки с китайците.
Как ще се усеща Южна Корея, в случай че Китай прави мнения по време на срещи с непознати политици, по отношение на териториалната й целокупност? Разбира се, че Южна Корея би протестирала. А по какъв начин ще се усещат Съединените щати, в случай че Китай почне да се меси по въпроса за суверенитета на окупираното от Съединени американски щати Пуерто Рико или даже на Хавай и Аляска? Повече от ясно е. Защо тогава на Южна Корея е разрешено да прави несъответствуващи мнения, що се отнася до вътрешнокитайския въпрос към Тайван? Защото в действителност това са мнения на Съединените щати, които употребяват в този случай някои политици в Сеул като прокси.
Изглежда в Сеул са не запомнили, че Китайската национална република и Южна Корея възвръщат дипломатическите си връзки през 1986 година. Южна Корея, като съвсем всички страни на света, признава суверенитета на Китайската национална република върху остров Тайван, заради което сходни мнения повдигат неразбиране? Нима Сеул слага под подозрение това, което самичък е признал?
Опитите на някои недобросъвестни и исторически неточни коментатори да слагат на една повърхност тематиките за Китай и суверенитета му върху Тайван с тази за Северна и Южна Корея не устоят на сериозна инспекция. Северна и Южна Корея се появяват като обособени самостоятелни страни в края на Втората международна война, като и двете са страни-членки на Организация на обединените нации, за разлика от Тайван. Не по този начин седи въпросът с остров Тайван, който по всички договорености, произлизащи от успеха на Китай и интернационалната общественост във Втората международна война, би трябвало да бъде под китайски надзор. Това, че двете земи към Тайванския пролив не са де факто обединени към момента, напълно не понижава легалния суверенитет на Китайската национална република върху остров Тайван.
Повече от 180 страни, съвсем всички на планетата, в това число самата Южна Корея, признават и поддържат правилото за обединен Китай. Организация на обединените нации няма подозрение по въпроса, че Тайван е част от Китай и няма обособен статут.
Тук би трябвало да се фокусираме и на различен факт, а точно, че южнокорейският президент направи мненията си по отношение на Тайван малко преди пътуването си до Съединените щати. Може ли това да е случайност? Разбира се, че не. Това са изявления, които отразяват не националните ползи на Южна Корея, а търсят състрадание измежду американските ястребови политици, които приказват за " въздържане " и не крият желанията си да разпалват ескалацията и напрежението в Тайванския пролив и Източна Азия.
Южна Корея и Китайската национална република са сътрудници в границите на Регионалното всеобхватно икономическо партньорство, което е най-голямото съглашение за свободна търговия в човешката история. Двете страни са свързани от хилядолетия обща история и културни връзки. И което е основното, китайският пазар съставлява съвсем 20 % от износа на Южна Корея. КНР е най-големият търговски сътрудник на страната. Стокооборотът сред двете страни е бил 140 милиарда $ през 2021 година. Това е колосална сума и съдействието е от стратегически интерес и за двете страни.
Историята помни, че двете страни са били даже и съдружници, да вземем за пример, по време на китайските династии Сон и Мин и корейските Когурьо и Чосон. Конфуцианските полезности и философия стават основни освен за китайската цивилизация, само че и за Корея, а в интервала 1592-1598, когато японците нахлуват в Корея, точно Китай, при ръководството на династията Мин, оказва помощ на страната да отблъсне нашествениците. Излишно е да се споделя, че двете страни споделят и битката против японския милитаризъм през Втората международна война, когато Китай става жертва на японска инвазия, а Корея към този момент е била от десетилетия под японска окупация. В Корея има сериозна опозиция против японските окупатори, която, несъмнено, се е подкрепяна от Китай.
Южна Корея и Китайската национална република могат да подсигуряват мира и стабилността в Източна Азия и в границите на разнообразни формати и планове да насърчат междукултурния разговор, търговията и икономическото съдействие не просто в района, само че в цяла Евразия. Но за задачата Южна Корея би трябвало да изхожда от своите национални и стопански ползи, а не от политиката на вашингтонските ястреби, която се концентрира върху основаването на нови стоманени пердета, " въздържане ", военни съюзи и ескалация на напрежението.
И вместо Сеул да се занимава с Тайванския проблем, който не го касае и не е интернационален въпрос, а вътрешнокитайски, той би трябвало да се концентрира върху личните си проблеми. Например, фактът, че след приключването на американски документи от Пентагона се оказа, че Съединени американски щати са следили нелегално своите " съдружници ", в това число високопоставени южнокорейски политици и държавни чиновници. Защо Сеул не стачкува по този начин гневно, както стачкува против Китай, когато Пекин очерта границата, оттатък която никой няма право да му се меси?
Най-добрият метод, по който Южна Корея може да подсигурява националните си ползи, е като стартира да се държи като същински суверенна страна и показва лични позиции, изразителност и политика, а не вашингтонските. Южна Корея, в случай че почита същинското интернационално право, добросъседските връзки и китайския народ, следва да остави настрани Тайванския въпрос, който е напълно китайска работа, и вместо това да се концентрира върху взаимната търговия, стопански и културни връзки.
Пекин и Сеул дружно могат да спомогнат за деескалация на напрежението на Корейския полуостров и в цяла Източна Азия. Двете страни могат да работят за по-добрия живот на народите си, сътрудничейки си, още повече в случай, че крайъгълният камък на китайската политика е ценене на взаимните ползи и това да няма недоволни и отритнати в интернационалната политика. Но явно има страни като Съединените щати, които предизвикват разделянето и се пробват да основават кавги, в това число по комплицирани исторически въпроси, с цел да се възползват и да ескалират обстановката, тъкмо както направиха в тази ситуация с Украйна или пък от десетилетия в Близкия изток.
Китай и Южна Корея не би трябвало да разрешават това, само че топката е напълно в полето на южнокорейците. Китай е обрисувал параметрите на допустимото и всевъзможни неуместни мнения за териториалния му интегритет и суверенитет, в това число над Тайван, минават тези граници и основават излишно напрежение.
От страна на Пекин обявиха, че " Тайванският въпрос е напълно вътрешна работа, която е в сърцевината на основните ползи на Китай. Неговото решение е въпрос за китайците, които нямат потребност някой да им споделя какво би трябвало или не би трябвало да се прави ", съобщи представител на китайското Министерство на външните работи.
За страдание, вместо да се извинят за неточните си исторически вметки и интервенция в Тайванския въпрос, от Министерство на външните работи на Южна Корея привикаха китайския дипломат, изразявайки " мощен митинг " и повдигнаха въпроса до равнище на " националния интегритет ".
" Тези, които си играят с огъня, що се отнася до Тайван, в последна сметка ще се изгорят ", сподели китайският външен министър Цин Ган.
Въпросът е обаче, дали южнокорейските управляващи осъзнават сериозността на този проблем? Остава неприятното усещане, че Южна Корея работи в този случай като изразител на позицията на Съединените щати, а не на корейския народ като цяло, който има хилядолетни исторически и културни връзки с китайците.
Как ще се усеща Южна Корея, в случай че Китай прави мнения по време на срещи с непознати политици, по отношение на териториалната й целокупност? Разбира се, че Южна Корея би протестирала. А по какъв начин ще се усещат Съединените щати, в случай че Китай почне да се меси по въпроса за суверенитета на окупираното от Съединени американски щати Пуерто Рико или даже на Хавай и Аляска? Повече от ясно е. Защо тогава на Южна Корея е разрешено да прави несъответствуващи мнения, що се отнася до вътрешнокитайския въпрос към Тайван? Защото в действителност това са мнения на Съединените щати, които употребяват в този случай някои политици в Сеул като прокси.
Изглежда в Сеул са не запомнили, че Китайската национална република и Южна Корея възвръщат дипломатическите си връзки през 1986 година. Южна Корея, като съвсем всички страни на света, признава суверенитета на Китайската национална република върху остров Тайван, заради което сходни мнения повдигат неразбиране? Нима Сеул слага под подозрение това, което самичък е признал?
Опитите на някои недобросъвестни и исторически неточни коментатори да слагат на една повърхност тематиките за Китай и суверенитета му върху Тайван с тази за Северна и Южна Корея не устоят на сериозна инспекция. Северна и Южна Корея се появяват като обособени самостоятелни страни в края на Втората международна война, като и двете са страни-членки на Организация на обединените нации, за разлика от Тайван. Не по този начин седи въпросът с остров Тайван, който по всички договорености, произлизащи от успеха на Китай и интернационалната общественост във Втората международна война, би трябвало да бъде под китайски надзор. Това, че двете земи към Тайванския пролив не са де факто обединени към момента, напълно не понижава легалния суверенитет на Китайската национална република върху остров Тайван.
Повече от 180 страни, съвсем всички на планетата, в това число самата Южна Корея, признават и поддържат правилото за обединен Китай. Организация на обединените нации няма подозрение по въпроса, че Тайван е част от Китай и няма обособен статут.
Тук би трябвало да се фокусираме и на различен факт, а точно, че южнокорейският президент направи мненията си по отношение на Тайван малко преди пътуването си до Съединените щати. Може ли това да е случайност? Разбира се, че не. Това са изявления, които отразяват не националните ползи на Южна Корея, а търсят състрадание измежду американските ястребови политици, които приказват за " въздържане " и не крият желанията си да разпалват ескалацията и напрежението в Тайванския пролив и Източна Азия.
Южна Корея и Китайската национална република са сътрудници в границите на Регионалното всеобхватно икономическо партньорство, което е най-голямото съглашение за свободна търговия в човешката история. Двете страни са свързани от хилядолетия обща история и културни връзки. И което е основното, китайският пазар съставлява съвсем 20 % от износа на Южна Корея. КНР е най-големият търговски сътрудник на страната. Стокооборотът сред двете страни е бил 140 милиарда $ през 2021 година. Това е колосална сума и съдействието е от стратегически интерес и за двете страни.
Историята помни, че двете страни са били даже и съдружници, да вземем за пример, по време на китайските династии Сон и Мин и корейските Когурьо и Чосон. Конфуцианските полезности и философия стават основни освен за китайската цивилизация, само че и за Корея, а в интервала 1592-1598, когато японците нахлуват в Корея, точно Китай, при ръководството на династията Мин, оказва помощ на страната да отблъсне нашествениците. Излишно е да се споделя, че двете страни споделят и битката против японския милитаризъм през Втората международна война, когато Китай става жертва на японска инвазия, а Корея към този момент е била от десетилетия под японска окупация. В Корея има сериозна опозиция против японските окупатори, която, несъмнено, се е подкрепяна от Китай.
Южна Корея и Китайската национална република могат да подсигуряват мира и стабилността в Източна Азия и в границите на разнообразни формати и планове да насърчат междукултурния разговор, търговията и икономическото съдействие не просто в района, само че в цяла Евразия. Но за задачата Южна Корея би трябвало да изхожда от своите национални и стопански ползи, а не от политиката на вашингтонските ястреби, която се концентрира върху основаването на нови стоманени пердета, " въздържане ", военни съюзи и ескалация на напрежението.
И вместо Сеул да се занимава с Тайванския проблем, който не го касае и не е интернационален въпрос, а вътрешнокитайски, той би трябвало да се концентрира върху личните си проблеми. Например, фактът, че след приключването на американски документи от Пентагона се оказа, че Съединени американски щати са следили нелегално своите " съдружници ", в това число високопоставени южнокорейски политици и държавни чиновници. Защо Сеул не стачкува по този начин гневно, както стачкува против Китай, когато Пекин очерта границата, оттатък която никой няма право да му се меси?
Най-добрият метод, по който Южна Корея може да подсигурява националните си ползи, е като стартира да се държи като същински суверенна страна и показва лични позиции, изразителност и политика, а не вашингтонските. Южна Корея, в случай че почита същинското интернационално право, добросъседските връзки и китайския народ, следва да остави настрани Тайванския въпрос, който е напълно китайска работа, и вместо това да се концентрира върху взаимната търговия, стопански и културни връзки.
Пекин и Сеул дружно могат да спомогнат за деескалация на напрежението на Корейския полуостров и в цяла Източна Азия. Двете страни могат да работят за по-добрия живот на народите си, сътрудничейки си, още повече в случай, че крайъгълният камък на китайската политика е ценене на взаимните ползи и това да няма недоволни и отритнати в интернационалната политика. Но явно има страни като Съединените щати, които предизвикват разделянето и се пробват да основават кавги, в това число по комплицирани исторически въпроси, с цел да се възползват и да ескалират обстановката, тъкмо както направиха в тази ситуация с Украйна или пък от десетилетия в Близкия изток.
Китай и Южна Корея не би трябвало да разрешават това, само че топката е напълно в полето на южнокорейците. Китай е обрисувал параметрите на допустимото и всевъзможни неуместни мнения за териториалния му интегритет и суверенитет, в това число над Тайван, минават тези граници и основават излишно напрежение.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ