Българската армия отбелязва 74 години от първата битка на първата Парашутна дружина
Българската войска отбелязва 74 години от първата борба на първата Парашутна тайфа. През 1943 година, в състав от 19 офицери, 60 подофицери и 348 боеца, е образувана Парашутната тайфа.
На 10 октомври 1944 година тя е включена в частите на Първа българска войска, а седмица по-късно, на 18 октомври, е първата й борба за преодоляване на височината Стражин и обезпечаване на път за нахлуване към Скопие и Куманово. Боят стартира в 7 часа сутринта и продължава до 15 часа следобяд, когато позицията е овладяна. В завладяването на върха живота си дават 54 български военни парашутисти, 69 са ранени.
От 1945 година до през днешния ден, 18 октомври е ден на поклонение пред свидните жертви на Парашутната тайфа, дадени по време на Втората международна война. На тази дата през 1944 година дружината, като част от Първа българска войска и антихитлеристската коалиция, получава първата си бойна заповед да завладяват връх Стражин, вратата към Страцин и по този начин да обезпечат плацдарм за настъплението към Скопие.
Тези исторически обстоятелства напомня в изявление за Българска телеграфна агенция бригаден военачалник Явор Матеев, пълководец на 68-ма бригада "Специални сили ", правоприемник на Парашутната тайфа. Генерал Матеев отбелязва, че задачата е виновна, тежка и съвсем неизпълнима - хълмът е извънредно укрепен, а дружината е подготвяна за други характерни дейности. Командващият Първа българска войска ген. Владимир Стойчев слага тази задача на парашутистите, тъй като е считал, по думите на ген. Матеев, че единствено те могат да я изпълнят. За страдание, обаче, още в първите 10 минути на първата офанзива дружината дава ужасно доста жертви, само че съумяват да овладеят мощно укрепения от немците било.
Историческите разбори са безапелационни, че дружината не е била готова за сходни дейности, не е била извършена предварителната артилерийска подготовка, не е била обезпечена и помощ от въздуха. Въпреки това съумяват и с това демонстрират, че без значение, че са готвени в Германия, без никакви сантименти, извършват прецизно заповедите като български военнослужещи в отбрана на Родината.
Във военната история ще остане това, което е направил ефрейтор Никола Паскалев, лекокартечар от Първа парашутна тайфа, който тежко ранен, съумява да доближи до хитлеристкия бункер на върха и да се самовзриви в него. След кървавия пердах оживелите намират част от хастара на куртката му със следния надпис: "Ако печеля - печели цялостен народ, в случай че почина, изгубвам единствено мене си и моята картечница Ганка! "
След борбата персонално ген. Стойчев посещава Парашутната тайфа, където е посрещнат от командира й кап. Любомир Ноев със сълзи на очи и с думите "загинаха ми момчетата ". Със заповед на ген. Стойчев телата на всички починали парашутисти, както и другите, изгубили живота си до края на войната, са пренесени и заровени в Централните софийски гробища и са единствени от Българската войска, заровени в Родината. Според ген. Матеев това е жест на самопризнание към войните от Парашутната тайфа.
В процентно съответствие тя е с най-вече жертви - 59 убити и 150 ранени от общо 429 души. Каквото и да спори историята, безспорен е фактът, че те са посочили, че са български войни и са воювали за България. Остава и въпросът за какво подготвените за десантни дейности в тила на врага воини са хвърлени като редови щурмоваци против картечния огън на немците.
На 10 октомври 1944 година тя е включена в частите на Първа българска войска, а седмица по-късно, на 18 октомври, е първата й борба за преодоляване на височината Стражин и обезпечаване на път за нахлуване към Скопие и Куманово. Боят стартира в 7 часа сутринта и продължава до 15 часа следобяд, когато позицията е овладяна. В завладяването на върха живота си дават 54 български военни парашутисти, 69 са ранени.
От 1945 година до през днешния ден, 18 октомври е ден на поклонение пред свидните жертви на Парашутната тайфа, дадени по време на Втората международна война. На тази дата през 1944 година дружината, като част от Първа българска войска и антихитлеристската коалиция, получава първата си бойна заповед да завладяват връх Стражин, вратата към Страцин и по този начин да обезпечат плацдарм за настъплението към Скопие.
Тези исторически обстоятелства напомня в изявление за Българска телеграфна агенция бригаден военачалник Явор Матеев, пълководец на 68-ма бригада "Специални сили ", правоприемник на Парашутната тайфа. Генерал Матеев отбелязва, че задачата е виновна, тежка и съвсем неизпълнима - хълмът е извънредно укрепен, а дружината е подготвяна за други характерни дейности. Командващият Първа българска войска ген. Владимир Стойчев слага тази задача на парашутистите, тъй като е считал, по думите на ген. Матеев, че единствено те могат да я изпълнят. За страдание, обаче, още в първите 10 минути на първата офанзива дружината дава ужасно доста жертви, само че съумяват да овладеят мощно укрепения от немците било.
Историческите разбори са безапелационни, че дружината не е била готова за сходни дейности, не е била извършена предварителната артилерийска подготовка, не е била обезпечена и помощ от въздуха. Въпреки това съумяват и с това демонстрират, че без значение, че са готвени в Германия, без никакви сантименти, извършват прецизно заповедите като български военнослужещи в отбрана на Родината.
Във военната история ще остане това, което е направил ефрейтор Никола Паскалев, лекокартечар от Първа парашутна тайфа, който тежко ранен, съумява да доближи до хитлеристкия бункер на върха и да се самовзриви в него. След кървавия пердах оживелите намират част от хастара на куртката му със следния надпис: "Ако печеля - печели цялостен народ, в случай че почина, изгубвам единствено мене си и моята картечница Ганка! "
След борбата персонално ген. Стойчев посещава Парашутната тайфа, където е посрещнат от командира й кап. Любомир Ноев със сълзи на очи и с думите "загинаха ми момчетата ". Със заповед на ген. Стойчев телата на всички починали парашутисти, както и другите, изгубили живота си до края на войната, са пренесени и заровени в Централните софийски гробища и са единствени от Българската войска, заровени в Родината. Според ген. Матеев това е жест на самопризнание към войните от Парашутната тайфа.
В процентно съответствие тя е с най-вече жертви - 59 убити и 150 ранени от общо 429 души. Каквото и да спори историята, безспорен е фактът, че те са посочили, че са български войни и са воювали за България. Остава и въпросът за какво подготвените за десантни дейности в тила на врага воини са хвърлени като редови щурмоваци против картечния огън на немците.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ