България изостава по научни публикации 4 пъти спрямо Гърция
Българската академия на науките, Софийският университет и Медицинският университет в София са водачи по просвета в България. Към тях се причисляват още ТУ-София в региона на инженерните науки, Селскостопанската академия в региона на аграрните науки и МУ-Пловдив при медицинските науки. Въпреки, че и други български висши учебни заведения подобряват научната си активност през 2020 година, към момента в това отношение има много какво да наваксваме спрямо европейските страни. Тези резултати регистрира в за 2020 година Комисията за наблюдения и оценка на научноизследователската активност във висшите учебни заведения и научните организации.
През 2020 година има известно понижаване на публикационната интензивност на вузовете ни по отношение на 2019 година, което се свързва с пандемичната конюнктура, само че броят изявленията е по-висок спрямо всички други предишни години, се отбелязва в отчета. Успоредно с това страната ни усъвършенства качеството на научните проучвания. За последните пет години (2016 - 2020 г.) доближаваме 40% от изявленията в квартил Q1 (най-високо качество) на интернационалните бази данни, като изпреварваме Словакия и Сърбия и се нареждаме до Хърватия.
Университетите са класирани съгласно няколко критерия - наблюдение на научната активност, научни резултати и въздействието им, теоретичен потенциал и възпроизводство на университетския капацитет, публично и икономическо влияние, патенти, ефективност и тъй наречените В множеството от тези ранглисти в топ 3 неизменно са Българска академия на науките, СУ и МУ-София. По публично и икономическо влияние да вземем за пример Селскостопанската академия се подрежда на трета позиция след Българска академия на науките и СУ, по успеваемост на второ място след МУ-София е университет " Проф. Асен Златаров " - Бургас , а по патентна активност Тракийският у-т в Стара Загора заема трета позиция след Българска академия на науките и ССА. Като цяло позитивно е развиването при всички медицински университети, както и при Тракийския у-т, у-т " Проф. Асен Златаров " в Бургас и в Русенския университет . Подобряване на научната активност е налице и при Аграрния университет - Пловдив, Лесотехническия университет - София, Университета по хранителни технологии - Пловдив, УАСГ, Великотърновския университет и Икономическия университет- Варна.
НАЗАД
Въпреки че през м.г. някои по-малки проучвателен организации се придвижват към предни позиции в съответните ранглисти, при по-голямата част от тях изследователската активност не е на положително ниво. " Българският академик е първокласен откривател и това личи, когато той отиде да работи в чужбина. Следователно е належащо да се отстранен пречките през откриване на пълния капацитет при работата на българските учени в България. По този метод може да се преодолее изоставането от другите страни членки на Европейски Съюз ", казват от комисията.
Експертите отбелязват, че възпроизводството на научния капацитет в родните вузове не е задоволително, с цел да компенсира излизащите по възрастови аргументи фрагменти от системата на научните проучвания и е извънредно незадоволително за обезпечаване на българската промишленост с фрагменти с докторска степен. Това води до утежняване на резултатите от научните проучвания и изостряне на проблематичните области, регистрират те. Проблемът е изключително остър във военните учебни заведения и академията на Министерство на вътрешните работи.
Регистрирано е също по този начин закъснение в някои от базовите знаци за научноизследователската активност спрямо други страни от Европейски Съюз. По брой откриватели като % от общото интензивно население България изостава с 2.63 пъти по-малко откриватели, в сравнение с в Дания, 2.29 пъти по-малко откриватели, в сравнение с във Финландия, и 1.44 пъти по-малко откриватели, в сравнение с в Гърция. По отношение на новите страни членки на Европейски Съюз страната ни изостава от Унгария (1.53 пъти по-малко изследователи) и е на съвсем същото равнище като Хърватия.
В съпоставяне с Гърция, Словения и Хърватия, България изостава мощно по обща публикационна интензивност. По отношение на реферираните документи в интернационалните бази данни изоставането е над 4 пъти по отношение на Гърция, доста е изоставането и от Словения. Налице е и 2 пъти закъснение по отношение на Сърбия, която не е член на Европейски Съюз. По отношение на нормализираното влияние на цитиранията страната ни още веднъж изостава от Гърция, Словения и Хърватия.
НОЖИЦА
Докладът записва голяма разлика сред Българска академия на науките и останалите висши учебни заведения що се отнася до производство на научните резултати. " Това е разбираемо с оглед спецификата в активността на Българска академия на науките, която е извънредно в полето на научните проучвания, споделят специалистите. Но на другата прекаленост остават висши учебни заведения, които имат основно просветителни функционалности, с високо възпроизводство на университетския състав, което няма съществено покритие в смисъл на изявления в международно известни бази с научна информация. " Това значи, че в тези висши училища има упълномощени докторски стратегии, в които за отбрана на научна степен не се изискват изявления в индексирани списания и поражда безпокойствие във връзка с качеството на подготовка на докторантите и възпроизводството на научния личен състав ", заключават от комисията.
В отчета се натъртва на групата на изследователските университети у нас, " която на този стадий трайно се образува от СУ, медицинските университети в София, Пловдив и Варна, ТУ-София, ХТМУ и Пловдивския у-т ". Според специалистите е целесъобразно около тях да бъдат образувани клъстери от изследователска инфраструктура, при която да бъдат обединени интердисциплинарни запаси за трансфер на познания и нововъведения. Някои от останалите по-малки вузове с по-слаби научни индикатори обаче считат, че акцентът върху изследователските университети, и отделянето на повече пари към тях, каквито се чака да дойдат от Европейски Съюз по линия на проекта за възобновяване и резистентност, ще докара до ново явление у нас - " университети на две скорости ".
През 2020 година има известно понижаване на публикационната интензивност на вузовете ни по отношение на 2019 година, което се свързва с пандемичната конюнктура, само че броят изявленията е по-висок спрямо всички други предишни години, се отбелязва в отчета. Успоредно с това страната ни усъвършенства качеството на научните проучвания. За последните пет години (2016 - 2020 г.) доближаваме 40% от изявленията в квартил Q1 (най-високо качество) на интернационалните бази данни, като изпреварваме Словакия и Сърбия и се нареждаме до Хърватия.
Университетите са класирани съгласно няколко критерия - наблюдение на научната активност, научни резултати и въздействието им, теоретичен потенциал и възпроизводство на университетския капацитет, публично и икономическо влияние, патенти, ефективност и тъй наречените В множеството от тези ранглисти в топ 3 неизменно са Българска академия на науките, СУ и МУ-София. По публично и икономическо влияние да вземем за пример Селскостопанската академия се подрежда на трета позиция след Българска академия на науките и СУ, по успеваемост на второ място след МУ-София е университет " Проф. Асен Златаров " - Бургас , а по патентна активност Тракийският у-т в Стара Загора заема трета позиция след Българска академия на науките и ССА. Като цяло позитивно е развиването при всички медицински университети, както и при Тракийския у-т, у-т " Проф. Асен Златаров " в Бургас и в Русенския университет . Подобряване на научната активност е налице и при Аграрния университет - Пловдив, Лесотехническия университет - София, Университета по хранителни технологии - Пловдив, УАСГ, Великотърновския университет и Икономическия университет- Варна.
НАЗАД
Въпреки че през м.г. някои по-малки проучвателен организации се придвижват към предни позиции в съответните ранглисти, при по-голямата част от тях изследователската активност не е на положително ниво. " Българският академик е първокласен откривател и това личи, когато той отиде да работи в чужбина. Следователно е належащо да се отстранен пречките през откриване на пълния капацитет при работата на българските учени в България. По този метод може да се преодолее изоставането от другите страни членки на Европейски Съюз ", казват от комисията.
Експертите отбелязват, че възпроизводството на научния капацитет в родните вузове не е задоволително, с цел да компенсира излизащите по възрастови аргументи фрагменти от системата на научните проучвания и е извънредно незадоволително за обезпечаване на българската промишленост с фрагменти с докторска степен. Това води до утежняване на резултатите от научните проучвания и изостряне на проблематичните области, регистрират те. Проблемът е изключително остър във военните учебни заведения и академията на Министерство на вътрешните работи.
Регистрирано е също по този начин закъснение в някои от базовите знаци за научноизследователската активност спрямо други страни от Европейски Съюз. По брой откриватели като % от общото интензивно население България изостава с 2.63 пъти по-малко откриватели, в сравнение с в Дания, 2.29 пъти по-малко откриватели, в сравнение с във Финландия, и 1.44 пъти по-малко откриватели, в сравнение с в Гърция. По отношение на новите страни членки на Европейски Съюз страната ни изостава от Унгария (1.53 пъти по-малко изследователи) и е на съвсем същото равнище като Хърватия.
В съпоставяне с Гърция, Словения и Хърватия, България изостава мощно по обща публикационна интензивност. По отношение на реферираните документи в интернационалните бази данни изоставането е над 4 пъти по отношение на Гърция, доста е изоставането и от Словения. Налице е и 2 пъти закъснение по отношение на Сърбия, която не е член на Европейски Съюз. По отношение на нормализираното влияние на цитиранията страната ни още веднъж изостава от Гърция, Словения и Хърватия.
НОЖИЦА
Докладът записва голяма разлика сред Българска академия на науките и останалите висши учебни заведения що се отнася до производство на научните резултати. " Това е разбираемо с оглед спецификата в активността на Българска академия на науките, която е извънредно в полето на научните проучвания, споделят специалистите. Но на другата прекаленост остават висши учебни заведения, които имат основно просветителни функционалности, с високо възпроизводство на университетския състав, което няма съществено покритие в смисъл на изявления в международно известни бази с научна информация. " Това значи, че в тези висши училища има упълномощени докторски стратегии, в които за отбрана на научна степен не се изискват изявления в индексирани списания и поражда безпокойствие във връзка с качеството на подготовка на докторантите и възпроизводството на научния личен състав ", заключават от комисията.
В отчета се натъртва на групата на изследователските университети у нас, " която на този стадий трайно се образува от СУ, медицинските университети в София, Пловдив и Варна, ТУ-София, ХТМУ и Пловдивския у-т ". Според специалистите е целесъобразно около тях да бъдат образувани клъстери от изследователска инфраструктура, при която да бъдат обединени интердисциплинарни запаси за трансфер на познания и нововъведения. Някои от останалите по-малки вузове с по-слаби научни индикатори обаче считат, че акцентът върху изследователските университети, и отделянето на повече пари към тях, каквито се чака да дойдат от Европейски Съюз по линия на проекта за възобновяване и резистентност, ще докара до ново явление у нас - " университети на две скорости ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ