Българската академия на науките чества 150 години от създаването си
Българската академия на науките празнува през днешния ден 150 години от основаването си, заяви пресцентърът на Българска академия на науките.
От 11.00 часа в зала " Проф. Марин Дринов " на Българска академия на науките управлението на Академията, учени и член-кореспонденти ще се срещнат с представители на поканените за честването задгранични академии и интернационалните научни организации.
Честването за 150-годишнината на Българска академия на науките ще продължи с церемониален концерт-спектакъл от 19.00 часа в зала 1 на НДК. На него ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски ще произнесе тържествено слово. Очаква се президентът Румен Радев да приветства учените от Българска академия на науките за празника им.
Поканени са да участват също представители на изпълнителната и локалната власт, народни представители, културни дейци, представители на академичната общественост, на бизнеса, на партньорски организации и на интернационалните институции.
В програмата на концерта са включени осъществявания на Софийската филхармония, с диригент Найден Тодоров и солистите Светлин Русев и Людмил Ангелов. Ще взе участие също хорът на Ваня Монева, ще има фрагменти от спектакъла " Хъшове " на Народния спектакъл " Иван Вазов " и на кино лентата " Хъшове " на Българска национална телевизия, с режисьор Александър Морфов.-->
Българската академия на науките е приемник на Българското книжовно сдружение /БКД/. Българска академия на науките е най-старата и най-голямата научна институция в страната, учредена девет години преди Третата българска страна. Създаването на Българското книжовно сдружение от персони, които още нямат своя страна, изисква огромна религия и доста вяра, и бележи едно от върховите събития през Българското възобновление.
Сред създателите на Българското книжовно сдружение през 1869 година в Браила са видни възрожденски персони като Марин Дринов /професор в Харковския университет/, Васил Друмев /по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит/, Гаврил Кръстевич /губернатор на Източна Румелия/. Този исторически за България акт е дело на разнообразни пластове на обществото - от одобрени имена в науката до Апостола на свободата Васил Левски, който също е измежду нейните учредители и първи донори.
Високо родолюбивият дух на българина проличава изключително блестящо в мощната социална поддръжка, която трансформира БКД в съединителен знак на нацията. Учредителите демонстрират забележителна предвидливост във връзка с администрирането и законовата рамка на институцията, като поставят грижи за приемането на Устав и издаването на формалния орган - Периодическо списание на БКД. Успоредно с това стартира образуването на хартиен и документален фонд, непокътнат и до през днешния ден в Централната библиотека и Архива на Българска академия на науките.
За издигането на интернационалния авторитет на БКД заслуга имат и европейски потенциали като Константин Иречек, министър на националното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на модерна България не не помнят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния теоретичен статус обаче е обвързвано на първо място с името на най-дългогодишния ръководител - Иван Евстратиев Гешов, изтъкнат банкер, политик, държавник и великодушен донор на институцията. Благодарение на неговите старания и настройките на обществото, през 1911 година книжовното сдружение прераства в Българска академия на науките.
Основана единствено с три клона - Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, Българска академия на науките играе роля за одобряване на младата българска страна на Балканите и в Европа. През тези години нейната социална задача е мощно изразена с научни разработки в региона на етногенезиса на българския народ, търсене на историческите му корени и образуване на нова ценностна система.
След Втората международна война последователно Българска академия на науките се разраства, като отвън остарялата устременост към фундаменталните научни проучвания на напред във времето стартират да изпъкват приложните и точните науки, които в предходните десетилетия се развиват главно в университетските среди. В институтите на Българска академия на науките се правят редица пионерски разработки в разнообразни области, които подреждат страната ни на значимо място в международната софтуерна карта. В Българска академия на науките " се ражда " електронната индустрия в България, нуклеарната енергетика, роботиката, галактическите проучвания, развиването на наноматериалите и биомедицината.
От 11.00 часа в зала " Проф. Марин Дринов " на Българска академия на науките управлението на Академията, учени и член-кореспонденти ще се срещнат с представители на поканените за честването задгранични академии и интернационалните научни организации.
Честването за 150-годишнината на Българска академия на науките ще продължи с церемониален концерт-спектакъл от 19.00 часа в зала 1 на НДК. На него ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски ще произнесе тържествено слово. Очаква се президентът Румен Радев да приветства учените от Българска академия на науките за празника им.
Поканени са да участват също представители на изпълнителната и локалната власт, народни представители, културни дейци, представители на академичната общественост, на бизнеса, на партньорски организации и на интернационалните институции.
В програмата на концерта са включени осъществявания на Софийската филхармония, с диригент Найден Тодоров и солистите Светлин Русев и Людмил Ангелов. Ще взе участие също хорът на Ваня Монева, ще има фрагменти от спектакъла " Хъшове " на Народния спектакъл " Иван Вазов " и на кино лентата " Хъшове " на Българска национална телевизия, с режисьор Александър Морфов.-->
Българската академия на науките е приемник на Българското книжовно сдружение /БКД/. Българска академия на науките е най-старата и най-голямата научна институция в страната, учредена девет години преди Третата българска страна. Създаването на Българското книжовно сдружение от персони, които още нямат своя страна, изисква огромна религия и доста вяра, и бележи едно от върховите събития през Българското възобновление.
Сред създателите на Българското книжовно сдружение през 1869 година в Браила са видни възрожденски персони като Марин Дринов /професор в Харковския университет/, Васил Друмев /по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит/, Гаврил Кръстевич /губернатор на Източна Румелия/. Този исторически за България акт е дело на разнообразни пластове на обществото - от одобрени имена в науката до Апостола на свободата Васил Левски, който също е измежду нейните учредители и първи донори.
Високо родолюбивият дух на българина проличава изключително блестящо в мощната социална поддръжка, която трансформира БКД в съединителен знак на нацията. Учредителите демонстрират забележителна предвидливост във връзка с администрирането и законовата рамка на институцията, като поставят грижи за приемането на Устав и издаването на формалния орган - Периодическо списание на БКД. Успоредно с това стартира образуването на хартиен и документален фонд, непокътнат и до през днешния ден в Централната библиотека и Архива на Българска академия на науките.
За издигането на интернационалния авторитет на БКД заслуга имат и европейски потенциали като Константин Иречек, министър на националното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на модерна България не не помнят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния теоретичен статус обаче е обвързвано на първо място с името на най-дългогодишния ръководител - Иван Евстратиев Гешов, изтъкнат банкер, политик, държавник и великодушен донор на институцията. Благодарение на неговите старания и настройките на обществото, през 1911 година книжовното сдружение прераства в Българска академия на науките.
Основана единствено с три клона - Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, Българска академия на науките играе роля за одобряване на младата българска страна на Балканите и в Европа. През тези години нейната социална задача е мощно изразена с научни разработки в региона на етногенезиса на българския народ, търсене на историческите му корени и образуване на нова ценностна система.
След Втората международна война последователно Българска академия на науките се разраства, като отвън остарялата устременост към фундаменталните научни проучвания на напред във времето стартират да изпъкват приложните и точните науки, които в предходните десетилетия се развиват главно в университетските среди. В институтите на Българска академия на науките се правят редица пионерски разработки в разнообразни области, които подреждат страната ни на значимо място в международната софтуерна карта. В Българска академия на науките " се ражда " електронната индустрия в България, нуклеарната енергетика, роботиката, галактическите проучвания, развиването на наноматериалите и биомедицината.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ