БАН чества 150 години от основаването си
Българската академия на науките празнува 150 години от основаването си с церемониален концерт-спектакъл.
Днес в зала 1 на НДК от 19:00 часа ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски ще произнесе тържествено слово. Президентът Румен Радев ще приветства учените по случай празника. Поканени са да участват представители на изпълнителната и локална власт, народни представители, културни дейци, представители на академичната общественост, бизнеса, партньорски организации, интернационалните институции, медии и други
Програмата включва осъществявания на Софийска филхармония с диригент Найден Тодоров и солисти Светлин Русев и Людмил Ангелов, хора на Ваня Монева и фрагменти от спектакъла „ Хъшове “ на Народен спектакъл „ Иван Вазов “ и кино лентата „ Хъшове “ на Българска национална телевизия с режисьор Александър Морфов.
Българската академия на науките (БАН), приемник на Българското книжовно сдружение (БКД) е най-старата и най-голямата научна институция в страната, учредена девет години преди Третата българска страна. Създаването на Българското книжовно сдружение от персони, които още нямат своя страна, изисква огромна религия и доста вяра, и бележи едно от върховите събития през Българското възобновление.
Сред създателите на Българско книжовно сдружение през 1869 в Браила са видни възрожденски персони като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит), Гаврил Кръстевич (губернатор на Източна Румелия). Този исторически за България акт е дело на разнообразни пластове на обществото – от одобрени имена в науката до Апостола на свободата Васил Левски, който също е измежду нейните учредители и първи донори. Високо родолюбивият дух на българина проличава изключително блестящо в мощната социална поддръжка, която трансформира Дружеството в съединителен знак на нацията. Учредителите демонстрират забележителна предвидливост във връзка с администрирането и законовата рамка на институцията, като поставят грижи за приемане на Устав и издаване на формалния орган – Периодическо списание на БКД. Успоредно с това стартира образуването на хартиен и документален фонд, непокътнат и до през днешния ден в Централната библиотека и Архива на Българска академия на науките.
За издигането на интернационалния авторитет на Дружеството заслуга имат и европейски потенциали като Константин Иречек, министър на националното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на модерна България не не помнят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния теоретичен статус обаче е обвързвано на първо място с името на най-дългогодишния ръководител – Иван Евстратиев Гешов, изтъкнат банкер, политик и държавник и великодушен донор на институцията. Благодарение на неговите старания и настройките на обществото, през 1911 година книжовното сдружение прераства в Българска академия на науките.
Основана единствено с три клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, Българска академия на науките играе роля за одобряване на младата българска страна на Балканите и в Европа. През тези години нейната социална задача е изключително мощно изразена с научни разработки в региона на етногенезиса на българския народ, търсене на историческите му корени и образуване на нова ценностна система.
След Втората международна война последователно Академията се разраства, трансформирайки се в полиструктурна научна институция. Извън остарялата устременост към фундаментални научни проучвания на напред във времето стартират да изпъкват приложните и точни науки, които в предходните десетилетия се развиват главно в университетските среди. Така нейната обществена ангажираност дава отговор на потребностите на новата планова стопанска система и повишените икономически благоприятни условия на страната. През този интервал в институтите на Българска академия на науките се правят редица пионерски разработки в разнообразни области, които подреждат страната ни на значимо място в международната софтуерна карта. Достатъчно е да споменем раждането в Академията на такива действия и области като: електронната индустрия в България, нуклеарната енергетика, роботиката, галактическите проучвания, развиването на наноматериали и нови технологии, биомедицина и редица други. Всичко това спомогна за издигането на фундаменталните и научно-приложни проучвания на учените от Българска академия на науките на международно равнище.
Днес Българската академия на науките е най-голямата научна институция в България с потвърден престиж в интернационален проект. Тя въплъщава в себе си както традициите от предишното, по този начин и предизвикването на страната по пътя на нейната европейска интеграция. Неразривно обвързвана с държавността, Българска академия на науките е колкото научна, толкоз и социална организация – органична част от духовното развиване на българската нация.
И през актуалната юбилейна година Академията продължава да работи за своята задача: „ да организира научни проучвания в сходство с общочовешките полезности, националните обичаи и ползи, да взе участие в развиването на международната просвета, да учи и умножава материалното и нематериалното културно- историческо завещание на нацията “. /БГНЕС
Днес в зала 1 на НДК от 19:00 часа ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски ще произнесе тържествено слово. Президентът Румен Радев ще приветства учените по случай празника. Поканени са да участват представители на изпълнителната и локална власт, народни представители, културни дейци, представители на академичната общественост, бизнеса, партньорски организации, интернационалните институции, медии и други
Програмата включва осъществявания на Софийска филхармония с диригент Найден Тодоров и солисти Светлин Русев и Людмил Ангелов, хора на Ваня Монева и фрагменти от спектакъла „ Хъшове “ на Народен спектакъл „ Иван Вазов “ и кино лентата „ Хъшове “ на Българска национална телевизия с режисьор Александър Морфов.
Българската академия на науките (БАН), приемник на Българското книжовно сдружение (БКД) е най-старата и най-голямата научна институция в страната, учредена девет години преди Третата българска страна. Създаването на Българското книжовно сдружение от персони, които още нямат своя страна, изисква огромна религия и доста вяра, и бележи едно от върховите събития през Българското възобновление.
Сред създателите на Българско книжовно сдружение през 1869 в Браила са видни възрожденски персони като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит), Гаврил Кръстевич (губернатор на Източна Румелия). Този исторически за България акт е дело на разнообразни пластове на обществото – от одобрени имена в науката до Апостола на свободата Васил Левски, който също е измежду нейните учредители и първи донори. Високо родолюбивият дух на българина проличава изключително блестящо в мощната социална поддръжка, която трансформира Дружеството в съединителен знак на нацията. Учредителите демонстрират забележителна предвидливост във връзка с администрирането и законовата рамка на институцията, като поставят грижи за приемане на Устав и издаване на формалния орган – Периодическо списание на БКД. Успоредно с това стартира образуването на хартиен и документален фонд, непокътнат и до през днешния ден в Централната библиотека и Архива на Българска академия на науките.
За издигането на интернационалния авторитет на Дружеството заслуга имат и европейски потенциали като Константин Иречек, министър на националното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на модерна България не не помнят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния теоретичен статус обаче е обвързвано на първо място с името на най-дългогодишния ръководител – Иван Евстратиев Гешов, изтъкнат банкер, политик и държавник и великодушен донор на институцията. Благодарение на неговите старания и настройките на обществото, през 1911 година книжовното сдружение прераства в Българска академия на науките.
Основана единствено с три клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, Българска академия на науките играе роля за одобряване на младата българска страна на Балканите и в Европа. През тези години нейната социална задача е изключително мощно изразена с научни разработки в региона на етногенезиса на българския народ, търсене на историческите му корени и образуване на нова ценностна система.
След Втората международна война последователно Академията се разраства, трансформирайки се в полиструктурна научна институция. Извън остарялата устременост към фундаментални научни проучвания на напред във времето стартират да изпъкват приложните и точни науки, които в предходните десетилетия се развиват главно в университетските среди. Така нейната обществена ангажираност дава отговор на потребностите на новата планова стопанска система и повишените икономически благоприятни условия на страната. През този интервал в институтите на Българска академия на науките се правят редица пионерски разработки в разнообразни области, които подреждат страната ни на значимо място в международната софтуерна карта. Достатъчно е да споменем раждането в Академията на такива действия и области като: електронната индустрия в България, нуклеарната енергетика, роботиката, галактическите проучвания, развиването на наноматериали и нови технологии, биомедицина и редица други. Всичко това спомогна за издигането на фундаменталните и научно-приложни проучвания на учените от Българска академия на науките на международно равнище.
Днес Българската академия на науките е най-голямата научна институция в България с потвърден престиж в интернационален проект. Тя въплъщава в себе си както традициите от предишното, по този начин и предизвикването на страната по пътя на нейната европейска интеграция. Неразривно обвързвана с държавността, Българска академия на науките е колкото научна, толкоз и социална организация – органична част от духовното развиване на българската нация.
И през актуалната юбилейна година Академията продължава да работи за своята задача: „ да организира научни проучвания в сходство с общочовешките полезности, националните обичаи и ползи, да взе участие в развиването на международната просвета, да учи и умножава материалното и нематериалното културно- историческо завещание на нацията “. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ