Българска ваксина срещу коронавируса се разработва в Института по микробилогия на БАН
Българска ваксина против ковид се създава в Института по микробиология " Стефан Ангелов " на Българска академия на науките, разкрива пред Българска телеграфна агенция шефът на институцията доцент доктор Пенка Петрова.
Разработката на българската ваксина за ковид е отчасти финансирана от Института " Пастьор " в Париж, защото Институтът по микробиология на Българска академия на науките е член на мрежата на институтите " Пастьор ", изяснява доцент Петрова.
Нидерландия прави изследване с БЦЖ ваксина и плацебо за резултата върху COVID-19 В него са включени над 1500 медицински служащи
Институтът " Пастьор " в Париж отчасти финансира този наш план за създаването на имунизацията за ковид, като евентуално ще се пренасочат и средства от Оперативната стратегия " Наука и обучение за образован напредък ", споделя шефът на Института по микробиология на Българска академия на науките.
Тя добави, че финансирането от тази европейска стратегия е в границите на по-голям план, който се извършва от четири института на Българска академия на науките в направлението " Биомедицина и качество на живот ". По този метод учените от Българска академия на науките сплотяват напъните си в този по-голям план, по който ще се изследват и антивирусни субстанции, ще се прави лекарствен дизайн, ще се търсят нови подходи за диагностика на вирусните инфекции, ще има и разработка на ваксини. Вероятно създаването на ваксини ще се финансира като " огромно перо " от този план, който е по-голям, по-мащабен е и в границите на цялата Българска академия на науките, съобщи доцент Пенка Петрова.
Вече стартира създаването на българската ваксина против ковид, само че за използването на клинични тествания при мишки и хора е още рано да се приказва. На този стадий не може да се предвижда по кое време ще имаме българска ваксина за ковид, тъй като създаването на една ваксина е доста дълъг развой и той би трябвало да мине през всички стадии, споделя доцент Петрова.
Проектът за създаването на българската ваксина за ковид е единствено на Института по микробиология на Българска академия на науките и е на неговия Департамент по имунология. Проектът за създаването на имунизацията е двегодишен, а негов началник е доцент Андрей Чорбанов.
Институтът по микробиология е един от най-големите институти на Българска академия на науките и в него има няколко департамента - по обща микробиология, биотехнология, вирусология, имунология и по инфекциозна микробиология. В института работят към 140 учени, има и 60-70 души спомагателен личен състав, като най-важното ни интернационално присъединяване е това в мрежата на институтите " Пастьор ", разяснява шефът.
Институти на Българска академия на науките се сплотяват за научни проучвания, свързани с ковид
Институтът по микробиология на Българска академия на науките си сътрудничи и с други институти на Българска академия на науките, с цел да се ограничи разпространяването на ковид, заяви доцент Пенка Петрова. С Института по органична химия на Българска академия на науките нашият институт работи за синтеза на антивирусни субстанции. Научен екип от Института по органична химия с Център по фитохимия е синтезирал към 70 антивирусни съставки - аналози на хлорокина и на разнообразни други субстанции. Учените химици синтезират веществата, а в Института по микробиология се тества тяхната антивирусна интензивност, изясни шефът.
Проф. Кантарджиев: Разработката на ваксина против COVID-19 ще продължи с месеци Добрата вест е, че коронавирусът не мутира бързо в „ главната си част “, съобщи шефът на Националния център по заразни и паразитни заболявания
„ Другото ни съществено и хубаво съдействие е с Института по полимери на Българска академия на науките, в който се създават нови материали за основаването на защитни маски с електроовлакнени полимери за обработка на повърхностите. Това са нови материали - наноматериали, които могат да се включват в защитни маски. В Института по микробиология към този момент беше тествано дали тези нови материали пропущат антивируси частици и доказахме, че те са доста надеждни за влагането им в защитни маски “, сподели доцент Петрова.
Учени от Института по молекулярна биология и от Института по микробиология на Българска академия на науките подкрепят проучванията, свързани с ковид в лабораторията на УМБАЛСМ " Пирогов ". Разработки в тази област имат и учени от Института по пробна патология, антропология и морфология на Българска академия на науките. Учени от този институт работят в направленията " Вирусология " и " Имунология ", изясни доцент Пенка Петрова.
Вече има създадени две ваксини против ковид в Съединени американски щати, които в този момент са в клинични тествания
Вече има две ваксини против ковид, създадени в Съединени американски щати, само че те се изпитват клинично, сподели доцент Пенка Петрова в отговор на въпрос по кое време най-вероятно в международен мащаб ще има подготвена ваксина, която да се ползва.
Едната ваксина е на компанията " Модерна " от Съединени американски щати, има и втора ваксина на американска компания. Тези две американски ваксини са във фаза на клинично тестване - те към този момент се тестват на хора, които са доброволци. Това дава очаквания, че след няколко месеца ще може да се видят резултатите върху индивида на тези ваксини. Ваксината на компанията " Модерна " ще бъде подготвена до юли и ще се знаят резултатите от нея върху хората - дали е ефикасна против ковид. Но по-късно ще има и проби за цитотоксичност на имунизацията.
„ Тези ваксини в този момент са на стадий - антивирусно деяние на имунизацията и за опция за основаване на имунитет, само че предстоят по-късно и още стадии на проучвания. Затова преди есента не може да се приказва за ваксина, която да бъде създавана и прилагана в необятен мащаб ", разяснява шефът на Института по микробиология на Българска академия на науките.
COVID-19 не е най-смъртоносният ковид, само че се популяризира най-лесно
Коронавирусът е с доста дребни размери, мъчно е да бъде проучен непосредствено и може да се види единствено на електронен микроскоп. Методите за проучването му са индиректни - върху клетъчни култури, изясни доцент Пенка Петрова. Тя заяви, че в Института по микробиология се работи с аналози на ковид, с вариант 229 Е, който е по-малко патологичен и е изолиран от хора с елементарна простуда. Той е доставен от нашата национална банка, само че в този момент е поръчан и от Американската банка за клетъчни култури, осведоми шефът на микробиолозите в Българска академия на науките.
С генетични способи е потвърдено, че коронавирусът е натурален вирус и се състои от геномите на вирус от прилепи, който е минал и през животното панголин. Това е характерен пренесен патоген от животните и учени сигурно потвърдиха, че не е изкуствено синтезиран, само че поразява и хората, сподели доцент Петрова. Тя изясни, че за коронавирусите това е типично и " Близкоизточният респираторен синдром " - вирусът MERS, се придвижва през камилите към индивида. Много постоянно животните, при които се среща за първи път, не боледуват от него, само че служат като контейнер на вирусни частици.
Сегашният нов ковид не е най-смъртоносният ковид, по-смъртоносни бяха и MERS и TORS, само че COVID-19 е най-инвазивният ковид - най-лесно се придвижва и по този начин се популяризира по целия свят, изясни доцент Петрова. По думите й новият ковид единствено за няколко месеца се е популяризирал като международна пандемия поради глобализацията и пътуванията на хората по всички континенти. " Този нов вирус стартира в началото да се популяризира измежду тези пластове в обществото, които имат висок стандарт. Това са хора по света, които пътуват доста, поддържат връзка доста и не обръщат внимание на противоепидемичните ограничения ", разяснява доцент Пенка Петрова. Тя означи, че може би е било ненадейно за хората с висок витален стандарт, които пътуват по разнообразни дестинации, че заразяването с новия ковид е толкоз елементарно. Затова най-вече коронавирусът се е популяризирал в огромните градове по света, като Ню Йорк, Милано, в цялата област Ломбардия и в Мадрид. " Ако се направи паралел сред източното и западното крайбрежие на Съединени американски щати, се вижда, че в Ню Йорк пандемията е страшна, а на западния бряг коронавирусът е по-малко публикуван. Там хората са по-отдалечени едни от други, като метод на местоживеене ", разяснява доцент Петрова.
Коронавирусът мутира и не се знае по какъв начин ще реагира при топлото време
Заради топлото време, което следва, чакаме да се понижи пандемията от ковид, изключително поради слънчевото греене, защото слънчевите лъчи унищожават вируса и разпространяването му по твърди повърхности и по тротоарите. И в градовете би трябвало, поради слънчевото греене, да се понижи разпространяването на ковид, е мнението на шефа на Института по микробиология на Българска академия на науките.
Коронавирусът не е резистентен на слънчева светлина, до момента постоянно инфекциите от коронавируси са се смятали за зимни инфекции - като сезонен грип или сезонна зараза. Сега се сблъскваме обаче с нов патоген, който има нов геном. Знае се към този момент, от немски учени е открито, че геномът на ковид мутира с към три нуклеотидни /бази/ двойки на месец. Вирусът продължава да мутира и да трансформира генома си, и не можем сега да предвидим неговите адаптивни механизми в по-топлото време. Надяваме се, по-скоро коронавирусът да ограничи разпространяването си, само че главният метод, по който чакаме да се ограничи, е посредством построяването на " публичен имунитет " против вируса. За нашата страна, обаче това не е използвано в този момент, защото имаме доста дребен брой на болни, само че в бъдеще, когато се изобрети ваксина и стартира да се имунизира популацията, ще имаме към този момент и " колективен имунитет " на хората в страната, който ще спре неговото разпространяване, разяснява доцент Пенка Петрова.
Тя означи, че за жалост, и в страни с топъл климат коронавирусът продължава да се популяризира. В Австралия е лято и се минава към различен сезон, само че все пак в страната има огромен брой на болни и на инфектирани с ковид. Надяваме се този нов вирус да бъде спрян от топлото време, само че не можем да бъдем сигурни, тъй като за първи път човечеството се сблъсква с такава коронавирусна зараза - с толкоз пандемични размери, сподели доцент Петрова.
Според нея, " допустимо е, да вземем за пример през есента, да има нови талази на инфектирани, защото занапред не може да се каже дали светът ще може да се оправи с тази пандемия ". В съпоставяне с другите пандемии - да вземем за пример от " Тежкия изострен респираторен синдром " /TORS/, и от " Близкоизточния респираторен синдром " /МЕRS/, които заразяваха доста по-малко хора, макар че бяха по-патогенни вируси и при тях смъртността беше по-висока поради остротата на тези болести, те поразиха по-малък брой хора. Новият ковид може да се каже, че е " по-мек към гостоприемника и това му дава опция да се популяризира още повече ", изясни доцент Петрова.
Тя сподели, че друга разлика с предходните коронавирусни инфекции е, че новият вирус има доста по-дълъг инкубационен интервал и инфектираните хора продължат да го носят по-дълго време в организма си, спрямо другите инфекции. " Това ще докара до нови талази и в световен мащаб светът не е квалифициран за новия ковид. За страдание, дълъг е интервалът на изцеление и на изчистване на заболелите от вирусните частици. Коронавирусът се носи доста дълго време - над три седмици в кръвта на преполедувалите, и те би трябвало да съблюдават дълга карантина, откакто са преболедували. По този метод се получава пандемията в международен мащаб ", заключи доцент Пенка Петрова.
Заразени* Нови случаи Починали Излекувани България 611 18 24 48 Света 1 519 084 1 124 88 528 330 860 Заразени* Нови Починали България 611 18 24 Света 1 519 084 1 124 88 528
Разработката на българската ваксина за ковид е отчасти финансирана от Института " Пастьор " в Париж, защото Институтът по микробиология на Българска академия на науките е член на мрежата на институтите " Пастьор ", изяснява доцент Петрова.
Нидерландия прави изследване с БЦЖ ваксина и плацебо за резултата върху COVID-19 В него са включени над 1500 медицински служащи
Институтът " Пастьор " в Париж отчасти финансира този наш план за създаването на имунизацията за ковид, като евентуално ще се пренасочат и средства от Оперативната стратегия " Наука и обучение за образован напредък ", споделя шефът на Института по микробиология на Българска академия на науките.
Тя добави, че финансирането от тази европейска стратегия е в границите на по-голям план, който се извършва от четири института на Българска академия на науките в направлението " Биомедицина и качество на живот ". По този метод учените от Българска академия на науките сплотяват напъните си в този по-голям план, по който ще се изследват и антивирусни субстанции, ще се прави лекарствен дизайн, ще се търсят нови подходи за диагностика на вирусните инфекции, ще има и разработка на ваксини. Вероятно създаването на ваксини ще се финансира като " огромно перо " от този план, който е по-голям, по-мащабен е и в границите на цялата Българска академия на науките, съобщи доцент Пенка Петрова.
Вече стартира създаването на българската ваксина против ковид, само че за използването на клинични тествания при мишки и хора е още рано да се приказва. На този стадий не може да се предвижда по кое време ще имаме българска ваксина за ковид, тъй като създаването на една ваксина е доста дълъг развой и той би трябвало да мине през всички стадии, споделя доцент Петрова.
Проектът за създаването на българската ваксина за ковид е единствено на Института по микробиология на Българска академия на науките и е на неговия Департамент по имунология. Проектът за създаването на имунизацията е двегодишен, а негов началник е доцент Андрей Чорбанов.
Институтът по микробиология е един от най-големите институти на Българска академия на науките и в него има няколко департамента - по обща микробиология, биотехнология, вирусология, имунология и по инфекциозна микробиология. В института работят към 140 учени, има и 60-70 души спомагателен личен състав, като най-важното ни интернационално присъединяване е това в мрежата на институтите " Пастьор ", разяснява шефът.
Институти на Българска академия на науките се сплотяват за научни проучвания, свързани с ковид
Институтът по микробиология на Българска академия на науките си сътрудничи и с други институти на Българска академия на науките, с цел да се ограничи разпространяването на ковид, заяви доцент Пенка Петрова. С Института по органична химия на Българска академия на науките нашият институт работи за синтеза на антивирусни субстанции. Научен екип от Института по органична химия с Център по фитохимия е синтезирал към 70 антивирусни съставки - аналози на хлорокина и на разнообразни други субстанции. Учените химици синтезират веществата, а в Института по микробиология се тества тяхната антивирусна интензивност, изясни шефът.
Проф. Кантарджиев: Разработката на ваксина против COVID-19 ще продължи с месеци Добрата вест е, че коронавирусът не мутира бързо в „ главната си част “, съобщи шефът на Националния център по заразни и паразитни заболявания
„ Другото ни съществено и хубаво съдействие е с Института по полимери на Българска академия на науките, в който се създават нови материали за основаването на защитни маски с електроовлакнени полимери за обработка на повърхностите. Това са нови материали - наноматериали, които могат да се включват в защитни маски. В Института по микробиология към този момент беше тествано дали тези нови материали пропущат антивируси частици и доказахме, че те са доста надеждни за влагането им в защитни маски “, сподели доцент Петрова.
Учени от Института по молекулярна биология и от Института по микробиология на Българска академия на науките подкрепят проучванията, свързани с ковид в лабораторията на УМБАЛСМ " Пирогов ". Разработки в тази област имат и учени от Института по пробна патология, антропология и морфология на Българска академия на науките. Учени от този институт работят в направленията " Вирусология " и " Имунология ", изясни доцент Пенка Петрова.
Вече има създадени две ваксини против ковид в Съединени американски щати, които в този момент са в клинични тествания
Вече има две ваксини против ковид, създадени в Съединени американски щати, само че те се изпитват клинично, сподели доцент Пенка Петрова в отговор на въпрос по кое време най-вероятно в международен мащаб ще има подготвена ваксина, която да се ползва.
Едната ваксина е на компанията " Модерна " от Съединени американски щати, има и втора ваксина на американска компания. Тези две американски ваксини са във фаза на клинично тестване - те към този момент се тестват на хора, които са доброволци. Това дава очаквания, че след няколко месеца ще може да се видят резултатите върху индивида на тези ваксини. Ваксината на компанията " Модерна " ще бъде подготвена до юли и ще се знаят резултатите от нея върху хората - дали е ефикасна против ковид. Но по-късно ще има и проби за цитотоксичност на имунизацията.
„ Тези ваксини в този момент са на стадий - антивирусно деяние на имунизацията и за опция за основаване на имунитет, само че предстоят по-късно и още стадии на проучвания. Затова преди есента не може да се приказва за ваксина, която да бъде създавана и прилагана в необятен мащаб ", разяснява шефът на Института по микробиология на Българска академия на науките.
COVID-19 не е най-смъртоносният ковид, само че се популяризира най-лесно
Коронавирусът е с доста дребни размери, мъчно е да бъде проучен непосредствено и може да се види единствено на електронен микроскоп. Методите за проучването му са индиректни - върху клетъчни култури, изясни доцент Пенка Петрова. Тя заяви, че в Института по микробиология се работи с аналози на ковид, с вариант 229 Е, който е по-малко патологичен и е изолиран от хора с елементарна простуда. Той е доставен от нашата национална банка, само че в този момент е поръчан и от Американската банка за клетъчни култури, осведоми шефът на микробиолозите в Българска академия на науките.
С генетични способи е потвърдено, че коронавирусът е натурален вирус и се състои от геномите на вирус от прилепи, който е минал и през животното панголин. Това е характерен пренесен патоген от животните и учени сигурно потвърдиха, че не е изкуствено синтезиран, само че поразява и хората, сподели доцент Петрова. Тя изясни, че за коронавирусите това е типично и " Близкоизточният респираторен синдром " - вирусът MERS, се придвижва през камилите към индивида. Много постоянно животните, при които се среща за първи път, не боледуват от него, само че служат като контейнер на вирусни частици.
Сегашният нов ковид не е най-смъртоносният ковид, по-смъртоносни бяха и MERS и TORS, само че COVID-19 е най-инвазивният ковид - най-лесно се придвижва и по този начин се популяризира по целия свят, изясни доцент Петрова. По думите й новият ковид единствено за няколко месеца се е популяризирал като международна пандемия поради глобализацията и пътуванията на хората по всички континенти. " Този нов вирус стартира в началото да се популяризира измежду тези пластове в обществото, които имат висок стандарт. Това са хора по света, които пътуват доста, поддържат връзка доста и не обръщат внимание на противоепидемичните ограничения ", разяснява доцент Пенка Петрова. Тя означи, че може би е било ненадейно за хората с висок витален стандарт, които пътуват по разнообразни дестинации, че заразяването с новия ковид е толкоз елементарно. Затова най-вече коронавирусът се е популяризирал в огромните градове по света, като Ню Йорк, Милано, в цялата област Ломбардия и в Мадрид. " Ако се направи паралел сред източното и западното крайбрежие на Съединени американски щати, се вижда, че в Ню Йорк пандемията е страшна, а на западния бряг коронавирусът е по-малко публикуван. Там хората са по-отдалечени едни от други, като метод на местоживеене ", разяснява доцент Петрова.
Коронавирусът мутира и не се знае по какъв начин ще реагира при топлото време
Заради топлото време, което следва, чакаме да се понижи пандемията от ковид, изключително поради слънчевото греене, защото слънчевите лъчи унищожават вируса и разпространяването му по твърди повърхности и по тротоарите. И в градовете би трябвало, поради слънчевото греене, да се понижи разпространяването на ковид, е мнението на шефа на Института по микробиология на Българска академия на науките.
Коронавирусът не е резистентен на слънчева светлина, до момента постоянно инфекциите от коронавируси са се смятали за зимни инфекции - като сезонен грип или сезонна зараза. Сега се сблъскваме обаче с нов патоген, който има нов геном. Знае се към този момент, от немски учени е открито, че геномът на ковид мутира с към три нуклеотидни /бази/ двойки на месец. Вирусът продължава да мутира и да трансформира генома си, и не можем сега да предвидим неговите адаптивни механизми в по-топлото време. Надяваме се, по-скоро коронавирусът да ограничи разпространяването си, само че главният метод, по който чакаме да се ограничи, е посредством построяването на " публичен имунитет " против вируса. За нашата страна, обаче това не е използвано в този момент, защото имаме доста дребен брой на болни, само че в бъдеще, когато се изобрети ваксина и стартира да се имунизира популацията, ще имаме към този момент и " колективен имунитет " на хората в страната, който ще спре неговото разпространяване, разяснява доцент Пенка Петрова.
Тя означи, че за жалост, и в страни с топъл климат коронавирусът продължава да се популяризира. В Австралия е лято и се минава към различен сезон, само че все пак в страната има огромен брой на болни и на инфектирани с ковид. Надяваме се този нов вирус да бъде спрян от топлото време, само че не можем да бъдем сигурни, тъй като за първи път човечеството се сблъсква с такава коронавирусна зараза - с толкоз пандемични размери, сподели доцент Петрова.
Според нея, " допустимо е, да вземем за пример през есента, да има нови талази на инфектирани, защото занапред не може да се каже дали светът ще може да се оправи с тази пандемия ". В съпоставяне с другите пандемии - да вземем за пример от " Тежкия изострен респираторен синдром " /TORS/, и от " Близкоизточния респираторен синдром " /МЕRS/, които заразяваха доста по-малко хора, макар че бяха по-патогенни вируси и при тях смъртността беше по-висока поради остротата на тези болести, те поразиха по-малък брой хора. Новият ковид може да се каже, че е " по-мек към гостоприемника и това му дава опция да се популяризира още повече ", изясни доцент Петрова.
Тя сподели, че друга разлика с предходните коронавирусни инфекции е, че новият вирус има доста по-дълъг инкубационен интервал и инфектираните хора продължат да го носят по-дълго време в организма си, спрямо другите инфекции. " Това ще докара до нови талази и в световен мащаб светът не е квалифициран за новия ковид. За страдание, дълъг е интервалът на изцеление и на изчистване на заболелите от вирусните частици. Коронавирусът се носи доста дълго време - над три седмици в кръвта на преполедувалите, и те би трябвало да съблюдават дълга карантина, откакто са преболедували. По този метод се получава пандемията в международен мащаб ", заключи доцент Пенка Петрова.
Заразени* Нови случаи Починали Излекувани България 611 18 24 48 Света 1 519 084 1 124 88 528 330 860 Заразени* Нови Починали България 611 18 24 Света 1 519 084 1 124 88 528
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ