235 000 лева струва епизод на „Под прикритие”, 80 000 – на „Стъклен дом”!
Българска национална телевизия, от която непрекъснато се чуват вопли за пари, заплаща два пъти по-скъпо за външни продукции, сериали и услуги от частните медии, сподели инспекция на „ ШОУ ”.
От икономическата аргументация на сериала, за малко оповестена на уеб страницата на Българска национална телевизия, се вижда, че цената за една серия на „ Под прикрие” е 234 728 лева с Данък добавена стойност, а целият сезон коства 2 647 590. Епизодите са с дълготрайност 54 минути, а копродуценти от „ СИА” ЕАД са Димитър Митовски, Димитър Гочев и Росен Цанков.
Същите хора, само че посредством компанията си „ Камера” вършат 90- минути двоен епизод на „ Стъклен дом” по bTV за 50-90 000 лева на епизод. В тези суми влизат и актьорските възнаграждения, а в сериала на bTV вземат участие най-скъпоплатените родни звезди като Стефан Данаилов, Асен Блатечки и Юлиян Вергов за разлика от този по Българска национална телевизия, в който звезди са театралите Захари Бахаров, Деян Донков и ландшафният проектант Михаил Билалов.
Митовски и Гочев изцяло са се вместили в формалните цени на Българска национална телевизия за произвеждане на копродукции.
За филм с дълготрайност 54 мин. лимитът е 220 000 лева
при „ междинна постановъчна сложност”. „ За всички серийни филми в жанра „ сезонен сериал” бюджетите за обособените серии се образуват на основата на бюджета, избран с сегашния Норматив за „ игрален филм”, повишен с до 10 % за всяка серия за постановъчна сложност”, написа в документа, което и изяснява по-високата сума за „ Под прикритие”.
От Българска национална телевизия обаче отхвърлят да обяснят за какво е належащо сериалът да коства толкоз, откакто явно може да бъден изработен с на половина по-малко пари. Още повече, че в икономическата аргументация на „ Под прикритие” участва вероятност за привличане на спомагателни вложения в размер на 15-20% от общия бюджет посредством продуктово позициониране, дофинансиране със средства от Столична община и реализиране на бартери във връзка с костюм, атрибут, терени за фотоси и обзавеждане.
Останалите хитови сериали на bTV - „ Седем часа разлика “ (продуциран от „ Глобал филмс” на Магърдич Халваджиян) и „ Столичани в повече” (продуценти са „ Дрийм тийм” на Евтим Милошев и Любо Нейков) се вместват в границите на 60 000 лв. за епизод. Първият сериал е с дълготрайност 60 минути за двоен епизод, а вторият 45 мин.
Една от евентуалните аргументи за оскъпяването на „ Под прикритие” и обстоятелството, че това към момента е единственият утвърден и осъществен тв план на държавната телевизия е наличието на програмната шефка на Българска национална телевизия Севда Шишманова измежду сценаристите.
Хонорарът на Шишманова
като публицист, който взима от подопечната си телевизия, към момента е загадка, само че идеално се вписва в практиката на Българска национална телевизия за ненужно оскъпяване на услуги и разделянето на държавни пари с „ наши хора”.
През септември 2010 година в УС на Българска национална телевизия е назначен Атанас Гьоков, който би трябвало да дава отговор за цифровизацията поради „ огромния опит, който има в тази сфера”. До този миг Гьоков е бил съветник на UVT, компания дистрибутор на професионална и полупрофесионална техника за кино и телевизия. Първото, което прави като новоизбран член на управителния съвет, е да отиде на ревюто за телевизионна техника в Амстердам.
След ревюто Вяра Анкова получава писмо от британската компания „ Солид стейт лоджик ", снабдител на техническо съоръжение, в което те показват недоумението си от заявката на Гьоков, че желае да работи непосредствено с тях, като изцяло подценява представителя им в България.
„ Това писмо, получено още в първите дни, в които е назначен Гьоков, е явен знак за корупционни практики и ползи. Той се е опитал да ги убеди да не работят с техните представители в България, а с компанията, в която той е работил, преди да стане член на УС, въпреки и не на трудов контракт. Това е компанията, която е оборудвала нюзрума на Българска национална телевизия за милиони левове, а техниката им вместо до икономии, води до преразход поради едновременното потребление на дигитален и аналогов монтаж”, сподели за „ ШОУ” някогашният шеф на “Технологии и софтуерни средства” Тома Иванов.
В писмото си „ Солид стейт лоджик " в детайли разказват по какъв начин на извършено зад граница техническо ревю, техният щанд е бил посетен от Атанас Гьоков, член на УС на Българска национална телевизия, който се интересувал от закупуването на съоръжение за бъдещата цифровизация на Българска национална телевизия. Гьоков обаче декларирал, че към този момент не желае да работи с техния формален представител в България и че би трябвало да се откри различен метод за съдействие и им показал индивида на UVT.
От "Солид стейт лоджик ", декларират, че не биха желали да се откажат от опцията за бизнес с Българска национална телевизия, само че в това време желаят да останат лоялни към своя дистрибутор. Англичаните молят генералния шеф на Българска национална телевизия да предложи различен вид за взаимна работа и оферират непосредствено договаряне.
Вяра по този начин и не им дава отговор, а всички опити на техните представители „ Техно” да продължат да работят с Българска национална телевизия, удрят на камък и към този миг.
В последна сметка и UVT не съумяват да цифровизират Българска национална телевизия, тъй като на пазара на цифрова и аналогова техника има по-силен състезател. „ Динакорд” печели съвсем всички публични поръчки и „ директни покани” в държавната телевизия, а притежателят Ангел Димовски е съученик на Вяра Анкова. Затова и полупрофесионалните камери, с които той печели състезанието на Българска национална телевизия, са с към 200 000 евро по-скъпи от цената на професионалните (броадкаст) камери на съперниците му в търга.
Само една може да бъде повода за двойно по-високите цени, които заплаща Българска национална телевизия – деленето на парите, твърди някогашен началник на малкия екран.
„ Половината от парите се връщат в джобовете на генералния шеф,
членовете на УС и шефовете на дирекции. Другата половина си отива по предопределение към околните до сърцата им фирми”, разказва схемата той.
„ Тъй като малко хора в България схващат от техника, парите, които Българска национална телевизия получава от държавния бюджет, особено за рационализация, се усвояват от другарски компании против положителни комисиони. За техника, която не дава отговор на стандартите и не усъвършенства качеството на картината и звука на Българска национална телевизия. Не е нужно да си експерт, с цел да видиш разликата с останалите малките екрани. А това, както и наличието на програмата, води до ниските рейтинги и доходи от реклама”, безапелационен е и Тома Иванов.
Надежда НЕНОВА
От икономическата аргументация на сериала, за малко оповестена на уеб страницата на Българска национална телевизия, се вижда, че цената за една серия на „ Под прикрие” е 234 728 лева с Данък добавена стойност, а целият сезон коства 2 647 590. Епизодите са с дълготрайност 54 минути, а копродуценти от „ СИА” ЕАД са Димитър Митовски, Димитър Гочев и Росен Цанков.
Същите хора, само че посредством компанията си „ Камера” вършат 90- минути двоен епизод на „ Стъклен дом” по bTV за 50-90 000 лева на епизод. В тези суми влизат и актьорските възнаграждения, а в сериала на bTV вземат участие най-скъпоплатените родни звезди като Стефан Данаилов, Асен Блатечки и Юлиян Вергов за разлика от този по Българска национална телевизия, в който звезди са театралите Захари Бахаров, Деян Донков и ландшафният проектант Михаил Билалов.
Митовски и Гочев изцяло са се вместили в формалните цени на Българска национална телевизия за произвеждане на копродукции.
За филм с дълготрайност 54 мин. лимитът е 220 000 лева
при „ междинна постановъчна сложност”. „ За всички серийни филми в жанра „ сезонен сериал” бюджетите за обособените серии се образуват на основата на бюджета, избран с сегашния Норматив за „ игрален филм”, повишен с до 10 % за всяка серия за постановъчна сложност”, написа в документа, което и изяснява по-високата сума за „ Под прикритие”.
От Българска национална телевизия обаче отхвърлят да обяснят за какво е належащо сериалът да коства толкоз, откакто явно може да бъден изработен с на половина по-малко пари. Още повече, че в икономическата аргументация на „ Под прикритие” участва вероятност за привличане на спомагателни вложения в размер на 15-20% от общия бюджет посредством продуктово позициониране, дофинансиране със средства от Столична община и реализиране на бартери във връзка с костюм, атрибут, терени за фотоси и обзавеждане.
Останалите хитови сериали на bTV - „ Седем часа разлика “ (продуциран от „ Глобал филмс” на Магърдич Халваджиян) и „ Столичани в повече” (продуценти са „ Дрийм тийм” на Евтим Милошев и Любо Нейков) се вместват в границите на 60 000 лв. за епизод. Първият сериал е с дълготрайност 60 минути за двоен епизод, а вторият 45 мин.
Една от евентуалните аргументи за оскъпяването на „ Под прикритие” и обстоятелството, че това към момента е единственият утвърден и осъществен тв план на държавната телевизия е наличието на програмната шефка на Българска национална телевизия Севда Шишманова измежду сценаристите.
Хонорарът на Шишманова
като публицист, който взима от подопечната си телевизия, към момента е загадка, само че идеално се вписва в практиката на Българска национална телевизия за ненужно оскъпяване на услуги и разделянето на държавни пари с „ наши хора”.
През септември 2010 година в УС на Българска национална телевизия е назначен Атанас Гьоков, който би трябвало да дава отговор за цифровизацията поради „ огромния опит, който има в тази сфера”. До този миг Гьоков е бил съветник на UVT, компания дистрибутор на професионална и полупрофесионална техника за кино и телевизия. Първото, което прави като новоизбран член на управителния съвет, е да отиде на ревюто за телевизионна техника в Амстердам.
След ревюто Вяра Анкова получава писмо от британската компания „ Солид стейт лоджик ", снабдител на техническо съоръжение, в което те показват недоумението си от заявката на Гьоков, че желае да работи непосредствено с тях, като изцяло подценява представителя им в България.
„ Това писмо, получено още в първите дни, в които е назначен Гьоков, е явен знак за корупционни практики и ползи. Той се е опитал да ги убеди да не работят с техните представители в България, а с компанията, в която той е работил, преди да стане член на УС, въпреки и не на трудов контракт. Това е компанията, която е оборудвала нюзрума на Българска национална телевизия за милиони левове, а техниката им вместо до икономии, води до преразход поради едновременното потребление на дигитален и аналогов монтаж”, сподели за „ ШОУ” някогашният шеф на “Технологии и софтуерни средства” Тома Иванов.
В писмото си „ Солид стейт лоджик " в детайли разказват по какъв начин на извършено зад граница техническо ревю, техният щанд е бил посетен от Атанас Гьоков, член на УС на Българска национална телевизия, който се интересувал от закупуването на съоръжение за бъдещата цифровизация на Българска национална телевизия. Гьоков обаче декларирал, че към този момент не желае да работи с техния формален представител в България и че би трябвало да се откри различен метод за съдействие и им показал индивида на UVT.
От "Солид стейт лоджик ", декларират, че не биха желали да се откажат от опцията за бизнес с Българска национална телевизия, само че в това време желаят да останат лоялни към своя дистрибутор. Англичаните молят генералния шеф на Българска национална телевизия да предложи различен вид за взаимна работа и оферират непосредствено договаряне.
Вяра по този начин и не им дава отговор, а всички опити на техните представители „ Техно” да продължат да работят с Българска национална телевизия, удрят на камък и към този миг.
В последна сметка и UVT не съумяват да цифровизират Българска национална телевизия, тъй като на пазара на цифрова и аналогова техника има по-силен състезател. „ Динакорд” печели съвсем всички публични поръчки и „ директни покани” в държавната телевизия, а притежателят Ангел Димовски е съученик на Вяра Анкова. Затова и полупрофесионалните камери, с които той печели състезанието на Българска национална телевизия, са с към 200 000 евро по-скъпи от цената на професионалните (броадкаст) камери на съперниците му в търга.
Само една може да бъде повода за двойно по-високите цени, които заплаща Българска национална телевизия – деленето на парите, твърди някогашен началник на малкия екран.
„ Половината от парите се връщат в джобовете на генералния шеф,
членовете на УС и шефовете на дирекции. Другата половина си отива по предопределение към околните до сърцата им фирми”, разказва схемата той.
„ Тъй като малко хора в България схващат от техника, парите, които Българска национална телевизия получава от държавния бюджет, особено за рационализация, се усвояват от другарски компании против положителни комисиони. За техника, която не дава отговор на стандартите и не усъвършенства качеството на картината и звука на Българска национална телевизия. Не е нужно да си експерт, с цел да видиш разликата с останалите малките екрани. А това, както и наличието на програмата, води до ниските рейтинги и доходи от реклама”, безапелационен е и Тома Иванов.
Надежда НЕНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ