Българска литература от Освобождението до Първата световна война“ от проф.

„ Българска литература от Освобождението до Първата международна война “ от проф. Милена Кирова обхваща академични курс лекции на авторката, само че има за цел да вкара необятен кръг читатели в историята и проблематиката на българската литература.

Проф. Кирова извежда на напред във времето някои забравени творби и слага във фокус нови оценки на към този момент познати произведения със съзнанието, че това, което назоваваме литературна история, не съответствува с действителността на обстановката, в която се е случила българската литература от Освобождението до Първата международна война. 

Първият том беше отдаден на създателите, чието творчество стартира и се разпростира (а от време на време и се изчерпва, както в случаите с Алеко Константинов и Захарий Стоянов) в първите две следосвобожденски десетилетия, до края на XIX век. Цялостно са показани създатели като Захари Стоянов, Иван Вазов, Алеко Константинов, Стоян Михайловски. 

Вторият том се занимава напълно с модернизма, по-точно с първите две стъпала на неговата поява в българската литература: кръга „ Мисъл “ и символизма. С цялостни портрети са показани деветима създатели. С изключение на Петко Тодоров, всички останали са поети: от Пенчо Славейков и Пейо Яворов до Димчо Дебелянов, Николай Лилиев и Теодор Траянов. 

Част III е отдадена на по-общи тематики, които не са били обсъждани до този миг, като: Градът в българската литература; Развитие на театралното дело и поява на съвременна българска драматургия; Литературата, основана от дами... С цялостни портрети са показани двама създатели: Елин Пелин и Георги Стаматов. Томът приключва с нова оценка на литературата, основана по време на войните 1912–1918 година.

За създателя

Проф. дфн Милена Кирова преподава история на българската литература от Освобождението до Първата международна война и антропология на библейския свят в СУ „ Св. Климент Охридски ”.

Ръководи катедрата по българска литература от 2003 до 2011 и от 2015 насам. Автор е на 15 книги, измежду които са монографиите „ Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература ”, „ Йордан Йовков. Митове и митология ”, „ Проблематичният натурализъм ” и „ Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на обрисуване в Стария Завет ”, „ Литературният канон. Предизвикателства “.

Освен това е съставител и редактор на два тома „ Неслученият канон “, първата история на българската литература, основана от дами (2009 и 2013).

През последните години се занимава с проучване на мъжествеността в Стария Завет, вследствие на което през 2011 година излезе книгата ѝ „ Давид, Великия. История и неустрашимост в Еврейската Библия ”, първа част от по-голямо проучване.

Носителка е на разнообразни награди, сред които са Националната премия за литературна рецензия на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (2011), Националната премия за хуманитаристика „ Хр. Г. Данов “ за 2011 и за 2006 година, премията за литературна история и рецензия на СУ (2003), премията за достижения в региона на литературната история на ВТУ (2002) и други