Българката Елена Александрова Лонг живее в Австралия. Тя е семеен

Българката Елена Александрова Лонг живее в Австралия. Тя е фамилен терапевт – лайф коуч и дружно със брачна половинка си Тревър са създатели на „ Шифърът на Лонг – Тайната на дълготрайните връзки “.



Преди известно време книгата бързо се трансформира в бестселър и единствено за часове бе най-четената в „ Амазон “. Потърсихме я с молба да ни опише от първо лице каква е обстановката в Австралия по отношение на пожарите там.



Ето какво сподели тя в изявление за в. Монитор:

- Елена, целият свят е вперил взор към Австралия и насочва молитвите си. Каква е обстановката при вас и ти самата на безвредно място ли си?
- Много хора не знаят, че пожарите в Австралия това лято почнаха през октомври – ноември 2019. Когато започнаха да горят националните паркове към Сидни, към момента можехме да броим тъкмо какъв брой къщи са разрушени, и какъв брой живота – изгубени. Аз пребивавам и работя на не повече от 30 км от центъра на Сидни.

За нас всекидневието доста преди Коледа беше следното: ставаш заран и надничаш през прозореца: може ли да се диша обикновено през днешния ден (обикновено пушекът ни задушаваше още от сутринта); какви са вятърът и температурата; има ли пепел по колата. Интересно по какъв начин пепелта наподобява бяло-сива върху колите, а оставя черни петна, като попадне върху бялата блузка на простора. А следобяд – гледаме по какъв начин небето мръква, само че няма облаци.

Никакъв дъжд, в продължение на месеци единствено няколко капки. После небето става оранжево, а слънцето – алено. Всеки ден хората разгласиха фотография на драматично-червеното слънце и небе. Необичайно, ужасно, апокалиптично. Самият Сидни беше като в капан, с пожари които ни заобикалят от север, запад и от юг. Но за нас животът продължаваше – носиш маска за лице, или се криеш в офиса. След Нова година нещата се трансформираха.

Пожарите се разраснаха в по-широки области, там, където са по-старите гори. Защото там е „ горивото “, както се споделя – растителността, която е ниско, и е елементарно подпалима от сушата. И за жалост, даже и при започване на новото десетилетие, пожарите са неудържима естествена буря. В момента пожари горят във всеки един щат в Австралия, като се изключи Канбера.

Досега за цялата страна има повече от 25 изгубени живота, над 2000 изгорели къщи, и неизброимо благосъстояние от изгубени животни и растения. Аз, фамилията ми и приятелите, които живеем в градската част, сме в сигурност, да.

Дори и при настоящия мащаб на пожарите, животът продължава за по-голямата част от 5-милионното население на Сидни. Ходим на работа, спортуваме, гледаме тенис- шампионати. През първата седмица на годината с българската агитка ходихме да подкрепим Григор Димитров и българския тенис тим на ATP Cup в Сидни.

- Как си обяснявате този огнен пъкъл? Пожарите не са нещо извънредно за Австралия, само че този път не престават прекомерно дълго време?
- Както знаем от книгата „ Птиците умират сами “, пожари в Австралия постоянно е имало. Появяват се на цикли, според от времето и насъбраната растителност, „ гориво “. Преди години, тези цикли са се случвали всеки 30-40 години, само че в последно време, на към 10.

Невероятно сухия сезон (вече втора година съвсем не вали дъжд и през зимата) е една от главните аргументи. Правят се доста разбори от рзлични експерти. Има теории, че преди време локалните туземци са знаели най-хубавия метод, по който изборно да обгарят ниските растения, с цел да не съставляват опастност през сухия сезон.

Сега профилирани екипи вършат изборни обгаряния, само че може би не са в точния темп. Това, което всички недоумяват – в това число и анализаторите, е силата и продължителността на горене в засегнатите сектори.

- Каква е организацията на институциите и какъв брой градуса е сега при вас?
- Всеки ден комисарят (директорът) на пожарната защита за страната прави доклад пред държавното управление и медиите какви са изискванията, какви са провалите и по какъв начин екипите се борят с пагубната конюнктура. Пожарникарите са едни от най-всеотдайните чиновници. Но което е най-уникално, доста от тези, които се борят с пожарите, са подготвени доброволци.

Много от тях живеят в регионите, където са най-големите пожари, и има не редки случаи, когато до момента в който извършват отговорностите си, се борят да запазят личните си домове от усвояване. В щата Виктория (Мелбърн) има над 34 000 функциониращи доброволци сега, а в Нов Южен Уелс (Сидни) – над 71 000. На държавно равнище, федералното и щатските държавни управления обезпечават помощ както за пожарникарите, по този начин и за хората, изгубили домовете си.

Преди няколко дни министър председателят на Нов Южен Уелс разгласи помощ от 1 милиарда $ за почистване и възобновяване на погубените градчета и общности (както ги назоваваме тук). Има онлайн приложения и държавен уеб страница, който дава подробна информация и предизвестия за регионите, които са в заплаха, и дали хората би трябвало да се изтеглят. Температурите се трансформират всеки ден – от рекордните 48 градуса предходната събота, паднаха на 22 градуса. Тази седмица са към 30, което е много търпимо.

- Има ли в действителност заплаха да изчезнат неповторими типове или е пресилено да се твърди сходно нещо?
- Австралия има неповторими животни. Когато се молим за дъжд през последните месеци, ние се молим освен поради хората и добитъка във фермите, ами и за дивите животни. Изпращам ви фотография на коала, която била открита обгорена в гората от доброволните екипи.

Взели я в колата и я закарали в болничното заведение за коали на север от Сидни (има такава профилирана болница). Има хиляди потърпевши животни, и евентуално стотици хиляди – изгубени в стихията. Говори се, че на Кенгурския остров имало неповторим тип пчели, които са в огромна заплаха от изгубване. За другите ни неповторими животни – екипите вършат всичко допустимо да спасят всяко живо творение.

Много от тазманийските дяволи, които живеят единствено на остров Тазмания, са в профилирани зоологически градини. Там са в безопастност.

- Звезди от шоу бизнеса подаряват средства, с цел да се помогне по някакъв метод в сериозната обстановка, радвате ли се на тази съпричастност и може ли това да реши казуса или е късно?
- Хората в Австралия са преживявали пожари и наводнения. Опожарените градове ще се възстановят благодарение на всички тези дарения, позитивни послания и даже молебствия за дъжд.

За страдание, болката в доста хора ще остане с години, загубата на човешки живот е невъзвратима. Но моралната и материална поддръжка ще имат огромно значение, с цел да могат хората да си стъпят на краката и да върнат естествения живот. Дори аз се просълзявам, когато виждам събщения по обществената медия за Пинк, Металика, Елън де Дженерис, които подаряват.

И най-невероятното е, че тази съпричастност е на всяко равнище – несъмнено няма човек в страната, който да не е направил подаяние от някакъв тип. Ще има благотворителен концерт покрай Ботаническата градина, в сряда ще има благотворителен тенис шампионат с едни от най-хубавите тенисисти в света. И хората ще отидат, с цел да окажат поддръжка най-малко като аудитория на тези, които са изгубили малко или всичко.

- Книгата ти „ Шифърът на Лонг - тайната на дълготрайните връзки " се трансформира в бестселър. Върху какво работиш сега?
- Коментарите, които получихме през миналата година от хора, кото са чели книгата, ни демонстрираха, че е доста на практика ориентирана. Въз основата на книгата и работата ни, със брачна половинка ми Тревър създаваме просветителна стратегия за нашите клиенти: „ Как да изградим още по-добра сантиментална връзка “.

Фокусът ни сега е върху семинари, които организираме, и директна работа с общността. Тази директна връзка освен ужасно ни зарежда и въодушевява, само че има и най-хубави резултати за смяна на сантименталните връзки в живота на тези, които ни гласоподават доверие и работят с нас.

- Ти си фамилен терапевт, какви са усещанията ти от последния ти престой в България-за хората, страната ни?
- Ние си идваме до България съвсем всяка година, и прекарваме време с родственици и другари. Това, което ми харесва, е да виждам хора, които остават в крепко семейство с години, почитат половинката си и се хранят добре. В по-голям мащаб, страната хем се е трансформирала доста, хем... си е същата. Има интелигентни младежи, които желаят да се гордеят с това, което работят.

А като че ли опциите за това отвън столицата и окръжните градове не е огромна. Но другояче страната е съвременна, безвредна, с хубава храна и както постоянно – добре облечени хора. Виждаме от ден на ден туристи, изключително в Пловдив. Хубава композиция от актуалност и история.

- Може да ти звучи банално, само че липсва ли ти родината и мислила ли си да се завърнеш и реализираш тук или изключваш подобен вид?
- Сега за емигрантите е многопо-лесно, в сравнение с едно време. Аз непрестанно съм във „ връзка “ със страната – посредством фейсбук, вайбър, скайп, и какво ли още не. И тук си имаме нашите си български празници – с козунаци и сърмички; групи по национални хора, дори национални носии. Това, което ми липсва, са срещите с роднините и приятелите.

За природата, която също обичам – идваме си задоволително постоянно и й се радваме. Що се отнася до професионална реализация – аз работя с клиенти от няколко континента, с помощта на технологиите, несъмнено. Конкретна локация не е нужна, въпреки че с удовоствие бих си отворила офис на Главната в Пловдив, да вземем за пример. Най-важното е, че роднините и приятелите ни се радват да ни видят и ни е хубаво, когато си идваме на отмора в България.