Аве, доносници! Ние, накиснатите на 111-то място, ви поздравяваме!
България резервира 111-ото място в света в годишния показател за свободата на медиите, оповестен през днешния ден от Репортери без граници. Мястото на страната не се трансформира по отношение на 2018 година и остава най-ниското в Европейски Съюз и района. В отчета на Репортери без граници се загатва убийството на журналистката Виктория Маринова от Русе и ареста наскоро на двама публицисти - от "Бивол " и румънеца Биро край Радомир. За следващ път неправителствената интернационална организация ни отрежда непрестижно място в класацията за независимост на словото. Това се прави всекидневно въз основа на "докладвания ", които аз назовавам доноси, от страна на български публицисти и медии.
Не съм съгласна, че в България няма независимост на словото. Категорично отхвърлям и че на страната ни подхожда това 111-то място, от което не сме помръднали от лани. Изхождам от личния си опит, който не е дребен и напълно отговорно декларирам, че в този момент аз се усещам свободна да показвам своето мнение, да работя без напън и цензура. Простете ми самомнението, само че считам, че познавам задоволително добре медийната среда у нас от близо три десетилетия. Затова не одобрявам за сериозна една ранглиста, която може да се направи единствено въз основа на нечии доноси. И преди, и в този момент организацията работи в рамките на личното си непознаване на действителностите в страната ни и се доверява единствено на нечии изказвания по тази причина какво се случва у нас.
Конкретно - досадно е към този момент да преповтаряме, че злокобното ликвидиране на Виктория Маринова, която не е проверяващ публицист, а бе водеща на тв предаване, не може да бъде основа за сходни квалификации за независимост и несвобода на медиите. Това признаха влиятелни европейски институции като Европейска комисия, където отново въз основа на нашенски доноси, също бяха заблудени. Първоначално сякаш и "Репортери без граници " отстрани убийството на Маринова от листата си с убити поради работата им публицисти. Сега отново се оказва, че организацията твърди в отчета си за България, че освен е налице убийството на телевизионната журналистка Виктория Маринова, само че и управляващите се пробват да опорочат следствието му?!
Ареста и последвалото освобождение на двамата от "Биволъ " посред Радомирското поле по време на полицейска акция там, изобщо не ми се разясняват, тъй като не считам сходни демонстрации за липса на независимост на словото.
Истина е обаче, че гилдията на публицистите е разграничена, не е солидарна и има доста проблеми. Те обаче не са от през вчерашния ден и от през днешния ден, надали ще се решат на следващия ден. Отношенията сред работещите в медиите издават в цялостна мощ народопсихологичните ни проблеми. Всяка медия зависи от своя издател и рекламодатели. Така е на всички места по света, освен у нас. Но евентуално най-вече у нас работещите в едни издания крещят с цялостна мощ за липса на независимост у другите и противоположното. Примерно, дали в "Дневник ", "Капитал " и така нататък издания може да прочетете нещо против Иво Прокопиев? Не, не може. Срещу Христо Иванов и Радан Кънев, също. Но пък в тези медии с ненаситност оплакват неналичието на независимост в "Монитор " и "Телеграф ". Да сте видели следствие против банкера Цветан Василев в медия, финансирана от него? Или против Сород в изданията, ползващи живителните инжекции на "Америка за България "? Подобни образци могат да се посочат още доста, само че надали е нужно.
Трябва обаче да приказваме за грозното накисване на едни публицисти от други пред "Репортери без граници ". Там могат да се създадат информации и да се види кой тази година е докладвал, че му липсва независимост на словото в България. Това наскърбява в целокупност страната и медиите ни и отслабва така и така нежното доверие в тях. Тревожно е и че това доносничество продължава отдавна- още през 2011 година и 2013 година ни подреждаха наедно с страни като Хаити, Гана и така нататък, където нито образованието, нито информираността и достъпа до интернет са ни равни!
С две думи нямам доверие в класацията на "Репортери без граници ", намирам я за едностранчива и тенденциозна. За разведряване ще напомня един космат анекдот от ерата на Студената война. На среща сред Леонид Брежнев и Роналд Рейгън американският президент споделил: "В Съюз на съветските социалистически републики няма независимост на словото. А в Съединени американски щати всеки може да излезе на "Тайм скуеър " в Ню Йорк и да крещи, че Рейгън е глупак ". "Нищо сходно - отвърнал му Брежнев, и у нас е по този начин: всеки жител на Съюз на съветските социалистически републики може да излезе на Червения площад в Москва и да крещи, колкото си желае, че Рейгън е глупак. "
Не съм съгласна, че в България няма независимост на словото. Категорично отхвърлям и че на страната ни подхожда това 111-то място, от което не сме помръднали от лани. Изхождам от личния си опит, който не е дребен и напълно отговорно декларирам, че в този момент аз се усещам свободна да показвам своето мнение, да работя без напън и цензура. Простете ми самомнението, само че считам, че познавам задоволително добре медийната среда у нас от близо три десетилетия. Затова не одобрявам за сериозна една ранглиста, която може да се направи единствено въз основа на нечии доноси. И преди, и в този момент организацията работи в рамките на личното си непознаване на действителностите в страната ни и се доверява единствено на нечии изказвания по тази причина какво се случва у нас.
Конкретно - досадно е към този момент да преповтаряме, че злокобното ликвидиране на Виктория Маринова, която не е проверяващ публицист, а бе водеща на тв предаване, не може да бъде основа за сходни квалификации за независимост и несвобода на медиите. Това признаха влиятелни европейски институции като Европейска комисия, където отново въз основа на нашенски доноси, също бяха заблудени. Първоначално сякаш и "Репортери без граници " отстрани убийството на Маринова от листата си с убити поради работата им публицисти. Сега отново се оказва, че организацията твърди в отчета си за България, че освен е налице убийството на телевизионната журналистка Виктория Маринова, само че и управляващите се пробват да опорочат следствието му?!
Ареста и последвалото освобождение на двамата от "Биволъ " посред Радомирското поле по време на полицейска акция там, изобщо не ми се разясняват, тъй като не считам сходни демонстрации за липса на независимост на словото.
Истина е обаче, че гилдията на публицистите е разграничена, не е солидарна и има доста проблеми. Те обаче не са от през вчерашния ден и от през днешния ден, надали ще се решат на следващия ден. Отношенията сред работещите в медиите издават в цялостна мощ народопсихологичните ни проблеми. Всяка медия зависи от своя издател и рекламодатели. Така е на всички места по света, освен у нас. Но евентуално най-вече у нас работещите в едни издания крещят с цялостна мощ за липса на независимост у другите и противоположното. Примерно, дали в "Дневник ", "Капитал " и така нататък издания може да прочетете нещо против Иво Прокопиев? Не, не може. Срещу Христо Иванов и Радан Кънев, също. Но пък в тези медии с ненаситност оплакват неналичието на независимост в "Монитор " и "Телеграф ". Да сте видели следствие против банкера Цветан Василев в медия, финансирана от него? Или против Сород в изданията, ползващи живителните инжекции на "Америка за България "? Подобни образци могат да се посочат още доста, само че надали е нужно.
Трябва обаче да приказваме за грозното накисване на едни публицисти от други пред "Репортери без граници ". Там могат да се създадат информации и да се види кой тази година е докладвал, че му липсва независимост на словото в България. Това наскърбява в целокупност страната и медиите ни и отслабва така и така нежното доверие в тях. Тревожно е и че това доносничество продължава отдавна- още през 2011 година и 2013 година ни подреждаха наедно с страни като Хаити, Гана и така нататък, където нито образованието, нито информираността и достъпа до интернет са ни равни!
С две думи нямам доверие в класацията на "Репортери без граници ", намирам я за едностранчива и тенденциозна. За разведряване ще напомня един космат анекдот от ерата на Студената война. На среща сред Леонид Брежнев и Роналд Рейгън американският президент споделил: "В Съюз на съветските социалистически републики няма независимост на словото. А в Съединени американски щати всеки може да излезе на "Тайм скуеър " в Ню Йорк и да крещи, че Рейгън е глупак ". "Нищо сходно - отвърнал му Брежнев, и у нас е по този начин: всеки жител на Съюз на съветските социалистически републики може да излезе на Червения площад в Москва и да крещи, колкото си желае, че Рейгън е глупак. "
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ