България вписва четири биосферни резервата по изискванията на ЮНЕСКО
България вписва четири биосферни резервата по условията на ЮНЕСКО. Министърът на околната среда и водите Нено Димов подписа декларацията с номинациите, която се изпраща на Секретариата на ЮНЕСКО. Номинациите са за биосферни резервати от нов вид – Биосферен резерват „ Сребърна “, „ Червената стена “, „ Узунбуджак “ и Национален парк „ Централен Балкан “. В границите на новите биосферни резервати попадат 7 от резерватите от остарял вид, включени в мрежата през 1977 година, оповестиха от Министерство на околната среда и водите.
Министерството на околната среда и водите поддържа Националния комитет по програмата „ Човекът и биосферата ” (МАВ) на ЮНЕСКО в напъните му, свързани с избора и номинирането на биосферни резервати от нов вид. Чрез план, финансиран от ПУДООС (Предприятие за ръководство на действия по запазване на околната среда) и изпълнен от Българска фондация „ Биоразнообразие ”, са проучени опциите за съвместяване на съществуващите биосферни резервати със актуалните условия. Със съдействието на районните звена на Министерство на околната среда и водите и стратегии и планове, изпълнявани от Неправителствени организации, бяха готови номинационни документи за резерватите, чието оповестяване бе подкрепено с решения на Общински съвет и локалните общности.
България бе известена, че Консултативният съвет на програмата е разгледал българските номинации и е предложил да бъдат утвърдени на 29-ата сесия на Междуправителствения комитет по Програмата (MAB - ICC), през юни 2017 година Препоръката е биосферните резервати от остаряло потомство у нас, за които общините не са изразили единодушие за оповестяване за резервати от актуален вид, да бъдат заличени от международната мрежа по длъжностен път.
Министерство на околната среда и водите декларира непроменената си позиция, че продължава да поддържа и подкрепя методически процеса по развиване на мрежата от биосферни резервати (паркове) в България.
Програмата „ Човекът и биосферата ” към ЮНЕСКО стартира рабoта през 1976 година Целта й е да бъде основана международна мрежа от биосферни резервати, в която да бъдат, съхранени мостри от неповлияни от човешката активност естествени екосистеми. България се причислява към програмата МАВ през 1977 година, като включва мрежата 16 прецизни резервата, с което се трансформира в една от страните с най-представителните мрежи от биосферни резервати в Европа.
През 1995 година са признати Севилската тактика и Законова рамка за биосферните резервати. Съгласно нея биосферните резервати следва да подтикват и устойчивото развиване на локалните общности. Затова следва да бъдат обособени с изключение на зони за строга отбрана и „ буферни “ зони, както и „ преходни “ зони, в които се насърчава използването на устойчиви практики, гарантиращи икономическо развиване на съответните райони, и запазване на природата в тях.
На национално равнище програмата МАБ се ръководи от Национален комитет, в който вземат участие представители на Българска академия на науките, държавни институции, Неправителствени организации и други Състава на националния комитет е избран с решение на Управителния съвет на Българска академия на науките от 2014 година
Членството към международната мрежа на биосферните резервати е интернационално самопризнание за съответната територия, ръководена по уместен и резистентен метод, според националното законодателство и в сходство с общоприетите правила за положително ръководство. Министерство на околната среда и водите ще продължи да поддържа процеса за оповестяване на модерни биосферни резервати. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ