България води война срещу Македония, която не може да бъде

...
България води война срещу Македония, която не може да бъде
Коментари Харесай

Бивш македонски дипломат със скандално изказване за националния празник на България

България води война против Македония, която не може да бъде " по-студена ". Заедно с цялото " разузнаване " висшето управление на страната се активизира с единствената цел - да потвърди, че сме българи в безсъзнание. Те са наясно, че или в този момент ще го създадат, или всичките им укрити исторически синдроми за македонците ще се удавят, написа някогашният северномакедонски посланик Ристо Никовски в изданието " Нова Македония ".
Капутилационнот съглашение, което подписахме, им дава правото да потвърдят неприемливото и би трябвало да се признае, че задължението на политиците да употребяват такива условия. Така прави и София. Стреми се да възприемем основна част от нашата история с единствената цел да ни убеди в нашия български генезис. Символът на всичко това е, несъмнено, личността на Гоце Делчев.
Според техните идеологии той е популярен " българин ", тъй като се е борил за Македония, само че като втора българска страна. Делчев няма друга историческа заслуга за България. Ако въпреки всичко го прави, тогава би трябвало да проявим схващане.
Едва ли има по-голямо оскърбление, в сравнение с да приемеш да преговаряш историята си със прилежащите страни. Това направи нашата Македония и в този момент не е нужно да се чудим какво се случва с нас. С подписването на асиметрични съглашения с България и Гърция, Македония се оказа в подвластна позиция, чиито последствия могат да бъдат съдбовни за оцеляването на македонския народ.
Неработещите ни политици не ни убедиха, че тези съглашения вземат решение проблемите с тези страни и те станаха наши другари, което беше невиждана неистина и тежка операция. Истината е, че тези вековни проблеми бяха отворени и бяха на масата за по-нататъшно осъществяване. Споразуменията не взеха решение безусловно нищо в наша изгода.
Сега сме уверени, че експанзията против Македония от Атина, само че изключително от София, в никакъв случай не е била по-изразена и рискова. И двете имат ясни планове да нанесат финален удар на македонската национална еднаквост. Те считат, че е пристигнал моментът най-сетне да затворят " македонския въпрос ".
В последна сметка София намерено ни сподели, че Македония може да се причисли към Съюза, само че не и македонизма, по-точно - македонците. И до момента в който всичко това се случва, нашата мъдрост мълчи.
Историческите комисии са действителност както с България, по този начин и с Гърция и заплахата от пагубни последствия за тяхната работа е напълно действителна за нас. Ако бяхме естествена страна с виновни политици, най-малко всички съответни потенциали в този момент щяха да бъдат задействани, с цел да помогнем на нашите комисии да спестят колкото могат.
За страдание, това е разкол за политиците, които като носители на капитулацията към този момент нямат лице, с цел да се борят за нашите ползи, които те към този момент са предали за нищо. Всъщност въпросът е дали академията, Институтът по национална история и сходни институции са получили политическа заповед. На какъв брой " учени " се заплаща в института, а ние не сме чували за техните " значими " открития в нашата история?
Сега, вместо да излизаме всекидневно с обстоятелства и причини за Гоце и за всички останали наши дейци (което неизбежно ще се случи в София) или да вършим оферти, които би трябвало да оспорват - всички мълчат. Ако вършат въпреки всичко нещо, обществеността е извънредно сензитивна и би трябвало да знае. Академията, въпреки това, към този момент се оказа безполезна за държавни и национални каузи.
Тук ще се опитаме да уточним една слаба точка на България, която може да послужи за наша самодейност.
От 1990 година България публично отбелязва 3 март като народен ден. Именно денят на подписването на предварителния Санстефански кротичък контракт през 1878 година сред Русия и Османската империя, която е победена във войната от 1877/78 година Този контракт се назовава прелиминарен, защото той в никакъв случай не влиза в действие и е ревизиран единствено след три месеца, на 13 юни 1878 година на конгреса в Берлин.
Следвайки съветските хрумвания, в Сан Стефано е основана велика България, която обгръща съвсем цяла Македония, елементи от Сърбия (Пирот, Враня...), Гърция (Северна Тракия и елементи от Източна Тракия) и Албания (Корча...). Според съглашението от Сан Стефано България има над 170 000 квадратни километра, до момента в който през днешния ден има към 110 000. Русия сътвори велика България като васална страна, противоречаща на ползите на западните сили, които не одобриха това съглашение.
Русия беше принудена да преразгледа контракта от Сан Стефано и по-късно да одобри контрактуваното в Берлин. Албанците също бяха недоволни от съглашението от Сан Стефано и вследствие на това образуваха Призренската лига, ориентирана към велика Албания.
Много години преди 1990 година София чества 3 март като ден на избавление, който също е противоречив в доста връзки.
Избирането на 3 март за народен ден на страната е надълбоко провокативно за всички прилежащи страни, изключително Македония. Това намерено символизира техните желания за анексия към елементи от няколко страни. Няма никакво съображение или опрощение, нещо, което е авансово и което не влезе в действие, за употребява от София народен празник.
Въпросът би трябвало да бъде издигнат при договарянията по исторически въпроси сред двете страни.
Благодарение на софийската " гръмкост ", която безспорно е " другарска ", най-малко знаем, че са стопираха към Делчев. За комисиите с Гърция, като се изключи някои вести от Атина, нормално неподходящи за Македония, нашата общност няма визия какво вършат и какви безпринципни отстъпки се вършат от нас.
Интересното е, че и Атина (косвено ни обвързва с Албания), и София ни заплашват с блокиране на датата на договаряния за присъединение към Европейски Съюз, и двете чакат, тъй като могат да ни отскубнат и дребното, което е останало от нашата македонска национална еднаквост.
Един от главните уроци на дипломацията е, че връзките със съседите са както най-важни, по този начин и най-трудни. Почти на всички места, освен на Балканите. През вековете историческата орис е била споделена със съседите, в положително и неприятно, във войни и в съдействие.
Повечето събития на Балканите са дирижирани от други сили, които имат свои лични ползи и за тази цел конфронтират страните от района. Окупаторите и границите са се променяли, даже се е разменяло население, хора се смесвали по разнообразни способи и всичко това оставя дълбоки следи и последици, които нормално се отразяват дълги години по-късно.
Тези наследства постоянно са огромна тежест и решения мъчно се намират. Такъв е казусът в Близкия и Далечния Изток, по този начин е в цяла Азия, Африка и Латинска Америка. В момента, да вземем за пример, има шест, седем противоречиви въпроса за границата сред Съединени американски щати и Канада, за които малко се приказва...
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР