Националният празник на България на 3 март е провокация за всички съседи
„ България води война срещу Македония, която не може да е „ по-студена “. Заедно с цялата „ интелигенция “, висшето управление на страната е мобилизирано с единствената цел – да потвърдят, че сме непросветени „ българи “. Наясно са, че или в този момент ще съумеят да го реализиран, или всичките им скрити исторически замисли за македонците ще се изпарят “, написа за днешния брой на „ Нова Македония “ македонският и югославски посланик от кариерата Ристо Никовски, предава "Фокус ".
Капитулантският контракт, който подписахме, им дава право да потвърждават недоказуемото и би трябвало да се признае, че е обвързване на политиците да употребяват такива благоприятни условия. Точно по този начин се отнася София. Те упорстват с всички сили да си присвоят основен дял от нашата история с единствената цел да ни убедят в нашия български генезис. Символът на всичко това е, несъмнено, личността на Гоце Делчев. Според тяхната идеология, той е огромен „ българин “, който се е борил за Македония, но като за втора българска страна. Делчев няма други исторически заслуги за България, Ако, въпреки всичко, има, тогава и ние би трябвало да покажем схващане.
Едва ли има по-голямо оскърбление от това да приемеш да преговаряш за историята си със прилежащите страни. Точно това прави нашата Македония и в този момент не би трябвало да се чудим какво се случва. С подписването на асиметричните контракти с България и Гърция, Македония се сложи в подвластна позиция, като последствията от това могат да се окажат съдбоносни за оцеляването на македонския народ. Нашите некадърни политици ни уверяваха, че с тези контракти са решени проблемите с тези страни и те стават наши другари, което беше невиждана неистина и жестока операция. Истината е, че тези вековни проблеми бяха единствено отворени и оставени на масата за бъдещата ни екзекуция. С договорите не беше решено безусловно нищо в наша изгода.
Сега се убеждаваме, че експанзията против Македония и от страна на Атина, само че изключително от София, в никакъв случай не е била по-ясно изразена и по-опасна. И двете са с откровени планове да нанесат съдбовен удар на македонската национална еднаквост. Смятат, че е пристигнал моментът за окончателното затваряне на „ македонския въпрос “. Впрочем, София намерено ни съобщи, че Македония може да влезе в Съюза, само че не и македонизма и по-точно – македонците. И до момента в който се случва всичко това, нашите умно мълчат. А в случай че се обадят, хвърлят реплики в смисъл, че Делчев в действителност се е заявил като българин, само че се борил за Македония! Демек, водата ври на 100 градуса, само че по тази причина пък правият ъгъл е 90. Така някак си беше шегата за този, който твърдял, че водата ври на 90 градуса.
Историческите комисии и с България, и с Гърция са факт и заплахата от пагубни последствия от тяхната работа е напълно действителна за нас. Ако бяхме естествена страна с виновни политици, в този момент най-малко щяха да се задействат всички налични благоприятни условия, с цел да се помогне на нашите комисии да спасят каквото може. За страдание, това е разкол за политиците, които, като носители на капитулацията, в този момент нямат очи да се борят за нашите ползи, които към този момент предадоха за нищо. Всъщност, въпросът е дали Академията, Институтът за национална история и сходните институции са получили разпореждане от политиците да не ни пазят? Колко ли единствено „ учени “ взимат заплата в института, а не сме чули нищо за техните „ значими “ открития за нашата история. Сега, вместо ежедневно да излизат с обстоятелства и причини и за Гоце, и за всички други наши дейци (които неизбежно ще дойдат на ред в в София), или да дават рекомендации и оферти какво би трябвало да се оспорва – всички мълчат. Ако въпреки всичко вършат нещо, обществеността би трябвало да знае, тъй като е извънредно сензитивна. Или, както и на всички места, и там огромна част са нечии деца, родственици, съседи...? Академията пък към този момент се потвърди като безполезна за държавните и националните въпроси.
Тук ще се опитаме да уточняваме една слаба точка на българската страна, която може да се употребява като мотив за наша самодейност.
От 1990 година България чества 3 март като народен празник. Това е денят, когато през 1878 година е подписан предварителният Санстефански кротичък контракт сред Русия и Османската империя, която е изгубила войната от 1877/1878 година. Този контракт се назовава прелиминарен, тъй като в никакъв случай не влиза в действие и е ревизиран след единствено три месеца, на 13 юни през същата 1878 година на Берлинския конгрес. Според съветските замисли, в Сан Стефано е основана Велика България, която обгръща съвсем цялата Македония, елементи от Сърбия (Пирот, Враня...), от Гърция (Северна Тракия и елементи от Източна Тракия) и Албания (Корча...). Според контракта от Сан Стефано, България има над 170 хиляди квадратни километра територия, до момента в който през днешния ден тя е към 110 хиляди. Русия основава Велика България като васална страна, което беше срещу ползите на западните сили, които не одобриха контракта. Русия беше принудена да направи проверка на съглашението и по-късно приложи контрактуваното в Берлин. И албанците бяха недоволни от Санстефанския контракт и като разследване от него образуваха Призренската лига, чиято цел е Велика Албания. Много години преди 1990 година София празнуваше 3 март като ден на освобождението, което също по този начин е противоречиво в доста връзки.
Изборът на София да чества 3 март като народен празник на страната е надълбоко провокативен за всички прилежащи страни, изключително за Македония. Това намерено символизира техните иредентистки аспирации към елементи от някои страни. Няма никакво съображение, или опрощение, нещо, което е било авансово и изобщо не е влезнало в действие, да бъде употребявано за народен празник от София.
Благодарение на „ гръмогласността “ на София, която несъмнено е другарска, най-малко знаем, че са се запънали към Делчев. За комисиите с Гърция, обаче, с изключение на няколко вести от Атина, както нормално неподходящи за Македония, нашата общност няма никаква концепция какво работят и какви са безпринципните отстъпки, направени от наша страна.
Интересното е, че и Атина (индиректно, свързвайки ни с Албания), и София ни се заканват и с обсада на датата за договаряния за участие в Европейски Съюз, до момента в който и двете с неспокойствие чакат да я получим, тъй като посредством тях ще могат да изстискат и дребното, което ни остана от македонската национална еднаквост.
Един от главните уроци в дипломацията е, че връзките със съседите са и най-важните, и най-трудните. Почти на всички места е по този начин, освен на Балканите. През вековете сме споделяли историческата орис със съседите, в положително и неприятно, във войни и съдействие. Най-често събитията на Балканите са били дирижирани от други сили, които са имали лични ползи и за тази цел са изправяли една против друга страните от района. Окупаторите и границите са се променяли, даже са се разменяли популации, народите са се смесвали по разнообразни способи и всичко това е оставило дълбоки следи и последствия, които е обикновено да рефлектират още дълги години. Тези наследства постоянно са огромен товар, а решения се намират доста мъчно. Така е и на Балканите, и в Далечния Изток, по този начин е в цяла Азия, Африка и Латинска Америка. В момента, да вземем за пример, има шест, седем гранични разногласието сред Съединени американски щати и Канада, за които не се приказва доста...
Капитулантският контракт, който подписахме, им дава право да потвърждават недоказуемото и би трябвало да се признае, че е обвързване на политиците да употребяват такива благоприятни условия. Точно по този начин се отнася София. Те упорстват с всички сили да си присвоят основен дял от нашата история с единствената цел да ни убедят в нашия български генезис. Символът на всичко това е, несъмнено, личността на Гоце Делчев. Според тяхната идеология, той е огромен „ българин “, който се е борил за Македония, но като за втора българска страна. Делчев няма други исторически заслуги за България, Ако, въпреки всичко, има, тогава и ние би трябвало да покажем схващане.
Едва ли има по-голямо оскърбление от това да приемеш да преговаряш за историята си със прилежащите страни. Точно това прави нашата Македония и в този момент не би трябвало да се чудим какво се случва. С подписването на асиметричните контракти с България и Гърция, Македония се сложи в подвластна позиция, като последствията от това могат да се окажат съдбоносни за оцеляването на македонския народ. Нашите некадърни политици ни уверяваха, че с тези контракти са решени проблемите с тези страни и те стават наши другари, което беше невиждана неистина и жестока операция. Истината е, че тези вековни проблеми бяха единствено отворени и оставени на масата за бъдещата ни екзекуция. С договорите не беше решено безусловно нищо в наша изгода.
Сега се убеждаваме, че експанзията против Македония и от страна на Атина, само че изключително от София, в никакъв случай не е била по-ясно изразена и по-опасна. И двете са с откровени планове да нанесат съдбовен удар на македонската национална еднаквост. Смятат, че е пристигнал моментът за окончателното затваряне на „ македонския въпрос “. Впрочем, София намерено ни съобщи, че Македония може да влезе в Съюза, само че не и македонизма и по-точно – македонците. И до момента в който се случва всичко това, нашите умно мълчат. А в случай че се обадят, хвърлят реплики в смисъл, че Делчев в действителност се е заявил като българин, само че се борил за Македония! Демек, водата ври на 100 градуса, само че по тази причина пък правият ъгъл е 90. Така някак си беше шегата за този, който твърдял, че водата ври на 90 градуса.
Историческите комисии и с България, и с Гърция са факт и заплахата от пагубни последствия от тяхната работа е напълно действителна за нас. Ако бяхме естествена страна с виновни политици, в този момент най-малко щяха да се задействат всички налични благоприятни условия, с цел да се помогне на нашите комисии да спасят каквото може. За страдание, това е разкол за политиците, които, като носители на капитулацията, в този момент нямат очи да се борят за нашите ползи, които към този момент предадоха за нищо. Всъщност, въпросът е дали Академията, Институтът за национална история и сходните институции са получили разпореждане от политиците да не ни пазят? Колко ли единствено „ учени “ взимат заплата в института, а не сме чули нищо за техните „ значими “ открития за нашата история. Сега, вместо ежедневно да излизат с обстоятелства и причини и за Гоце, и за всички други наши дейци (които неизбежно ще дойдат на ред в в София), или да дават рекомендации и оферти какво би трябвало да се оспорва – всички мълчат. Ако въпреки всичко вършат нещо, обществеността би трябвало да знае, тъй като е извънредно сензитивна. Или, както и на всички места, и там огромна част са нечии деца, родственици, съседи...? Академията пък към този момент се потвърди като безполезна за държавните и националните въпроси.
Тук ще се опитаме да уточняваме една слаба точка на българската страна, която може да се употребява като мотив за наша самодейност.
От 1990 година България чества 3 март като народен празник. Това е денят, когато през 1878 година е подписан предварителният Санстефански кротичък контракт сред Русия и Османската империя, която е изгубила войната от 1877/1878 година. Този контракт се назовава прелиминарен, тъй като в никакъв случай не влиза в действие и е ревизиран след единствено три месеца, на 13 юни през същата 1878 година на Берлинския конгрес. Според съветските замисли, в Сан Стефано е основана Велика България, която обгръща съвсем цялата Македония, елементи от Сърбия (Пирот, Враня...), от Гърция (Северна Тракия и елементи от Източна Тракия) и Албания (Корча...). Според контракта от Сан Стефано, България има над 170 хиляди квадратни километра територия, до момента в който през днешния ден тя е към 110 хиляди. Русия основава Велика България като васална страна, което беше срещу ползите на западните сили, които не одобриха контракта. Русия беше принудена да направи проверка на съглашението и по-късно приложи контрактуваното в Берлин. И албанците бяха недоволни от Санстефанския контракт и като разследване от него образуваха Призренската лига, чиято цел е Велика Албания. Много години преди 1990 година София празнуваше 3 март като ден на освобождението, което също по този начин е противоречиво в доста връзки.
Изборът на София да чества 3 март като народен празник на страната е надълбоко провокативен за всички прилежащи страни, изключително за Македония. Това намерено символизира техните иредентистки аспирации към елементи от някои страни. Няма никакво съображение, или опрощение, нещо, което е било авансово и изобщо не е влезнало в действие, да бъде употребявано за народен празник от София.
Благодарение на „ гръмогласността “ на София, която несъмнено е другарска, най-малко знаем, че са се запънали към Делчев. За комисиите с Гърция, обаче, с изключение на няколко вести от Атина, както нормално неподходящи за Македония, нашата общност няма никаква концепция какво работят и какви са безпринципните отстъпки, направени от наша страна.
Интересното е, че и Атина (индиректно, свързвайки ни с Албания), и София ни се заканват и с обсада на датата за договаряния за участие в Европейски Съюз, до момента в който и двете с неспокойствие чакат да я получим, тъй като посредством тях ще могат да изстискат и дребното, което ни остана от македонската национална еднаквост.
Един от главните уроци в дипломацията е, че връзките със съседите са и най-важните, и най-трудните. Почти на всички места е по този начин, освен на Балканите. През вековете сме споделяли историческата орис със съседите, в положително и неприятно, във войни и съдействие. Най-често събитията на Балканите са били дирижирани от други сили, които са имали лични ползи и за тази цел са изправяли една против друга страните от района. Окупаторите и границите са се променяли, даже са се разменяли популации, народите са се смесвали по разнообразни способи и всичко това е оставило дълбоки следи и последствия, които е обикновено да рефлектират още дълги години. Тези наследства постоянно са огромен товар, а решения се намират доста мъчно. Така е и на Балканите, и в Далечния Изток, по този начин е в цяла Азия, Африка и Латинска Америка. В момента, да вземем за пример, има шест, седем гранични разногласието сред Съединени американски щати и Канада, за които не се приказва доста...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ