България сякаш нарочно гони глобалния бизнес с грешна данъчна политика
България вкара разпоредбите за облагане с световен най-малък налог на огромните мултинационални и национални групи предприятия в самия завършек на 2023 година Това се случи след обичайните за българския законодателен развой дълго закъснение, липса навън обществено разискване и промени в гласуваните текстове „ на коляно “ в последния миг. Това се споделя в разбор на, съобщи Факти.
Темата остана скрита от необятната общност, от една страна, под маската на следващите условия, наложени на България от Европейски Съюз. От друга страна, въвеждането на подобен спомагателен налог се привидя като добра опция за събиране на спомагателни бюджетни доходи посредством инструментариума на националния спомагателен налог, пишат още специалистите.
Според тях, това стремително и недиалогично въвеждане на световния най-малък налог бе водено от разбирането, че корпоративното данъчно облагане в България е доста ниско. По тази причина бе решено, че освен България би трябвало да вкара народен спомагателен налог, само че и не би трябвало да се ползват плануваните както от разработките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз по плана Pillar Two, по този начин и от Европейската инструкция облекчения.
" Предположението за ниското корпоративно данъчно облагане в България е мит, а страната ни е единствената (!) страна в Европейски Съюз, която е въвела народен спомагателен налог, без да даде плануваните за тази цел облекчения и изключения ", се споделя в разбора.
Какви са проблемите?
В България битува неправилното разбиране, че ефикасното облагане на бизнеса у нас е ниско – в световен мащаб 54% от облагите на огромните мултинационални групи се таксуват с ефикасна данъчна ставка, по-ниска от 10%.
България е единствената страна в Европейски Съюз, която е въвела народен спомагателен налог, само че не е разрешила цялостното облекчение за основна стопанска активност.
България е единствената страна в Европейски Съюз, която е въвела народен спомагателен налог, само че не е приела изключението за по-дребни случаи „ de minimis “.
Всички 18 страни от Европейски Съюз, които към този момент са въвели 15%-ния налог, са планували облекчения за основна стопанска активност или изключението за по-дребни случаи „ de minimis “, само че не и нашата страна. Отделно балтийските страни, Полша, Словакия, Португалия, Малта и Кипър са отсрочили имплементирането на разпоредбите за световния налог с 6 години.
Така страната ни е сложена в неизгодна обстановка по повод привличането на задгранични вложения и стимулирането на водещите български индустриални групи към интернационално разгръщане.
Какво може да се направи?
Все още не е късно позволените неточности в имплементирането на световния най-малък налог в България да се поправят посредством къса смяна в Закона за корпоративното подоходно облагане. Дали това ще стане, зависи от депутатите в новия парламент, които ще бъдат определени на 9 юни.
Темата остана скрита от необятната общност, от една страна, под маската на следващите условия, наложени на България от Европейски Съюз. От друга страна, въвеждането на подобен спомагателен налог се привидя като добра опция за събиране на спомагателни бюджетни доходи посредством инструментариума на националния спомагателен налог, пишат още специалистите.
Според тях, това стремително и недиалогично въвеждане на световния най-малък налог бе водено от разбирането, че корпоративното данъчно облагане в България е доста ниско. По тази причина бе решено, че освен България би трябвало да вкара народен спомагателен налог, само че и не би трябвало да се ползват плануваните както от разработките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз по плана Pillar Two, по този начин и от Европейската инструкция облекчения.
" Предположението за ниското корпоративно данъчно облагане в България е мит, а страната ни е единствената (!) страна в Европейски Съюз, която е въвела народен спомагателен налог, без да даде плануваните за тази цел облекчения и изключения ", се споделя в разбора.
Какви са проблемите?
В България битува неправилното разбиране, че ефикасното облагане на бизнеса у нас е ниско – в световен мащаб 54% от облагите на огромните мултинационални групи се таксуват с ефикасна данъчна ставка, по-ниска от 10%.
България е единствената страна в Европейски Съюз, която е въвела народен спомагателен налог, само че не е разрешила цялостното облекчение за основна стопанска активност.
България е единствената страна в Европейски Съюз, която е въвела народен спомагателен налог, само че не е приела изключението за по-дребни случаи „ de minimis “.
Всички 18 страни от Европейски Съюз, които към този момент са въвели 15%-ния налог, са планували облекчения за основна стопанска активност или изключението за по-дребни случаи „ de minimis “, само че не и нашата страна. Отделно балтийските страни, Полша, Словакия, Португалия, Малта и Кипър са отсрочили имплементирането на разпоредбите за световния налог с 6 години.
Така страната ни е сложена в неизгодна обстановка по повод привличането на задгранични вложения и стимулирането на водещите български индустриални групи към интернационално разгръщане.
Какво може да се направи?
Все още не е късно позволените неточности в имплементирането на световния най-малък налог в България да се поправят посредством къса смяна в Закона за корпоративното подоходно облагане. Дали това ще стане, зависи от депутатите в новия парламент, които ще бъдат определени на 9 юни.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ