България успешно се включи в европейските структури за банков надзор

...
България успешно се включи в европейските структури за банков надзор
Коментари Харесай

Ще пуснат ли България в еврозоната през 2024 година?

България сполучливо се включи в европейските структури за банков контрол и за преструктуриране от началото на октомври. Сега стартира противоположното преброяване досега, в който за положително или за неприятно ще сменяем българския лев с еврото. Кога тъкмо ще стане това обаче мъчно може да се каже с акуратност - може да е след 2 години, колкото е минималният период за престой в "чакалнята на еврозоната ", може да е след 5 или след 15 години. Пример в това отношение е Дания, която по лично предпочитание стои в предверието на валутния съюз от 1992 година до през днешния ден.

С съответна прогноза за датата на въвеждане на еврото напоследък се ангажира само шефът на Българска народна банка Димитър Радев. В две негови изявленията, оповестени на страницата на централната банка, той намерено изрича упованията си престоят ни във валутния механизъм ERM II да не се проточва във времето и България да е подготвена да одобри еврото през 2023-2024 година.

Как се мери готовността на страната ни

Формалните критерии за промяна на лв. с еврото са добре известни. Става дума за така наречен Маастрихтски критерии. Те са свързани с инфлацията; равнището на бюджетния недостиг, измерен като % от БВП; нивото на държавния дълг като % от БВП; дълготрайния лихвен %, измерен като междинна рентабилност по 10-годишните държавни облигации, както и стабилността на валутния курс по отношение на еврото.

Критериите за недостига и дълга е много евентуално да бъдат изпълнени с лекост, стига в идващите години да не се стигна до несъразмерни бюджетни разходи, финансирани със заеми. Валутният ръб още веднъж се явява най-хубав другар на страната, тъй като той обезпечава безпроблемно осъществяването на условието за непоклатимост на валутния курс.

По-неприятна е обаче обстановката с критерия за инфлация, тъй като както отбелязва ЕЦБ в последния си конвергентен отчет за България, страната ни е в догонваща позиция във връзка с нивото на приходите: "Процесът на догонване евентуално ще докара до позитивни диференциали на инфлацията по отношение на тези в еврозоната, защото Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и ценовите нива в България към момента са доста под тези в еврозоната ".

Твърде малко се приказва и за неофициалните задължения, които България пое пред европейските си сътрудници при влизането в ERM II и в Банковия съюз. Те бяха доста ясно подчертани в официалното съобщение на Европейската централна банка от 10 юли, с което България бе приветствана в ERM II и в Банковия съюз. А точно с "мащабните промени в правосъдната система и в битката с корупцията и проведената престъпност поради тяхното значение за стабилността на финансовата система ". Добре знае се за всички, че страната ни изпитва съществени дефицити тъкмо в тези сфери, а Европейски Съюз към този момент намерено ни подлага на критика за неналичието на резултати.

Пречи ли вирусът

Заради икономическата рецесия множеството икономисти са на мнение, че стопанската система на България ще завърши годината със спад сред 5 и 8 %. Кога ще стартира възобновяване също е много нестабилно, по тази причина и тези фактори несъмнено ще дадат отражение и по пътя към влизане в еврозоната. Българската стопанска система евентуално ще се нуждае от към две години, с цел да възвърне изцяло загубите на приход, породени от пандемията. Затова и съгласно основния икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов, пpиeмaнeтo нa eвpoтo пpeди 2025 година e мaлĸo вepoятнo.

Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) естествено ще следят доста деликатно икономическото ни развиване, тъй като и преди рецесията България бе на последното място в Европейски Съюз по стопански потенциал на глава от популацията.

Гласове от Германия

Според немския професор Фридрих Хайнеман, който е началник на направление „ Публични финанси “ в центъра „ Лайбниц “, от позиция на България желанието за бързо присъединение е рационално. Всъщност Хайнеман счита, че става дума най-много за апетитът към преразпределяните средства. Защото на процедура към този момент не важи постулатът от Маастрихтските контракти, че задълженията и заемите на страните-членки не се подсигуряват от общността. А и в изискванията на пандемия заемите се раздават доста по-лесно.

"В тези нови условия стопански слабите страни пресмятат, че в бъдеще ще завоюват от новите правила за преразпределение и гаранции. И противоположното: страните, които са обезпечили благополучие или сполучливо се движат към него, ще поемат огромни опасности. Така участието в еврозоната слага на кантар преимуществата на общата валута и заплахите, свързани с преразпределението. Разбираемо е, че за най-бедните страни в Европейски Съюз България и Хърватия участието е преференциално, до момента в който за страни като Чехия и Полша то значително е изгубило своята прелест ", обобщава професорът в разбора за изданието "Зюддойче Цайтунг ".

Няколко месеца по-късно профилираното издание „ Finanz und Wirtschaft " разяснява, че неочакваният ентусиазъм на Борисов за влизане в "чакалнята " на еврото очевидно се дължи на милиардите за превъзмогване на рецесията с ковид. Списанието посочи причините на премиера Борисов, който съобщи, че единствено страните от еврозоната ще получат помощи, заради което и българите трябвало да влязат в нея.

Германските ни сътрудници обаче цитират анализатори за Източна Европа на Citi Bank, които се съмняват, че България е подготвена за еврото. Нито една страна, приела общата европейска валута, не е имала толкоз невисок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, като българския, пишат специалистите и прецизират, че не чакат еврото да размени българския лев през 2023 година.

Каква е обстановката в Хърватия

Управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич, сходно на Димитър Радев споделя, че най-реалистичната дата за въвеждане на еврото е 1 януари 2024 година. Вуйчич акцентира че задължението на Хърватия е да понижи бюджетния си недостиг под три % от Брутният вътрешен продукт в допълнение към намаляването на обществения си дълг. Предвижда се конвертирането на хърватската куна в евро да стане при валутен курс, който не се е трансформирал от четвърт век: 7.53 куни за 1 евро.

Хърватия обаче също има своите стопански проблеми. Някои учени споделят, че този обменен курс е удушил хърватската промишленост и по тази причина последните 25 години са белязани от вложения в търговски центрове, а не в промишлеността. Тъй като задграничните артикули са по-евтини заради този валутен курс, въобще не си коства да се създава в самата страна. Кризата, породена от епидемията Коронавирус 19, още веднъж сподели казуса с Хърватия като монокултурна страна, насочена съвсем извънредно към туризма, чиято промишленост и земеделие са доста по-слабо развити от преди тридесет години.
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР