Симеон Дянков: Ако не искаме шефовете на БНБ да пеят с банкери по баровете, трябва да влезем в банковия съюз
България би трябвало незабавно да подаде поръчка за участие в банковия съюз на Европейски Съюз, с цел да нямаме терзания, че шефове на Българска народна банка танцуват с шефове на огромни банки " Назад, обратно, моме Калино ", съобщи в изявление за Mediapool някогашният финансов министър Симеон Дянков, който бе в България, с цел да показа новата си книга " Накъде върви Европа ". Според Дянков възобновяването на плана " АЕЦ Белене " е неуместно и ще утежни връзките на България и с Европейски Съюз, и с Русия, тъй като и двете страни ще се почувстват излъгани.
Г-н Дянков, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия съумяха да притиснат държавното управление за това България предпочитано да влезе в банковия съюз, в случай че желае да тръгне по пътя за еврото. Това добре ли е за страната? Чу се позицията на Българска народна банка, че участието на страна отвън еврозоната в банковия съюз крие опасности.
Смятам, че Българска народна банка са прави, само че не толкоз тъй като това крие опасности, а тъй като сходно изискване не е част от написаните ясно правила за влизане в еврозоната, т.е. Маастрихтските критерии. Европейска комисия и ЕЦБ слагат на България изискване, което не е законно, не е написано на никое място и от тази позиция аз считам, че нашето държавно управление трябваше да е доста по-твърдо и доста по-ясно да каже – въпреки че влизането ни в банковия съюз е нещо, към което по този начин или другояче България се стреми, това не може да е изискване за влизане в " чакалнята " за еврозоната. Следователно, ние би трябвало първо да аплайваме за " чакалнята " за еврозоната и чак тогава, а може и по едно и също време с това, да влезем и в банковия съюз.
Само по себе си влизането в банковия съюз е вярна стъпка и трябваше да стане още в края на 2012 година, когато имахме опция да го създадем. През 2012 година ние тръгнахме да го вършим, само че тогава Българска народна банка се възпротиви, не искаше да влезем и по тази причина се случи КТБ. Но сега ЕЦБ да ни слага такива условия, които не са законни и ги няма на никое място в договорите за Европейски Съюз, съгласно мен е чиста дискриминация.
Твърдите, че Българска народна банка се е възпротивила против банковия съюз през 2012 година от нейни вътрешни съображения, по този начин ли?
В края на 2012 година беше взето решението за основаването на банковия съюз от тогавашните министър председатели и финансови министри на страните членки и имаше опция България да влезе непринудено в него. Тогава бях финансов министър и с тогавашния и настоящ министър-председател Бойко Борисов взехме решение, че желаеме да вървим напред, само че тогавашният шеф на Българска народна банка Иван Искров се опълчи. И защото сходно решение трябваше да се вземе със единодушието на Българска народна банка, не можахме да постъпим вярно.
В момента съгласно вас Българска народна банка има ли подлост да се противи, защото и в този момент се дърпа за банковия съюз? Представители на банката обществено акцентираха някои професионални причини " срещу ", като да вземем за пример че България като страна отвън еврозоната не би имала достъп до всички избавителни фондове в банковия съюз, които са налични единствено за страните, чиято валута е еврото.
Не считам, че това е значимо. Трябва да влезем в банковия съюз колкото се може по-бързо, само че слагането на това като изискване от страна на Европейска комисия е просто нелегално.
Икономистите настояват, че влизането в банковия съюз изисква нов огромен обзор на активите на банковата система като този, който беше изработен през 2016 година Ще би трябвало ли системата отново да минава през инспекция и до какво ще докара това?
Това не е по този начин. В процедурите за влизане в банковия съюз няма сходна наредба. Разбира се, сега, в който България влезе в банковия съюз, надзорът върху огромните банки, които са пет в България, ще премине към ЕЦБ и също всички банки, които с български притежатели или със притежатели от страни отвън Европейски Съюз, ще преминат непосредствено под надзора на ЕЦБ. На тези банки, които все още нямат " майки " в еврозоната, а не на всички банки, ще би трябвало да се вършат спомагателни инспекции и разбори на портфейлите.
Твърди се, че единствено трите най-големи по активи банки ще минат под надзора на ЕЦБ?
Не. За огромните банки, които към този момент имат " майки " в Европейски Съюз, няма спомагателни условия, когато влезем в банковия съюз, тъй като те към този момент са част от банкови групи в Европейски Съюз. Допълнителните условия са към пет банки, които са в български ръце или сега са в ръце отвън рамките на Европейски Съюз, да вземем за пример в турски ръце.
Две от тези пет банки – ПИБ и Инвестбанк, се оказаха с дефицит на капитал при инспекцията през 2016 година Дали съгласно вас тези проблеми към този момент са решени?
Допълнителна информация по този въпрос няма, само че сега пазарите са много по-благоприятни, в сравнение с бяха преди години. Според мен в този момент портфейлите им са доста по-стабилни, в сравнение с бяха при рухването на КТБ, само че въпреки всичко съгласно мен е значимо тези банки да минат под надзора на ЕЦБ. Това е вярната стъпка, както беше вярно и през 2012 година
Тези дни прокуратурата излезе със мнение, че компания " Юлен ", чийто действителен притежател по думите на премиера Бойко Борисов е акционерът в ПИБ Цеко Минев, има нарушавания в парк " Пирин ". Това би ли имало отрицателен резултат върху банката съгласно вас?
От позиция на " Банков контрол " - надали, само че от позиция на европейския контрол би имало резултат предписанието от предходния обзор на активите, когато бе открито за тази банка, че капиталът е непълен и би трябвало да се добави. Така че се надявам, че това към този момент е реалност, само че би се проверило обширно, когато влезем в банковия съюз.
На 20 юни се навършват четири години от затварянето на КТБ. Каква е равносметката - разбра ли българското общество истината за тази грандиозна машинация и осъдени ли бяха виновниците?
Не, българското общество не разбра аргументите, по които това се случи. И въпреки всичко очевидно банката не се е управлявала както би трябвало, за което отговорност би трябвало да носи както ръководството на КТБ, по този начин и тогавашното ръководство на Българска народна банка, тъй като банковият контрол трябваше да го види. Аз обаче се колебая, че когато и да било ще научим истината, само че въпреки всичко е добре това да се случи, преди да влезем в банковия съюз.
Дали не се случват сходни измами в банковата система и сега?
Не считам по този начин, тъй като като стане подобен огромен неуспех, към този момент всички реагират, въпреки и със забавяне. Убеден съм, че настоящето управление на Българска народна банка е доста по-отговорно и се отнася по-отговорно към банковия контрол, в сравнение с преди няколко години.
Мислите ли в действителност, че Българска народна банка е реформирана след банкрута на КТБ? Има ли нов морал в централната банка, която си остава все толкоз непрозрачна?
Смятам, че банковата система сега се ръководи по-добре след подобен голям неуспех на Българска народна банка, какъвто беше КТБ. Но за мен единственият излаз е влизане в банковия съюз, когато банковият контрол ще премине към Франкфурт. Тогава няма да имаме терзания, че шефове на Българска народна банка танцуват с шефове на огромни банки " Назад, обратно, моме Калино " (референцията е към видеозапис на Иван Искров и Цветан Цветанов, които, развеселени, извършват песента в нощно заведение преди банкрута на КТБ, б. р.). Според мен това е пътят напред.
Ще забогатее ли по-бързо българското общество от влизането в еврозоната, тъй като има резултати в разнообразни направления – някои страни по-добре конвергират, а други – по-зле?
В момента, въпреки че българската стопанска система върви добре, въпреки всичко годишният стопански растеж е по-слаб, в сравнение с във всички страни в Източна Европа, които преди нас са влезнали в еврозоната. По-бавно се развиваме от Словакия, Естония, Латвия, Литва, Словения, както растем по-бавно даже от нашите съседи Румъния и даже Сърбия. Това значи, че въпреки икономическите времена в Европа да са положителни, България би трябвало да се оправя още по-добре в съпоставяне със настоящия ритъм.
От тази позиция, влизането в еврозоната ще помогне, тъй като първо ще се увеличи кредитният рейтинг на България. " Стандарт енд пуърс " в последното си проучване споделиха тъкмо това – даваме ви позитивна прогноза, само че в случай че влезете в чакалнята на еврозоната, ще ви увеличим кредитния рейтинг. Това незабавно ще поевтини заемите, което ще даде подтик на бизнеса. Затова за мен влизането в еврозоната е позитивна стъпка.
Защо европейските водачи и ЕЦБ ни стопират и не ни пускат в еврозоната? Имаме ли действителен късмет да влезем в чакалнята?
Не ни пускат, тъй като виждат, че нямаме упоритост и ние самите се чудим, и в този случай постоянно могат да излязат с доводи за какво това би трябвало да се забави. Идеята, че в този момент не можем, а след година ще можем, няма да се реализира, тъй като след година са европейските избори за нов европарламент и нова Европейска комисия. Така че, аз съм уверен, че идната година няма да стане влизането в " чакалнята ", тъй като те ще кажат да изчакаме новата Европейска комисия и ще ни трансферират за 2020 година Според мен би било огромна неточност, в случай че изчакаме още една година. Но за какво ни бавят? Защото виждат, че ние се двоумим. Преди години, когато Словакия, Естония, Латвия, Литва аплайваха за чакалнята, без изключение на тези четири страни също им беше казано да изчакат да им се закрепи стопанската система и че не е в този момент моментът. Но техните политически водачи не изчакваха и споделиха, че извършват всички критерии и ще вървят напред. Според мен и ние би трябвало да създадем същото. Българското държавно управление не би трябвало да чака, а да подаде поръчката незабавно, като съобщи, че ще кандидатства и за банковия съюз, само че настрана от поръчката за " чакалнята " за еврото.
Защо държавните управления на Бойко Борисов ту замразяват, ту възкресяват плана " АЕЦ Белене "? Каква е логиката зад тези непрекъснати обрати?
Логика няма. Този път и аз съм изумен, че това се получава. От една страна, държавното управление споделя, че желае да е на първа скорост в Европа и приказва за влизане в еврозоната, която е в ядрото на Европейски Съюз. От друга страна, представете си по какъв начин със същите тези хора в Брюксел и във Франкфурт обясняваме за топене на " АЕЦ Белене ". Казваме им безусловно, че със руска технология, дори не съветска, и с държавна китайска компания ние желаеме да вървим напред към Европа. Това по какъв начин може да стане? Изключвам финансовите въпроси. Размразяването на " АЕЦ Белене " е толкоз неуместно, че не считам, че ще се стигне до финансови тематики. Но просто си помислете, че отиваме в Брюксел и споделяме, че със руска техника и с държавна китайска компания, която на два пъти не е допускана на европейския енергиен пазар – в Словакия и в Унгария, ние вървим напред. Просто няма по какъв начин да стане.
Мислите ли, че този път ще се стигне до нещо действително или става дума за следващия луфт на този план?
Това е безусловно луфт, който единствено губи публично и политическо време за други задания като да вземем за пример промяна в опазването на здравето. За следващ път ще вършим ходове, които още веднъж ще ни скапват връзките с Русия и с Европейски Съюз, тъй като и двете страни ще се усещат излъгани. Сега Европейски Съюз се чуди какво прави българското държавно управление, а след няколко месеца съветското държавно управление ще се чуди същото.
Търговската война сред Съединени американски щати, Европейски Съюз, Китай по какъв начин ще се отрази на България?
Смятам, че както в България тематиката " АЕЦ Белене " се раздухва, само че действително нищо няма да се случи, по същия метод американският президент раздухва тематиката " комерсиална война ", от която действително ще отстъпи. Това е по-скоро политическа крачка за повдигане на процентите тук, в Съединени американски щати. Не считам, че действително ще стане нещо, само че в случай че стане, то ще има огромен резултат върху българската стопанска система. Защото доста от евентуалните американски мита са върху стомана и коли, основно коли, които се създават в Германия, а нашето произвеждане, изключително в пловдивската бизнес зона, само че също в Шумен, в Хасково, ще бъде директно наранено с огромни отрицателни резултати. Става дума за загуба на евентуална търговия в границите на 1-1.5 милиарда евро за България. Но отново споделям – това е по-скоро популистко говорене и съгласно мен Съединени американски щати няма да тръгнат към него.
Г-н Дянков, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия съумяха да притиснат държавното управление за това България предпочитано да влезе в банковия съюз, в случай че желае да тръгне по пътя за еврото. Това добре ли е за страната? Чу се позицията на Българска народна банка, че участието на страна отвън еврозоната в банковия съюз крие опасности.
Смятам, че Българска народна банка са прави, само че не толкоз тъй като това крие опасности, а тъй като сходно изискване не е част от написаните ясно правила за влизане в еврозоната, т.е. Маастрихтските критерии. Европейска комисия и ЕЦБ слагат на България изискване, което не е законно, не е написано на никое място и от тази позиция аз считам, че нашето държавно управление трябваше да е доста по-твърдо и доста по-ясно да каже – въпреки че влизането ни в банковия съюз е нещо, към което по този начин или другояче България се стреми, това не може да е изискване за влизане в " чакалнята " за еврозоната. Следователно, ние би трябвало първо да аплайваме за " чакалнята " за еврозоната и чак тогава, а може и по едно и също време с това, да влезем и в банковия съюз.
Само по себе си влизането в банковия съюз е вярна стъпка и трябваше да стане още в края на 2012 година, когато имахме опция да го създадем. През 2012 година ние тръгнахме да го вършим, само че тогава Българска народна банка се възпротиви, не искаше да влезем и по тази причина се случи КТБ. Но сега ЕЦБ да ни слага такива условия, които не са законни и ги няма на никое място в договорите за Европейски Съюз, съгласно мен е чиста дискриминация.
Твърдите, че Българска народна банка се е възпротивила против банковия съюз през 2012 година от нейни вътрешни съображения, по този начин ли?
В края на 2012 година беше взето решението за основаването на банковия съюз от тогавашните министър председатели и финансови министри на страните членки и имаше опция България да влезе непринудено в него. Тогава бях финансов министър и с тогавашния и настоящ министър-председател Бойко Борисов взехме решение, че желаеме да вървим напред, само че тогавашният шеф на Българска народна банка Иван Искров се опълчи. И защото сходно решение трябваше да се вземе със единодушието на Българска народна банка, не можахме да постъпим вярно.
В момента съгласно вас Българска народна банка има ли подлост да се противи, защото и в този момент се дърпа за банковия съюз? Представители на банката обществено акцентираха някои професионални причини " срещу ", като да вземем за пример че България като страна отвън еврозоната не би имала достъп до всички избавителни фондове в банковия съюз, които са налични единствено за страните, чиято валута е еврото.
Не считам, че това е значимо. Трябва да влезем в банковия съюз колкото се може по-бързо, само че слагането на това като изискване от страна на Европейска комисия е просто нелегално.
Икономистите настояват, че влизането в банковия съюз изисква нов огромен обзор на активите на банковата система като този, който беше изработен през 2016 година Ще би трябвало ли системата отново да минава през инспекция и до какво ще докара това?
Това не е по този начин. В процедурите за влизане в банковия съюз няма сходна наредба. Разбира се, сега, в който България влезе в банковия съюз, надзорът върху огромните банки, които са пет в България, ще премине към ЕЦБ и също всички банки, които с български притежатели или със притежатели от страни отвън Европейски Съюз, ще преминат непосредствено под надзора на ЕЦБ. На тези банки, които все още нямат " майки " в еврозоната, а не на всички банки, ще би трябвало да се вършат спомагателни инспекции и разбори на портфейлите.
Твърди се, че единствено трите най-големи по активи банки ще минат под надзора на ЕЦБ?
Не. За огромните банки, които към този момент имат " майки " в Европейски Съюз, няма спомагателни условия, когато влезем в банковия съюз, тъй като те към този момент са част от банкови групи в Европейски Съюз. Допълнителните условия са към пет банки, които са в български ръце или сега са в ръце отвън рамките на Европейски Съюз, да вземем за пример в турски ръце.
Две от тези пет банки – ПИБ и Инвестбанк, се оказаха с дефицит на капитал при инспекцията през 2016 година Дали съгласно вас тези проблеми към този момент са решени?
Допълнителна информация по този въпрос няма, само че сега пазарите са много по-благоприятни, в сравнение с бяха преди години. Според мен в този момент портфейлите им са доста по-стабилни, в сравнение с бяха при рухването на КТБ, само че въпреки всичко съгласно мен е значимо тези банки да минат под надзора на ЕЦБ. Това е вярната стъпка, както беше вярно и през 2012 година
Тези дни прокуратурата излезе със мнение, че компания " Юлен ", чийто действителен притежател по думите на премиера Бойко Борисов е акционерът в ПИБ Цеко Минев, има нарушавания в парк " Пирин ". Това би ли имало отрицателен резултат върху банката съгласно вас?
От позиция на " Банков контрол " - надали, само че от позиция на европейския контрол би имало резултат предписанието от предходния обзор на активите, когато бе открито за тази банка, че капиталът е непълен и би трябвало да се добави. Така че се надявам, че това към този момент е реалност, само че би се проверило обширно, когато влезем в банковия съюз.
На 20 юни се навършват четири години от затварянето на КТБ. Каква е равносметката - разбра ли българското общество истината за тази грандиозна машинация и осъдени ли бяха виновниците?
Не, българското общество не разбра аргументите, по които това се случи. И въпреки всичко очевидно банката не се е управлявала както би трябвало, за което отговорност би трябвало да носи както ръководството на КТБ, по този начин и тогавашното ръководство на Българска народна банка, тъй като банковият контрол трябваше да го види. Аз обаче се колебая, че когато и да било ще научим истината, само че въпреки всичко е добре това да се случи, преди да влезем в банковия съюз.
Дали не се случват сходни измами в банковата система и сега?
Не считам по този начин, тъй като като стане подобен огромен неуспех, към този момент всички реагират, въпреки и със забавяне. Убеден съм, че настоящето управление на Българска народна банка е доста по-отговорно и се отнася по-отговорно към банковия контрол, в сравнение с преди няколко години.
Мислите ли в действителност, че Българска народна банка е реформирана след банкрута на КТБ? Има ли нов морал в централната банка, която си остава все толкоз непрозрачна?
Смятам, че банковата система сега се ръководи по-добре след подобен голям неуспех на Българска народна банка, какъвто беше КТБ. Но за мен единственият излаз е влизане в банковия съюз, когато банковият контрол ще премине към Франкфурт. Тогава няма да имаме терзания, че шефове на Българска народна банка танцуват с шефове на огромни банки " Назад, обратно, моме Калино " (референцията е към видеозапис на Иван Искров и Цветан Цветанов, които, развеселени, извършват песента в нощно заведение преди банкрута на КТБ, б. р.). Според мен това е пътят напред.
Ще забогатее ли по-бързо българското общество от влизането в еврозоната, тъй като има резултати в разнообразни направления – някои страни по-добре конвергират, а други – по-зле?
В момента, въпреки че българската стопанска система върви добре, въпреки всичко годишният стопански растеж е по-слаб, в сравнение с във всички страни в Източна Европа, които преди нас са влезнали в еврозоната. По-бавно се развиваме от Словакия, Естония, Латвия, Литва, Словения, както растем по-бавно даже от нашите съседи Румъния и даже Сърбия. Това значи, че въпреки икономическите времена в Европа да са положителни, България би трябвало да се оправя още по-добре в съпоставяне със настоящия ритъм.
От тази позиция, влизането в еврозоната ще помогне, тъй като първо ще се увеличи кредитният рейтинг на България. " Стандарт енд пуърс " в последното си проучване споделиха тъкмо това – даваме ви позитивна прогноза, само че в случай че влезете в чакалнята на еврозоната, ще ви увеличим кредитния рейтинг. Това незабавно ще поевтини заемите, което ще даде подтик на бизнеса. Затова за мен влизането в еврозоната е позитивна стъпка.
Защо европейските водачи и ЕЦБ ни стопират и не ни пускат в еврозоната? Имаме ли действителен късмет да влезем в чакалнята?
Не ни пускат, тъй като виждат, че нямаме упоритост и ние самите се чудим, и в този случай постоянно могат да излязат с доводи за какво това би трябвало да се забави. Идеята, че в този момент не можем, а след година ще можем, няма да се реализира, тъй като след година са европейските избори за нов европарламент и нова Европейска комисия. Така че, аз съм уверен, че идната година няма да стане влизането в " чакалнята ", тъй като те ще кажат да изчакаме новата Европейска комисия и ще ни трансферират за 2020 година Според мен би било огромна неточност, в случай че изчакаме още една година. Но за какво ни бавят? Защото виждат, че ние се двоумим. Преди години, когато Словакия, Естония, Латвия, Литва аплайваха за чакалнята, без изключение на тези четири страни също им беше казано да изчакат да им се закрепи стопанската система и че не е в този момент моментът. Но техните политически водачи не изчакваха и споделиха, че извършват всички критерии и ще вървят напред. Според мен и ние би трябвало да създадем същото. Българското държавно управление не би трябвало да чака, а да подаде поръчката незабавно, като съобщи, че ще кандидатства и за банковия съюз, само че настрана от поръчката за " чакалнята " за еврото.
Защо държавните управления на Бойко Борисов ту замразяват, ту възкресяват плана " АЕЦ Белене "? Каква е логиката зад тези непрекъснати обрати?
Логика няма. Този път и аз съм изумен, че това се получава. От една страна, държавното управление споделя, че желае да е на първа скорост в Европа и приказва за влизане в еврозоната, която е в ядрото на Европейски Съюз. От друга страна, представете си по какъв начин със същите тези хора в Брюксел и във Франкфурт обясняваме за топене на " АЕЦ Белене ". Казваме им безусловно, че със руска технология, дори не съветска, и с държавна китайска компания ние желаеме да вървим напред към Европа. Това по какъв начин може да стане? Изключвам финансовите въпроси. Размразяването на " АЕЦ Белене " е толкоз неуместно, че не считам, че ще се стигне до финансови тематики. Но просто си помислете, че отиваме в Брюксел и споделяме, че със руска техника и с държавна китайска компания, която на два пъти не е допускана на европейския енергиен пазар – в Словакия и в Унгария, ние вървим напред. Просто няма по какъв начин да стане.
Мислите ли, че този път ще се стигне до нещо действително или става дума за следващия луфт на този план?
Това е безусловно луфт, който единствено губи публично и политическо време за други задания като да вземем за пример промяна в опазването на здравето. За следващ път ще вършим ходове, които още веднъж ще ни скапват връзките с Русия и с Европейски Съюз, тъй като и двете страни ще се усещат излъгани. Сега Европейски Съюз се чуди какво прави българското държавно управление, а след няколко месеца съветското държавно управление ще се чуди същото.
Търговската война сред Съединени американски щати, Европейски Съюз, Китай по какъв начин ще се отрази на България?
Смятам, че както в България тематиката " АЕЦ Белене " се раздухва, само че действително нищо няма да се случи, по същия метод американският президент раздухва тематиката " комерсиална война ", от която действително ще отстъпи. Това е по-скоро политическа крачка за повдигане на процентите тук, в Съединени американски щати. Не считам, че действително ще стане нещо, само че в случай че стане, то ще има огромен резултат върху българската стопанска система. Защото доста от евентуалните американски мита са върху стомана и коли, основно коли, които се създават в Германия, а нашето произвеждане, изключително в пловдивската бизнес зона, само че също в Шумен, в Хасково, ще бъде директно наранено с огромни отрицателни резултати. Става дума за загуба на евентуална търговия в границите на 1-1.5 милиарда евро за България. Но отново споделям – това е по-скоро популистко говорене и съгласно мен Съединени американски щати няма да тръгнат към него.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ