България трябва да се присъедини към банковия съюз, ако това

България би трябвало да се причисли към банковия съюз, в случай че това е залогът за напредване напред към еврозоната. Това не анулира обстоятелството, че банковият съюз крие известни опасности и дефекти за страните отвън общата валута. Около тази позиция се сплотиха специалисти, с които Mediapool се свърза във връзка оповестяването на двугодишния конвергентен отчет на Европейската централна банка (ЕЦБ) на 23 май, който се чака да излезе със умозаключение, че България още веднъж не е подготвена да одобри еврото.

В края на април министър-председателят Бойко Борисов за пръв път обществено разгласи, че европейските сътрудници упорстват България първо да се причисли към банковия съюз, а след това да влезе в чакалнята за еврото – Валутно-курсовия механизъм II (ERMII). Българската позиция е, че първо би трябвало да влезем в чакалнята на еврозоната, а още на идващия ден ще подадем поръчка за участие в банковия съюз, сподели тогава министър председателят.

Съпротивата на държавното управление на Българска народна банка за банковия съюз като предусловие за еврозоната може да има разнообразни пояснения. Официалните доводи са, че това крие опасности за страната. Неофициалните, които Българска народна банка и държавното управление не биха признали обществено, са опасенията, че ЕЦБ може да открие пропуски в българския банков контрол, обслужващи банки с български притежатели.

Държавите отвън еврото нямат достъп до множеството избавителни фондове

У нас за пръв път се заприказва за участие на България в банковия съюз през юли 2014 година, след затварянето на КТБ, когато политиците се сплотиха на среща при президента Росен Плевнелиев, че това би трябвало да е една от ограниченията за попречване на последваща банкова рецесия. Към оня миг обаче самият банков съюз още не беше стартирал даже в еврозоната, тъй като де факто той стартира да действа от ноември 2014 година

От 2014 година насам банковият съюз си стои недовършен и на този стадий се свежда главно до два детайла. Първият е единният контролен механизъм, посредством който ЕЦБ управлява непосредствено трите най-големи банки в съответната страна, само че може да прави инспекции и на по-малките. Вторият е единният механизъм за преструктуриране на банки, чиято цел е банкрутите да бъдат придружени от минимални вреди за данъкоплатците и стопанската система. В този случай ЕЦБ взима крайното решение да дефинира и разгласи, в случай че дадена банка е във банкрут или е евентуално да банкрутира. Въпросният механизъм разполага със специфичен фонд за преструктуриране, който се цялостни от вноски на банките и понася вредите при рецесии.

Това, за което страните в еврозоната не могат да се схванат, е обща скица за гарантиране на влоговете, тъй като тя изисква основаването на общ фискален потенциал в еврозоната, т.е. държавните управления на едни страни да заплащат влоговете в други, за което няма консенсус.

Според договорите за Европейски Съюз, България е длъжна да се причисли към банковия съюз все още на присъединение към еврозоната. Въпреки това обаче страните отвън еврото могат да влязат отчасти в банковия съюз и преди този момент посредством механизма на така наречен " тясно съдействие ". В този случай те са длъжни да извършват решенията на ЕЦБ, в това число за оповестяване на банкрут на огромна банка, като в това време нямат достъп до всички избавителни фондове, налични единствено за страните от еврозоната. Друг огромен проблем са вероятните финансови загуби, които може да претърпи страна отвън еврото от присъединяване си във фонда за преструктуриране.

Именно тези асиметрии са формалният мотив на Българската национална банка (БНБ) да твърди, че присъединението към банковия съюз на страни отвън еврозоната крие опасности. Те се признават и от непознати специалисти.

Вероятно по сходни аргументи досега няма страна отвън еврото, която да е част от банковия съюз.

Калин Христов, Българска народна банка: Участието в банковия съюз крие опасности

" Съществуват очевидни непривлекателни фактори, заложени в " тясното съдействие " - механизмът, предопределен за страни членки, чиято парична единица е друга от еврото, за включване в единния контролен механизъм ", показва подуправителят на Българска народна банка Калин Христов в публикация, оповестена на интернет страницата на Българска народна банка.

" Страна с " тясно съдействие " ще бъде изправена пред извънредно асиметрично отнасяне. Тя ще остава изключена от окончателното взимане на решения по надзорни въпроси в управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). Надзорните решения на ЕЦБ, които не са правно обвързващи отвън еврозоната, ще би трябвало да бъдат възпроизвеждани с актове на локалния контролен орган. Последният ще носи отговорност при разногласия. Ще остава без достъп до ликвидна поддръжка от ЕЦБ. Няма да има достъп до единния стабилизационен механизъм като евентуален източник на средства за директна и непряка рекапитализация на банките ", изброява Христов.

По думите му " асиметриите и неравнопоставеността сред страните членки от еврозоната и тези отвън нея в допълнение се задълбочават в единния механизъм за преструктуриране, в който включилата се към единния контролен механизъм с " тясно съдействие " страна автоматизирано се включва ".

Затова той счита, че " тясното съдействие " с банковия съюз преди участие в еврозоната е " рисково ".

Любомир Дацов: Ако залогът е влизането в еврозоната, това би трябвало да се направи

" Доводите на Българска народна банка не трябва да бъдат подценявани, фактически има опасности от присъединението към банковия съюз, само че в случай че залогът е влизането в еврозоната, това би трябвало да се направи и този въпрос не трябва да предстои на разискване ", разяснява финансистът и някогашен зам.-министър на финансите Любомир Дацов пред Mediapool.

По думите му най-малко от октомври – ноември 2017 година насам се знае, че присъединението към банковия съюз е сложено в договарянията като изискване за отваряне на вратата на българския лев към ERMII. Затова съгласно него даже участието в банковия съюз да има известни опасности, които са най-вече институционални и административни, това би трябвало да бъде изпълнено. " Всичко е въпрос на политическа договорка ", уточни Дацов.

Той обясни, че присъединението към банковия съюз не е бърз и елементарен развой. Той ще изисква голяма институционална работа и обилни запаси от страна на комерсиалните банки, които за повторно ще би трябвало да бъдат подложени на огромен обзор на активите по сходство на този, който минаха през 2016 година

Любомир Дацов счита, че са несериозни мненията, че Българска народна банка се опасява от прехвърлянето на надзора върху банките от себе си към Европейската централна банка, с цел да не излязат на повърхността възможни проблеми на банки с български притежатели.

Георги Ангелов: Банки банкрутират и под надзора на ЕЦБ

" За мен не е напълно ясно кой и за какво слага участието в банковия съюз като изискване за ERMII. Едно е да се каже, че това е нужна стъпка за присъединение на лв. към ERMII, чието осъществяване ще подсигурява влизане в ERMII, а друго е да не се поемат никакви задължения от страна на европейските сътрудници и в това време да се изисква участие в банковия съюз ", разяснява Георги Ангелов, старши икономист в институт " Отворено общество ", пред Mediapool.

Ангелов също счита, че в случай че участието в банковия съюз е изискване за чакалнята за еврозоната, България може да го " преглътне " и да го извърши: " Крайната цел въпреки всичко е еврозоната, а е потвърдено, че влизането в нея има позитивен резултат върху кредитния рейтинг, лихвите, вложенията, притока на капитали и т. н. "

На въпрос дали надзорът върху българските банки ще стане по-ефективен, в случай че се трансферира към ЕЦБ, Георги Ангелов отговори, че положителният банков контрол не значи, че отсега нататък няма да банкрутират банки. " Добрият банков контрол открива проблемите в точния момент и лишава лиценза на банките доста бързо, с цел да минимизира вредите ", разясни той. По думите му задачата е ненадеждни банки да банкрутират рано, с цел да не основават проблеми. " От основаването на Единния контролен механизъм в ЕЦБ до момента са банкрутирали много банки в еврозоната – в Италия, Латвия и т. н. ", уточни Ангелов.

Георги Ганев: Трябва да влезем в банковия съюз допустимо най-скоро

Икономистът от Софийския университет Георги Ганев счита, че е от изгода за България да се причисли към банковия съюз допустимо най-скоро. Това бе контрактувано още на срещата при президента Росен Плевнелиев през 2014 година, а от този момент насам нищо не се е трансформирало, означи Ганев.

" Банков контрол " на Българска народна банка се провали с КТБ и по тази причина е резонно българските жители да имат спомагателна гаранция за по-безпристрастен и по-опитен контрол, който да хвърля око на най-големите български банки, сподели Георги Ганев пред Mediapool.

Той добави, че участието в банковия съюз значи спомагателна гаранция и още едно равнище на контрол, което не би пречило на Българска народна банка да извършва пълномощията си. " Това е още по-сериозен тласък да няма банкрутирали български банки ", сподели Ганев.

Димитър Чобанов: Наднационалният контрол не е обезпечено неутрален

Има причини в интерес на присъединяване на България в банковия съюз, само че има и дефекти, твърди икономистът от УНСС Димитър Чобанов в публикация за в. " Труд ".

" Най-голямото предстоящо преимущество от тясното съдействие с банковия съюз е повишението на успеваемостта на надзора върху банките. Това може да бъде стъпка в вярната посока и би трябвало да способства за понижаване на вероятността за пораждане на банкови и финансови рецесии ", твърди икономистът.

Сред минусите той изброява нуждата от нов обзор на активите на банковата система, което изисква съществени запаси и е административен стрес за сектора.

" Изнасянето на надзора на наднационално равнище не подсигурява неговата безпристрастност ", счита Чобанов. По думите му опциите на по-малките банки да въздействат върху ЕЦБ несъмнено ще са по-ограничени, само че това не се отнася за огромните транснационални групи. " В последна сметка надзорът се прави от хора, които са податливи на разнообразни въздействия ", твърди икономистът.

" Също по този начин остава въпросът с поемането на отговорност. Надзорните решения от страна на ЕЦБ, които не са правно обвързващи отвън еврозоната, ще би трябвало да бъдат изпълнявани от националния орган и той ще носи отговорност за това. По-сериозни проблеми биха могли да зародят при решенията, свързани с преструктуриране на банки ", показва още Чобанов.

Според него минус е и това, че България няма да има достъп до Единния стабилизационен механизъм като евентуален източник на средства за рекапитализация на банките. Също по този начин българските банки не биха могли да получават ликвидна поддръжка от ЕЦБ в случаи на нужда.