Бизнесът: България трябва да увеличи веригите на доставки в собствената си икономика
България би трябвало да да усили веригите на доставките в границите на личната си стопанска система, с цел да подсигурява резистентен и дълготраен напредък в идващите десетилетия. Водеща цел пред българския бизнес е опазване на конкурентните му преимущества, трансформирайки стопанската система си по пътя на зеления преход и с стремително внедряване на нововъведения. Около тези съществени заключения се сплотиха участниците в конференцията “Бизнесът и районите – Трансформацията”, проведена от списание BGlobal и Българската стопанска камара. Тя събра на едно място представители на структуроопределящи компании, на локалната власт и на държавното управление.
В три посоки би трябвало да бъде ориентиран фокусът на напъните на страната по пътя на трансформацията, уточни вицепремиерът по европейските въпроси Атанас Пеканов посредством видео известие. Първо, районното развиване и понижаване на районните несъответствия. Второ - политиките за декарбонизация на стопанската система и трето: цифровизация на производството и услугите. За реализирането на задачите има задоволително европейски средства, които ще дадат благоприятни условия за поощряване на дребни и междинни предприятия, за научноизследователска активност, за поощряване на високотехнологични начинания на бизнеса, за повишение квалификацията на работещите и други
“Но, с цел да сме сполучливи е доста значимо да се води разговор сред огромните компании, дребните компании и локалната власт, дружно да определим визията за България на идващото десетилетие, която желаеме да изградим. България, която върви в крайник с времето на световните процеси и в това време пази своите предприятия и работещите “, сподели Пеканов.
Председателят на БСК Добри Митрев съобщи от своя страна, че дребните и междинни предприятия фактически са гръбнакът на стопанската система ни, само че нейният локомотив са огромните компании, тъй като те са тези, които първи внедряват политиките за резистентност, нововъведения и корпоративна обществена отговорност. “Трябва да изясним по какъв начин си представяме взаимните си задължения, тъй че трансформацията да се отрази освен на огромните компании, а на дребните, на хората и локалните общности. За да може тази промяна да не е трагична, да знаем социално-икономическата цена, която всички ще платим”, сподели шефът на БСК.
Защо е належащо да доставяме отвън Европейски Съюз, вместо да увеличим веригите на доставки в България?
Главният изп.-директор на КЦМ 2000 Румен Цонев уточни, че компнията му създава батерии за предпазване на електрическата енергия, добивана от слънчевите и вятърните електроцентрали. Той риторично зададе въпрос за какво те не се употребяват за предпазване, а се внасят акумулатори, създадени даже отвън Европейски Съюз.
“Държавата би трябвало да работи да се основат дълги вериги на доставки в България, да използваме нашите конкурентни преимущества, а не да сме просто пазар на дълги вериги отвън Европа”, е позицията на шефа на КЦМ. Сегашната обстановка съгласно него не е устойчива и би трябвало да се работи за по-голяма самодостатъчност на национално и районно равнище.
От думите му стана ясно, че нововъведенията в стопанската система ще са моторът, който ще носи спомагателни конкурентни преимущества.
" Преди 20 години в КЦМ започнахме да работим и преди 5 години внедрихме една от най-иновативните технологии в света – вместо да редуцираме оловния оксид с въглерод и да получим металът олово и въглероден двуокис, от който всички сега се оплакваме, използвахме втория способ за приемане на олово – редуцирахме оловния окис с оловен сулфит, който се съдържа в рудата и получихме олово и серен двуокис, от който се създава сярна киселина, един от най-употребяваните химикали в света… Успяхме да увеличим добива на съществени и остатъчни артикули от суровините ни. Имаме най-съвременния цех за произвеждане на олово, като намалихме с 20 пъти употребената сила “, уточни Цонев.
В унисон със " зелените цели "
По време на конференцията огромни компании показаха съответни свои цели, които са в унисон със “Зелената сделка” на Европейски Съюз и са гаранция за произвеждане на “зелена енергия”. Иван Градинаров от “Аурубис” съобщи, че предприятието си е сложило за цел да задоволява половината си потребности от електрическа енергия от такава създадена от ВЕИ до 2050 година Компанията към този момент построи фотоволтаичен парк наоколо до индустриалната си база, само че той покрива единствено 2.5% от общата консумация на година.
" Последните месеци цените на тока са много високи. Тази наклонност ще се резервира, като във връзка с устойчивото развиване на фирмите е доста значимо те да си обезпечат източници. Особено за енергоконсумиращо произвеждане като нашето ", изясни Градинаров. Той сподели още, че сега в компания от групата в Хамбург се организира пробно зареждане на анодна пещ с водород за гориво. Ако този опит бъде приключен сполучливо, нищо чудно тази технология бързо да се приложи и в България.
По време на полемиката Илия Гърков, вицепрезидент на " Дънди прешъс металс " и изпълнителен шеф на златодобивната компания за България показа, че за него промяна значи смяна от едно положение в друго, а устойчивостта дефинира, че няма връщане обратно.
" Именно това постигнахме ние, когато преди 17 години от едно банкрутирало дружество изградихме водач в нововъведенията в международната минна промишленост “, сподели Гърков. Той даде образец с Австралия, където приемането на позволение за добивна активност лишава най-много 3 месеца, а в България този интервал е 17 години. Въпреки това “Дънди” съумя да отвори първия рудник у нас след 40 година, Ада Тепе край Крумовград. Междувременно внедри смарт център за дистанционно управление на минните действия, самостоятелен под земята дрон и понижи потреблението си на сила при флотационните процеси 10 пъти. Последната иновация, чиито проби са приключили неотдавна, е за самостоятелна 45-тонна машина, която да работи без лидер в рудника.
За Доминик Хамерс, изп. шеф на групата “Геотехмин”, която ръководи над 20 сдружения с общо 4000 чиновници, устойчива промяна е да схванеш по какъв начин твоят бизнес влияе върху околната среда, хората и стопанската система. И по какъв начин да направиш по този начин, че бизнесът да продължава да го има.
“Нямаме специфична тактика за резистентност, само че салдото сред екология, стопанска система и общество постоянно е бил в центъра на нашата работа. Това не е нещо еднократно, а нещо, което се прави непрекъснато. Може би не би трябвало да приказваме за промяна, а за резистентен напредък”, счита Хамерс.
Той даде образец с инвестиция, направена още през 2009 година в рудник “Елаците”. Неговата цялостна автоматизация понижава с 4300 т излъчванията СO2, доста преди този момент да стане приоритет на Европейски Съюз. В момента групата конфигурира две фотоволтаични централи върху покривите на сервизните бази ProAuto на Геотрейдинг АД в София и Етрополе.
Бисерка Янева, шеф Човешки запаси в “Асарел Медет” посочи, че за последните 20 години компанията е вложила 1.4 милиарда лева в седем разнообразни посоки. Заради извънредно ниското наличие на мед в рудата (0.27% при приблизително за бранша към 0.5 и 1%) те са принудени непрекъснато да внасят и внедряват нови технологии, тъй като другояче ще изгубят успеваемост и конкурентоспособност. Дори през предходната пандемична година и занижената икономическа интензивност са вложени 75 млн. лева вложения. Така през годините компанията е икономисала 45% излъчвания от минните транспортни средства. С модернизацията в обогатителната фабрика са понижени с 15% разноските за електрическа енергия на флотационната фабрика.
Кредитни артикули ще оказват помощ за прехода в стопанската система
Главният изпълнителен шеф на УниКредит Булбанк Цветанка Минчева от своя страна разгласи, че банката създава кредитни артикули, които подкрепят дребния и междинния бизнес в прехода към въглеродно неутрална стопанска система. По думите на Минчева, през днешния ден финансовите институции би трябвало да познават въглеродния отпечатък, оставян от техните клиенти и даже да не желаят, понасят риска от климатичните промени. Затова и следващата година ще се организира първият стрес тест върху финансовия бранш за устойчивостта му на фона на климатичните промени.
“Скоростта, с която смяната се случва, е голяма и продължава да се форсира. Не се трансформира единствено някакъв аспект, а целият ни бизнес модел, като единствено за последните 10 години банковият бранш може би се е трансформирал повече, в сравнение с за последните 100 или 500 години”, сподели още Минчева.
Сега ролята на банката е освен да е до клиентите, когато вършат своите вложения, не просто да взе участие в съставянето на проектите им, само че да работи дружно с тях в проектирането на трансформацията. И в това време да поставя старания да поддържа резистентност в личната си активност в прехода към въглеродна индиферентност. Като образец Минчева уточни, че сега повече от 90% от интервенциите, които банките реализират, се предизвикват от човек или организация, които не се намират в банков клон.
Общините ще усвояват европари с общи планове
Едва от 2013 година страната видя ролята на общините да притеглят и задържат вложители и те могат да връчват документ клас В, сподели изп. шеф на Националното съдружие на общините в Република България Силвия Георгиева. Тя побърза да посочи, че този инструмент не е изключително прелъстителен и до момента са връчени едвам 10 документа. Индустриалните зони в Пловдив и Шумен обаче са свидетелства, че локалната власт може да притегля и задържа вложители.
Георгиева посочи, че над 7 милиарда лева, или над половината от плануваното по Плана за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз ще бъдат за общинска инфраструктура и локалните управляващи стартират да се готвят за това. Според новите условия за еврофинансиране е належащо да аплайват най-малко 3 общини в съдействие с бизнеса. Георгиева уточни, че в Северна България към този момент се основават партньорства от 5 и повече общини.
“Общината извършва доста значима балансираща роля при предлагането и търсенето на труд, а задържането на хора е доста значимо за привличането и на инвеститори”, сподели общественият зам.-министър Иван Кръстев.
Над 1.2 милиарда лева по Плана за възобновяване и резистентност ще се осъществят от общественото министерство, напомни Кръстев. Един от огромните планове в проекта е платформа за цифрово образование. Той е за над 327 млн. лева и до 2026 година би трябвало да обезпечи образование на 500 000 души, което е 1/6 от работещите.
" Целта е да покрием всички сегменти, първо хората с нулеви цифрови пълномощия, тъй като заплахата е да се озовем пред цифрова бездна – малко на брой супер квалифицирани, с цифров профил, и маса неумеещи да боравят с цифрови технологии ", сподели зам.-министърът.
И добави, че средствата по Програмата за развиване на човешките запаси в новия програмен интервал са доста повече – над 2 милиарда лева.
В три посоки би трябвало да бъде ориентиран фокусът на напъните на страната по пътя на трансформацията, уточни вицепремиерът по европейските въпроси Атанас Пеканов посредством видео известие. Първо, районното развиване и понижаване на районните несъответствия. Второ - политиките за декарбонизация на стопанската система и трето: цифровизация на производството и услугите. За реализирането на задачите има задоволително европейски средства, които ще дадат благоприятни условия за поощряване на дребни и междинни предприятия, за научноизследователска активност, за поощряване на високотехнологични начинания на бизнеса, за повишение квалификацията на работещите и други
“Но, с цел да сме сполучливи е доста значимо да се води разговор сред огромните компании, дребните компании и локалната власт, дружно да определим визията за България на идващото десетилетие, която желаеме да изградим. България, която върви в крайник с времето на световните процеси и в това време пази своите предприятия и работещите “, сподели Пеканов.
Председателят на БСК Добри Митрев съобщи от своя страна, че дребните и междинни предприятия фактически са гръбнакът на стопанската система ни, само че нейният локомотив са огромните компании, тъй като те са тези, които първи внедряват политиките за резистентност, нововъведения и корпоративна обществена отговорност. “Трябва да изясним по какъв начин си представяме взаимните си задължения, тъй че трансформацията да се отрази освен на огромните компании, а на дребните, на хората и локалните общности. За да може тази промяна да не е трагична, да знаем социално-икономическата цена, която всички ще платим”, сподели шефът на БСК.
Защо е належащо да доставяме отвън Европейски Съюз, вместо да увеличим веригите на доставки в България?
Главният изп.-директор на КЦМ 2000 Румен Цонев уточни, че компнията му създава батерии за предпазване на електрическата енергия, добивана от слънчевите и вятърните електроцентрали. Той риторично зададе въпрос за какво те не се употребяват за предпазване, а се внасят акумулатори, създадени даже отвън Европейски Съюз.
“Държавата би трябвало да работи да се основат дълги вериги на доставки в България, да използваме нашите конкурентни преимущества, а не да сме просто пазар на дълги вериги отвън Европа”, е позицията на шефа на КЦМ. Сегашната обстановка съгласно него не е устойчива и би трябвало да се работи за по-голяма самодостатъчност на национално и районно равнище.
От думите му стана ясно, че нововъведенията в стопанската система ще са моторът, който ще носи спомагателни конкурентни преимущества.
" Преди 20 години в КЦМ започнахме да работим и преди 5 години внедрихме една от най-иновативните технологии в света – вместо да редуцираме оловния оксид с въглерод и да получим металът олово и въглероден двуокис, от който всички сега се оплакваме, използвахме втория способ за приемане на олово – редуцирахме оловния окис с оловен сулфит, който се съдържа в рудата и получихме олово и серен двуокис, от който се създава сярна киселина, един от най-употребяваните химикали в света… Успяхме да увеличим добива на съществени и остатъчни артикули от суровините ни. Имаме най-съвременния цех за произвеждане на олово, като намалихме с 20 пъти употребената сила “, уточни Цонев.
В унисон със " зелените цели "
По време на конференцията огромни компании показаха съответни свои цели, които са в унисон със “Зелената сделка” на Европейски Съюз и са гаранция за произвеждане на “зелена енергия”. Иван Градинаров от “Аурубис” съобщи, че предприятието си е сложило за цел да задоволява половината си потребности от електрическа енергия от такава създадена от ВЕИ до 2050 година Компанията към този момент построи фотоволтаичен парк наоколо до индустриалната си база, само че той покрива единствено 2.5% от общата консумация на година.
" Последните месеци цените на тока са много високи. Тази наклонност ще се резервира, като във връзка с устойчивото развиване на фирмите е доста значимо те да си обезпечат източници. Особено за енергоконсумиращо произвеждане като нашето ", изясни Градинаров. Той сподели още, че сега в компания от групата в Хамбург се организира пробно зареждане на анодна пещ с водород за гориво. Ако този опит бъде приключен сполучливо, нищо чудно тази технология бързо да се приложи и в България.
По време на полемиката Илия Гърков, вицепрезидент на " Дънди прешъс металс " и изпълнителен шеф на златодобивната компания за България показа, че за него промяна значи смяна от едно положение в друго, а устойчивостта дефинира, че няма връщане обратно.
" Именно това постигнахме ние, когато преди 17 години от едно банкрутирало дружество изградихме водач в нововъведенията в международната минна промишленост “, сподели Гърков. Той даде образец с Австралия, където приемането на позволение за добивна активност лишава най-много 3 месеца, а в България този интервал е 17 години. Въпреки това “Дънди” съумя да отвори първия рудник у нас след 40 година, Ада Тепе край Крумовград. Междувременно внедри смарт център за дистанционно управление на минните действия, самостоятелен под земята дрон и понижи потреблението си на сила при флотационните процеси 10 пъти. Последната иновация, чиито проби са приключили неотдавна, е за самостоятелна 45-тонна машина, която да работи без лидер в рудника.
За Доминик Хамерс, изп. шеф на групата “Геотехмин”, която ръководи над 20 сдружения с общо 4000 чиновници, устойчива промяна е да схванеш по какъв начин твоят бизнес влияе върху околната среда, хората и стопанската система. И по какъв начин да направиш по този начин, че бизнесът да продължава да го има.
“Нямаме специфична тактика за резистентност, само че салдото сред екология, стопанска система и общество постоянно е бил в центъра на нашата работа. Това не е нещо еднократно, а нещо, което се прави непрекъснато. Може би не би трябвало да приказваме за промяна, а за резистентен напредък”, счита Хамерс.
Той даде образец с инвестиция, направена още през 2009 година в рудник “Елаците”. Неговата цялостна автоматизация понижава с 4300 т излъчванията СO2, доста преди този момент да стане приоритет на Европейски Съюз. В момента групата конфигурира две фотоволтаични централи върху покривите на сервизните бази ProAuto на Геотрейдинг АД в София и Етрополе.
Бисерка Янева, шеф Човешки запаси в “Асарел Медет” посочи, че за последните 20 години компанията е вложила 1.4 милиарда лева в седем разнообразни посоки. Заради извънредно ниското наличие на мед в рудата (0.27% при приблизително за бранша към 0.5 и 1%) те са принудени непрекъснато да внасят и внедряват нови технологии, тъй като другояче ще изгубят успеваемост и конкурентоспособност. Дори през предходната пандемична година и занижената икономическа интензивност са вложени 75 млн. лева вложения. Така през годините компанията е икономисала 45% излъчвания от минните транспортни средства. С модернизацията в обогатителната фабрика са понижени с 15% разноските за електрическа енергия на флотационната фабрика.
Кредитни артикули ще оказват помощ за прехода в стопанската система
Главният изпълнителен шеф на УниКредит Булбанк Цветанка Минчева от своя страна разгласи, че банката създава кредитни артикули, които подкрепят дребния и междинния бизнес в прехода към въглеродно неутрална стопанска система. По думите на Минчева, през днешния ден финансовите институции би трябвало да познават въглеродния отпечатък, оставян от техните клиенти и даже да не желаят, понасят риска от климатичните промени. Затова и следващата година ще се организира първият стрес тест върху финансовия бранш за устойчивостта му на фона на климатичните промени.
“Скоростта, с която смяната се случва, е голяма и продължава да се форсира. Не се трансформира единствено някакъв аспект, а целият ни бизнес модел, като единствено за последните 10 години банковият бранш може би се е трансформирал повече, в сравнение с за последните 100 или 500 години”, сподели още Минчева.
Сега ролята на банката е освен да е до клиентите, когато вършат своите вложения, не просто да взе участие в съставянето на проектите им, само че да работи дружно с тях в проектирането на трансформацията. И в това време да поставя старания да поддържа резистентност в личната си активност в прехода към въглеродна индиферентност. Като образец Минчева уточни, че сега повече от 90% от интервенциите, които банките реализират, се предизвикват от човек или организация, които не се намират в банков клон.
Общините ще усвояват европари с общи планове
Едва от 2013 година страната видя ролята на общините да притеглят и задържат вложители и те могат да връчват документ клас В, сподели изп. шеф на Националното съдружие на общините в Република България Силвия Георгиева. Тя побърза да посочи, че този инструмент не е изключително прелъстителен и до момента са връчени едвам 10 документа. Индустриалните зони в Пловдив и Шумен обаче са свидетелства, че локалната власт може да притегля и задържа вложители.
Георгиева посочи, че над 7 милиарда лева, или над половината от плануваното по Плана за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз ще бъдат за общинска инфраструктура и локалните управляващи стартират да се готвят за това. Според новите условия за еврофинансиране е належащо да аплайват най-малко 3 общини в съдействие с бизнеса. Георгиева уточни, че в Северна България към този момент се основават партньорства от 5 и повече общини.
“Общината извършва доста значима балансираща роля при предлагането и търсенето на труд, а задържането на хора е доста значимо за привличането и на инвеститори”, сподели общественият зам.-министър Иван Кръстев.
Над 1.2 милиарда лева по Плана за възобновяване и резистентност ще се осъществят от общественото министерство, напомни Кръстев. Един от огромните планове в проекта е платформа за цифрово образование. Той е за над 327 млн. лева и до 2026 година би трябвало да обезпечи образование на 500 000 души, което е 1/6 от работещите.
" Целта е да покрием всички сегменти, първо хората с нулеви цифрови пълномощия, тъй като заплахата е да се озовем пред цифрова бездна – малко на брой супер квалифицирани, с цифров профил, и маса неумеещи да боравят с цифрови технологии ", сподели зам.-министърът.
И добави, че средствата по Програмата за развиване на човешките запаси в новия програмен интервал са доста повече – над 2 милиарда лева.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ