България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург
България трайно изостава с осъществяването на решенията по водещи каузи на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург, които обрисуват систематични проблеми. Това излиза наяве от данните в годишния отчет за 2019 година на Комитета на министрите към Съвета на Европа за надзора върху осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека, съгласно които България е на четвърто място по брой на неизпълнените решения по водещи каузи - общо 79. В тази ранглиста преди България са единствено страни, които не са членки на Европейския съюз: Русия - с 219 неизпълнени решения по водещи каузи, Турция - 155, и Украйна - 119. След България е Италия с 56 такива неизпълнени решения.
Отделно от това към края на 2019г. страната ни има висящи 91 неизпълнени решения по повтарящи се случаи или общо 170 несъблюдение решения, които се следят от Комитета на министрите
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Става въпрос не за изплащането на компенсациите, по който параграф страната ни е относително измежду най-стриктните страни и в голямата част от случаите сумите се превеждат навреме преди крайния период. Принципно осъществяването на самостоятелните ограничения, което включва преводът на решението, изплащането на обезщетение, а даже и обновяване на правосъдното произвеждане, се следи от отдела по процесуално посланичество пред Европейски съд по правата на човека към Министерството на правораздаването и всекидневно не слага проблеми.
Друг е въпросът с осъществяването на така наречен генерални ограничения, като да вземем за пример нужни законодателни решения, предприемане на административно-организационни дейности, смяна в правосъдната процедура и практиката на прокуратурата и други Изпълнението на тези ограничения по някои знакови каузи чака към този момент 20 години. Емблематичен образец е въпросът с решението по делото " Колеви против България ", което е от 2002 година и визира за неналичието на процесуални гаранции за следствие на действия, осъществени от основния прокурор. През февруари м.г. Комитетът на министрите одобри специфична позиция, в кято категорично подсети, че към този момент 19 години чака осъществяване на това решение с приемането на ефикасни законодателни и други ограничения, гарантиращи отговорност и точетност на основния прокурор.
Сред тези водещи проблеми, за чието несъблюдение Комитетът на министрите от дълго време следи България, са групата каузи " Великова и други против България " (свързани смъртни случаи, изтезания, в това число несъответстваща криминализация на изтезанията, малтретиране или липса на навременна здравна помощ в ареста, в местата за отнемане от независимост, по време на полицейско задържане, както и неналичието на дейно следствие на тези случаи), където водещото решение е от 2000 година, т.е още преди 20 година Друг систематичен проблем е по групата каузи " С.З . " (за проблемите, свързани с неефективно следствие на каузи за закононарушения против личността), каузи от групата " C.G. ", свързани с депортиране на чужденци и други Красимир Кънев (БХК): Може да се предвижда, че за интервал от година Комитетът на министрите ще разгласи четири резолюции за България
Досега по време на цялото наблюдаване за България е имало единствено три междинни резолюции на Комитета на министрите. За идния интервал от една година напред е прекомерно евентуално да бъдат оповестени четири резолюции за България - въз основата на заключенията, направени до момента от Комитета на министрите и напътствията към Секретариата, разяснява за " Капитал " ръководителят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев, който следи от близко процедурите по наблюдаване на осъществяването на решенията на Страсбург. С оглед и дневния ред на сесиите за едногодишния интервал, той предвижда, че такива резолюции може да има по групата каузи " Великова ", по групата каузи " ОМО Илинден ", групата каузи " Йорданова и други " (за премахване от жилище на лица от уязвими и маргинализирани общности), и групата каузи " C.G. и други против България " - за депортация на непознати жители в страни, където ги заплашва изтезания и унизително отношение.
Любопитно е, че в същото време страната ни е и в друга, позитивна ранглиста по отчета на Комитета на министрите за м.г. България е на второ място след Турция по брой на затворените водещи каузи за 2019 година През 2019 година Комитетът на министрите е приел, че страната ни е завършила с осъществяването на 16 такива решения по водещи каузи, като тук огромна част заемат делата за изискванията в пандизите и арестите.
Точно това обаче в действителност е индикация, че страната е доста обратно с осъществяването на решенията и реализиране на стандартите на Страсбург при превъзмогване на основни систематични проблеми в региона на правата на индивида - откакто даже в интервали, когато регистрира огромно наваксване, тя отново е в листата на изоставащите страни. Положителна е наклонността за платените от България компенсации. През 2019 година страната е платила общо 414 990 евро, до момента в който през 2018 година те са 794 968 евро, т.е. съвсем двойно.
Любопитното е, че тези констатации се случват на фона на към този момент обичайното през последните три години понижение на броя на неоправдателните решения против страната, което пък регистрира Съда по правата на индивида в Страсбург в годишния си отчет през януари. По този индикатор страната ни дълго време беше в челната десятка на Европейски съд по правата на човека като страна с огромен брой неоправдателни решения, макар, че по брой на популацията си е на дъното на таблицата.
България продължава да е в листата на десетте страни с максимален брой решения в засилена процедура по наблюдаване от Комитета на министрите, с общо 41 каузи, от които 18 каузи по водещи (прецедентни) проблеми и 23 - по повтарящи се проблеми.
Отделно от това към края на 2019г. страната ни има висящи 91 неизпълнени решения по повтарящи се случаи или общо 170 несъблюдение решения, които се следят от Комитета на министрите
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Става въпрос не за изплащането на компенсациите, по който параграф страната ни е относително измежду най-стриктните страни и в голямата част от случаите сумите се превеждат навреме преди крайния период. Принципно осъществяването на самостоятелните ограничения, което включва преводът на решението, изплащането на обезщетение, а даже и обновяване на правосъдното произвеждане, се следи от отдела по процесуално посланичество пред Европейски съд по правата на човека към Министерството на правораздаването и всекидневно не слага проблеми.
Друг е въпросът с осъществяването на така наречен генерални ограничения, като да вземем за пример нужни законодателни решения, предприемане на административно-организационни дейности, смяна в правосъдната процедура и практиката на прокуратурата и други Изпълнението на тези ограничения по някои знакови каузи чака към този момент 20 години. Емблематичен образец е въпросът с решението по делото " Колеви против България ", което е от 2002 година и визира за неналичието на процесуални гаранции за следствие на действия, осъществени от основния прокурор. През февруари м.г. Комитетът на министрите одобри специфична позиция, в кято категорично подсети, че към този момент 19 години чака осъществяване на това решение с приемането на ефикасни законодателни и други ограничения, гарантиращи отговорност и точетност на основния прокурор.
Сред тези водещи проблеми, за чието несъблюдение Комитетът на министрите от дълго време следи България, са групата каузи " Великова и други против България " (свързани смъртни случаи, изтезания, в това число несъответстваща криминализация на изтезанията, малтретиране или липса на навременна здравна помощ в ареста, в местата за отнемане от независимост, по време на полицейско задържане, както и неналичието на дейно следствие на тези случаи), където водещото решение е от 2000 година, т.е още преди 20 година Друг систематичен проблем е по групата каузи " С.З . " (за проблемите, свързани с неефективно следствие на каузи за закононарушения против личността), каузи от групата " C.G. ", свързани с депортиране на чужденци и други Красимир Кънев (БХК): Може да се предвижда, че за интервал от година Комитетът на министрите ще разгласи четири резолюции за България
Досега по време на цялото наблюдаване за България е имало единствено три междинни резолюции на Комитета на министрите. За идния интервал от една година напред е прекомерно евентуално да бъдат оповестени четири резолюции за България - въз основата на заключенията, направени до момента от Комитета на министрите и напътствията към Секретариата, разяснява за " Капитал " ръководителят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев, който следи от близко процедурите по наблюдаване на осъществяването на решенията на Страсбург. С оглед и дневния ред на сесиите за едногодишния интервал, той предвижда, че такива резолюции може да има по групата каузи " Великова ", по групата каузи " ОМО Илинден ", групата каузи " Йорданова и други " (за премахване от жилище на лица от уязвими и маргинализирани общности), и групата каузи " C.G. и други против България " - за депортация на непознати жители в страни, където ги заплашва изтезания и унизително отношение.
Любопитно е, че в същото време страната ни е и в друга, позитивна ранглиста по отчета на Комитета на министрите за м.г. България е на второ място след Турция по брой на затворените водещи каузи за 2019 година През 2019 година Комитетът на министрите е приел, че страната ни е завършила с осъществяването на 16 такива решения по водещи каузи, като тук огромна част заемат делата за изискванията в пандизите и арестите.
Точно това обаче в действителност е индикация, че страната е доста обратно с осъществяването на решенията и реализиране на стандартите на Страсбург при превъзмогване на основни систематични проблеми в региона на правата на индивида - откакто даже в интервали, когато регистрира огромно наваксване, тя отново е в листата на изоставащите страни. Положителна е наклонността за платените от България компенсации. През 2019 година страната е платила общо 414 990 евро, до момента в който през 2018 година те са 794 968 евро, т.е. съвсем двойно.
Любопитното е, че тези констатации се случват на фона на към този момент обичайното през последните три години понижение на броя на неоправдателните решения против страната, което пък регистрира Съда по правата на индивида в Страсбург в годишния си отчет през януари. По този индикатор страната ни дълго време беше в челната десятка на Европейски съд по правата на човека като страна с огромен брой неоправдателни решения, макар, че по брой на популацията си е на дъното на таблицата.
България продължава да е в листата на десетте страни с максимален брой решения в засилена процедура по наблюдаване от Комитета на министрите, с общо 41 каузи, от които 18 каузи по водещи (прецедентни) проблеми и 23 - по повтарящи се проблеми.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ