България напразно похарчи милиони в Афганистан
България ще усили военните вноски в поддръжка на задачата на НАТО в Афганистан. Това уверил военният ни министър Красимир Каракачанов в диалог с шефа на Пентагона Джеймс Матис по време на срещата на военните министри от НАТО в Брюксел преди два дни. Този подробност е изтърван в информациите на българските медии, само че го има в направеното изказване на формалния представител на Пентагона Дана У. Уайт „ Readout of Secretary Mattis' Meeting with Bulgarian Minister of Defense Krasimir Karakachanov”: „ He thanked the minister for Bulgaria’s planned increased military contribution to the Resolute Support mission in Afghanistan...” (Той (Матис) благодари на министъра за планувания повишен боен принос на България в задачата „ Решителна подкрепа” в Афганистан...”
Трябва ли да увеличим отделяните средства за задачата в Афганистан? Често комплицираният и просторен отговор значи, че и въпросът в действителност е комплициран.
България взе участие с контингенти в Афганистан към този момент 16-а година. През 2002 година от изпращането на контингенти в Афганистан и Ирак в избрана степен зависеше приемането ни за член на НАТО. Някога през 1950 година по този начин е изнудена Турция – присъединяване й във войната в Корея било за нея входен билет за НАТО.
После продължихме постоянно да изпращахме контингенти, с цел да доказвахме лоялността си към Алианса. През 2006 година даже имахме по едно и също време два контингента – с изключение на рутинния сухопътен, Военновъздушни сили изпрати един за управление на летището в Кабул.
Може да последва несъгласие, че обещаните увеличени средства за „ Решителна подкрепа” ще бъдат обезпечени от нараствания боен бюджет до 2% от Брутният вътрешен продукт, за което ще бъдем заставени. Българската войска обаче има други надалеч по-неотложни потребности.
Без терзания може да се каже, че милионите за задачите ни в Афганистан отидоха на халост. Времето на режима в Кабул изтича – убитите техни бойци годишно надвишават 5 хиляди, дезертьорите са по 20 хиляди. Ние обаче бяхме и още сме принудени да отиваме там без никаква вероятност, единствено за масовка! Жалко единствено, че Българската войска не съумя за отплата на изхарчените средства да вземе задоволително „ ноу хау” през тези 16 година
През май 2012 година в Българската войска беше въведен нов „ Устав за войсковата работа на Водоснабдителна система на Р. България”. Един от тримата основни асистенти на авторския колектив стана бригаден военачалник Марин Начев: образован, балансиран и стимулиран офицер, с съвременни разбирания. Полковникът (тогава) беше пълководец на контингента на летище Кабул и в същото време старши народен офицер в Афганистан през 2006 година
Начев се срещна в Афганистан с друга армейска управленческа просвета. След като се завърна в България, той беше вдъхновен и въодушевено възнамеряваше да напише дисертация на тематика по какъв начин се ръководи летище намиращо се в блокада. Тогавашният командващ Военновъздушни сили ген. Симеон Симеонов обаче му изиска писмен отчет в размер не повече от 7 страници. Събираният опит и изхарчените милиони за задачата отидоха напразно.
Шест години по-късно военачалник Начев влезе в авторския колектив на новия правилник на армията. Тук беше моментът модерната управленческа просвета да бъде узаконена и въведена в практиката. „ Нищо не им влиза в главите” – показа той във връзка с управлението на Генералния щаб. Накрая напусна армията много отчаян.
В Афганистан единствено българският и турският контингент правеха заран типичен строй, другите заставаха в полукръг пред командира. Там караулът нямаше разводач, часовите се сменяха сами. На българските часови на пост е строго неразрешено да присядат, да се подпират и да беседват с близките. В Афганистан обаче това е обикновено – на часовите само е неразрешено да смъкват пръст от спусъка и единствено с лявата ръка развиват капачката на бутилката с минерална вода и - о,ужас! – отпиват глътка.
САЩ и НАТО няма да позволен България да се изтръгне от хубавичко им хватка и да не взе участие в техните военни случки, както да вземем за пример Гърция. Единствено можем да минимизираме загубите като черпим от поучителния опит.Това обаче надали ще стане.
Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ
Трябва ли да увеличим отделяните средства за задачата в Афганистан? Често комплицираният и просторен отговор значи, че и въпросът в действителност е комплициран.
България взе участие с контингенти в Афганистан към този момент 16-а година. През 2002 година от изпращането на контингенти в Афганистан и Ирак в избрана степен зависеше приемането ни за член на НАТО. Някога през 1950 година по този начин е изнудена Турция – присъединяване й във войната в Корея било за нея входен билет за НАТО.
После продължихме постоянно да изпращахме контингенти, с цел да доказвахме лоялността си към Алианса. През 2006 година даже имахме по едно и също време два контингента – с изключение на рутинния сухопътен, Военновъздушни сили изпрати един за управление на летището в Кабул.
Може да последва несъгласие, че обещаните увеличени средства за „ Решителна подкрепа” ще бъдат обезпечени от нараствания боен бюджет до 2% от Брутният вътрешен продукт, за което ще бъдем заставени. Българската войска обаче има други надалеч по-неотложни потребности.
Без терзания може да се каже, че милионите за задачите ни в Афганистан отидоха на халост. Времето на режима в Кабул изтича – убитите техни бойци годишно надвишават 5 хиляди, дезертьорите са по 20 хиляди. Ние обаче бяхме и още сме принудени да отиваме там без никаква вероятност, единствено за масовка! Жалко единствено, че Българската войска не съумя за отплата на изхарчените средства да вземе задоволително „ ноу хау” през тези 16 година
През май 2012 година в Българската войска беше въведен нов „ Устав за войсковата работа на Водоснабдителна система на Р. България”. Един от тримата основни асистенти на авторския колектив стана бригаден военачалник Марин Начев: образован, балансиран и стимулиран офицер, с съвременни разбирания. Полковникът (тогава) беше пълководец на контингента на летище Кабул и в същото време старши народен офицер в Афганистан през 2006 година
Начев се срещна в Афганистан с друга армейска управленческа просвета. След като се завърна в България, той беше вдъхновен и въодушевено възнамеряваше да напише дисертация на тематика по какъв начин се ръководи летище намиращо се в блокада. Тогавашният командващ Военновъздушни сили ген. Симеон Симеонов обаче му изиска писмен отчет в размер не повече от 7 страници. Събираният опит и изхарчените милиони за задачата отидоха напразно.
Шест години по-късно военачалник Начев влезе в авторския колектив на новия правилник на армията. Тук беше моментът модерната управленческа просвета да бъде узаконена и въведена в практиката. „ Нищо не им влиза в главите” – показа той във връзка с управлението на Генералния щаб. Накрая напусна армията много отчаян.
В Афганистан единствено българският и турският контингент правеха заран типичен строй, другите заставаха в полукръг пред командира. Там караулът нямаше разводач, часовите се сменяха сами. На българските часови на пост е строго неразрешено да присядат, да се подпират и да беседват с близките. В Афганистан обаче това е обикновено – на часовите само е неразрешено да смъкват пръст от спусъка и единствено с лявата ръка развиват капачката на бутилката с минерална вода и - о,ужас! – отпиват глътка.
САЩ и НАТО няма да позволен България да се изтръгне от хубавичко им хватка и да не взе участие в техните военни случки, както да вземем за пример Гърция. Единствено можем да минимизираме загубите като черпим от поучителния опит.Това обаче надали ще стане.
Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ