България ще се опита да влезе в банковия съюз на

България ще се опита да влезе в банковия съюз на Европейски Съюз и " чакалнята " на еврозоната (ERMII) едновременно през идната година, заяви финансовият министър Владислав Горанов, представен от " Блумбърг ".

България се нуждае от рекомендациите на Европейската централна банка и Европейската комисия, с цел да направи стъпка към еврозоната. Проблемът за София е, че европейските институции упорстват страната да усъвършенства своето ръководство, стопанска система и банки, акцентира организацията.

Досега Горанов настояваше, че страната ще кандидатства за банковия съюз, откакто бъде призната в ERMII.

" Ние настояваме, че двете (влизането в банковия съюз и ERMII) би трябвало да се случи в един и същи ден ", е новата позиция на министъра.

Проблемът е, че присъединението към банковия съюз е комплицирана процедура, която изисква провеждането на нов огромен обзор на активите на банковата система, сходен на този, който се състоя през 2016 година Ако България желае да се възползва от удобното отношение на сегашната Европейска комисия по въпроса за ERMII, би трябвало да вмести прегледа в настоящия ѝ мандат. Евроизборите следващата година са в края на месец май.

Български представители ще посетят през идващите няколко дни Европейската централна банка, с цел да приказват " интензивно " за подготвителните процедури за приемането на страната в двете институции.

Горанов не посочи дали държавното управление към момента счита да подаде апликация за участие в чакалнята на еврозоната до края на юни.

" За една година ние ще можем да влезем по едно и също време в близко съдействие с банковия съюз и с ERMII. Ние разчитаме на твърди уверения от нащите сътрудници, че няма да стартираме една безкрайна игра ", сподели Горанов

През януари финансовият министър Владислав Горанов разгласи пред непознатите медии, че България счита да подаде официална поръчка за ЕRMII до края на юни, даже да няма гаранция, че ще бъде утвърдена.

В края на април министър председателят Бойко Борисов за пръв път разгласи обществено, че към София е сложено ново изискване за ERMII - първо да се причисли към банковия съюз, а след това да влезе във валутния механизъм. Доскоро българската позиция беше, че първо би трябвало да влезем в чакалнята на еврозоната, а още на идващия ден страната ще подаде поръчка за участие в банковия съюз. Заради натиска на ЕЦБ и Европейска комисия обаче въпросната позиция очевидно е изменена.

Според договорите за Европейски Съюз България е длъжна да се причисли към банковия съюз все още на присъединение към еврозоната.

Въпреки това обаче страните отвън еврото могат да влязат отчасти в банковия съюз и преди този момент посредством механизма на така наречен " тясно съдействие ". В този случай те са длъжни да извършват решенията на ЕЦБ, в това число за оповестяване на банкрут на огромна банка, като в това време нямат достъп до всички избавителни фондове, налични единствено за страните от еврозоната. Друг огромен проблем са вероятните финансови загуби, които може да претърпи страна отвън еврото от присъединяване си във фонда за преструктуриране.

Именно тези асиметрии са формалният мотив на Българската национална банка (БНБ) да твърди, че присъединението към банковия съюз на страни отвън еврозоната крие опасности. Те се признават и от непознати специалисти. Вероятно по сходни аргументи досега няма страна отвън еврото, която да е част от банковия съюз.

" Съществуват очевидни непривлекателни фактори, заложени в " тясното съдействие " - механизмът, предопределен за страни членки, чиято парична единица е друга от еврото, за включване в единния контролен механизъм ", уточни неотдавна в публикация подуправителят на Българска народна банка Калин Христов. По същите аргументи икономисти настояват, че страната би трябвало предварително да влиза в банковия съюз единствено в случай че това е политическо изискване за еврото.