Чужденци ще могат да купуват земя у нас
България ще освободи изцяло пазара на земеделска земя за купувачи от Европейския съюз. Това планува законопроект на отрасловото министерство, оповестен за публично разискване.
В него се предлага компании и жители от Европейски Съюз да могат да получават гладко ниви, ливади и градини у нас. Промяната в режима би трябвало да се направи с промяна в Закона за собствеността и използването на земеделските земи. Срокът за предоставяне на отзиви и оферти по плана е до 13 август.
Бързо допитване на "Сега " в Народното събрание през вчерашния ден сподели, че политическите сили не знаят за готвената корекция. В момента има съществено ограничаване - който желае да вземе аграрни парцел, би трябвало да е обитавал в България минимум 5 години. Условието за "уседналост " бе вкарано в закона през 2014 година, когато изтече мораториумът за придобиване на земя от чужденци.
Още в края на 2013 година Европейска комисия предизвести, че в случай че България не вдигне възбраната за кандидат-купувачи от Европейски Съюз, както е планувано в контракта й за участие в Европейски Съюз, ще си изпроси наказателна процедура. Две години по-късно, през 2016 година, Европейската комисия даде ултиматум на страната ни да престане да третира по друг метод жителите на Европейски Съюз, като ги дели на локални и чужденци, и да се отстрани условието за уседналост, другояче отива на съд. Целта на плана, стартиран в този момент от министър Румен Порожанов, е да измъкне България от наказателната процедура, излиза наяве от претекстовете.
Ако Брюксел заведе дело в Съда на Европейски Съюз, България може да бъде наказана да заплати еднократна глоба от 839 000 евро, а настрана от това ще се натрупат по 660 евро санкции за всеки ден, в който нарушаването продължава, което прави по 241 000 евро на година. Важен "детайл " е, че в случай че се стигне до санкции, те няма да се заплащат от бюджета, а ще се "прихващат " от еврофондовете, планувани за българските аграрни производители. Унгария, Латвия, Литва и Словакия, които са въвели сходни на нашите ограничавания за покупка на земя от компании и жители от други страни от Европейски Съюз, също са застрашени от предаване на съд и санкции. Според еврокомисията всички тези страни погазват един от главните правила на Европейски Съюз - за свободното придвижване на капитали. През 2014 година Българска социалистическа партия и "Атака " с общи сили прокараха изискването купувачът - физическо или юридическо лице, да е обитавал най-малко 5 години в България. Те даже упорстваха цялостният мораториум за продажба на ниви на чужденци да остане най-малко до 2020 година Спорно е обаче дали тази позиция е същинска угриженост за националните ползи, или е лицемерно политическо заиграване със страховете на хората, че българската земя ще попадне в непознати ръце. Особено внимателен е въпросът за сънародниците ни с двойно поданство. 5-годишната уседналост бе вкарана в закона най-много поради българските турци. Неслучайно Движение за права и свободи бяха най-големите съперници на ограничението.
Тогавашният президент Росен Плевнелиев наложи несъгласие върху закона, само че депутатите одобриха наново същите текстове. Всъщност изискването за най-малко 5 години "престой " е много официално и е елементарно заобиколимо - и сега всеки пришелец от какъв да е континент може да записва компания в България на името на някой локален човек и по този начин да преодолее трудността "уседналост ".
Опасенията са безпочвени и тъй като за договорка трябват две страни, а множеството притежатели на земя си я обработват или са я дали под аренда и нямат никакво желание да продават. Прави неприятно усещане, че Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) няма никаква визия до каква степен условието за уседналост затормозява пазара на аграрни парцели и до каква степен отпадането на рестриктивните мерки ще оживи цените и покупко-продажбите, написа в. "Сега ".
В документите, съпътстващи проектозакона, е посочено единствено, че "с оглед неналичието на нормативно открито обвързване за Министерство на земеделието и храните, нотариусите или службите по вписванията да събират статистически данни за покупко-продажби по отношение на аграрни земи сред частно-правни субекти, броят на засегнатите лица от рестриктивните мерки не може да бъде открит и всъщност няма отношение към казуса ".
В него се предлага компании и жители от Европейски Съюз да могат да получават гладко ниви, ливади и градини у нас. Промяната в режима би трябвало да се направи с промяна в Закона за собствеността и използването на земеделските земи. Срокът за предоставяне на отзиви и оферти по плана е до 13 август.
Бързо допитване на "Сега " в Народното събрание през вчерашния ден сподели, че политическите сили не знаят за готвената корекция. В момента има съществено ограничаване - който желае да вземе аграрни парцел, би трябвало да е обитавал в България минимум 5 години. Условието за "уседналост " бе вкарано в закона през 2014 година, когато изтече мораториумът за придобиване на земя от чужденци.
Още в края на 2013 година Европейска комисия предизвести, че в случай че България не вдигне възбраната за кандидат-купувачи от Европейски Съюз, както е планувано в контракта й за участие в Европейски Съюз, ще си изпроси наказателна процедура. Две години по-късно, през 2016 година, Европейската комисия даде ултиматум на страната ни да престане да третира по друг метод жителите на Европейски Съюз, като ги дели на локални и чужденци, и да се отстрани условието за уседналост, другояче отива на съд. Целта на плана, стартиран в този момент от министър Румен Порожанов, е да измъкне България от наказателната процедура, излиза наяве от претекстовете.
Ако Брюксел заведе дело в Съда на Европейски Съюз, България може да бъде наказана да заплати еднократна глоба от 839 000 евро, а настрана от това ще се натрупат по 660 евро санкции за всеки ден, в който нарушаването продължава, което прави по 241 000 евро на година. Важен "детайл " е, че в случай че се стигне до санкции, те няма да се заплащат от бюджета, а ще се "прихващат " от еврофондовете, планувани за българските аграрни производители. Унгария, Латвия, Литва и Словакия, които са въвели сходни на нашите ограничавания за покупка на земя от компании и жители от други страни от Европейски Съюз, също са застрашени от предаване на съд и санкции. Според еврокомисията всички тези страни погазват един от главните правила на Европейски Съюз - за свободното придвижване на капитали. През 2014 година Българска социалистическа партия и "Атака " с общи сили прокараха изискването купувачът - физическо или юридическо лице, да е обитавал най-малко 5 години в България. Те даже упорстваха цялостният мораториум за продажба на ниви на чужденци да остане най-малко до 2020 година Спорно е обаче дали тази позиция е същинска угриженост за националните ползи, или е лицемерно политическо заиграване със страховете на хората, че българската земя ще попадне в непознати ръце. Особено внимателен е въпросът за сънародниците ни с двойно поданство. 5-годишната уседналост бе вкарана в закона най-много поради българските турци. Неслучайно Движение за права и свободи бяха най-големите съперници на ограничението.
Тогавашният президент Росен Плевнелиев наложи несъгласие върху закона, само че депутатите одобриха наново същите текстове. Всъщност изискването за най-малко 5 години "престой " е много официално и е елементарно заобиколимо - и сега всеки пришелец от какъв да е континент може да записва компания в България на името на някой локален човек и по този начин да преодолее трудността "уседналост ".
Опасенията са безпочвени и тъй като за договорка трябват две страни, а множеството притежатели на земя си я обработват или са я дали под аренда и нямат никакво желание да продават. Прави неприятно усещане, че Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) няма никаква визия до каква степен условието за уседналост затормозява пазара на аграрни парцели и до каква степен отпадането на рестриктивните мерки ще оживи цените и покупко-продажбите, написа в. "Сега ".
В документите, съпътстващи проектозакона, е посочено единствено, че "с оглед неналичието на нормативно открито обвързване за Министерство на земеделието и храните, нотариусите или службите по вписванията да събират статистически данни за покупко-продажби по отношение на аграрни земи сред частно-правни субекти, броят на засегнатите лица от рестриктивните мерки не може да бъде открит и всъщност няма отношение към казуса ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ