България ще е готова да приеме еврото през 2023-2024 г.,

България ще е подготвена да одобри еврото през 2023-2024 година, след осъществяване на избраните критерии, както и при реализирана съответна степен на институционална и действителна конвергенция. Нашето очакване, както и това на европейските ни сътрудници, е престоят във валутния механизъм да не се проточва във времето. Целта на този престой е да демонстрираме официално осъществяване на един от маастрихтските критерии (за стабилността на валутния курс) - нещо, което валутният ръб ни обезпечава безпроблемно.

Това съобщи шефът на Българска народна банка Димитър Радев в изявление, оповестено на страницата на БСК, написа Money.bg.

" Високо ценим поддръжката за нашите старания, оказвана ни през годините от работодателските организации и профсъюзите в България. Тази поддръжка беше основен детайл за образуване на необятна социална поддръжка на задачата за задълбочаване на евроинтеграцията на страната. Присъединяването ни към ERM II и Банковия съюз е реализация на тази цел ", съобщи той.  

По думите му преди да одобряват еврото, обособените страни са имали друг интервал на присъединяване в ERM II. Рекордьор е Литва - 10 години и половина, като изключим, несъмнено, Дания, която взе участие в ERM II от 1999 година, само че която не възнамерява присъединение към еврозоната.

Ще увеличи ли еврото цените?

Според Радев това няма да се случи. " Това е спекулативно изказване, което не е подкрепено с обстоятелства от историята на въвеждане на еврото в други страни.

Цялата историческа статистика в такива случаи е безапелационна - покачване се регистрира при доста малко артикули и услуги. И дори при такива самостоятелни покачвания не е ясно дали са породени от промяната на валутата. " Очакванията са в дълготрайна вероятност както цените, по този начин и приходите в България да се движат нагоре.

Това ще е обикновено разследване от действителната конвергенция на стопанската система ни към еврозоната. Валутата, която употребяваме, сама по себе си не е фактор за покачване или намаляване на цените.

Ще бъдат ли понижени банковите такси и комисионни след присъединението ни към Еврозоната?

Цените на банковите артикули и услуги са функционалност основно от нивото на развиване и конкуренция в бранша. Те не следват директно от валутата, която употребяваме, съобщи Радев. Заедно с това, обаче, присъединението към еврозоната би представлявало основен стадий за ускорение и задълбочаване въобще на интегрираността на българския финансов бранш в еврозоната.

Това, при равни други условия, ще значи че банките ни ще оперират в една по-сложна и конкурентна среда - от което е разумно печеливши да бъдат клиентите на банките.

Ще има ли по-лесен достъп за българския бизнес до кредитен запас от европейски банки?

Европейските банки и през днешния ден са тук. Преобладаващата част от банковия бранш в България е формирана от банки, които са част от европейски банкови групи. Тези банки могат да заемат запас от " майките " си в еврозоната, който да се употребява за кредитиране на българския бизнес и семейства.

Правилата на Единния пазар разрешават и пряк достъп до кредитиране на български компании от банки, които оперират в други страни-членки на Европейски Съюз (независимо дали в еврозоната, или не). За да се случва това на процедура, обаче, е належащо най-малкото банката добре да познава съответната компания. Кредитополучателят би трябвало да показа, а банката-кредитор да оцени финансови и бизнес индикатори, евентуални опасности, кредитна история, юридически режим на основаване и реализация на обезпечения.

И даването на заема, в крайната сметка, би трябвало да се реализира на цена, допустима за двете страни.

Какви бяха резултатите на пандемията върху банковата система в Европа и у нас?

Според Радев банковата ни система посрещна обстановката с COVID-19 в доста добра кондиция, изразяваща се във висока финансова адекватност, мощна ликвидна позиция и спадащ дял на необслужваните заеми.

Ефектите от пандемията и въведените ограничаващи ограничения занапред се демонстрират. Първоначалните отрицателни упования в банките, свързани с опцията да генерират загуби, заради внезапно влошаващия се профил на техните клиенти, бяха смекчени с прелюдия мораториум за отлагане на отговорности към банките. Още през март т.г. Българска народна банка одобри сложен пакет от ограничения, ориентиран към в допълнение подсилване на капитала и ликвидността на банките.

През второто тримесечие ресурсът от семействата пораства с 937 млн. лева, а от компаниите - с 440 млн. лева Това най-общо е резултат от композиция от три фактора - доверие в банковата система, незадоволително капиталови други възможности и мотивация да се икономисва, заради икономическата неустановеност, обвързвана със обстановката към пандемията. През същия интервал въведохме нова отчетност на заемите, по отношение на използване на европейски регламенти.

Промяната към този момент изключва позицията " парични салда при централни банки и други влогове на виждане " от обсега на брутните заеми и задатъци. Без тази методологична смяна, т.е. по съпоставими данни, през второто тримесечие брутните заеми и задатъци имат минимално нарастване с 95 млн. лева.