Избирателната активност за ЕП - един от най-важните въпроси в навечерието на предизобраната кампания
България се откроява като единствената страна членка със забележителен спад в равнището на желание за гласоподаване
Според социологическо изследване на Европейски Съюз, оповестено предходната сряда, ползата на европейците към идните избори за Европейски парламент е доста по-висок, в сравнение с преди последния избор преди пет години, като бедността, опазването на здравето, работните места и защитата са главните въпроси, които гласоподавателите считат за значими преди началото акцията, заяви Ройтерс.
Шестдесет % от интервюираните са декларирали, че се интересуват доста или ненапълно от вота, който ще се създаде сред 6 и 9 юни, спрямо 49%, които са декларирали това преди изборите през 2019 година, сочи изследването на Евробарометър.
Мнозинството от жителите на 27-те страни членки на блока, или 81% от участвалите в изследването през февруари и март, считат, че интернационалният подтекст - белязан от въоръжените спорове в Украйна и Близкия изток - прави гласуването още по-важно.
Около 71% от европейците считат, че евентуално ще гласоподават, в съпоставяне 61% напролет на 2019 година. Предишни изследвания са показвали, че по-малко хора гласоподават, в сравнение с деклариралите желание, че ще създадат това, отбелязва Ройтерс. Избирателната интензивност на последните избори за Европейски парламент през 2019 година е 50,66% - най-високата от 1994 година насам.
" Европейците са наясно, че залогът пред урните е огромен и че гласуването е още по-важно в сегашния геополитически подтекст. Призовавам нашите жители да дадат своя глас на идните европейски избори, с цел да укрепят европейската народна власт и да дефинират бъдещето на Европа ", съобщи ръководителят на Европейския парламент Роберта Мецола в коментар на резултатите от изследването, оповестен на уеб страницата на Европейския парламент.
" През последните години Парламентът и Европейският съюз реализираха невиждани резултати. Бяхме изправени пред изключителни и сложни условия, само че вследствие на това излязохме още по-силни и по-обединени. Парламентът е бил и ще продължи да бъде гласът на жителите и техният бранител в Европейски Съюз ", прибавя тя.
Най-високи равнища на желание да гласоподават изследването от отчело измежду жителите на Дания (87%), Нидерландия (86%), Швеция (81%), Финландия (79%) и Германия (78%), показва " Евронюз ".
В някои страни желанието на хората да гласоподават е доста по-високо спрямо 2019 година, в това число в Чешката република (от 39% на 58%), Румъния (от 55% на 74%), Австрия и Полша (от 52% на 70% и в двете), Кипър (от 44% на 60%) и Словакия (от 47% на 62%). България се откроява като единствената страна членка със забележителен спад в равнището на желание за гласоподаване, като то спада от 57% през 2019 година до 50% през 2024 година.
Все отново повишението на вероятността за гласоподаване е мощна наклонност в страните членки като цяло и е съпроводено с възходяща ангажираност с идните избори, обобщава " Евронюз ". Това се случва в решителен миг за блока, защото Украйна се бори да удържи съветския напредък на бойното поле, спорът сред Иран и Израел заплашва да прерасне в по-широкообхватна борба, а икономическите опасения, подбудени от Китай, се трансформират в необятно публикувани обвинявания в дъмпинг.
Социологическото изследване на Евробарометър дава взор върху това как жителите на Европейски Съюз се отнасят към институцията, която ще избират пряко през юни и която в границите на няколко месеца стана сцена на съдбоносни гласувания за промяна на миграцията, изкуствения разсъдък и свободата на медиите, както и основател на правосъден развой против Европейската комисия поради освобождението на замразени средства за Унгария, разяснява " Евронюз ".
Парламентът обаче беше обиден и от скандал, обвързван с дребна група депутати и сътрудници, за които се твърди, че са приели парични заплащания от Катар и Мароко в подмяна за удобно отношение. Така наречената спекулация " Катаргейт " притегли доста медийно внимание, като публицистите следяха всеки арест, изземване и самопризнание.
Напоследък Народното събрание се пробва да се оправи и с обвинявания, че на някои от членовете му е било платено да популяризират проруска агитация.
Въпреки отрицателните вести репутацията на институцията към този момент съвсем не е пострадала - 41 % от интервюираните имат " позитивна " визия за Народното събрание, което е с пет процентни пункта повече от последното изследване, извършено сред септември и октомври, отбелязва " Евронюз ".
Избирателната интензивност на европейските избори обаче от дълго време е проблем, предизвестява сп. " Политико ". " Представите за " скок " в интензивността през 2019 година би трябвало значително да бъдат смекчени ", счита Камил Келбел, доцент по политически науки в Католическия университет в Лил. Тя показва, че изборната интензивност е била по-ниска в осем страни, а някои от най-големите нараствания са в страни като Полша и Словакия, където изборната интензивност исторически е била доста ниска.
Избирателната интензивност е по-ниска на всеки последващи избори, създадени след 1979 година - когато жителите на Европейски Съюз гласоподават за първи път за Европейски парламент. През 2014 година тя доближава най-ниското си ниво от 42,6%. За някои наблюдаващи това повдига въпрос за легитимността на институцията, представляваща близо 450 милиона души от 27 страни и която дава отговор за приемането на законодателство, засягащо тяхното всекидневие - от селското стопанство до търговията и околната среда, показва " Политико ".
Реформите на договорите за Европейски Съюз, които разшириха пълномощията на законодателния орган, трябваше да " създадат Народното събрание по-голям, а оттова и политиката на Европейски Съюз по-значима и в последна сметка да усилят изборната интензивност ", споделя Келбел. Вместо това " даването на повече пълномощия на Европейския парламент докара до по-слабо присъединяване ", отбелязва тя.
Причината за това може би е, че въпреки че пълномощията на Европейския парламент са се нараснали, мнозина гласоподаватели към момента не считат, че вотът им за институцията има значение, разяснява " Политико ".
" Гражданите, политическите партии и медиите считат, че европейските избори са по-маловажни от други вотове ", споделя Келбел. " Залогът е... по-малък, тъй че те имат по-малко аргументи да отидат до урните ".
Келбел прибавя, че когато жителите се активизират, те постоянно го вършат по национални, а не по европейски въпроси. Тя изяснява, че гласоподавателите могат да отидат до урните, с цел да " изпратят сигнал до националното си държавно управление ", или ръководещата партия може да употребява вота, с цел да потвърди своята известност.
Гласоподавателите, които гласоподават на европейските избори също по този начин нормално не съставляват голям брой разнообразни публични прослойки, показва специалистът. Келбел отбелязва, че " по-младите, обществено слабите и по-слабо образованите хора гласоподават по-малко ". Тя акцентира, че това е правилно за всички избори, само че изключително за тези за Европейски парламент, защото тези групи, " може би към този момент се усещат " отвън играта ". " Мнозина възприемат Европейски Съюз като прекомерно отдалечен и прекомерно комплициран ", споделя тя.
Филип Шулмайстер, който дава отговор за акциите на Европейския парламент, споделя, че увеличението на изборната интензивност през 2019 година потвърждава, че Парламентът - и политиката на Европейски Съюз в по-широк проект - стартира да става по-значим в очите на жителите. Той въпреки всичко признава, че е належащо да се положат повече старания, с цел да се доближи до гласоподавателите, които " седят на оградата... тези, които знаят, че европейските избори са значими, само че имат милион аргументи да не отидат да гласоподават в деня на изборите ".
Шулмайстер акцентира смисъла на вота през юни и го нарича определящ за бъдещето на демокрацията в ЕС и отвън съюза. " Демократичните процеси са застрашени и това е по този начин и на нашия континент ", споделя той. " Гласуването на тези избори е нашият метод да защитим и подкрепим демокрацията ".
Според социологическо изследване на Европейски Съюз, оповестено предходната сряда, ползата на европейците към идните избори за Европейски парламент е доста по-висок, в сравнение с преди последния избор преди пет години, като бедността, опазването на здравето, работните места и защитата са главните въпроси, които гласоподавателите считат за значими преди началото акцията, заяви Ройтерс.
Шестдесет % от интервюираните са декларирали, че се интересуват доста или ненапълно от вота, който ще се създаде сред 6 и 9 юни, спрямо 49%, които са декларирали това преди изборите през 2019 година, сочи изследването на Евробарометър.
Мнозинството от жителите на 27-те страни членки на блока, или 81% от участвалите в изследването през февруари и март, считат, че интернационалният подтекст - белязан от въоръжените спорове в Украйна и Близкия изток - прави гласуването още по-важно.
Около 71% от европейците считат, че евентуално ще гласоподават, в съпоставяне 61% напролет на 2019 година. Предишни изследвания са показвали, че по-малко хора гласоподават, в сравнение с деклариралите желание, че ще създадат това, отбелязва Ройтерс. Избирателната интензивност на последните избори за Европейски парламент през 2019 година е 50,66% - най-високата от 1994 година насам.
" Европейците са наясно, че залогът пред урните е огромен и че гласуването е още по-важно в сегашния геополитически подтекст. Призовавам нашите жители да дадат своя глас на идните европейски избори, с цел да укрепят европейската народна власт и да дефинират бъдещето на Европа ", съобщи ръководителят на Европейския парламент Роберта Мецола в коментар на резултатите от изследването, оповестен на уеб страницата на Европейския парламент.
" През последните години Парламентът и Европейският съюз реализираха невиждани резултати. Бяхме изправени пред изключителни и сложни условия, само че вследствие на това излязохме още по-силни и по-обединени. Парламентът е бил и ще продължи да бъде гласът на жителите и техният бранител в Европейски Съюз ", прибавя тя.
Най-високи равнища на желание да гласоподават изследването от отчело измежду жителите на Дания (87%), Нидерландия (86%), Швеция (81%), Финландия (79%) и Германия (78%), показва " Евронюз ".
В някои страни желанието на хората да гласоподават е доста по-високо спрямо 2019 година, в това число в Чешката република (от 39% на 58%), Румъния (от 55% на 74%), Австрия и Полша (от 52% на 70% и в двете), Кипър (от 44% на 60%) и Словакия (от 47% на 62%). България се откроява като единствената страна членка със забележителен спад в равнището на желание за гласоподаване, като то спада от 57% през 2019 година до 50% през 2024 година.
Все отново повишението на вероятността за гласоподаване е мощна наклонност в страните членки като цяло и е съпроводено с възходяща ангажираност с идните избори, обобщава " Евронюз ". Това се случва в решителен миг за блока, защото Украйна се бори да удържи съветския напредък на бойното поле, спорът сред Иран и Израел заплашва да прерасне в по-широкообхватна борба, а икономическите опасения, подбудени от Китай, се трансформират в необятно публикувани обвинявания в дъмпинг.
Социологическото изследване на Евробарометър дава взор върху това как жителите на Европейски Съюз се отнасят към институцията, която ще избират пряко през юни и която в границите на няколко месеца стана сцена на съдбоносни гласувания за промяна на миграцията, изкуствения разсъдък и свободата на медиите, както и основател на правосъден развой против Европейската комисия поради освобождението на замразени средства за Унгария, разяснява " Евронюз ".
Парламентът обаче беше обиден и от скандал, обвързван с дребна група депутати и сътрудници, за които се твърди, че са приели парични заплащания от Катар и Мароко в подмяна за удобно отношение. Така наречената спекулация " Катаргейт " притегли доста медийно внимание, като публицистите следяха всеки арест, изземване и самопризнание.
Напоследък Народното събрание се пробва да се оправи и с обвинявания, че на някои от членовете му е било платено да популяризират проруска агитация.
Въпреки отрицателните вести репутацията на институцията към този момент съвсем не е пострадала - 41 % от интервюираните имат " позитивна " визия за Народното събрание, което е с пет процентни пункта повече от последното изследване, извършено сред септември и октомври, отбелязва " Евронюз ".
Избирателната интензивност на европейските избори обаче от дълго време е проблем, предизвестява сп. " Политико ". " Представите за " скок " в интензивността през 2019 година би трябвало значително да бъдат смекчени ", счита Камил Келбел, доцент по политически науки в Католическия университет в Лил. Тя показва, че изборната интензивност е била по-ниска в осем страни, а някои от най-големите нараствания са в страни като Полша и Словакия, където изборната интензивност исторически е била доста ниска.
Избирателната интензивност е по-ниска на всеки последващи избори, създадени след 1979 година - когато жителите на Европейски Съюз гласоподават за първи път за Европейски парламент. През 2014 година тя доближава най-ниското си ниво от 42,6%. За някои наблюдаващи това повдига въпрос за легитимността на институцията, представляваща близо 450 милиона души от 27 страни и която дава отговор за приемането на законодателство, засягащо тяхното всекидневие - от селското стопанство до търговията и околната среда, показва " Политико ".
Реформите на договорите за Европейски Съюз, които разшириха пълномощията на законодателния орган, трябваше да " създадат Народното събрание по-голям, а оттова и политиката на Европейски Съюз по-значима и в последна сметка да усилят изборната интензивност ", споделя Келбел. Вместо това " даването на повече пълномощия на Европейския парламент докара до по-слабо присъединяване ", отбелязва тя.
Причината за това може би е, че въпреки че пълномощията на Европейския парламент са се нараснали, мнозина гласоподаватели към момента не считат, че вотът им за институцията има значение, разяснява " Политико ".
" Гражданите, политическите партии и медиите считат, че европейските избори са по-маловажни от други вотове ", споделя Келбел. " Залогът е... по-малък, тъй че те имат по-малко аргументи да отидат до урните ".
Келбел прибавя, че когато жителите се активизират, те постоянно го вършат по национални, а не по европейски въпроси. Тя изяснява, че гласоподавателите могат да отидат до урните, с цел да " изпратят сигнал до националното си държавно управление ", или ръководещата партия може да употребява вота, с цел да потвърди своята известност.
Гласоподавателите, които гласоподават на европейските избори също по този начин нормално не съставляват голям брой разнообразни публични прослойки, показва специалистът. Келбел отбелязва, че " по-младите, обществено слабите и по-слабо образованите хора гласоподават по-малко ". Тя акцентира, че това е правилно за всички избори, само че изключително за тези за Европейски парламент, защото тези групи, " може би към този момент се усещат " отвън играта ". " Мнозина възприемат Европейски Съюз като прекомерно отдалечен и прекомерно комплициран ", споделя тя.
Филип Шулмайстер, който дава отговор за акциите на Европейския парламент, споделя, че увеличението на изборната интензивност през 2019 година потвърждава, че Парламентът - и политиката на Европейски Съюз в по-широк проект - стартира да става по-значим в очите на жителите. Той въпреки всичко признава, че е належащо да се положат повече старания, с цел да се доближи до гласоподавателите, които " седят на оградата... тези, които знаят, че европейските избори са значими, само че имат милион аргументи да не отидат да гласоподават в деня на изборите ".
Шулмайстер акцентира смисъла на вота през юни и го нарича определящ за бъдещето на демокрацията в ЕС и отвън съюза. " Демократичните процеси са застрашени и това е по този начин и на нашия континент ", споделя той. " Гласуването на тези избори е нашият метод да защитим и подкрепим демокрацията ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ