България се нуждае от многопрофилна университетска детска болница, но може

България се нуждае от многопрофилна университетска детска болница, само че може ли частна болница да организира държавна политика . Това питат в намерено писмо от Българската педиатрична асоциация (БПА).

Ако националната детска болница бъде частна това значи ли, че страната и Министерството на здравеопазването абдикират от прокламирания си приоритет " Майчино и детско опазване на здравето "? Ако е по този начин, дано да го заявят обществено, приканват от БПА.

Асоциацията от години сигнализира държавните институции за потребността и нуждата от цялостна промяна на детското опазване на здравето .

Изграждането на национална детска болница е единствено част от тази промяна. Сегашната болница " Проф. доктор Иван Митев " значително извършва такива функционалности, само че изпитва остра потребност да има всички нужни звена и нужната материална и техническа база, пишат от асоциацията.

От години казусът с неналичието на такава болница е публично притежание, от Здравното министрество също вършат стъпки в посока създаване на такава болница.

" В околните дни стана известно, че частен вложител желае да построи детска болница с искания за национална такава. Както излиза наяве, процедурата е в ход и следва да се произнесат здравният министър и Министерският съвет ", пишат от асоциацията.

Подобна самодейност слага няколко значими въпроса:

Първо, може ли една частна болница да бъде национална и да подсигурява в дълготраен проект еднакъв достъп на всички български деца?

Може ли една частна болница да организира държавна политика, в който и да е бранш на опазването на здравето и да иззема функционалностите на страната ?

Как една новоизградена частна болница ще бъде акредитирана като университетска и ще подсигурява качествено здравно обслужване и образование ?

Има ли някъде по света национална детска болница, която да е напълно частна ?

От Асоциацията слагат пред обществото и въпроса дали някой прави оценка какъв брой са тесните експерти, обслужващи детската възраст в нашата страна, и какъв брой са нужни за осъществяване на съответните клинични пътеки .

Подготовката на детски лекари, в това число и усвояването на високоспециализираните действия, изисква доста години, а в страната ни липсват и експерти по медицински грижи.

Дългогодишният ни опит демонстрира, че субсидирането единствено по линия на НЗОК, изключително при съществуването на предели, лимитира качеството и размера на педиатричната помощ в лечебните заведения . Това е повода неведнъж да сме предложили бъдещата Национална детска болница да има специфичен статут на финансиране, което може да бъде осъществено единствено и само от страната , пишат от Педиатричната асоциация.

" БПА изрично декларира, че построяването на по този начин мечтаната национална детска болница от частен вложител е недопустимо ! Това би трябвало да бъде държавна отговорност и приоритет. Смятаме, че обвързване на страната е да обезпечи допустимо най-високия постижим стандарт на здравни грижи за деца и никое дете да не бъде лишено от достъп до тях. Ако има същински родолюбиви частни вложители, са добре пристигнали да поддържат страната в тази самодейност ", написа проф. доктор Иван Литвиненко, ръководител на УС на БПА.

От педиатричната асоциация признават, че България се нуждае от многопрофилна университетска детска болница, която да е средище за образование на младите медицински фрагменти и в която да се прави научно-изследователска активност, само че са изрично срещу това да е частна болница.