България, във възходящата фаза на икономическия и финансовия цикъл, докладва БНБ
България се намира във възходящата фаза на икономическия и на финансовия цикъл. Това заключава Българска народна банка в годишния си отчет за 2018 година От централната банка показват, че е стигнала до този извод с помощта на лагоприятни трендове в икономическата среда и засилената кредитна интензивност през 2018 година, както и на осъществения разбор на индикатори за цикличния систематичен риск в банковата система.
„ При отчитане на тези фактори на 25 септември 2018 година УС на Българска народна банка усили равнището на антицикличния финансов буфер, използван към кредитни рискови експозиции в Република България, от 0% до 0.5%, в действие от 1 октомври 2019 година ”, показват от Българска народна банка.
През 2018 година икономическият напредък в България възлезе на 3,1% (3,8% през 2017 г.). Основен позитивен принос за растежа на действителния Брутният вътрешен продукт имаше частното ползване, за което способстваха засиленото търсене на заеми в изискванията на ниски лихвени проценти, удобното развиване на трудовия пазар и нарастването на разполагаемия приход на семействата, се показва в отчета на Българска народна банка.
Износът на артикули и услуги през 2018 година се намали и имаше определящо значение за забавянето на растежа на действителния Брутният вътрешен продукт по отношение на миналата година.
Спадът на износа се дължеше както на фактори с еднократен темперамент,така и на намаляване на икономическата интензивност в някои значими за България търговски сътрудници, като Турция и еврозоната.
Годишната инфлация възлезе на 2,3% към декември 2018 година (1,8% към декември 2017 г.). Определящо значение за динамичността на инфлацията през 2018 година имаха покачването на интернационалната цена на петрола, повишаването на храните, както и действието на характерни фактори при някои подгрупи на услугите и повишаването на потребителското търсене.
През 2018 година динамичността на паричните елементи продължи да се характеризира с релативно високи темпове на напредък. Към декември 2018 година годишният напредък на необятните пари възлезе на 8,8% (7.7% в края на 2017 г.), за което способства запазването на висока норма на икономисване в стопанската система в изискванията на продължаващо възстановяване на икономическата интензивност и повишение на приходите от труд.
Общият размер на депозитите на неправителствения бранш в банковата система към декември 2018 година означи на годишна база 7,3% напредък (6.2% в края на 2017 г.). Динамиката на банковия заем за неправителствения бранш също бе възходяща и отразяваше удобната макроикономическа среда, възходящото вътрешно търсене и ниските лихвени проценти по заемите. Ускорение на годишния напредък се наблюдаваше както при заемите за нефинансови предприятия (до 5,4% в края на 2018 година по отношение на 1,6% в края на 2017 г.), по този начин и при заемите за семейства (до 11,2% в края на 2018 година по отношение на 6% в края на 2017 г.).
През годината се наблюдаваше наклонност към усилване на годишния ритъм на напредък на потребителските заеми и на жилищните заеми, като за забележителното ускоряване при потребителските заеми (до 17,7% през декември) значително въздействие оказа включването от април 2018 година на нова отчетна единица в обсега на паричната статистика. Лихвените проценти по срочните депозити останаха на достигнатите ниски в ретроспективен проект нива, за което въздействие оказаха запазващият се висок приток на привлечени средства от резиденти и високата ликвидност в банковата система. В изискванията на удобна макроикономическа среда, нараснала оценка на банките за платежоспособността на кредитополучателите и мощна конкуренция в банковия бранш при лихвените проценти по новоотпуснати заеми за предприятия и по новите жилищни заеми се резервира наклонността към намаляване.
В края на 2018 година остатъкът по консолидираната фискална стратегия (КФП) възлезе на 135 млн. лева (0.1% от БВП), а общият размер на фискалния запас с включени вземания от фондове на Европейския съюз (ЕС) за сертифицирани разноски, задатъци и други възлезе на 9365 млн. лева Част от депозитите на държавното управление във фискалния запас бе употребена през годината за обезпечаване на нужния запас за поредно осъществяване на политиката на държавното управление за понижаване на държавния дълг. Стабилните фискални индикатори на страната, високата ликвидност в банковата система и неналичието на предложение на нови излъчвания продължиха да способстват за засилено търсене на българските ДЦК, издадени на интернационалните финансови пазари.
При ръководството на брутните интернационалните валутни запаси Българска народна банка продължи да организира консервативна политика, осигуряваща висока степен на сигурност и ликвидност на запасите, се показва в отчета.
Пазарната стойност на брутните интернационалните валутни запаси към края на 2018 година възлезе на 25,072 милиарда евро, което по отношение на края на 2017 година съставлява покачване общо в размер на 1,410 милиарда евро.
„ За постигането на главните цели при ръководството на интернационалните валутни запаси, – а точно висока степен на сигурност и ликвидност – преобладаваща част от активите продължи да бъде вложена в ДЦК и в държавногарантиран дълг на страните от по този начин нареченото ядро на еврозоната, както и в краткосрочни депозити при първокласни задгранични банки. В края на 2018 година почти 68% от валутните запаси бяха вложени в активи с най-високо кредитно качество и дълготраен кредитен рейтинг ААА. Нетният приход от ръководството на интернационалните валутни запаси през отчетния интервал беше позитивен и бе в размер на 4,35 млн. евро, което съставлява обща годишна рентабилност от 0,01%. По съставни елементи чистият приход включва: приход от вложения на брутните интернационалните валутни запаси в истинска валута в размер на -60,25 млн. евро, дължащ се основно на негативната рентабилност, която продължиха да имат деноминираните в евро облигации с високо кредитно качество и период до падеж до към 5 години; приход от валутен дисбаланс в размер на 46,17 млн. евро, дължащ се съвсем напълно на смяна в пазарната цена на монетарното злато в евро; и чист финансов резултат от пасивите, който бе позитивен на стойност 18,42 млн. евро, се показва в доклада на Българска народна банка.
През 2018 година равнището на свръхрезервите на банките по сметки в Българска народна банка се намали, само че остана високо. Понижението на среднодневния размер на свръхрезервите бе с 3.7 милиарда лева по отношение на 2017 година, като средствата по сметки на банките в Българска народна банка, с които се извършват условията на Наредба № 21, надвишаваха с 36,8% изискуемите наложителни минимални запаси (ЗМР) по отношение на превишение с 95,9% през 2017 година, допълват от Българска народна банка.
Нивата на финансовите съотношения на банковата система в края на 2018 година понижиха по отношение на края на 2017 година, само че останаха доста над минималните условия. Кредитните институции съблюдаваха условията за финансови буфери. В края на 2018 година регулаторният капитал възлезе на 11.6 милиарда лева, което представляваше нарастване със 142 млн. лева (1,2%) по отношение на края на 2017 година Общият размер на рисковите експозиции се усили през годината под въздействие на растежа на заема, както и в резултат на регулаторни промени. Общата финансова адекватност на банковата система остана висока на равнище от 20,38% към декември 2018 година (22.08% в края на 2017 г.), включително адекватността на капитала от първи ред беше 19,41% (20.86% в края на 2017 г.).
През 2018 година продължи наклонността към възстановяване на качеството на активите на банките, които набъбнаха през интервала с 8% (7,8 млрд лева.) до 105,6 милиарда лева Делът на брутните необслужвани заеми и задатъци в съвкупния брутен размер на заемите и задатъците понижа до 7,6% (при 10.2% в края на декември 2017 г.), като в същото време степента на покритие на брутните необслужвани заеми и задатъци с присъщата амортизация се увеличи и в края на интервала възлезе на 51,4% (при 49,4% в края на 2017 г.).
Остатъчният кредитен риск, измерен посредством сумата на чистите необслужвани заеми и задатъци, също продължи да понижава и остана напълно затрупан от капитала, превишаващ минималното регулаторно условие от 8%. В края на 2018 година банковата система регистрира облага от 1,7 милиарда лева, като съотношенията за възвръщаемост на активите (ROA) и на капитала (ROE) се покачиха по отношение на 2017 година до надлежно 1,58% и 11,97%. Ликвидната позиция на банковия бранш остана постоянна, като коефициентът на ликвидно покритие в банковата система значително надвишаваше минимално изискваното ниво.
Дейността на банковия контрол беше ориентирана към разбор и оценка на финансовото положение на системата и на обособените банки за навреме идентифициране на евентуални опасности и определяне на ограничения за противодействането им, подчератват от Българска народна банка. Сред предпочитаните задания на отдалечената надзорна активност през 2018 година беше осъществяването на повсеместен развой на контролен обзор и оценка на кредитните институции и отсъждане на систематизиран рейтинг на банките. През годината бяха приключени девет надзорни инспекции на място, четири от които стартирани през миналата година, а други четири не престават след края на отчетния интервал. Основна тяхна цел бе обзор на процесите и системите за ръководство и на механизмите за надзор, засягащи съответни опасности и области в банките, по-специално кредитния риск и риска от централизация на заеми. Въз основа на констатациите и инспекциите с решения на УС на Българска народна банка бяха приложени надзорни ограничения по отношение на пет банки за нарушавания на регулаторната надзорна рамка.
Целият годишен отчет на Българска народна банка можете да разгледате ТУК.
„ При отчитане на тези фактори на 25 септември 2018 година УС на Българска народна банка усили равнището на антицикличния финансов буфер, използван към кредитни рискови експозиции в Република България, от 0% до 0.5%, в действие от 1 октомври 2019 година ”, показват от Българска народна банка.
През 2018 година икономическият напредък в България възлезе на 3,1% (3,8% през 2017 г.). Основен позитивен принос за растежа на действителния Брутният вътрешен продукт имаше частното ползване, за което способстваха засиленото търсене на заеми в изискванията на ниски лихвени проценти, удобното развиване на трудовия пазар и нарастването на разполагаемия приход на семействата, се показва в отчета на Българска народна банка.
Износът на артикули и услуги през 2018 година се намали и имаше определящо значение за забавянето на растежа на действителния Брутният вътрешен продукт по отношение на миналата година.
Спадът на износа се дължеше както на фактори с еднократен темперамент,така и на намаляване на икономическата интензивност в някои значими за България търговски сътрудници, като Турция и еврозоната.
Годишната инфлация възлезе на 2,3% към декември 2018 година (1,8% към декември 2017 г.). Определящо значение за динамичността на инфлацията през 2018 година имаха покачването на интернационалната цена на петрола, повишаването на храните, както и действието на характерни фактори при някои подгрупи на услугите и повишаването на потребителското търсене.
През 2018 година динамичността на паричните елементи продължи да се характеризира с релативно високи темпове на напредък. Към декември 2018 година годишният напредък на необятните пари възлезе на 8,8% (7.7% в края на 2017 г.), за което способства запазването на висока норма на икономисване в стопанската система в изискванията на продължаващо възстановяване на икономическата интензивност и повишение на приходите от труд.
Общият размер на депозитите на неправителствения бранш в банковата система към декември 2018 година означи на годишна база 7,3% напредък (6.2% в края на 2017 г.). Динамиката на банковия заем за неправителствения бранш също бе възходяща и отразяваше удобната макроикономическа среда, възходящото вътрешно търсене и ниските лихвени проценти по заемите. Ускорение на годишния напредък се наблюдаваше както при заемите за нефинансови предприятия (до 5,4% в края на 2018 година по отношение на 1,6% в края на 2017 г.), по този начин и при заемите за семейства (до 11,2% в края на 2018 година по отношение на 6% в края на 2017 г.).
През годината се наблюдаваше наклонност към усилване на годишния ритъм на напредък на потребителските заеми и на жилищните заеми, като за забележителното ускоряване при потребителските заеми (до 17,7% през декември) значително въздействие оказа включването от април 2018 година на нова отчетна единица в обсега на паричната статистика. Лихвените проценти по срочните депозити останаха на достигнатите ниски в ретроспективен проект нива, за което въздействие оказаха запазващият се висок приток на привлечени средства от резиденти и високата ликвидност в банковата система. В изискванията на удобна макроикономическа среда, нараснала оценка на банките за платежоспособността на кредитополучателите и мощна конкуренция в банковия бранш при лихвените проценти по новоотпуснати заеми за предприятия и по новите жилищни заеми се резервира наклонността към намаляване.
В края на 2018 година остатъкът по консолидираната фискална стратегия (КФП) възлезе на 135 млн. лева (0.1% от БВП), а общият размер на фискалния запас с включени вземания от фондове на Европейския съюз (ЕС) за сертифицирани разноски, задатъци и други възлезе на 9365 млн. лева Част от депозитите на държавното управление във фискалния запас бе употребена през годината за обезпечаване на нужния запас за поредно осъществяване на политиката на държавното управление за понижаване на държавния дълг. Стабилните фискални индикатори на страната, високата ликвидност в банковата система и неналичието на предложение на нови излъчвания продължиха да способстват за засилено търсене на българските ДЦК, издадени на интернационалните финансови пазари.
При ръководството на брутните интернационалните валутни запаси Българска народна банка продължи да организира консервативна политика, осигуряваща висока степен на сигурност и ликвидност на запасите, се показва в отчета.
Пазарната стойност на брутните интернационалните валутни запаси към края на 2018 година възлезе на 25,072 милиарда евро, което по отношение на края на 2017 година съставлява покачване общо в размер на 1,410 милиарда евро.
„ За постигането на главните цели при ръководството на интернационалните валутни запаси, – а точно висока степен на сигурност и ликвидност – преобладаваща част от активите продължи да бъде вложена в ДЦК и в държавногарантиран дълг на страните от по този начин нареченото ядро на еврозоната, както и в краткосрочни депозити при първокласни задгранични банки. В края на 2018 година почти 68% от валутните запаси бяха вложени в активи с най-високо кредитно качество и дълготраен кредитен рейтинг ААА. Нетният приход от ръководството на интернационалните валутни запаси през отчетния интервал беше позитивен и бе в размер на 4,35 млн. евро, което съставлява обща годишна рентабилност от 0,01%. По съставни елементи чистият приход включва: приход от вложения на брутните интернационалните валутни запаси в истинска валута в размер на -60,25 млн. евро, дължащ се основно на негативната рентабилност, която продължиха да имат деноминираните в евро облигации с високо кредитно качество и период до падеж до към 5 години; приход от валутен дисбаланс в размер на 46,17 млн. евро, дължащ се съвсем напълно на смяна в пазарната цена на монетарното злато в евро; и чист финансов резултат от пасивите, който бе позитивен на стойност 18,42 млн. евро, се показва в доклада на Българска народна банка.
През 2018 година равнището на свръхрезервите на банките по сметки в Българска народна банка се намали, само че остана високо. Понижението на среднодневния размер на свръхрезервите бе с 3.7 милиарда лева по отношение на 2017 година, като средствата по сметки на банките в Българска народна банка, с които се извършват условията на Наредба № 21, надвишаваха с 36,8% изискуемите наложителни минимални запаси (ЗМР) по отношение на превишение с 95,9% през 2017 година, допълват от Българска народна банка.
Нивата на финансовите съотношения на банковата система в края на 2018 година понижиха по отношение на края на 2017 година, само че останаха доста над минималните условия. Кредитните институции съблюдаваха условията за финансови буфери. В края на 2018 година регулаторният капитал възлезе на 11.6 милиарда лева, което представляваше нарастване със 142 млн. лева (1,2%) по отношение на края на 2017 година Общият размер на рисковите експозиции се усили през годината под въздействие на растежа на заема, както и в резултат на регулаторни промени. Общата финансова адекватност на банковата система остана висока на равнище от 20,38% към декември 2018 година (22.08% в края на 2017 г.), включително адекватността на капитала от първи ред беше 19,41% (20.86% в края на 2017 г.).
През 2018 година продължи наклонността към възстановяване на качеството на активите на банките, които набъбнаха през интервала с 8% (7,8 млрд лева.) до 105,6 милиарда лева Делът на брутните необслужвани заеми и задатъци в съвкупния брутен размер на заемите и задатъците понижа до 7,6% (при 10.2% в края на декември 2017 г.), като в същото време степента на покритие на брутните необслужвани заеми и задатъци с присъщата амортизация се увеличи и в края на интервала възлезе на 51,4% (при 49,4% в края на 2017 г.).
Остатъчният кредитен риск, измерен посредством сумата на чистите необслужвани заеми и задатъци, също продължи да понижава и остана напълно затрупан от капитала, превишаващ минималното регулаторно условие от 8%. В края на 2018 година банковата система регистрира облага от 1,7 милиарда лева, като съотношенията за възвръщаемост на активите (ROA) и на капитала (ROE) се покачиха по отношение на 2017 година до надлежно 1,58% и 11,97%. Ликвидната позиция на банковия бранш остана постоянна, като коефициентът на ликвидно покритие в банковата система значително надвишаваше минимално изискваното ниво.
Дейността на банковия контрол беше ориентирана към разбор и оценка на финансовото положение на системата и на обособените банки за навреме идентифициране на евентуални опасности и определяне на ограничения за противодействането им, подчератват от Българска народна банка. Сред предпочитаните задания на отдалечената надзорна активност през 2018 година беше осъществяването на повсеместен развой на контролен обзор и оценка на кредитните институции и отсъждане на систематизиран рейтинг на банките. През годината бяха приключени девет надзорни инспекции на място, четири от които стартирани през миналата година, а други четири не престават след края на отчетния интервал. Основна тяхна цел бе обзор на процесите и системите за ръководство и на механизмите за надзор, засягащи съответни опасности и области в банките, по-специално кредитния риск и риска от централизация на заеми. Въз основа на констатациите и инспекциите с решения на УС на Българска народна банка бяха приложени надзорни ограничения по отношение на пет банки за нарушавания на регулаторната надзорна рамка.
Целият годишен отчет на Българска народна банка можете да разгледате ТУК.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ