Експертът по киберсигурност доц. Златогор Минчев пред „Труд“: Човекът е по-силен от машината, защото е мотивиран да гради или руши
България се лашка от рецесия в рецесия – било то икономическа, било то обществена, било то чисто морална. В това време в света приказват за бъдещето. Как ще наподобява града ни през 2050 година, какъв ще бъде светът след края на модерното осведомително общество. Всичко това е не толкоз фикция, колкото идна опция. По тези модели работи и нашият посетител – доцент Златогор Минчев от Българска академия на науките.
– Вашата работа е фокусирана върху бъдещето. Докъде стигнахте в моделите си за идното?
– Съвсем неотдавна участвахме в доста забавна конференция, в която се демонстрираше „ Градът през 2050 “, а и организирахме наш експертен конгрес в по-широката тематика за устойчивостта и приспособимостта ни в цифровата епоха след 10-15 години от която скоро ще има книга.
– Преди към три години с вас разговаряхме за софтуерното бъдеще. Тогава вие твърдяхте, че ще навлезе чипирането на хора. В един чип, вграден в човешкото тяло ще бъде събрана цялата нужна информация – кредитни карти, пропуски, персонална карта, биометрични данни. Днес към този момент сме очевидци, че това се случва. Така ли ще наподобява светът през 2050-а?
– Да, това към този момент се случва действително в някои скандинавски страни и Англия, въпреки и още на пробно, базово равнище. През 2050 година чиповете ще бъдат неделима част от хората и ще се знае къде са, каво усещат и мислят. Личното пространство ще е мощно лимитирано. От друга страна, в случай че има някакви здравни премеждия, то те ще бъдат овреме открити и генната терапия ще може да оказва помощ за преодоляване на заболяванията ни.
– Ако чипът е във вас, в мен, не същества ли заплаха да ни хакват, да ни управляват?
– Съществува несъмнено. Ние към този момент изградихме и поддържаме един портал за сигурност в цифровото бъдеще, където обменяме хрумвания по целия свят (Secure Digital Future 21) и в него неотдавна публикувахме едно фентъзи филмче, в което момиче се среща с момче, сред тях има хубава история. Началото обаче е завладяващо: Той кара спортна кола от бъдещето (нещо като днешното Мазерати, само че по-модерно), а ключът е чип, интегриран в самия него. Момичето го „ хаква “ и му споделя „ довиждане “, дружно с новата му кола, първоначално, с цел да го впечатли. В бъдещето на 2050, обаче колите няма да бъдат частни, а ще бъдат общи. Това е много забавно – ще приличаме на комуна.
– Това е резултат от моделите, които вършиме?
– Да, ние вършим такива модели и симулации към тях и излизат много забавни неща. Миналата година разработихме един програмен продукт за оценка на бъдещето освен във връзка с рисковете, само че и във връзка с икономическата изгода от това, като се прави оценка нещо, което се назовава „ успеваемост “. Опитваме се да обединим две нобелови награди – Теория на риска и Теория на полезността и да забележим по какъв начин динамично ще наподобява резултата. Това, което докладвахме преди две седмици в Белград на огромна конференция сред науката и бизнеса сподели тъкмо това. Плашещото е, че успяхме да го обвържем и със сюжетите за климата, които Световния стопански конгрес пусна през август месец – „ Накъде отива светът във връзка с климата “…
– Накъде отива светът?
– Много необичайно. Миграцията се следи доста съществено освен измежду хората, само че и измежду някои скотски популации. Заради смяната на климата на Земята, животните също мигрират. Затова светът, в който живеем би трябвало да става все по-високо софтуерен, с цел да останем на това място, на което сме. Иначе няма по какъв начин да живеем на същото място и по същия метод.
– Колко правилни са вашите модели?
– Тези модели са с детайл на възможност, по тази причина ние се опитваме да оценим рисковете и по кое време да вземем за пример ще пристигна идната рецесия.
– Кога ще пристигна рецесията?
– Догодина.
– Догодина? Защо?
– Всички прогнози обвързват рецесията с Брекизта.
– Добре, какво би трябвало да вършат хората? Да натрупат консерви или да не теглят бързи заеми?
– Второто. За страдание хората са привикнали да живеят със високия стандарт, който имат в този момент и това несъмнено значи заеми. Една застоялост ще бъде обвързвана с по-високи лихви и нищо повече. Добрата вест е, че идната рецесия няма да бъде толкоз дълга и тежка, както предходните.
– Защо?
– Затова са отговорни технологиите. Електронните пари и блокчейн технологиите разрешават доста елементарно борсово да бъде заобиколена. Друг е въпросът този кредитен балон по какъв начин ще се заплаща краткосрочно и дълготрайно.
– В България или в света?
– В Европа. Докато в тази част на света се приказва за рецесия, в Индия да вземем за пример имат напредък. За да има някъде напредък, другаде би трябвало да има рецесия.
– Да се върнем към града на бъдещето. Как ще наподобява той?
– Градът на бъдещето, както го показаха звучеше много вълнуващо. В съответния случай ставаше въпрос съответно за Дубай. Докато ние преглеждаме смарт-реалността, бъдещето от позиция на заканите и риска, то позитивните модели наподобяват много утопично. В офиса се знае непрекъснато кой къде е, какъв брой свободни места има на паркинга. Тази информация се предава и на мобилните устройства на чиновниците, в случай че им е нужна. Автомобилите са общи. Между другото „ Рено “ имат към този момент сходно създадено решение. Една огромна електрическа лимузина, електронно управляема минава около мястото, където чакаш и те транспортира по авансово заложен маршрут. Изобщо всичко е роботизирано. Изобщо до момента в който ние тук се приказваме за концепцията „ Society 4.0 “ ( “Общество 4.0 “, в случай че 3.0 е индустриалното общество, то идващото ходило е осведомителното общество, б.р.), то ние работим към този момент върху „ Society 5.0 “.
– Какво съставлява това Общество 5.0?
– Това е проект на японското държавно управление, показан през предходната година от премиера Шиндзо Абе за решение на проблемите на страната. В центъра на „ Общество 5.0 “ е индивидът. На базата на икономическите и софтуерните достижения се вземат решение обществените провокации. На това ново се интегрират физическото и кибер пространството. За момента, най-общо: Изкуственият разсъдък ще придобие нужното равнище на развиване ( “сингулярност “), тъй че вграден в машините ще може да прави тези действия, които на хората са им сложни или досадни – селско стопанство, работа с рискови материали, шофиране в запушване, доставки с дронове. Ние в нашия институт работим много интензивно върху тази идея и поражда един сериозен въпрос.
– И той е?
– Какво ще вършат хората?
– Ако перефразирам шопа Вуте, ще бъде нещо като „ Я мога лежа, мога и да не лежа “.
– А по-късно? Тук ще кажа и нещо не толкоз позитивно. От една страна хората ще се забавляват с по-интелектуални действия, ще употребяват творчеството си – нещо, което машините към момента не могат да вършат задоволително добре. От друга страна съществува и мрачна прогноза за кибернетичното бъдеще на човечеството. Сутринта попаднах на една забавна публикация. Говорим си за рецесия, приказваме си за рецесии, приказваме за климатични промени, за софтуерно подкрепяне на човечеството. Защо да не създадем една регулация на популацията? Например, да понижим човечеството с едни сто-двеста милиона души с една пандемия? Бил Гейтс е индивидът, който разяснява тематиката най-активно, като действителна опасност.
– В позитивен или негативен смисъл?
– В негативен. Не единствено той, само че и едни други общества го мислят това. Чипирането на хората е един от пътищата да се направи световна картина на геномите на хората и да се основават болести, които следено да поддържат едно мечтано равнище на популацията и провеждат планово пречистване. Генно нездравите човеци, а може и непослушните нации да бъдат прочиствани.
– Това не го ли вкараха като идеология Хитлер и Гьобелс?
– Те го започнаха, само че не са те идеолозите. За благополучие технологиите още не са достигнали това рисково равнище, че да бъдат дейни, когато приказваме за чипове в човешкото тяло, че да комуникира непосредствено с мозъка.
– „ Терминатор “ ще бъде тогава документален филм.
– Който е неприятният, го изяждат. Кой обаче е „ добър “ и „ неприятен “, ще го взема решение стратегия с изкуствен интелект.
– Кои са тези общества, които имат интерес да контролират човечеството?
– Така наречените трети играчи. Тайни общества, които ръководят големи средства и имат много странни хрумвания за бъдещето.
– Ако се върнем към действителността на нашето всекидневие и една от непрекъснатите закани – тероризма, по какъв начин технологиите и екстремизмът могат да си взаимодействат?
– Колкото и да вървим пред човешкия фактор, той намира пролуки и застава отпред на събитията. Това е по този начин, тъй като към момента е по-интелигентен от технологиите. А тероризмът в своята същина е една прекаленост, в която технологиите са инструмент. Той не може да бъде спряна софтуерно. Възможно е единствено да бъде стеснен, само че не и спрян.
– Може ли изкуствен интелект да сътвори идеология?
– Той може да написа стихове, музика, да проектира. Идеологията има един проблем – тя е основана на страсти и отношение към индивидите и обществата по метод, който една машина няма по какъв начин да сътвори за момента.
– Всички през днешния ден живеем в обществените мрежи. Може ли в тях да се роди самостоятелен разсъдък?
– Да. Синтезирането на части от изображенията, видео и звукови записи, могат да генерират безусловно достоверни консуматори, които да публикуват известия, да вземат връзки по избрани тематики. То към този момент е реалност, само че този разсъдък е насочван от човешкия фактор.
– Защо не може без човешкия факор?
– Защото машината няма мотивация да го прави. При индивида има мотивация – предимство над другия, битка за власт, запаси. При индивида има усеща – ненавист, обич, ревнивост, съмнение. При машината – няма такива неща. Машината не пазари, няма потребителски потребности. И това незабавно демонстрира един нерешим проблем на „ Общество 5.0 “ – неналичието на хора. Няма кой да замести хората в едно общество. Япония хубаво желае да замести работната мощ с машини, само че тези машини за кого ще създават? Някой би трябвало да купува, с цел да се движи стопанската система и по тази причина са нужни хора.
– Откъде ще дойдат тези хора?
– От младите общества – тези, в които се раждат повече деца, на които земята не доближава.
– Така плашещите ни мигранти.
– Точно. Когато няма хора би трябвало да ги поканиш отнякъде, да ги приемеш.
– Русия наподобява единствената страна с към този момент позитивен прираст от европейските страни.
– Там не е икономическа повода, а идеологическа. Заради глобите те не живеят добре, само че има обществена политика за поддръжка на раждаемостта. Когато има добре премислена политика едно общество има късмет да оцелее.
– До какво ще докара този голям мигрантски напън и в Европа, и в Съединени американски щати? Какво демонстрират вашите модели? Апокалипсис?
– Какво значи „ апокалипсис “? Апокалипсисът за едни е опция за други. Ще станем малцинство. Ние просто не се развъждаме, а понижаваме. Чиста биология.
Нашият посетител
Доц. доктор Златогор Минчев е роден в Бургас. Има докторат по кибернетика и роботика от Българска академия на науките, където е доцент по автоматика и ръководство. От 2005 година работи в областта на сигурността в редица планове, финансирани от държавното управление, Европейски Съюз, НАТО, Съединени американски щати и неправителствения бранш. От 2007 година управлява научен проучвателен център в областта на приложното потребление на моделирането, симулациите и операционния разбор за задачите на гражданско-военната сигурност. Водещ специалист в областта на киберсигурността, приет в Европейски Съюз и НАТО.
– Вашата работа е фокусирана върху бъдещето. Докъде стигнахте в моделите си за идното?
– Съвсем неотдавна участвахме в доста забавна конференция, в която се демонстрираше „ Градът през 2050 “, а и организирахме наш експертен конгрес в по-широката тематика за устойчивостта и приспособимостта ни в цифровата епоха след 10-15 години от която скоро ще има книга.
– Преди към три години с вас разговаряхме за софтуерното бъдеще. Тогава вие твърдяхте, че ще навлезе чипирането на хора. В един чип, вграден в човешкото тяло ще бъде събрана цялата нужна информация – кредитни карти, пропуски, персонална карта, биометрични данни. Днес към този момент сме очевидци, че това се случва. Така ли ще наподобява светът през 2050-а?
– Да, това към този момент се случва действително в някои скандинавски страни и Англия, въпреки и още на пробно, базово равнище. През 2050 година чиповете ще бъдат неделима част от хората и ще се знае къде са, каво усещат и мислят. Личното пространство ще е мощно лимитирано. От друга страна, в случай че има някакви здравни премеждия, то те ще бъдат овреме открити и генната терапия ще може да оказва помощ за преодоляване на заболяванията ни.
– Ако чипът е във вас, в мен, не същества ли заплаха да ни хакват, да ни управляват?
– Съществува несъмнено. Ние към този момент изградихме и поддържаме един портал за сигурност в цифровото бъдеще, където обменяме хрумвания по целия свят (Secure Digital Future 21) и в него неотдавна публикувахме едно фентъзи филмче, в което момиче се среща с момче, сред тях има хубава история. Началото обаче е завладяващо: Той кара спортна кола от бъдещето (нещо като днешното Мазерати, само че по-модерно), а ключът е чип, интегриран в самия него. Момичето го „ хаква “ и му споделя „ довиждане “, дружно с новата му кола, първоначално, с цел да го впечатли. В бъдещето на 2050, обаче колите няма да бъдат частни, а ще бъдат общи. Това е много забавно – ще приличаме на комуна.
– Това е резултат от моделите, които вършиме?
– Да, ние вършим такива модели и симулации към тях и излизат много забавни неща. Миналата година разработихме един програмен продукт за оценка на бъдещето освен във връзка с рисковете, само че и във връзка с икономическата изгода от това, като се прави оценка нещо, което се назовава „ успеваемост “. Опитваме се да обединим две нобелови награди – Теория на риска и Теория на полезността и да забележим по какъв начин динамично ще наподобява резултата. Това, което докладвахме преди две седмици в Белград на огромна конференция сред науката и бизнеса сподели тъкмо това. Плашещото е, че успяхме да го обвържем и със сюжетите за климата, които Световния стопански конгрес пусна през август месец – „ Накъде отива светът във връзка с климата “…
– Накъде отива светът?
– Много необичайно. Миграцията се следи доста съществено освен измежду хората, само че и измежду някои скотски популации. Заради смяната на климата на Земята, животните също мигрират. Затова светът, в който живеем би трябвало да става все по-високо софтуерен, с цел да останем на това място, на което сме. Иначе няма по какъв начин да живеем на същото място и по същия метод.
– Колко правилни са вашите модели?
– Тези модели са с детайл на възможност, по тази причина ние се опитваме да оценим рисковете и по кое време да вземем за пример ще пристигна идната рецесия.
– Кога ще пристигна рецесията?
– Догодина.
– Догодина? Защо?
– Всички прогнози обвързват рецесията с Брекизта.
– Добре, какво би трябвало да вършат хората? Да натрупат консерви или да не теглят бързи заеми?
– Второто. За страдание хората са привикнали да живеят със високия стандарт, който имат в този момент и това несъмнено значи заеми. Една застоялост ще бъде обвързвана с по-високи лихви и нищо повече. Добрата вест е, че идната рецесия няма да бъде толкоз дълга и тежка, както предходните.
– Защо?
– Затова са отговорни технологиите. Електронните пари и блокчейн технологиите разрешават доста елементарно борсово да бъде заобиколена. Друг е въпросът този кредитен балон по какъв начин ще се заплаща краткосрочно и дълготрайно.
– В България или в света?
– В Европа. Докато в тази част на света се приказва за рецесия, в Индия да вземем за пример имат напредък. За да има някъде напредък, другаде би трябвало да има рецесия.
– Да се върнем към града на бъдещето. Как ще наподобява той?
– Градът на бъдещето, както го показаха звучеше много вълнуващо. В съответния случай ставаше въпрос съответно за Дубай. Докато ние преглеждаме смарт-реалността, бъдещето от позиция на заканите и риска, то позитивните модели наподобяват много утопично. В офиса се знае непрекъснато кой къде е, какъв брой свободни места има на паркинга. Тази информация се предава и на мобилните устройства на чиновниците, в случай че им е нужна. Автомобилите са общи. Между другото „ Рено “ имат към този момент сходно създадено решение. Една огромна електрическа лимузина, електронно управляема минава около мястото, където чакаш и те транспортира по авансово заложен маршрут. Изобщо всичко е роботизирано. Изобщо до момента в който ние тук се приказваме за концепцията „ Society 4.0 “ ( “Общество 4.0 “, в случай че 3.0 е индустриалното общество, то идващото ходило е осведомителното общество, б.р.), то ние работим към този момент върху „ Society 5.0 “.
– Какво съставлява това Общество 5.0?
– Това е проект на японското държавно управление, показан през предходната година от премиера Шиндзо Абе за решение на проблемите на страната. В центъра на „ Общество 5.0 “ е индивидът. На базата на икономическите и софтуерните достижения се вземат решение обществените провокации. На това ново се интегрират физическото и кибер пространството. За момента, най-общо: Изкуственият разсъдък ще придобие нужното равнище на развиване ( “сингулярност “), тъй че вграден в машините ще може да прави тези действия, които на хората са им сложни или досадни – селско стопанство, работа с рискови материали, шофиране в запушване, доставки с дронове. Ние в нашия институт работим много интензивно върху тази идея и поражда един сериозен въпрос.
– И той е?
– Какво ще вършат хората?
– Ако перефразирам шопа Вуте, ще бъде нещо като „ Я мога лежа, мога и да не лежа “.
– А по-късно? Тук ще кажа и нещо не толкоз позитивно. От една страна хората ще се забавляват с по-интелектуални действия, ще употребяват творчеството си – нещо, което машините към момента не могат да вършат задоволително добре. От друга страна съществува и мрачна прогноза за кибернетичното бъдеще на човечеството. Сутринта попаднах на една забавна публикация. Говорим си за рецесия, приказваме си за рецесии, приказваме за климатични промени, за софтуерно подкрепяне на човечеството. Защо да не създадем една регулация на популацията? Например, да понижим човечеството с едни сто-двеста милиона души с една пандемия? Бил Гейтс е индивидът, който разяснява тематиката най-активно, като действителна опасност.
– В позитивен или негативен смисъл?
– В негативен. Не единствено той, само че и едни други общества го мислят това. Чипирането на хората е един от пътищата да се направи световна картина на геномите на хората и да се основават болести, които следено да поддържат едно мечтано равнище на популацията и провеждат планово пречистване. Генно нездравите човеци, а може и непослушните нации да бъдат прочиствани.
– Това не го ли вкараха като идеология Хитлер и Гьобелс?
– Те го започнаха, само че не са те идеолозите. За благополучие технологиите още не са достигнали това рисково равнище, че да бъдат дейни, когато приказваме за чипове в човешкото тяло, че да комуникира непосредствено с мозъка.
– „ Терминатор “ ще бъде тогава документален филм.
– Който е неприятният, го изяждат. Кой обаче е „ добър “ и „ неприятен “, ще го взема решение стратегия с изкуствен интелект.
– Кои са тези общества, които имат интерес да контролират човечеството?
– Така наречените трети играчи. Тайни общества, които ръководят големи средства и имат много странни хрумвания за бъдещето.
– Ако се върнем към действителността на нашето всекидневие и една от непрекъснатите закани – тероризма, по какъв начин технологиите и екстремизмът могат да си взаимодействат?
– Колкото и да вървим пред човешкия фактор, той намира пролуки и застава отпред на събитията. Това е по този начин, тъй като към момента е по-интелигентен от технологиите. А тероризмът в своята същина е една прекаленост, в която технологиите са инструмент. Той не може да бъде спряна софтуерно. Възможно е единствено да бъде стеснен, само че не и спрян.
– Може ли изкуствен интелект да сътвори идеология?
– Той може да написа стихове, музика, да проектира. Идеологията има един проблем – тя е основана на страсти и отношение към индивидите и обществата по метод, който една машина няма по какъв начин да сътвори за момента.
– Всички през днешния ден живеем в обществените мрежи. Може ли в тях да се роди самостоятелен разсъдък?
– Да. Синтезирането на части от изображенията, видео и звукови записи, могат да генерират безусловно достоверни консуматори, които да публикуват известия, да вземат връзки по избрани тематики. То към този момент е реалност, само че този разсъдък е насочван от човешкия фактор.
– Защо не може без човешкия факор?
– Защото машината няма мотивация да го прави. При индивида има мотивация – предимство над другия, битка за власт, запаси. При индивида има усеща – ненавист, обич, ревнивост, съмнение. При машината – няма такива неща. Машината не пазари, няма потребителски потребности. И това незабавно демонстрира един нерешим проблем на „ Общество 5.0 “ – неналичието на хора. Няма кой да замести хората в едно общество. Япония хубаво желае да замести работната мощ с машини, само че тези машини за кого ще създават? Някой би трябвало да купува, с цел да се движи стопанската система и по тази причина са нужни хора.
– Откъде ще дойдат тези хора?
– От младите общества – тези, в които се раждат повече деца, на които земята не доближава.
– Така плашещите ни мигранти.
– Точно. Когато няма хора би трябвало да ги поканиш отнякъде, да ги приемеш.
– Русия наподобява единствената страна с към този момент позитивен прираст от европейските страни.
– Там не е икономическа повода, а идеологическа. Заради глобите те не живеят добре, само че има обществена политика за поддръжка на раждаемостта. Когато има добре премислена политика едно общество има късмет да оцелее.
– До какво ще докара този голям мигрантски напън и в Европа, и в Съединени американски щати? Какво демонстрират вашите модели? Апокалипсис?
– Какво значи „ апокалипсис “? Апокалипсисът за едни е опция за други. Ще станем малцинство. Ние просто не се развъждаме, а понижаваме. Чиста биология.
Нашият посетител
Доц. доктор Златогор Минчев е роден в Бургас. Има докторат по кибернетика и роботика от Българска академия на науките, където е доцент по автоматика и ръководство. От 2005 година работи в областта на сигурността в редица планове, финансирани от държавното управление, Европейски Съюз, НАТО, Съединени американски щати и неправителствения бранш. От 2007 година управлява научен проучвателен център в областта на приложното потребление на моделирането, симулациите и операционния разбор за задачите на гражданско-военната сигурност. Водещ специалист в областта на киберсигурността, приет в Европейски Съюз и НАТО.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ