Как един вирус обезсили Конвенцията за правата на човека
България се готви да изиска да не извършва елементи от Конвенцията за отбрана правата на индивида поради коронавирусната пандемия. Това се разбра наскоро от изявление на правосъдния министър Данаил Кирилов. Той първо показа така наречен дерогация като ампутиране на пътя за тъжби до съда в Страсбург. После от министерството обясниха, че това не е по този начин. И че става дума за правото на напредване и сдружаване, които ще бъдат наранени от ограниченията против болестта. Кирилов също така трансферира топката към външния министър Екатерина Захариева, която да реши дали и по какъв начин да придвижи настояването до Страсбург. " Докато не излезе законът, не можем да вземем дефинитивно решение, само че и да желаяме, дерогацията няма да е безкрайна и няма да ограничи още повече правата. Това не значи, че ще има гонене и вкарване в пандиза без съд и присъда. Не сме избързали, не сме го създали ", изясни тя.
През последните години България е една от най-често съдените и осъжданите страни в Страсбург по тъжби за нарушение на човешки права. Затова и желанията на управляващите да пресечен осъществяването на конвенцията няма по какъв начин да не провокират съмнения. Въпреки всичките им обети, че го вършат тъкмо в името на правата на хората. Защото ако ограничаването на напредването звучи разумно, то следенето на телефони без правосъдна глоба, е много противоречива мярка.
Чл. 15 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи предвижда че “по време на война или на изключително състояние, застрашаващи съществуването на нацията ”, страните имат право да подхващат дейности, освобождаващи ги от осъществяването на отговорностите им по конвенцията, само че “строго в рамките на условията на ситуацията, при изискване че тези дейности не са несъвместими с другите ” им отговорности по интернационалното право. Не се позволява никакво освобождение от отговорностите по член 2 (право на живот), с изключение на във връзка с гибелта като резултат от правомерни актове на война, както и от отговорностите по членове 3, 4 (параграф 1) и 7 – възбрана за изтезания, иго и неналагане на наказване без закон.
Кои страни са се възползвали от процедурата
От съда в Страсбург оповестяват, че в контекста на здравната рецесия, подбудена от COVID-19, Латвия, Румъния, Армения, Молдова и Естония към този момент са го уведомили за решението си да се възползват от член 15.
Досега по други аргументи от процедурата са се възползвали Албания, Армения, Франция, Грузия, Гърция, Ирландия, Турция и Англия . Като четири страни е трябвало в допълнение да оправдаят ограниченията си - Гърция, Ирландия, Англия и Турция , добавя съдът.
Съдът в Страсбург обаче няма да спре да преглежда българските тъжби. Но когато го прави, ще би трябвало да отговори дали страната е злоупотребила и е прекрачила границите, когато е ограничавала дадени права. Адвокат Михаил Екимджиев, който има богата процедура по каузи в Страсбург, изясни пред " Сега ", че през призмата на всяка съответна тъжба, самостоятелна или междудържавна, съдът преценя дали и до каква степен ограниченията, свързани с дерогациите, са нужни, пропорционални и подхождат на аргументите за оповестеното изключително състояние.
От съда акцентират, че дерогацията не би трябвало да е отстъпка - страната да споделя, че няма да може да подсигурява правата на хората. Практиката е страните да заявят, че е допустимо, само че не наложително, някои текстове от конвенцията да не бъдат изпълнени. Затова и при всяко недоволство съдът ще дефинира дали дерогацията е годна.
ПАСЕ предизвести да не се лимитират права
Председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Рик Дамс прикани европейските държавни управления да съблюдават прецизно конвенцията за правата на индивида, когато подхващат изключителни ограничения за справяне с рецесията с вируса. В обръщението на Дамс се споделя, че всяка страна има отговорността да взема предохранителни ограничения във времена на опасност за обществото, само че " без съответни гаранции такива ограничения основават сериозен риск за демокрацията, правата на индивида и върховенството на закона " . Председателят на ПАСЕ акцентира още, че даже и при извънредно състояние би трябвало да бъдат непокътнати главните защитни механизми за запазване на законността като ефикасния парламентарен контрол, независимия правосъден надзор и ефикасни вътрешни средства за отбрана.
Дамс изяснява, че естествените ограничения или ограничавания, позволени от конвенцията за поддържане на публичната сигурност, здраве и ред, би трябвало да са очевидно незадоволителни, преди дерогациите и незабавните ограничения да са възможни. А незабавното състояние би трябвало да бъде лимитирано по времетраене, условия и обсег. Тези специфични пълномощия могат да се упражняват единствено за задачите, за които са били предоставени, а продължителността на незабавните ограничения и техните резултати не могат да надвишават продължителността на изключителното състояние.
Той предлага парламентите непрекъснато да преразглеждат нуждата от поддържане на изключително състояние и ограниченията. И акцентира какъв брой е значимо да се пази демокрацията, независимостта на правосъдната система, свободата на сдружаване и изложение, изключително на гражданското общество и медиите.
Примерите
Досега съдът е разглеждал такива тъжби и се е произнасял по дерогационните ограничения основно в подтекста на изключително състояние, въведено поради терористични актове. Делото " Lawless против Ирландия " да вземем за пример е обвързвано с ограниченията, взети от страната през 1957 година поради интензивността на ИРА. Жалбоподателят е бил обвинен, че е член на ИРА и затова е бил държан във боен лагер от юли до декември 1957 година, без да бъде изправен пред съд. По този случай съдът в Страсбург отбелязва, че в общия подтекст на чл. 15 е изцяло ясно смисъла на " изключително състояние, застрашаващо съществуването на нацията " - изключителна ситуация на рецесия или изключителна обстановка, която визира цялото население и представлява опасност за проведения живот на страната. Съдът приема, че в Ирландския случай специалните пълномощия за задържане се вписват в тази идея и са били рационално въведени от държавното управление. Защото в страната е съществувала загадка войска, която е работила противоконституционно и с принуждение, с цел да реализира задачите си. Освен това е работила и отвън територията на страната, поставяйки в риск връзките на Ирландия със съседите й.
От съда дават и образец с гръцката военна хунта. Делото е " Дания, Норвегия и Швеция против Гърция " . Месец откакто на 21 април 1967 година на власт идва военното държавно управление, Гърция уведомява съда, че няма да спазва определени права, предпазени от Конвенцията и от конституцията. В жалбата против Гърция се твърди, че не е потвърдено, че са изпълнени изискванията за използването на член 15. Гърция пледира, че Европейската комисия за правата на индивида (тя също следи дали страните извършват отговорностите си по конвенцията. Заседава в Страсбург и работи от 1954 до 1999 г, когато съдът става непрекъснато действащ) не може да изследва обстановката, защото не може да управлява дейностите, с които революционното държавно управление се поддържа на власт. Комисията обаче приема, че има пълномощия и че в тази ситуация не са изпълнени предпоставките, с цел да бъде прибавен член 15. Тя отбеляза по-специално, че опасността за живота на нацията, на която се базира Гърция, не съществува в реалност. И откри, че законодателните ограничения и административните практики на гръцкото държавно управление са нарушили редица разпореждания на Конвенцията.
С решение от 1996 година съдът признава дерогацията на Турция от 1990 г ., последвала конфликтите сред силите за сигурност и ПКК. Наред с другите си причини съдът отбелязва, че " животът на нацията й " е отговорност на всяка страна, както и това да дефинира дали той е застрашен от изключителна обстановка. Заради директните си наблюдения националните съдилища са в по-добра позиция от интернационалния арбитър да вземат решение както за съществуването на такава изключителна обстановка, по този начин и за естеството и обсега на дерогациите, нужни за предотвратяването й. Затова съгласно Страсбург на националните управляващи трябва да бъде предоставена необятна независимост на преценка. Но тази независимост не е неограничена. И Европейският съд ревизира дали страните са прекрачили граници. Страсбург преценява фактори като естеството на засегнатите права и събитията, водещи до изключителната обстановка, както и нейната дълготрайност.
През последните години България е една от най-често съдените и осъжданите страни в Страсбург по тъжби за нарушение на човешки права. Затова и желанията на управляващите да пресечен осъществяването на конвенцията няма по какъв начин да не провокират съмнения. Въпреки всичките им обети, че го вършат тъкмо в името на правата на хората. Защото ако ограничаването на напредването звучи разумно, то следенето на телефони без правосъдна глоба, е много противоречива мярка.
Чл. 15 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи предвижда че “по време на война или на изключително състояние, застрашаващи съществуването на нацията ”, страните имат право да подхващат дейности, освобождаващи ги от осъществяването на отговорностите им по конвенцията, само че “строго в рамките на условията на ситуацията, при изискване че тези дейности не са несъвместими с другите ” им отговорности по интернационалното право. Не се позволява никакво освобождение от отговорностите по член 2 (право на живот), с изключение на във връзка с гибелта като резултат от правомерни актове на война, както и от отговорностите по членове 3, 4 (параграф 1) и 7 – възбрана за изтезания, иго и неналагане на наказване без закон.
Кои страни са се възползвали от процедурата
От съда в Страсбург оповестяват, че в контекста на здравната рецесия, подбудена от COVID-19, Латвия, Румъния, Армения, Молдова и Естония към този момент са го уведомили за решението си да се възползват от член 15.
Досега по други аргументи от процедурата са се възползвали Албания, Армения, Франция, Грузия, Гърция, Ирландия, Турция и Англия . Като четири страни е трябвало в допълнение да оправдаят ограниченията си - Гърция, Ирландия, Англия и Турция , добавя съдът.
Съдът в Страсбург обаче няма да спре да преглежда българските тъжби. Но когато го прави, ще би трябвало да отговори дали страната е злоупотребила и е прекрачила границите, когато е ограничавала дадени права. Адвокат Михаил Екимджиев, който има богата процедура по каузи в Страсбург, изясни пред " Сега ", че през призмата на всяка съответна тъжба, самостоятелна или междудържавна, съдът преценя дали и до каква степен ограниченията, свързани с дерогациите, са нужни, пропорционални и подхождат на аргументите за оповестеното изключително състояние.
От съда акцентират, че дерогацията не би трябвало да е отстъпка - страната да споделя, че няма да може да подсигурява правата на хората. Практиката е страните да заявят, че е допустимо, само че не наложително, някои текстове от конвенцията да не бъдат изпълнени. Затова и при всяко недоволство съдът ще дефинира дали дерогацията е годна.
ПАСЕ предизвести да не се лимитират права
Председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Рик Дамс прикани европейските държавни управления да съблюдават прецизно конвенцията за правата на индивида, когато подхващат изключителни ограничения за справяне с рецесията с вируса. В обръщението на Дамс се споделя, че всяка страна има отговорността да взема предохранителни ограничения във времена на опасност за обществото, само че " без съответни гаранции такива ограничения основават сериозен риск за демокрацията, правата на индивида и върховенството на закона " . Председателят на ПАСЕ акцентира още, че даже и при извънредно състояние би трябвало да бъдат непокътнати главните защитни механизми за запазване на законността като ефикасния парламентарен контрол, независимия правосъден надзор и ефикасни вътрешни средства за отбрана.
Дамс изяснява, че естествените ограничения или ограничавания, позволени от конвенцията за поддържане на публичната сигурност, здраве и ред, би трябвало да са очевидно незадоволителни, преди дерогациите и незабавните ограничения да са възможни. А незабавното състояние би трябвало да бъде лимитирано по времетраене, условия и обсег. Тези специфични пълномощия могат да се упражняват единствено за задачите, за които са били предоставени, а продължителността на незабавните ограничения и техните резултати не могат да надвишават продължителността на изключителното състояние.
Той предлага парламентите непрекъснато да преразглеждат нуждата от поддържане на изключително състояние и ограниченията. И акцентира какъв брой е значимо да се пази демокрацията, независимостта на правосъдната система, свободата на сдружаване и изложение, изключително на гражданското общество и медиите.
Примерите
Досега съдът е разглеждал такива тъжби и се е произнасял по дерогационните ограничения основно в подтекста на изключително състояние, въведено поради терористични актове. Делото " Lawless против Ирландия " да вземем за пример е обвързвано с ограниченията, взети от страната през 1957 година поради интензивността на ИРА. Жалбоподателят е бил обвинен, че е член на ИРА и затова е бил държан във боен лагер от юли до декември 1957 година, без да бъде изправен пред съд. По този случай съдът в Страсбург отбелязва, че в общия подтекст на чл. 15 е изцяло ясно смисъла на " изключително състояние, застрашаващо съществуването на нацията " - изключителна ситуация на рецесия или изключителна обстановка, която визира цялото население и представлява опасност за проведения живот на страната. Съдът приема, че в Ирландския случай специалните пълномощия за задържане се вписват в тази идея и са били рационално въведени от държавното управление. Защото в страната е съществувала загадка войска, която е работила противоконституционно и с принуждение, с цел да реализира задачите си. Освен това е работила и отвън територията на страната, поставяйки в риск връзките на Ирландия със съседите й.
От съда дават и образец с гръцката военна хунта. Делото е " Дания, Норвегия и Швеция против Гърция " . Месец откакто на 21 април 1967 година на власт идва военното държавно управление, Гърция уведомява съда, че няма да спазва определени права, предпазени от Конвенцията и от конституцията. В жалбата против Гърция се твърди, че не е потвърдено, че са изпълнени изискванията за използването на член 15. Гърция пледира, че Европейската комисия за правата на индивида (тя също следи дали страните извършват отговорностите си по конвенцията. Заседава в Страсбург и работи от 1954 до 1999 г, когато съдът става непрекъснато действащ) не може да изследва обстановката, защото не може да управлява дейностите, с които революционното държавно управление се поддържа на власт. Комисията обаче приема, че има пълномощия и че в тази ситуация не са изпълнени предпоставките, с цел да бъде прибавен член 15. Тя отбеляза по-специално, че опасността за живота на нацията, на която се базира Гърция, не съществува в реалност. И откри, че законодателните ограничения и административните практики на гръцкото държавно управление са нарушили редица разпореждания на Конвенцията.
С решение от 1996 година съдът признава дерогацията на Турция от 1990 г ., последвала конфликтите сред силите за сигурност и ПКК. Наред с другите си причини съдът отбелязва, че " животът на нацията й " е отговорност на всяка страна, както и това да дефинира дали той е застрашен от изключителна обстановка. Заради директните си наблюдения националните съдилища са в по-добра позиция от интернационалния арбитър да вземат решение както за съществуването на такава изключителна обстановка, по този начин и за естеството и обсега на дерогациите, нужни за предотвратяването й. Затова съгласно Страсбург на националните управляващи трябва да бъде предоставена необятна независимост на преценка. Но тази независимост не е неограничена. И Европейският съд ревизира дали страните са прекрачили граници. Страсбург преценява фактори като естеството на засегнатите права и събитията, водещи до изключителната обстановка, както и нейната дълготрайност.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ