Министър Велкова: България трябва да ограничи разходите и да стабилизира приходната част на бюджета
България също би трябвало да ограничи разноските, да стабилизира приходната част на бюджета, тъй като в един миг можем да останем без ликвидност. Това сподели служебният министър на финансите Росица Велкова в предаването " Неделя 150 " по Българското национално радио. Масово страните в еврозоната понижават дефицитите си в прогнозата за идната година, добави тя. Цяла Европа сега стяга фискалната дисциплинираност, което е обикновено, тъй като при повдигане на лихвите, което прави непрестанно Европейската централна банка, при вложителите, които доста лимитирано дават дълг на страните, България също ще би трябвало да премине към консолидация и да ограничи разноските.
Към края на октомври чакаме уравновесено салдо или лек недостиг, само че обичайно през ноември и декември се образуват забележителен по мярка дефицити, тъй като стартира разплащане на финансови разноски, на действия, осъществявани през годината, добави министър Велкова. Миналата година до ноември в това число сме в остатък и през декември приключваме с 3,5 милиарда лева недостиг - това ще се случи и тази година, сподели още тя.
Имаме три разновидността за бюджет, които можем да внесем в Народното събрание и този, който ще съгласуваме с ведомствата и министерствата, както и с Националния съвет за тристранно съдействие, е разновидността с недостиг от 6,6 на 100. Този недостиг се образува при опазване на безусловно всички настоящи нормативни актове и политики, без смяна в приходната и разходната част на политиките, уточни министър Велкова. В отговор на въпрос за какво се планува 6,6 на 100 недостиг министър Велкова сподели, че Министерството на финансите (МФ) е консервативна институция и следва закостенял метод, само че прогнозата не е извънредно консервативна, защото, в случай че се види макропрогнозата на Българската национална банка (БНБ), тя е доста по-консервативна в сравнение с залаганата от МФ.
Българска народна банка залага за идната година растеж на брутния вътрешен артикул (БВП) от 0,1 %, до момента в който МФ залага 1,6 %. Българска народна банка залага малко по-висока инфлация, в сравнение с залага МФ. МФ, когато създаде макроикономическата прогноза за растежа на Брутният вътрешен продукт се съобрази с прогнози, създадени от 14 институции, от които три са български. Прогнозите на тези 14 институции за растежа на Брутният вътрешен продукт са сред 0,1 и 3,8 на 100 и междинната стойност е 2,3 %. Ние залагаме на 1,6 на 100, а Българска народна банка отива на 0,1 % и не смятам, че сме консервативни при създаване на макропрогнозата.
Ние резервираме понижените ставки на Данък добавена стойност за интервала, за който законодателят го е решил – до 1 юли 2023 год. Имаме сериозен растеж при разноските, който произтича от настоящите политики, защото разноските за личен състав се усилват с 1,9 милиарда лева, за пенсии – с 3,7 милиарда лева, за социално-осигурителни и здравноосигурителни заплащания, в това число и за пенсии растежът е 4,9 милиарда лева
През декември т.г. ще получим 2,6 милиарда лева по Плана за възобновяване и резистентност, само че разходът, който ще бъде осъществен през т.г., ще е не повече от 100 милиона лв., което значи, че през 2023 година би трябвало да наваксаме с капиталовите разноски по Плана и те да бъдат осъществени. В противоположен случай няма да можем да реализираме резултатите, с цел да получим идващите заплащания по Плана.
За финансови разноски за т.г. в бюджета са 8,4 милиарда лева, а предстоящото осъществяване е да приключим с икономии от един милиарда лева Трябва да се има поради, че при актуализацията тези 1,6 милиарда лева, с които в допълнение завишихме първото заплащане по Плана, са ориентирани към други разноски, които не са свързани с Плана. По Плана за тази година няма да има разноски повече от 100 милиона лв. и всичко ще се придвижи в идната година. Това е причина финансовите разноски да бъдат повишени за идната година.
В отговор защо се планува дългът от 16 милиарда лева за идната година министър Велкова сподели, че при изискване, че бюджетът по настоящите политики се образува на недостиг от 6,6 на 100 от Брутният вътрешен продукт, което е към 11 милиарда лева недостиг, както и с три милиарда лв. рефинансиране на остарял дълг, както и би следвало да се обезпечи поддръжка на фискалния запас. Така, на към 16 милиарда лева възлиза нуждата от нов дълг, при изискване, че имаме подобен недостиг. Ако дефицитът бъде понижен, тогава и дългът е свързан с недостига, посочи министър Велкова.
Към края на октомври чакаме уравновесено салдо или лек недостиг, само че обичайно през ноември и декември се образуват обилни по мярка дефицити, тъй като стартира разплащане на финансови разноски, на действия, осъществявани през годината. Миналата година до ноември в това число сме в остатък и през декември приключваме с 3,7 милиарда лева недостиг. Това ще се случи и тази година, защото обновеният Закон за бюджета е признат на недостиг. Очакваме да приключим годината с 5,4 на 100 недостиг на начислена основа и 3,4 на 100 недостиг на касова основа.
В отговор на въпрос дали има пари в бюджета за повишение на приходите, минималната работна заплата, за подкрепяне на хората в последна потребност министър Велкова уточни, че подкрепяне би трябвало да се прави на най-уязвимите групи от популацията, имащи минимални приходи. Повишаване на заплатите в бюджетната сфера надали може страната да си го разреши, още повече, че разноските за личен състав са нарастнали изпреварващо по отношение на 2019 година Ако продължаваме да усилваме разноските за личен състав освен това положение на бюджета, би трябвало да увеличим дълга и недостига. Същото се отнася и за пенсиите, уточни още тя.
Към момента чакаме да осъществим заложените в обновения закон доходи и чакаме преизпълнение от 200 млн. лева в приходите, като от тях 150 млн. лева са от социално-осигурителните вноски и 50 млн. лева - от налога върху прихода на физическите лица, съобщи Велкова, добавя Българска телеграфна агенция. Тя разяснява и готовността на България за влизане в еврозоната, акцентирайки, че на техническо равнище всички работни групи работят и се върви в посока за целева дата 1 януари 2024 година По думите й са водени диалози с Европейския съюз, Европейската централна банка, както и с избрани страни членки на еврозоната, тъй че има настройка, стига да са осъществени всички механически и експертни действия. Най-важното е да има политическа воля, тъй като в случай че няма политическа воля, значи, че ние не сме подготвени за еврото, добави министър Велкова. По думите й доста по-добре за фиска би било, в случай че България е в еврозоната.
Към края на октомври чакаме уравновесено салдо или лек недостиг, само че обичайно през ноември и декември се образуват забележителен по мярка дефицити, тъй като стартира разплащане на финансови разноски, на действия, осъществявани през годината, добави министър Велкова. Миналата година до ноември в това число сме в остатък и през декември приключваме с 3,5 милиарда лева недостиг - това ще се случи и тази година, сподели още тя.
Имаме три разновидността за бюджет, които можем да внесем в Народното събрание и този, който ще съгласуваме с ведомствата и министерствата, както и с Националния съвет за тристранно съдействие, е разновидността с недостиг от 6,6 на 100. Този недостиг се образува при опазване на безусловно всички настоящи нормативни актове и политики, без смяна в приходната и разходната част на политиките, уточни министър Велкова. В отговор на въпрос за какво се планува 6,6 на 100 недостиг министър Велкова сподели, че Министерството на финансите (МФ) е консервативна институция и следва закостенял метод, само че прогнозата не е извънредно консервативна, защото, в случай че се види макропрогнозата на Българската национална банка (БНБ), тя е доста по-консервативна в сравнение с залаганата от МФ.
Българска народна банка залага за идната година растеж на брутния вътрешен артикул (БВП) от 0,1 %, до момента в който МФ залага 1,6 %. Българска народна банка залага малко по-висока инфлация, в сравнение с залага МФ. МФ, когато създаде макроикономическата прогноза за растежа на Брутният вътрешен продукт се съобрази с прогнози, създадени от 14 институции, от които три са български. Прогнозите на тези 14 институции за растежа на Брутният вътрешен продукт са сред 0,1 и 3,8 на 100 и междинната стойност е 2,3 %. Ние залагаме на 1,6 на 100, а Българска народна банка отива на 0,1 % и не смятам, че сме консервативни при създаване на макропрогнозата.
Ние резервираме понижените ставки на Данък добавена стойност за интервала, за който законодателят го е решил – до 1 юли 2023 год. Имаме сериозен растеж при разноските, който произтича от настоящите политики, защото разноските за личен състав се усилват с 1,9 милиарда лева, за пенсии – с 3,7 милиарда лева, за социално-осигурителни и здравноосигурителни заплащания, в това число и за пенсии растежът е 4,9 милиарда лева
През декември т.г. ще получим 2,6 милиарда лева по Плана за възобновяване и резистентност, само че разходът, който ще бъде осъществен през т.г., ще е не повече от 100 милиона лв., което значи, че през 2023 година би трябвало да наваксаме с капиталовите разноски по Плана и те да бъдат осъществени. В противоположен случай няма да можем да реализираме резултатите, с цел да получим идващите заплащания по Плана.
За финансови разноски за т.г. в бюджета са 8,4 милиарда лева, а предстоящото осъществяване е да приключим с икономии от един милиарда лева Трябва да се има поради, че при актуализацията тези 1,6 милиарда лева, с които в допълнение завишихме първото заплащане по Плана, са ориентирани към други разноски, които не са свързани с Плана. По Плана за тази година няма да има разноски повече от 100 милиона лв. и всичко ще се придвижи в идната година. Това е причина финансовите разноски да бъдат повишени за идната година.
В отговор защо се планува дългът от 16 милиарда лева за идната година министър Велкова сподели, че при изискване, че бюджетът по настоящите политики се образува на недостиг от 6,6 на 100 от Брутният вътрешен продукт, което е към 11 милиарда лева недостиг, както и с три милиарда лв. рефинансиране на остарял дълг, както и би следвало да се обезпечи поддръжка на фискалния запас. Така, на към 16 милиарда лева възлиза нуждата от нов дълг, при изискване, че имаме подобен недостиг. Ако дефицитът бъде понижен, тогава и дългът е свързан с недостига, посочи министър Велкова.
Към края на октомври чакаме уравновесено салдо или лек недостиг, само че обичайно през ноември и декември се образуват обилни по мярка дефицити, тъй като стартира разплащане на финансови разноски, на действия, осъществявани през годината. Миналата година до ноември в това число сме в остатък и през декември приключваме с 3,7 милиарда лева недостиг. Това ще се случи и тази година, защото обновеният Закон за бюджета е признат на недостиг. Очакваме да приключим годината с 5,4 на 100 недостиг на начислена основа и 3,4 на 100 недостиг на касова основа.
В отговор на въпрос дали има пари в бюджета за повишение на приходите, минималната работна заплата, за подкрепяне на хората в последна потребност министър Велкова уточни, че подкрепяне би трябвало да се прави на най-уязвимите групи от популацията, имащи минимални приходи. Повишаване на заплатите в бюджетната сфера надали може страната да си го разреши, още повече, че разноските за личен състав са нарастнали изпреварващо по отношение на 2019 година Ако продължаваме да усилваме разноските за личен състав освен това положение на бюджета, би трябвало да увеличим дълга и недостига. Същото се отнася и за пенсиите, уточни още тя.
Към момента чакаме да осъществим заложените в обновения закон доходи и чакаме преизпълнение от 200 млн. лева в приходите, като от тях 150 млн. лева са от социално-осигурителните вноски и 50 млн. лева - от налога върху прихода на физическите лица, съобщи Велкова, добавя Българска телеграфна агенция. Тя разяснява и готовността на България за влизане в еврозоната, акцентирайки, че на техническо равнище всички работни групи работят и се върви в посока за целева дата 1 януари 2024 година По думите й са водени диалози с Европейския съюз, Европейската централна банка, както и с избрани страни членки на еврозоната, тъй че има настройка, стига да са осъществени всички механически и експертни действия. Най-важното е да има политическа воля, тъй като в случай че няма политическа воля, значи, че ние не сме подготвени за еврото, добави министър Велкова. По думите й доста по-добре за фиска би било, в случай че България е в еврозоната.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ