Мартин Вечев, новият IT институт: Ще задържим талантите тук. И ще променим страната
България рядко може да бъде избрана за пионер в която и да е сфера в Европейския съюз. Но на 11 април ще постави началото на организация, която може да се трансформира в световен научен мотор за нововъведения - високотехнологичен институт в София, чиято упоритост не е да е просто районен водач, а да съперничи на институти като MIT в Съединени американски щати или Technion в Израел. Новият INSAIT (институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии) е в партньорство с швейцарските политехники ETH Zurich и EPFL и ще бъде ръководен от водещи български и задгранични учени от топ университети в Съединени американски щати, Швейцария и Израел. Подобен план не е юридически по този метод до момента освен в Източна Европа, само че и в целия Европейски Съюз. Целта е да притегли преподаватели от международна големина в региона на компютърните науки и изкуствения разсъдък, да сътвори софтуерни водачи и откриватели на водещо равнище и да докара до основаването на сполучливи стартъпи и бизнесмени. Институтът е структуриран като особено звено към Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Финансирането на INSAIT за близо 200 млн. лева от най-различни страни демонстрира доверието към плана - получи 170 млн. лева от българската страна за интервал от 10 години, подсилен е и от световни софтуерни колоси като Гугъл, DeepMind и Amazon Web Services с още над 12 млн. лева Още 12 млн. лева са обезпечени и от българската тех компания SiteGround, а 1.3 млн. лева идват от български софтуерни бизнесмени и вложители като Васил Терзиев, Богомил Балкански, Атанас Симеонов, Неделчо Спасов, Светозар Георгиев и други Според други Джеф Дийн, началник на Гугъл AI, задачата е INSAIT да се трансформира в " център от международна класа, привличащ най-хубавите откриватели от района и света ".
Идеолог на INSAIT е проф. Мартин Вечев от ETH Zurich, водещ академик в света на компютърните науки и изкуствения разсъдък. Той е единственият българин, притежател на два гранта на Европейския съвет за научни проучвания. Проф. Вечев също по този начин е бизнесмен и съосновател на три надълбоко софтуерни (deep-tech) стартъпа. Носител е на разнообразни интернационалните награди, измежду които и " Джон Атанасов ", за достижения в региона на компютърните и осведомителните технологии. " Капитал " беседва с проф. Вечев преди откриването на INSAIT. Защо решихте да развиете този план в България? Защото съм българин, обичам България и тъй като без подобен център България няма късмет да се подреди до софтуерните водачи в света в една от най-стратегическите сфери, защото няма да има механизъм, с който да задържи най-талантливите си възпитаници и студенти или пък да притегли топ откриватели и учени, които да изградят идващото потомство. Занимавам се с този план, тъй като желая нашите деца да имат място на международно равнище в България, където могат да се осъществят и да станат сполучливи учени и/или бизнесмени. Как очаквате INSAIT да промени научната и софтуерна среда? По същия метод, по който топ институциите в света като MIT, ETH Zurich, Technion влияят на статута и стопанските системи на Съединени американски щати, Швейцария и Израел. Тези институции не са просто част от екосистемата, те са ядрото на тази екосистема.
Тоест тези институции са основополагащи за построяването на напълно друго равнище на стопанска система, нововъведения, познания и просвета в обществото. В тях се събират и хората, които умеят да основават и измислят нови хрумвания, които пленяват въображението на хората, трансформират света и дърпат обществото напред, било посредством университетски публикации на най-високо равнище, посредством основаване на високотехнологични стартъпи или пък, прилагайки тези познания в софтуерни компании по-късно.
INSAIT би трябвало да вкара най-модерните практики от другите топ университети в България. В това отношение INSAIT наподобява на снегоход, който минава и утъпква пътя, правейки го по-лесен за минаване на тези след него. Защо план като INSAIT в никакъв случай не е юридически в Източна Европа? Има няколко аргументи. За да се сътвори нещо по сходство на най-силните институти в света като MIT, Stanford, ETH Zurich, Technion в Израел, би трябвало да се занимава човек, който е работил на тези места и знаe по какъв начин те оперират в най-малки елементи, а не занапред да се учи. Например по какъв начин се притеглят топ студенти, на какво се образоват, какви са курсовете, по какъв начин се вършат стартъпи, по какъв начин се раждат концепциите, по какъв начин се развива науката като цяло. Има стотици елементи и връзки сред тях - тъкмо като един швейцарски часовник, и в случай че изпуснеш една конфигурация, часовникът към този момент не работи.
Реклама
А това по какъв начин работят тези места е най-ценната информация и нея я няма написана на никое място - тя е доста комплицирана, динамична и разнородна и България няма достъп до нея. Тоест тук би трябвало човек, който в действителност има тези знания. Обикновено обаче подобен човек няма да прекара години да гради нещо сходно в най-бедната страна в Европа. Тоест би трябвало някой, който хем да има огромно предпочитание да построи сходен институт и да сплоти доста хора зад тази идея, хем да има нужните знания. Такъв е може би казусът при мен, тъй като аз работя в подобен вид институти към този момент 20 години като професор и софтуерен бизнесмен, а в същото време обичам България, в никакъв случай не съм губил връзка с нея и просто желая това да се случи.
И тук не става дума единствено за административни стратегии или пари, тъй като каквито и пари да се оферират, да вземем за пример от европейски стратегии, този план е жертван на неуспех, в случай че липсва верният човек, който има упоритостта и вярата и знае в елементи какво би трябвало да се прави. Процедурно-административно европейският модел е мъчно използван на международно равнище. Това е и повода съгласно мен сходна самодейност към момента да не е осъществена, защото на равнище Европейска комисия към момента няма такива стратегии, а и липсват хората, които биха се занимавали с това толкоз време. Единствената самодейност, която съществува досега, е програмата за ЕНИС (ERC) грантовете - тя е тази, която в действителност дърпа Европа напред. Тези награди обаче се печелят от учени от страни отвън Източна Европа, а също са и самостоятелни и не обгръщат мащаба на цялостен институт.
Така че в случай че INSAIT е сполучлив, той в действителност ще покаже пътя, по който би трябвало да развием райони по света, които имат огромен капацитет, само че нямат know-how. А това може да стимулира нови стратегии в Европейски Съюз. В този смисъл INSAIT е пилотен план освен за България, само че и за цяла Европа. Вие персонално от кой момент работите по този план? Аз имам концепцията за плана още от доста млад - от 2003 година, когато подавах документи за стипендии в Cambridge. Тогава трябваше да напиша какво бих направил след 30 години и аз написах тъкмо това - да основа център на международно равнище в България по образеца на Cambridge. И към този момент от 3 години се занимавам доста интензивно с плана. INSAIT демонстрира нa Европейски Съюз и на всяка страна, която има предпочитание за сходен център, по какъв начин действително може да се осъществя. Това е и доста значимо за нас - България за първи път има късмет да е измежду водачите в може би най-стратегическата сфера сега - изкуственият разсъдък и компютърните науки, което е извънредно скъпо. Може ли България да се трансформира в образец за Европейски Съюз и INSAIT да стане център, сходен на MIT? Да, дълготрайната цел е да се трансформира в институт, който се съпоставя с MIT, ETH Zurich, Cambridge и Technion. Затова и условията са доста високи - хората, които идват, без значение дали става въпрос за учени или студенти, би трябвало да имат нужният капацитет и упоритост да трансформират света. Как успяхте да убедите вашите сътрудници и университети да се включат? Партньорството с двата швейцарски университета в Цюрих и Лозана лиши към година и половина. Този интервал беше необходим, с цел да се съгласят, защото те нямат деен интерес към България нито от позиция на пари, нито за търсене на гении, тъй като те нямат липса на претенденти. Отне доста време. Разбира се, и моята група в ETH има легитимност и статут поради резултатите, които сме постигнали през годините, и това оказа помощ доста. Но считам, че и ETH и EPFL оцениха, че този план може да окаже голямо влияние върху обществото. А желанието да окажеш помощ и да имаш позитивен резултат върху обществото е нещо, което е присъщо на хората, работещи в тези просветителни институции. Освен с работата ви в академичната сфера сте се занимавали и със основаване на бизнеси. Колко разнообразни са двете неща? Академичната активност на това равнище, в случай че си професор, действително те слага в позицията на изпълнителен шеф на твоята група. Ти би трябвало да измисляш нови хрумвания, да извършваш научна активност, да доказваш, че тя е на международно равнище, като публикуваш проучванията си, да намираш финансиране. Тя е извънредно разнородна и възпитава предприемаческото мислене още от началото - по какъв начин да измисляш нови сфери в науката, които подтикват въображението на хората. За нас работата по стартъпите, и по-точно надълбоко софтуерните такива, е доста сходна на академичната ни активност. И там също би трябвало да се отговори на въпроса " какъв е продуктът ", какво ще го продава. Тоест за хората, които идват от тези топ институции, е доста по елементарно да работят в стартъп средите от други, тъй като към този момент са осведомени с доста от стъпките, нужни за основаването на сполучлива компания.
Като цяло концепцията, която се възпитава на тези места, е да имаш влияние върху обществото, да изграждаш топ хора, които имат същото мислене, да създаваш просвета и познания, да създаваш стартъпи и така нататък Тоест институтът INSAIT е просто част от този вид мислене, той не е обособена единица. Освен преподавателите и университетите в тази ситуация имаме и страната. Как протекоха диалозите ви с българското държавно управление? Споделих тази концепция още преди три години с тогавашното държавно управление и имаше много полемики и диалози за това по какъв начин работят тези екосистеми и институти, тъй като те не са извънредно университетски, а динамични и така нататък Трябваше да се изясни, че това нещо е стратегически значимо за страната по същия метод, по който са стратегически значими ETH Zurich за Швейцария или MIT за Съединени американски щати. Но това е обикновено и се чака да отнеме време. Българският софтуерен бранш самичък ли се включи към плана? Смятам, че институти като INSAIT те карат да мечтаеш, тъй като те носят статут. Този вид учени и хора, които институтът би привлякъл, биха съдействали за резултати, които сега е мъчно да си представим. В тази връзка доста хора виждат INSAIT като институцията, която може да издигне статута на България фрапантно и да задържи нашите деца в България.
Реклама
Процесът на привличане на съидейници беше следният: първо страната, след това университетите (Софийският университет, ETH Zurich, EPFL), след това огромните софтуерни компании, след това и локалната промишленост и бизнесмените. Технологичният бранш е значим за България и той има желанието България да се развие сходно на Израел и да станем една високотехнологична страна. За да се реализира това, е нужен сходен институт и хората го желаят - потребността в обществото е назряла. Кога очаквате да се видят първите резултати от работата на института? INSAIT е дълготраен план, само че чакам да стартират да излизат резултати под формата на топ публикации на международно равнище до една-две години. Тези топ конференции се наблюдават от всички - включително водещи университети, стартъпи, високотехнологични компании и техните проучвателен отдели. INSAIT дефинира посоката, уповавам се и скоростта да е бърза. Защо тъкмо работа в областта на изкуствения разсъдък? Институтът не е единствено за AI, а обгръща всички детайли на информатиката и компютърните науки, като да вземем за пример осведомителна сигурност, роботика, официални способи, програмни езици, доктрина. Причината да не е единствено изкуствен интелект е, че самата му формулировка е разтегливо разбиране и към този момент навлиза в доста разнообразни области. Връзката сред другите сфери на науката, да вземем за пример осведомителната сигурност и AI, става доста мощна. Затова са ни нужни всичките сфери дружно, тъй като те са надълбоко свързани една с друга. Разбира се, машинното самообразование, обработката на облици и натурален език и други са извънредно значима част за INSAIT. Гугъл, Фейсбук и този вид компании произлизат от сходни институти и университети... Да, Гугъл е основан от докторанти в Станфорд, Фейсбук се ражда в Harvard, само че правилото е същият, а точно, че тези места са магнит за гении и като се съберат на едно място тези хора, може да се чакат невероятни неща. Много от надълбоко софтуерните стартъпи произлизат от този вид институти или пък хората, които ги приключват ги основават. Важното е да се означи, че задачата на тези институти не са стартъпите, задачата е да се съберат себеподобни, които имат за цел да трансформират света. А стартъпите са един от многото странични резултати. Какво ще значи INSAIT за българската научна общественост? INSAIT би трябвало да бъде образец за това по какъв начин да се развива науката в България. Ако желаеме промени във висшето обучение в България, ние би трябвало да създадем по този начин, че INSAIT да може да работи оптимално бързо и дейно. След това ще пренесем модела му на работа в разнообразни сфери на науката и обществото. Институтът би трябвало да дърпа науката и да демонстрира пътя, по който тя би трябвало да се развива. Ще дам образец още веднъж с футбола. Преди години имаше един топ футболист Ромарио, който играеше за националния тим на Бразилия. Преди един мач публицист пита треньора за какво Ромарио не играе. Треньорът дава отговор, че Ромарио не влиза в схемата му, а журналистът дава отговор, че в случай че това е по този начин, то е нужна смяна в схемата. Принципът е същият - в случай че институт като INSAIT не може да работи в България, то казусът най-вероятно не е в него, а в цялата система, която ще би трябвало да се реформира. INSAIT би трябвало да зададе пътя какво тъкмо би трябвало да се промени, с цел да работи на международно равнище, и в случай че това стане, ще имаме модел, който да следваме и в други сфери. Споменахте думата фантазия няколко пъти. Да кажем, че основаването на INSAIT е първата част. Каква е идната ви фантазия за института? Моята фантазия е нашите деца да имат опция да отидат да учат в най-елитните университети в света, само че да изберат да останат в INSAIT, както става в Израел. Тоест да покажем на тези деца, че тяхното развиване няма да е друго от това на открито. Така че фантазията е обвързвана най-много с хората. Другата ми фантазия, несъмнено, е името на института да се трансформира в международна марка, както са футболните тимове. Когато чуете " Милан ", " Барселона " или " Аякс ", вие очаквате международна класа - същото е и с INSAIT. Целта не е единствено Източна Европа - INSAIT би трябвало да стане знаменит институт, който е лицето на България. За да продължим аналогията с футбола, идва ли Шампионската лига в България? Да, ние се опитваме да създадем тим, който да е на това равнище и да може да работи на тази периодичност. За да реализираме това обаче, INSAIT би трябвало да притегли мощни учени и студенти, които да работят там. Без тях няма по какъв начин да стане.
Интервюто взе Константин Николов
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Константин Николов
Идеолог на INSAIT е проф. Мартин Вечев от ETH Zurich, водещ академик в света на компютърните науки и изкуствения разсъдък. Той е единственият българин, притежател на два гранта на Европейския съвет за научни проучвания. Проф. Вечев също по този начин е бизнесмен и съосновател на три надълбоко софтуерни (deep-tech) стартъпа. Носител е на разнообразни интернационалните награди, измежду които и " Джон Атанасов ", за достижения в региона на компютърните и осведомителните технологии. " Капитал " беседва с проф. Вечев преди откриването на INSAIT. Защо решихте да развиете този план в България? Защото съм българин, обичам България и тъй като без подобен център България няма късмет да се подреди до софтуерните водачи в света в една от най-стратегическите сфери, защото няма да има механизъм, с който да задържи най-талантливите си възпитаници и студенти или пък да притегли топ откриватели и учени, които да изградят идващото потомство. Занимавам се с този план, тъй като желая нашите деца да имат място на международно равнище в България, където могат да се осъществят и да станат сполучливи учени и/или бизнесмени. Как очаквате INSAIT да промени научната и софтуерна среда? По същия метод, по който топ институциите в света като MIT, ETH Zurich, Technion влияят на статута и стопанските системи на Съединени американски щати, Швейцария и Израел. Тези институции не са просто част от екосистемата, те са ядрото на тази екосистема.
Тоест тези институции са основополагащи за построяването на напълно друго равнище на стопанска система, нововъведения, познания и просвета в обществото. В тях се събират и хората, които умеят да основават и измислят нови хрумвания, които пленяват въображението на хората, трансформират света и дърпат обществото напред, било посредством университетски публикации на най-високо равнище, посредством основаване на високотехнологични стартъпи или пък, прилагайки тези познания в софтуерни компании по-късно.
INSAIT би трябвало да вкара най-модерните практики от другите топ университети в България. В това отношение INSAIT наподобява на снегоход, който минава и утъпква пътя, правейки го по-лесен за минаване на тези след него. Защо план като INSAIT в никакъв случай не е юридически в Източна Европа? Има няколко аргументи. За да се сътвори нещо по сходство на най-силните институти в света като MIT, Stanford, ETH Zurich, Technion в Израел, би трябвало да се занимава човек, който е работил на тези места и знаe по какъв начин те оперират в най-малки елементи, а не занапред да се учи. Например по какъв начин се притеглят топ студенти, на какво се образоват, какви са курсовете, по какъв начин се вършат стартъпи, по какъв начин се раждат концепциите, по какъв начин се развива науката като цяло. Има стотици елементи и връзки сред тях - тъкмо като един швейцарски часовник, и в случай че изпуснеш една конфигурация, часовникът към този момент не работи.
Реклама
А това по какъв начин работят тези места е най-ценната информация и нея я няма написана на никое място - тя е доста комплицирана, динамична и разнородна и България няма достъп до нея. Тоест тук би трябвало човек, който в действителност има тези знания. Обикновено обаче подобен човек няма да прекара години да гради нещо сходно в най-бедната страна в Европа. Тоест би трябвало някой, който хем да има огромно предпочитание да построи сходен институт и да сплоти доста хора зад тази идея, хем да има нужните знания. Такъв е може би казусът при мен, тъй като аз работя в подобен вид институти към този момент 20 години като професор и софтуерен бизнесмен, а в същото време обичам България, в никакъв случай не съм губил връзка с нея и просто желая това да се случи.
И тук не става дума единствено за административни стратегии или пари, тъй като каквито и пари да се оферират, да вземем за пример от европейски стратегии, този план е жертван на неуспех, в случай че липсва верният човек, който има упоритостта и вярата и знае в елементи какво би трябвало да се прави. Процедурно-административно европейският модел е мъчно използван на международно равнище. Това е и повода съгласно мен сходна самодейност към момента да не е осъществена, защото на равнище Европейска комисия към момента няма такива стратегии, а и липсват хората, които биха се занимавали с това толкоз време. Единствената самодейност, която съществува досега, е програмата за ЕНИС (ERC) грантовете - тя е тази, която в действителност дърпа Европа напред. Тези награди обаче се печелят от учени от страни отвън Източна Европа, а също са и самостоятелни и не обгръщат мащаба на цялостен институт.
Така че в случай че INSAIT е сполучлив, той в действителност ще покаже пътя, по който би трябвало да развием райони по света, които имат огромен капацитет, само че нямат know-how. А това може да стимулира нови стратегии в Европейски Съюз. В този смисъл INSAIT е пилотен план освен за България, само че и за цяла Европа. Вие персонално от кой момент работите по този план? Аз имам концепцията за плана още от доста млад - от 2003 година, когато подавах документи за стипендии в Cambridge. Тогава трябваше да напиша какво бих направил след 30 години и аз написах тъкмо това - да основа център на международно равнище в България по образеца на Cambridge. И към този момент от 3 години се занимавам доста интензивно с плана. INSAIT демонстрира нa Европейски Съюз и на всяка страна, която има предпочитание за сходен център, по какъв начин действително може да се осъществя. Това е и доста значимо за нас - България за първи път има късмет да е измежду водачите в може би най-стратегическата сфера сега - изкуственият разсъдък и компютърните науки, което е извънредно скъпо. Може ли България да се трансформира в образец за Европейски Съюз и INSAIT да стане център, сходен на MIT? Да, дълготрайната цел е да се трансформира в институт, който се съпоставя с MIT, ETH Zurich, Cambridge и Technion. Затова и условията са доста високи - хората, които идват, без значение дали става въпрос за учени или студенти, би трябвало да имат нужният капацитет и упоритост да трансформират света. Как успяхте да убедите вашите сътрудници и университети да се включат? Партньорството с двата швейцарски университета в Цюрих и Лозана лиши към година и половина. Този интервал беше необходим, с цел да се съгласят, защото те нямат деен интерес към България нито от позиция на пари, нито за търсене на гении, тъй като те нямат липса на претенденти. Отне доста време. Разбира се, и моята група в ETH има легитимност и статут поради резултатите, които сме постигнали през годините, и това оказа помощ доста. Но считам, че и ETH и EPFL оцениха, че този план може да окаже голямо влияние върху обществото. А желанието да окажеш помощ и да имаш позитивен резултат върху обществото е нещо, което е присъщо на хората, работещи в тези просветителни институции. Освен с работата ви в академичната сфера сте се занимавали и със основаване на бизнеси. Колко разнообразни са двете неща? Академичната активност на това равнище, в случай че си професор, действително те слага в позицията на изпълнителен шеф на твоята група. Ти би трябвало да измисляш нови хрумвания, да извършваш научна активност, да доказваш, че тя е на международно равнище, като публикуваш проучванията си, да намираш финансиране. Тя е извънредно разнородна и възпитава предприемаческото мислене още от началото - по какъв начин да измисляш нови сфери в науката, които подтикват въображението на хората. За нас работата по стартъпите, и по-точно надълбоко софтуерните такива, е доста сходна на академичната ни активност. И там също би трябвало да се отговори на въпроса " какъв е продуктът ", какво ще го продава. Тоест за хората, които идват от тези топ институции, е доста по елементарно да работят в стартъп средите от други, тъй като към този момент са осведомени с доста от стъпките, нужни за основаването на сполучлива компания.
Като цяло концепцията, която се възпитава на тези места, е да имаш влияние върху обществото, да изграждаш топ хора, които имат същото мислене, да създаваш просвета и познания, да създаваш стартъпи и така нататък Тоест институтът INSAIT е просто част от този вид мислене, той не е обособена единица. Освен преподавателите и университетите в тази ситуация имаме и страната. Как протекоха диалозите ви с българското държавно управление? Споделих тази концепция още преди три години с тогавашното държавно управление и имаше много полемики и диалози за това по какъв начин работят тези екосистеми и институти, тъй като те не са извънредно университетски, а динамични и така нататък Трябваше да се изясни, че това нещо е стратегически значимо за страната по същия метод, по който са стратегически значими ETH Zurich за Швейцария или MIT за Съединени американски щати. Но това е обикновено и се чака да отнеме време. Българският софтуерен бранш самичък ли се включи към плана? Смятам, че институти като INSAIT те карат да мечтаеш, тъй като те носят статут. Този вид учени и хора, които институтът би привлякъл, биха съдействали за резултати, които сега е мъчно да си представим. В тази връзка доста хора виждат INSAIT като институцията, която може да издигне статута на България фрапантно и да задържи нашите деца в България.
Реклама
Процесът на привличане на съидейници беше следният: първо страната, след това университетите (Софийският университет, ETH Zurich, EPFL), след това огромните софтуерни компании, след това и локалната промишленост и бизнесмените. Технологичният бранш е значим за България и той има желанието България да се развие сходно на Израел и да станем една високотехнологична страна. За да се реализира това, е нужен сходен институт и хората го желаят - потребността в обществото е назряла. Кога очаквате да се видят първите резултати от работата на института? INSAIT е дълготраен план, само че чакам да стартират да излизат резултати под формата на топ публикации на международно равнище до една-две години. Тези топ конференции се наблюдават от всички - включително водещи университети, стартъпи, високотехнологични компании и техните проучвателен отдели. INSAIT дефинира посоката, уповавам се и скоростта да е бърза. Защо тъкмо работа в областта на изкуствения разсъдък? Институтът не е единствено за AI, а обгръща всички детайли на информатиката и компютърните науки, като да вземем за пример осведомителна сигурност, роботика, официални способи, програмни езици, доктрина. Причината да не е единствено изкуствен интелект е, че самата му формулировка е разтегливо разбиране и към този момент навлиза в доста разнообразни области. Връзката сред другите сфери на науката, да вземем за пример осведомителната сигурност и AI, става доста мощна. Затова са ни нужни всичките сфери дружно, тъй като те са надълбоко свързани една с друга. Разбира се, машинното самообразование, обработката на облици и натурален език и други са извънредно значима част за INSAIT. Гугъл, Фейсбук и този вид компании произлизат от сходни институти и университети... Да, Гугъл е основан от докторанти в Станфорд, Фейсбук се ражда в Harvard, само че правилото е същият, а точно, че тези места са магнит за гении и като се съберат на едно място тези хора, може да се чакат невероятни неща. Много от надълбоко софтуерните стартъпи произлизат от този вид институти или пък хората, които ги приключват ги основават. Важното е да се означи, че задачата на тези институти не са стартъпите, задачата е да се съберат себеподобни, които имат за цел да трансформират света. А стартъпите са един от многото странични резултати. Какво ще значи INSAIT за българската научна общественост? INSAIT би трябвало да бъде образец за това по какъв начин да се развива науката в България. Ако желаеме промени във висшето обучение в България, ние би трябвало да създадем по този начин, че INSAIT да може да работи оптимално бързо и дейно. След това ще пренесем модела му на работа в разнообразни сфери на науката и обществото. Институтът би трябвало да дърпа науката и да демонстрира пътя, по който тя би трябвало да се развива. Ще дам образец още веднъж с футбола. Преди години имаше един топ футболист Ромарио, който играеше за националния тим на Бразилия. Преди един мач публицист пита треньора за какво Ромарио не играе. Треньорът дава отговор, че Ромарио не влиза в схемата му, а журналистът дава отговор, че в случай че това е по този начин, то е нужна смяна в схемата. Принципът е същият - в случай че институт като INSAIT не може да работи в България, то казусът най-вероятно не е в него, а в цялата система, която ще би трябвало да се реформира. INSAIT би трябвало да зададе пътя какво тъкмо би трябвало да се промени, с цел да работи на международно равнище, и в случай че това стане, ще имаме модел, който да следваме и в други сфери. Споменахте думата фантазия няколко пъти. Да кажем, че основаването на INSAIT е първата част. Каква е идната ви фантазия за института? Моята фантазия е нашите деца да имат опция да отидат да учат в най-елитните университети в света, само че да изберат да останат в INSAIT, както става в Израел. Тоест да покажем на тези деца, че тяхното развиване няма да е друго от това на открито. Така че фантазията е обвързвана най-много с хората. Другата ми фантазия, несъмнено, е името на института да се трансформира в международна марка, както са футболните тимове. Когато чуете " Милан ", " Барселона " или " Аякс ", вие очаквате международна класа - същото е и с INSAIT. Целта не е единствено Източна Европа - INSAIT би трябвало да стане знаменит институт, който е лицето на България. За да продължим аналогията с футбола, идва ли Шампионската лига в България? Да, ние се опитваме да създадем тим, който да е на това равнище и да може да работи на тази периодичност. За да реализираме това обаче, INSAIT би трябвало да притегли мощни учени и студенти, които да работят там. Без тях няма по какъв начин да стане.
Интервюто взе Константин Николов
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Константин Николов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ