Шолц: България, Румъния и Хърватия трябва да станат пълноправни членове на Шенген
България, Румъния и Хърватия би трябвало да бъдат признати за пълноправни членове на Шенгенското пространство, с цел да се приключи и укрепи Шенгенската зона без граници. Това съобщи немският канцлер Олаф Шолц в речта си " Европа е нашето бъдеще ", произнесена в Карловия университет в Прага през днешния ден, написа БГНЕС.
„ Европа продължава да бъде последна дестинация за копнежите за доста хора по света и по тази причина се нуждае от реалистична, насочена към бъдещето миграционна политика. Това включва обективна и устойчива на рецесии система за даване на леговище с ефикасна и правова отбрана на външните граници.
„ Ако в началото Европейският съюз е бил план за мир, ориентиран във вътрешността, то в този момент би трябвало да пази своите полезности и да подсигурява независимостта и стабилността си и на открито “, сподели той.
За да реализира това, съгласно него Съюзът би трябвало да се нарежда по-широко вкъщи – с постоянни срещи на държавните и държавните ръководители на всички европейски страни. Форумът на Европейската политическа общественост, препоръчан от френския президент Макрон и ориентиран към страните отвън Европейски Съюз, е подобаващ за това. Същевременно Европейски Съюз би трябвало да сътвори нови световни партньорства в Азия, Африка и Латинска Америка, с цел да усили политическата си тежест в света.
Според канцлерът разширението на Европейски Съюз е належащо, с цел да се обезпечи непоклатимост в Европа и да се защитят общите полезности.
„ Време е да осъществим нашето заричане. Страните-кандидатки от Западните Балкани, Украйна, Молдова и, в вероятност, Грузия заслужават поредна поддръжка по пътя си към това да отговорят на условията за присъединение “, акцентира той.
В речта си в Прага канцлерът Шолц уточни четири области, които съгласно него са от главно значение за един геополитически Европейски съюз.
Разширена и реформирана Европа: Разширеният Европейски съюз с 30 и повече държави-членки би трябвало да усъвършенства личните си структури за взимане на решения, с цел да резервира способността си за деяние: По-често взимане на решения с болшинство вместо с единомислещо единодушие в Съвета; нов баланс в състава на Европейския парламент; Комисия, която продължава да има по един комисар от всяка държава-членка, само че е по-ефективно проведена вътрешно.
По-суверенна Европа: Руската военна експанзия в Украйна сподели на всички - Европа би трябвало да стане по-независима и по-силна. С разширението на международните търговски връзки, диверсифициране на доставките и същинска европейска кръгова стопанска система Европа може да реализира нужния суверенитет. Европа би трябвало решително да се стреми към софтуерен суверенитет, като дефинира стандарти за основни технологии и употребява своя иновационен капацитет, било то в производството на микрочипове или посредством европейско пространство за подвижност. Климатичната индиферентност до 2050 година остава доста значим приоритет.
Това може да бъде реализирано с вътрешен енергиен пазар на Европейски Съюз, атомна мрежа на Съюза, инфраструктура за зареждане на леки и товарни коли и вложения във въздушен превоз, щадящ климата.
„ Преломният миг е и сигнален сигнал в региона на външната политика: би трябвало да укрепим структурите на европейската външна политика, както и политиката за сигурност и защита на Европа. И би трябвало да координираме по-добре военните си потенциали в границите на Европейски Съюз и НАТО “, счита канцлерът. „ За тази цел е належащо да имаме съвещания на Европейския съвет като Европейски съвет за сигурност, самостоятелен Съвет на министрите на защитата на Европейски Съюз и сили за бързо реагиране на Европейски Съюз до 2025 година с изцяло оборудван щаб на Европейски Съюз. Германия е подготвена да даде забележителен принос в тази област “.
Преодоляване на остарели спорове, храброст за намиране на нови решения: За да даде верните отговори в сегашния повратен миг, Европейски Съюз би трябвало да покаже още по-голямо единение, да преодолее старите спорове и да откри нови решения. Миграцията и финансовата политика като централни и конфликтни области на политиката са образец за това.
„ По време на пандемията Европейският съюз прояви огромна финансова взаимност. В същото време коронавирусът докара до увеличение на нивото на задлъжняване. В нужната полемика по отношение на намаляването на дълга е значимо да се приложи реален метод, който да регистрира, че са вероятни основни вложения за промяна “, сподели Олаф Шолц.
Затова федералният канцлер предлага фискалните правила на Европейски Съюз да бъдат доразвити взаимно в тази тенденция. По време на рецесия Европейски Съюз би могъл да се поучи от опита на програмата SURE и да обезпечи поддръжка за претовареност на понижено работно време (вместо съкращаване) в спешни обстановки.
Защита на европейските полезности и ценене върховенството на закона: В бъдеще Комисията би трябвало да може да образува и производства при положение на нарушение на главните полезности на Европейски Съюз, да се отстранен опциите за блокиране в границите на процедурата по член 7 (за отбрана на главните полезности на ЕС) и заплащанията от Европейски Съюз да бъдат обвързани със спазването на правилата на правовата страна.
По мотив речта на канцлера, Фондация Фридрих Еберт - Бюро България инициира полемика върху кръга от проблеми и решения, заложени в тази тирада. Споре фондацията, България, със своите политици и специалисти, може и би трябвало да способства към дебата за бъдещето на Европейския съюз и ролята на страната в него. Под заглавие " Нов късмет за Европа и България? " тя има упоритостта да събере гледните точки на обществени фигури с блестящо наличие в одобряването на демокрацията, обществените полезности и европейския дневен ред в България.
„ Надяваме се, че по този метод ще спомагаме за по-пълноценното включване на България в дебата за бъдещето на Европа “, се споделя в изказване на Фондация Фридрих Еберт.
„ Европа продължава да бъде последна дестинация за копнежите за доста хора по света и по тази причина се нуждае от реалистична, насочена към бъдещето миграционна политика. Това включва обективна и устойчива на рецесии система за даване на леговище с ефикасна и правова отбрана на външните граници.
„ Ако в началото Европейският съюз е бил план за мир, ориентиран във вътрешността, то в този момент би трябвало да пази своите полезности и да подсигурява независимостта и стабилността си и на открито “, сподели той.
За да реализира това, съгласно него Съюзът би трябвало да се нарежда по-широко вкъщи – с постоянни срещи на държавните и държавните ръководители на всички европейски страни. Форумът на Европейската политическа общественост, препоръчан от френския президент Макрон и ориентиран към страните отвън Европейски Съюз, е подобаващ за това. Същевременно Европейски Съюз би трябвало да сътвори нови световни партньорства в Азия, Африка и Латинска Америка, с цел да усили политическата си тежест в света.
Според канцлерът разширението на Европейски Съюз е належащо, с цел да се обезпечи непоклатимост в Европа и да се защитят общите полезности.
„ Време е да осъществим нашето заричане. Страните-кандидатки от Западните Балкани, Украйна, Молдова и, в вероятност, Грузия заслужават поредна поддръжка по пътя си към това да отговорят на условията за присъединение “, акцентира той.
В речта си в Прага канцлерът Шолц уточни четири области, които съгласно него са от главно значение за един геополитически Европейски съюз.
Разширена и реформирана Европа: Разширеният Европейски съюз с 30 и повече държави-членки би трябвало да усъвършенства личните си структури за взимане на решения, с цел да резервира способността си за деяние: По-често взимане на решения с болшинство вместо с единомислещо единодушие в Съвета; нов баланс в състава на Европейския парламент; Комисия, която продължава да има по един комисар от всяка държава-членка, само че е по-ефективно проведена вътрешно.
По-суверенна Европа: Руската военна експанзия в Украйна сподели на всички - Европа би трябвало да стане по-независима и по-силна. С разширението на международните търговски връзки, диверсифициране на доставките и същинска европейска кръгова стопанска система Европа може да реализира нужния суверенитет. Европа би трябвало решително да се стреми към софтуерен суверенитет, като дефинира стандарти за основни технологии и употребява своя иновационен капацитет, било то в производството на микрочипове или посредством европейско пространство за подвижност. Климатичната индиферентност до 2050 година остава доста значим приоритет.
Това може да бъде реализирано с вътрешен енергиен пазар на Европейски Съюз, атомна мрежа на Съюза, инфраструктура за зареждане на леки и товарни коли и вложения във въздушен превоз, щадящ климата.
„ Преломният миг е и сигнален сигнал в региона на външната политика: би трябвало да укрепим структурите на европейската външна политика, както и политиката за сигурност и защита на Европа. И би трябвало да координираме по-добре военните си потенциали в границите на Европейски Съюз и НАТО “, счита канцлерът. „ За тази цел е належащо да имаме съвещания на Европейския съвет като Европейски съвет за сигурност, самостоятелен Съвет на министрите на защитата на Европейски Съюз и сили за бързо реагиране на Европейски Съюз до 2025 година с изцяло оборудван щаб на Европейски Съюз. Германия е подготвена да даде забележителен принос в тази област “.
Преодоляване на остарели спорове, храброст за намиране на нови решения: За да даде верните отговори в сегашния повратен миг, Европейски Съюз би трябвало да покаже още по-голямо единение, да преодолее старите спорове и да откри нови решения. Миграцията и финансовата политика като централни и конфликтни области на политиката са образец за това.
„ По време на пандемията Европейският съюз прояви огромна финансова взаимност. В същото време коронавирусът докара до увеличение на нивото на задлъжняване. В нужната полемика по отношение на намаляването на дълга е значимо да се приложи реален метод, който да регистрира, че са вероятни основни вложения за промяна “, сподели Олаф Шолц.
Затова федералният канцлер предлага фискалните правила на Европейски Съюз да бъдат доразвити взаимно в тази тенденция. По време на рецесия Европейски Съюз би могъл да се поучи от опита на програмата SURE и да обезпечи поддръжка за претовареност на понижено работно време (вместо съкращаване) в спешни обстановки.
Защита на европейските полезности и ценене върховенството на закона: В бъдеще Комисията би трябвало да може да образува и производства при положение на нарушение на главните полезности на Европейски Съюз, да се отстранен опциите за блокиране в границите на процедурата по член 7 (за отбрана на главните полезности на ЕС) и заплащанията от Европейски Съюз да бъдат обвързани със спазването на правилата на правовата страна.
По мотив речта на канцлера, Фондация Фридрих Еберт - Бюро България инициира полемика върху кръга от проблеми и решения, заложени в тази тирада. Споре фондацията, България, със своите политици и специалисти, може и би трябвало да способства към дебата за бъдещето на Европейския съюз и ролята на страната в него. Под заглавие " Нов късмет за Европа и България? " тя има упоритостта да събере гледните точки на обществени фигури с блестящо наличие в одобряването на демокрацията, обществените полезности и европейския дневен ред в България.
„ Надяваме се, че по този метод ще спомагаме за по-пълноценното включване на България в дебата за бъдещето на Европа “, се споделя в изказване на Фондация Фридрих Еберт.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ