България очаква 2.4 млрд. лева приходи от продажба на въглеродни квоти за 2023 г.
България разполага с 8 милиона квоти за продажба за година и дружно с квотите от дерогацията стават над 13 милиона единствено за една година.
България чака 1,2 милиарда евро или 2,4 милиарда лв. доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове от съоръжения за 2023 година, научи 3eNews. Данните са база консервативна оценка и на база на разбор на Sandbag и цените на фючърсите на борсата ICE до декември 2025 година. Тук влизат и приходите от квотите по член 10в посредством търг като се вземе междинна цена на звук въглероден диоксид от 90 евро на звук.
Все отново прогнозните цени са неустойчиви на годишна база заради огромната динамичност на пазара от цените на енергоносителите, настоящата геополитическа конюнктура и настоящите сега договаряния в Съвета по предложенията на Европейска комисия за нови законодателни актове и промени на съществуващи такива от пакета „ Подготвени за цел 55 % “.
За 2023 година и интервала 01.01.2023-30.06.2023 година в тръжните количества за България по принцип не се включват годишно по 5 159 984 квоти са разпределени за страната по дерогацията според член 10в от Директивата за Европейската скица за търговия с излъчвания. Те би трябвало да се разпределят по избрани правила на производителите на електрическа енергия, в случай че тази дерогация функционираше за България.
Тези квоти (по 5 159 984 годишно до 2030 г.) могат да се употребяват само или за разпределение на производителите на електрическа енергия, в случай че дерогацията бъде утвърдена от Европейска комисия, или да се продават на търг. За да бъдат включени към тръжните количества за България за съответната година, е належащо това да бъде декларирано публично с писмо от министъра на енергетиката до Групово дело „ Климат “ на Европейската комисия.
До юни месец се чака да се търгуват 4 милиона квоти, а до края на годината 8 милиона тона, а приходите се пресмятат по планирани цени от 90 евро на звук. До месец юни ще се търгува половината количество от 592 млн. евро или над 1 милиарда лв., демонстрират предварителни прогнози на Министерството на околната среда и водите.
Квотите по член 10в от Директива 2003/87/ЕО са още 2,5 милиона до юни и 5,1 милиона до края на годината. Общото количество квоти в случай че се прибавят квотите по член 10в стават 6,5 милиона до юни и повече от 13,1 милиона до края на годината.
Очакваните проходи единствено от продажба на квоти са от инсталациите са 1,4 милиарда лв. до края на годината
Очакваните доходи от продажба на квоти единствено от инсталациите са 360 млн. евро или 704 млн. лв. до юни и 720 млн. евро или 1,4 милиарда лв. до края на годината. Но с прибавянето на квотите от дерогацията плануваните доходи нарастват до 2,4 милиарда лв..
Приходите от квоти излъчвания в България са значим инструмент за стимулиране на нисковъглеродно развиване. Във Фонд „ Сигурност на енергийната система “ се внасят 100% (до юни 2016 година – 77%) от приходите от тръжна продажба на всички разпределени на България квоти излъчвания за съоръжения на парникови газове, които се употребяват за понижаване на цената за отговорности към обществото.
През 2022 година инсталациите, които ще би трябвало да купуват квоти с паника и напрежение гледат към пазара на въглерод в Европейски Съюз. Но се оказва, че България ще продължи да печели рекордни суми от това, че бизнесът купува спомагателни квоти излъчвания против замърсяването на въздуха.
Причина за по-високите цени се крие, както в направените досега промени в Схемата за търговия с излъчвания на Европейски Съюз, само че и идни такива. Нови браншове се възнамеряват да се причислят към системата на Европейски Съюз за търговия с излъчвания, като морските излъчвания ще бъдат включени от 2023 година, а авиацията от 2024 година, създавайки в допълнение търсене на квоти. Предстои включване на постройките и превоза, с което съвсем всички браншове на стопанската система би трябвало да заплащат въглероден налог или такси.
България ще продължи да бъде с рекордни доходи, въпросът е по какъв начин ще ги използва
Европейският закон за климата, който влезе в действие през юли 2021 година, усилва задачата на Европейски Съюз за климата до 55% понижаване на излъчванията до 2030 година спрямо равнищата от 1990 година, от 40%.
Въпреки че към момента съществува забележителен остатък от квоти в обращение, предстоящото стягане на пазара насърчи спекулантите да влязат на този пазар. Анализатори от THEMA Consulting даже разясниха през 2021 година, че „ спекулативното търсене от страна на вложителите структурно увеличи цената на CO2. “ Разследване на Европейския орган за скъпи бумаги и пазари не откри доказателства за пазарна операция, само че спекулантите, които залагат на покачващите се цени на въглеродните излъчвания, помогнаха за тяхното повишение.
В допълнение, ненадейно мощното търсене на сила през 2021 година се срещна с ограничавания в предлагането, изключително на природен газ, което докара до внезапно повишаване на цените през есента. Енергийните производителите дадоха отговор като усилиха производството от въглеродно-интензивни мощности, работещи с въглища, като провокираха търсенето на спомагателни въглеродни квоти.
Приходите от излъчвания следва да финансират новия Социален климатичен фонд
След 2026 година се чака приходите от квоти да влизат в специфичен Социален климатичен фонд, който ще генерира доходи освен от пазаруването на квоти от инсталациите в България, само че и от други страни на Европейски Съюз. Ресурсът в него за България се чака да бъде 2,8 милиарда евро или към 5 милиарда лв.. Енергийни специалисти оферират част от тези средства, най-малко 10% да отиват за поддръжка на енергийно бедните семейства в България, които в действителност са 1/3 от популацията на страната.
България чака 1,2 милиарда евро или 2,4 милиарда лв. доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове от съоръжения за 2023 година, научи 3eNews. Данните са база консервативна оценка и на база на разбор на Sandbag и цените на фючърсите на борсата ICE до декември 2025 година. Тук влизат и приходите от квотите по член 10в посредством търг като се вземе междинна цена на звук въглероден диоксид от 90 евро на звук.
Все отново прогнозните цени са неустойчиви на годишна база заради огромната динамичност на пазара от цените на енергоносителите, настоящата геополитическа конюнктура и настоящите сега договаряния в Съвета по предложенията на Европейска комисия за нови законодателни актове и промени на съществуващи такива от пакета „ Подготвени за цел 55 % “.
За 2023 година и интервала 01.01.2023-30.06.2023 година в тръжните количества за България по принцип не се включват годишно по 5 159 984 квоти са разпределени за страната по дерогацията според член 10в от Директивата за Европейската скица за търговия с излъчвания. Те би трябвало да се разпределят по избрани правила на производителите на електрическа енергия, в случай че тази дерогация функционираше за България.
Тези квоти (по 5 159 984 годишно до 2030 г.) могат да се употребяват само или за разпределение на производителите на електрическа енергия, в случай че дерогацията бъде утвърдена от Европейска комисия, или да се продават на търг. За да бъдат включени към тръжните количества за България за съответната година, е належащо това да бъде декларирано публично с писмо от министъра на енергетиката до Групово дело „ Климат “ на Европейската комисия.
До юни месец се чака да се търгуват 4 милиона квоти, а до края на годината 8 милиона тона, а приходите се пресмятат по планирани цени от 90 евро на звук. До месец юни ще се търгува половината количество от 592 млн. евро или над 1 милиарда лв., демонстрират предварителни прогнози на Министерството на околната среда и водите.
Квотите по член 10в от Директива 2003/87/ЕО са още 2,5 милиона до юни и 5,1 милиона до края на годината. Общото количество квоти в случай че се прибавят квотите по член 10в стават 6,5 милиона до юни и повече от 13,1 милиона до края на годината.
Очакваните проходи единствено от продажба на квоти са от инсталациите са 1,4 милиарда лв. до края на годината
Очакваните доходи от продажба на квоти единствено от инсталациите са 360 млн. евро или 704 млн. лв. до юни и 720 млн. евро или 1,4 милиарда лв. до края на годината. Но с прибавянето на квотите от дерогацията плануваните доходи нарастват до 2,4 милиарда лв..
Приходите от квоти излъчвания в България са значим инструмент за стимулиране на нисковъглеродно развиване. Във Фонд „ Сигурност на енергийната система “ се внасят 100% (до юни 2016 година – 77%) от приходите от тръжна продажба на всички разпределени на България квоти излъчвания за съоръжения на парникови газове, които се употребяват за понижаване на цената за отговорности към обществото.
През 2022 година инсталациите, които ще би трябвало да купуват квоти с паника и напрежение гледат към пазара на въглерод в Европейски Съюз. Но се оказва, че България ще продължи да печели рекордни суми от това, че бизнесът купува спомагателни квоти излъчвания против замърсяването на въздуха.
Причина за по-високите цени се крие, както в направените досега промени в Схемата за търговия с излъчвания на Европейски Съюз, само че и идни такива. Нови браншове се възнамеряват да се причислят към системата на Европейски Съюз за търговия с излъчвания, като морските излъчвания ще бъдат включени от 2023 година, а авиацията от 2024 година, създавайки в допълнение търсене на квоти. Предстои включване на постройките и превоза, с което съвсем всички браншове на стопанската система би трябвало да заплащат въглероден налог или такси.
България ще продължи да бъде с рекордни доходи, въпросът е по какъв начин ще ги използва
Европейският закон за климата, който влезе в действие през юли 2021 година, усилва задачата на Европейски Съюз за климата до 55% понижаване на излъчванията до 2030 година спрямо равнищата от 1990 година, от 40%.
Въпреки че към момента съществува забележителен остатък от квоти в обращение, предстоящото стягане на пазара насърчи спекулантите да влязат на този пазар. Анализатори от THEMA Consulting даже разясниха през 2021 година, че „ спекулативното търсене от страна на вложителите структурно увеличи цената на CO2. “ Разследване на Европейския орган за скъпи бумаги и пазари не откри доказателства за пазарна операция, само че спекулантите, които залагат на покачващите се цени на въглеродните излъчвания, помогнаха за тяхното повишение.
В допълнение, ненадейно мощното търсене на сила през 2021 година се срещна с ограничавания в предлагането, изключително на природен газ, което докара до внезапно повишаване на цените през есента. Енергийните производителите дадоха отговор като усилиха производството от въглеродно-интензивни мощности, работещи с въглища, като провокираха търсенето на спомагателни въглеродни квоти.
Приходите от излъчвания следва да финансират новия Социален климатичен фонд
След 2026 година се чака приходите от квоти да влизат в специфичен Социален климатичен фонд, който ще генерира доходи освен от пазаруването на квоти от инсталациите в България, само че и от други страни на Европейски Съюз. Ресурсът в него за България се чака да бъде 2,8 милиарда евро или към 5 милиарда лв.. Енергийни специалисти оферират част от тези средства, най-малко 10% да отиват за поддръжка на енергийно бедните семейства в България, които в действителност са 1/3 от популацията на страната.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ