Българската култура според експерти: недофинансирана, далеч от световните достижения, капсулирана, без визия
България продължава да отглежда наследените от комунизма мрежи от културни институции, които са несъответстващи на новите форми на модерно изкуство. Така така и така дребното средства за просвета се ръководят несъответстващо, а публиката на процедура няма достъп до актуалните форми и до качествено културно наличие. Изявени и известни в чужбина създатели, награждавани и международно приети, не намират никаква държавна поддръжка и единствено с помощта на това, че самите те се заявяват като българи, страната се употребява и се разпространява от тяхната популярност. От близо 15 години липсва политическа воля за цялостна тактика за ръководство на културата.
Това са някои от изводите, които изложиха през днешния ден на конференция представители на новото гражданско придвижване " Реформи в културата ". То беше оповестено на 24 май, а подкрепящите го сложиха в този ден в профилите си в обществената мрежа Фейсбук главните акценти за смяна, за които ще упорства придвижването. Днес от организацията доразвиха някои от вижданията си. В средата на юни пък ще е първата експертна среща в Пловдив, където ще бъдат набелязани и съответни хрумвания за промени, които ще бъдат изпратени до Министерството на културата.
За една година се възнамеряват четири сходни срещи за разбор на протичащото се в другите културни сфери. А след тях ще се оформят и съответни оферти. Моята концепция е да стигнем до това, че ние да напишем план за национална тактика за културата, към която да стартира същностния спор и промяна, изясни културологът проф. Александър Кьосев, който е измежду водещите основатели на обединяването. След като пет държавни управления към този момент близо 15 години поемат задължения най-малко за план на подобен документ, само че той липсва, може би е
време да спрем да чакаме, би трябвало да упражним напън
да сме дейни и ние да напишем сходен документ, допълниха участниците в конференцията.
Друга съществена цел на сдружението е да сплоти хората в областта на културата, които постоянно се занимавали със личното си изкуство, само че въпреки разочаровани от протичащото се, не се сплотяват, не са дейни в търсенето на смяна. А в случай че страната не ни чуе и сложи бездна сред толкоз изтъкнати представители на културната общественост и себе си, това би основало доста тежки последствия в бъдеще, разяснява Кьосев по какъв начин си показва придвижването възможните форми за напън върху властта.
Всеки от присъстващите даде редица образци за
неуместни обстановки
в сферата, в която е зает и работи.
Издателят Манол Пейков още веднъж означи, че за българската литература няма никакви държавни тласъци, а в това време страната е единствена в Европейски Съюз, в която има Данък добавена стойност върху книгите. България е и единствената страна, която не финансира преводи на български създатели на непознати езици и техни участия в интернационалните литературни конгреси. Пейков даде образец със прилежаща Сърбия, която влага въпреки и неособено огромна сума от 250 хиляди евро годишно за сходна активност и към 100 сръбски създателя биват превеждани и разпространявани в чужбина. По думите му годишно в България
сред 5 и 7 писатели сами влагат
и превеждат книгите си. И в случай че приказваме за липса на пари, единствено с парите за безсмисления референдум за АЕЦ " Белене " сходно начинание като в Сърбия би могло да се финансира за 100 години, означи издателят.
Асен Асенов, който е културен управител, означи, че в град като Любляна, която е с размерите на Пловдив и има 4 театъра, целогодишно има интернационално наличие, а в София с толкоз огромно обилие от театри, в действителност няма нито един спектакъл с интернационално наличие. Независимо дали става дума за опера, спектакъл, танцово изкуство, цирк.
Малкото налични средства за просвета се ръководят неприятно и не се подтикват нито новите форми на просвета, нито младите създатели, считат от придвижването. На процедура 30 години след демократичните промени България продължава да е
все по този начин капсулирана и надалеч от новите постижения
на културата в Европа, уточни Асенов.
Дори не може да се пресметна какъв брой гении " умират " из по-малките обитаеми места в България, отхвърлят се от творчеството и се захващат с нещо друго, разяснява пък Александър Кьосев и акцентира упадъка на читалища и библиотеки из страната.
Културата явно не е стратегически фокус за държавните управления, както за това, по този начин и за предходните, каквото и да чакахме, явно няма да го дочакаме, в случай че не сме самодейни и не настояваме за промени, обявиха от гражданското придвижване.
Това са някои от изводите, които изложиха през днешния ден на конференция представители на новото гражданско придвижване " Реформи в културата ". То беше оповестено на 24 май, а подкрепящите го сложиха в този ден в профилите си в обществената мрежа Фейсбук главните акценти за смяна, за които ще упорства придвижването. Днес от организацията доразвиха някои от вижданията си. В средата на юни пък ще е първата експертна среща в Пловдив, където ще бъдат набелязани и съответни хрумвания за промени, които ще бъдат изпратени до Министерството на културата.
За една година се възнамеряват четири сходни срещи за разбор на протичащото се в другите културни сфери. А след тях ще се оформят и съответни оферти. Моята концепция е да стигнем до това, че ние да напишем план за национална тактика за културата, към която да стартира същностния спор и промяна, изясни културологът проф. Александър Кьосев, който е измежду водещите основатели на обединяването. След като пет държавни управления към този момент близо 15 години поемат задължения най-малко за план на подобен документ, само че той липсва, може би е
време да спрем да чакаме, би трябвало да упражним напън
да сме дейни и ние да напишем сходен документ, допълниха участниците в конференцията.
Друга съществена цел на сдружението е да сплоти хората в областта на културата, които постоянно се занимавали със личното си изкуство, само че въпреки разочаровани от протичащото се, не се сплотяват, не са дейни в търсенето на смяна. А в случай че страната не ни чуе и сложи бездна сред толкоз изтъкнати представители на културната общественост и себе си, това би основало доста тежки последствия в бъдеще, разяснява Кьосев по какъв начин си показва придвижването възможните форми за напън върху властта.
Всеки от присъстващите даде редица образци за
неуместни обстановки
в сферата, в която е зает и работи.
Издателят Манол Пейков още веднъж означи, че за българската литература няма никакви държавни тласъци, а в това време страната е единствена в Европейски Съюз, в която има Данък добавена стойност върху книгите. България е и единствената страна, която не финансира преводи на български създатели на непознати езици и техни участия в интернационалните литературни конгреси. Пейков даде образец със прилежаща Сърбия, която влага въпреки и неособено огромна сума от 250 хиляди евро годишно за сходна активност и към 100 сръбски създателя биват превеждани и разпространявани в чужбина. По думите му годишно в България
сред 5 и 7 писатели сами влагат
и превеждат книгите си. И в случай че приказваме за липса на пари, единствено с парите за безсмисления референдум за АЕЦ " Белене " сходно начинание като в Сърбия би могло да се финансира за 100 години, означи издателят.
Асен Асенов, който е културен управител, означи, че в град като Любляна, която е с размерите на Пловдив и има 4 театъра, целогодишно има интернационално наличие, а в София с толкоз огромно обилие от театри, в действителност няма нито един спектакъл с интернационално наличие. Независимо дали става дума за опера, спектакъл, танцово изкуство, цирк.
Малкото налични средства за просвета се ръководят неприятно и не се подтикват нито новите форми на просвета, нито младите създатели, считат от придвижването. На процедура 30 години след демократичните промени България продължава да е
все по този начин капсулирана и надалеч от новите постижения
на културата в Европа, уточни Асенов.
Дори не може да се пресметна какъв брой гении " умират " из по-малките обитаеми места в България, отхвърлят се от творчеството и се захващат с нещо друго, разяснява пък Александър Кьосев и акцентира упадъка на читалища и библиотеки из страната.
Културата явно не е стратегически фокус за държавните управления, както за това, по този начин и за предходните, каквото и да чакахме, явно няма да го дочакаме, в случай че не сме самодейни и не настояваме за промени, обявиха от гражданското придвижване.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ