България продължава да е сред страните в света с най-висока

...
България продължава да е сред страните в света с най-висока
Коментари Харесай

Проф. д-р Силва Андонова, национален консултант по интервенционална неврология, пред „Труд“: В дълг сме към пациентите с инсулт

България продължава да е измежду страните в света с най-висока смъртност от инсулти, макар че най-съвременните способи за лекуване на заболяването са налични у нас и се покриват от Здравната каса. Кои са аргументите от ден на ден българи да умират след мозъчен удар, за какво инсулти косят и младежите и по какъв метод може да се овладеят тези тревожни трендове, питаме националния съветник по интервенционална неврология и началник на Втора клиника по нервни заболявания във варненската УМБАЛ “Св. Марина ” проф. доктор Силва Андонова.

– България е една от страните в света с най-голяма смъртност от инсулти. Каква е настоящата статистика, проф. Андонова? Подобрява ли се картината или в противен случай?
– За страдание, картината се утежнява. Страната ни бе на трето място по смъртност в света, само че последните данни, които бяха изнесени на първата у нас конференция по инсулт във Варна през юни, демонстрираха, че към този момент сме на второ място. А вероятността до 2035 година е да има 14% растеж на болните, 13% нарастване на случаите с тежка инвалидизация и 25% – на смъртността. Тези данни са страшни и на фона на обстоятелството, че възрастта на пациентите понижава и доста млади българи умират или остават инвалиди след прекаран мозъчен удар.

– Кои са аргументите за тази страшна картина – нездравословният метод на живот, неналичието на достъп до лекуване, или и двете?
– Има доста аргументи. Една от тях са нелекуваните рискови фактори. Тук не става дума единствено за хипертония и диабет, а и за тютюнопушене, за корист с алкохол и опиати. Тези нездравословни привички са причина за мозъчни удари при младежи. Стресът, несъмнено, също е рисков фактор от всекидневието. Има потребност и от повишение на здравната просвета. Хората би трябвало да са осведомени както за рисковите фактори, по този начин и за това по какъв начин да реагират, когато се появят признаци на изострен инсулт. Правим акции, само че те са епизодични и очевидно са незадоволителни, тъй като имаме млади пациенти, които чакат да им мине слабостта или изтръпването на крайниците и търсят помощ, едвам когато получат пареза. Това намалява качеството на лекуване, макар че всичко, което се предлага в лечебните заведения в Европа, го има и у нас.

– Какви са признаците, при които човек незабавно би трябвало да потърси помощ?
– Слабост или изтръпване на ръката, крайници, двойно виждане, намаляване на клепач, нарушаване на говора. Всичко това се случва остро и ненадейно, не за седмици и месеци. Тогава пациентът незабавно би трябвало да се транспортира до болница, където има построен център за лекуване на инсулти.

– Достатъчно ли са тези центрове у нас?
– На книга са задоволително – 134 за предходната година. Но единствено в 36 от тях се организира диференцирана терапия с венозна тромболиза. Отчетените резултати обаче демонстрират, че някои са приели по над 1000 души с инсулт и не са провели нито една тромболиза за годината, а други – със също толкоз огромен поток от заболели, са приложили метода при 0,09%. Тези фрапиращи случаи са знак, че сме в дълг на пациентите, тъй като методът да подобрим качеството на лекуване и да понижим смъртността от мозъчни удари е точно посредством диференцирана терапия. Освен венозната тромболиза, такава е и ендоваскуларното лекуване.

– Какви са преимуществата на тези способи и използвани ли са те за всички пациенти с инсулт?
– Диференцираната терапия не е подобаваща за всички. При тромболизата повреденият съд се прочиства с лекарства, които разтварят тромба. Времевият прозорец за реакция обаче е стеснен до 4 часа и половина. Ако болният с изострен инсулт има ритъмни нарушавания и приема нови антикоагуланти, този способ не е използван поради риска от кървене. Тогава може да се направи ендоваскуларно или вътресъдово лекуване. То е спасяващо за пациенти с исхемичен инсулт, когато тромбът е запушил огромен кръвоносен съд – вътрешна или междинна мозъчна артерия, и венозно лекарство не може да го разтвори. С микрокатетри се стига до засегнатото място, прекарва се стент и с него се изважда тромбът. Тази терапия е ефикасна до шестия час. У нас, с помощта на здравното министерство, тя бе въведена като методика през 2016 година – броени месеци, откакто това се случи в Европа. И макар че стентовете са доста скъпи, болните не заплащат нищо. Наскоро посредством ендоваскуларно лекуване спасихме пациентка от Силистра. Жената постъпи в извънредно тежко положение, в този момент е на крайници. Но за жал вода газим, жадни вървим, тъй като макар написаната методика, това лекуване у нас се ползва единствено в две академични лечебни заведения – в “Св. Анна ” в София и в “Св. Марина ” във Варна.

– Защо огромни здравни заведения с центрове за лекуване на инсулт заобикалят диференцираната терапия?
– Най-общо поради пропуски в организацията. За да провеждаш тромболиза, би трябвало да разполагаш със експерти и техника, които да работят без отмора 365 дни в годината. Нужна е и инфраструктура – интензивно поделение за инсулти, неврохирургия и непрестанно образование. Този комплекс от условия е спирачка за доста лечебни заведения. За ендоваскуларното лекуване е нужен мултидисциплинарен екип от невролог, неврохирург, съдов хирург, анестезиолог и физиотерапевт за ранна рехабилитация, както и магнитен резонанс, профилиран ангиограф, поделение по диализа.

– Но у нас университетските лечебни заведения са повече от две, нямат ли другите всичко належащо?
– Има лечебни заведения, които дават отговор на всички стандарти, само че им липсва процедура. Първо би трябвало да имат опит във венозната тромболиза, с цел да приложат вътресъдово лекуване, защото мозъкът е нещо доста комплицирано и в него не може да бърка всеки. Когато си новак, постоянно има боязън, да не усложниш болния. Смятам обаче, че е неприемливо страхът да е водещ. Медицината напредва и не можем да си позволим да изоставаме, в случай че действително желаеме да оказваме помощ на болните. Казвам го от опит, тъй като в “Св. Марина ” прилагаме ендоваскуларното лекуване от повече от 8 година, когато към момента беше новаторска процедура. Началото не беше по никакъв начин елементарно, само че с образование и процедура всичко се получава.

– Колко пациенти с инсулт лекувате годишно посредством диференцирана терапия?
– От 2016 година вътресъдово лекуване сме приложили на 8 души, а венозната тромболиза варира всяка година. За предходната при 1630 признати пациенти, сме приложили метода при 42, други години сме стигали и до 8% от всички лекувани. От 2 година в Медицинския университет във Варна се организират и образования по тези две високоспециализирани действия. Всички сътрудници могат да се включат в тях. За да подтикваме напредъка в тази област, организирахме и първата национална конференция по инсулт. Ще вършим такива конференции през година, тъй като на тях стават ясни проблемите и се търсят способи за решението им. А през останалото време ще има на практика образования с лектори на международно равнище. Целта е всички центрове за лекуване на инсулти у нас да създадат крачка напред. Убедена съм, че с готовност, непримиримост, образование, екипност и инфраструктура последователно можем да създадем по този начин, че да не сме в челните позиции по смъртност от инсулти.

– От години работите за основаване на районна мрежа за лекуване на инсулти в Североизточна България. Какъв е резултатът от нея?
– Още през 2009 година поставихме началото на построяването на тази мрежа, чиято цел е да усъвършенстваме времето за реакция. Всяка година образоваме по два пъти лекарите от незабавната помощ, поддържаме тясна връзка и сред лечебните заведения в Североизточна България, което е доста значимо, когато всяка минута е скъпа за спасяването на живот. Тази година с корекции в пътеката за венозна тромболиза отпадна и едно от основателните терзания на дребните лечебни заведения. Преди те не можеха да си покрият разноските, в случай че са създали процедурата на пациент, само че тя не даде нужния резултат и се наложи да го пратят при нас за ендоваскуларно лекуване. Сега пътеката им се заплаща и в този случай.

– Само в Североизточна България ли има такава мрежа?
– На този стадий това си остава районна самодейност. Искаме да стане национална, защото не трябва да крием един от различен какво работим, а да предаваме и обменяме познания и опит.

– Ръководената от Вас клиника взе участие в интернационален указател за лекуване на инсулти, в който се наблюдава положението на пациентите до третия месец след изписването от болница. Какво сочат резултатите?
– Клиниката ни взе участие в интернационалния указател от 2011 година като един от центровете, в които се одобряват пациенти с тежки затруднения. Данните сочат, че тези, при които е приложена венозна тромболиза, се възвръщат доста по-добре от останалите. Смъртността по време на престоя в болница при нас е съизмерима с тази в останалите центрове в регистъра от целия свят. Но на третия месец след изписването при нас тя доближава 24% при междинна за останалите сред 14 и 16%. Това повдига въпроса за връзката сред болничната и доболничната помощ и за неналичието на информация какво се случва с индивида, откакто напусне клиниката. Масово болните си отиват у дома, защото приютите са скъпи, а центровете за рехабилитация са малко. Всеки център за лекуване на инсулти у нас е задължен да има рехабилитатор и кинезитерапевт, само че множеството поддържат минимума, което не е от изгода за пациентите. В нашата клиника от 5 година имаме такива експерти на щат и резултатът е забележим – понижават инфекциите, болните по-бързо се изправят на крайници, тъй като рехабилитаторът и кинезитерапевтът не са с тях почасово, а през целия ден. Те образоват и околните им.

– Освен доктор сте и учител. Интересна компетентност ли е неврологията за студентите и какъв брой от младите медици остават да работят тук, откакто завърши специализацията им?
– С годините младежите стават все по-пробивни и идейни. Още от студентската пейка желаят да се ориентират какво тъкмо ще работят. Неврологията не страда от недостиг на интерес. Дори имаме студенти, които идват в допълнение да се образоват в клиниката, преди да е пристигнало време да се дипломират. В момента имам 10 специализанти, уповавам се да останат да работят при нас, както е ставало до момента. Стига да ти се учи, университетската болница дава големи шансове за развиване и в практиката, и в научната активност. Петима от моите специализанти, да вземем за пример, към този момент са асистенти в Медицинския университет.

– Има ли други нервни заболявания, при които честотата се усилва като при инсултите?
– Не бих споделила. Но доста от нервните заболявания, за които до неотдавна се считаше, че са нелечими, към този момент се лекуват. Ще дам образец с Паркинсон. Тази болест се контролираше единствено с лекарства, само че към този момент навлиза и оперативното лекуване. Скоро ще стартираме да вършим дълбока мозъчна стимулация на пациенти с Паркинсон. Това е излаз от омагьосания кръг, при който организмът привиква с медикаментите, само че дозата им не може повече да се усилва. С дребни електроди и подкожно устройство, сходно на пейсмейкър, се подтикват засегнатите ядра на мозъка. Така се понижават и дозите на медикаментите. Лечението е уместно и за заболели от дистония, епилепсия, тежка меланхолия. Друга сфера с огромен капацитет в неврологията са стволовите кафези. Центърът по костномозъчни трансплантации в “Св. Марина ” към този момент има насъбран опит с 18 алогенни и 68 автоложни трансплантации. Освен че лекуват тежки хематологични болести, се изследва резултатът им при множествена склероза, а в света се вършат проучвания за използване на този способ и при заболели от Паркинсон.

Нашият посетител
Проф. доктор Силва Андонова е началник на Втора клиника по нервни заболявания в УМБАЛ “Св. Марина ” във Варна, шеф по лечебно-диагностичната активност на болничното заведение, а от началото на тази година е и народен съветник по интервенционална неврология. Преподавател е в катедра “Нервни заболявания и невронауки ” в Медицинския университет във Варна. Национален координатор на интернационалния указател за инсулти SITS и представител за България по плана на Европейската организация по инсулт ESO-EAST.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР