България спешно трябва да направи нещо с бедността, твърди германска фондация
България продължава да е измежду страните от Европейския съюз с най-слаб резултат съгласно Индекса за обществена правдивост и незабавно се нуждае от промени. От общо 28 страни тя е на 26-о място, в четири от шестте критерия на показателя тя непроменяемо е измежду четирите страни с най-слаб резултат и, което е най-тревожно, заема последното място както по попречване на бедността, по този начин и по понижаване на общественото неравноправие и дискриминирането ".
Това е оценката за България в годишния отчет на немската фондация " Бертелсман ", в който създателите проучват какъв брой са бедните и застрашените от беднотия в едно общество и в кои групи са съсредоточени бедните. При българите това несъмнено са пенсионерите, децата и младежите и каквито и провокации да има пред държавното управление, най-голямото е да измъкне популацията от беднотията, споделят създателите.
" Въпреки подобряването с 20 процентни пункта по отношение на 2007г., през предходната година тревожните 40.4% от българите са застрашени от беднотия и обществено изключване. Това е освен най-лошият резултат в Европейски Съюз, само че и с повече от 25 пункта по-слаб от този на Чехия, която е сложена преди всичко по този индикатор.
От упоменатите четирима от всеки 10 българи съвсем 32% не разполагат с финансови средства да си разрешат съществени неща като телефон или добре отоплявано жилище. Други 37.5% страдат от доста мощна неспособност да си разрешат обикновени неща, а 24.3% за в риск от беднотия.
При българите до 18 години ситуацията също е нерадостно - 45.9% рискуват да пропаднат в беднотия и неспособност да останат част от обществото. В тази застрашена група повече от една трета (36.1%) са лишени от съществени неща, а друга близо една трета (31.9%) са в риск от беднотия.
Добрата вест е, че по отношение на 2008г. има позитивна смяна и тя е изключително забележима при възрастните.
Данните на Националния статистически институт третото тримесечие демонстрират, че междинният брутен приход на разположение от семейството е достинал общо 1431.3 лева, или нарастване от 9.4% на годишна база. Но съща по този начин порастват и разноските на разположение от семейството - с 13% по отношение на същия интервал на предходната година, като по този начин доближават 1382.3 лева към края на септември. Над половината от приходите идват от работната заплата - 54.4%, сочат данните на Национален статистически институт, следвана от пенсията и приходите от независима претовареност, които oстават дребен дял (7.7%).
Основният растеж при разноските се дължи на парите, давани за храна и комунални услуги, освен това потреблението демонстрира, че покупките не се усилват и смяната евентуално се дължи на по-високите цени.
По данни на КНСБ семество с две деца се е нуждаело от най-малко 2301 лв. месечно (в София - 3003 лв), с цел да покрива главните си разноски в интервала юли-септември на 2017г. Това значи, че всеки от родителите би трябвало да получава най-малко 1474 лева заплата, до момента в който по публични данни междинната заплата е била 1037 лева, т.е. с 30% под този предел. В столицата това разминаване е по-малко (27%) - при нужни най-малко 1924 лева заплата за всеки от родителите, действително те получават приблизително 1405 лева.
Три четвърти от всички българи (или 5.4 млн. души) живеят в семейства, където не могат да си покрият главните разноски за естествен живот, а съвсем 2.2 милиона (една трета от всички българи) са в семейства с по-малко от 314 лева на човек, което е формалния предел на бедността, допълват от синдикалното съдружие. Лидерът Пламен Димитров сподели, че над 400 000 българи публично работят на минималната заплата от 460 лв..
От " Бертелсман " обръщат внимание, че България е на дъното в класацията за бедността при деца и младежи, само че това не се връзва с приличното 14-то място за образоването им и влиятелното трето място по средства за просветителната система като дял от обществените разноски.
През предходната година 82.6% от работещите са приключили най-малко гимназия и това е усъвършенстване по отношение на 2007г. Но от 2008г. съвсем няма смяна на броя на младите (18-24-годишни), прекратяващи образованието или професионалното си образование - 13.8% (или 23-о място в класацията).
Анализаторите, работили с данните за България, споделят още, че съществува " съществено разминаване сред образованието и действителните потребности на бизнеса, като от учебни заведения и университет не престават да излизат доста младежи с специалности, които не се търят, и се задълбочава дефицитът на инженери и експерти по осведомителни технологии ".
Това е оценката за България в годишния отчет на немската фондация " Бертелсман ", в който създателите проучват какъв брой са бедните и застрашените от беднотия в едно общество и в кои групи са съсредоточени бедните. При българите това несъмнено са пенсионерите, децата и младежите и каквито и провокации да има пред държавното управление, най-голямото е да измъкне популацията от беднотията, споделят създателите.
" Въпреки подобряването с 20 процентни пункта по отношение на 2007г., през предходната година тревожните 40.4% от българите са застрашени от беднотия и обществено изключване. Това е освен най-лошият резултат в Европейски Съюз, само че и с повече от 25 пункта по-слаб от този на Чехия, която е сложена преди всичко по този индикатор.
От упоменатите четирима от всеки 10 българи съвсем 32% не разполагат с финансови средства да си разрешат съществени неща като телефон или добре отоплявано жилище. Други 37.5% страдат от доста мощна неспособност да си разрешат обикновени неща, а 24.3% за в риск от беднотия.
При българите до 18 години ситуацията също е нерадостно - 45.9% рискуват да пропаднат в беднотия и неспособност да останат част от обществото. В тази застрашена група повече от една трета (36.1%) са лишени от съществени неща, а друга близо една трета (31.9%) са в риск от беднотия.
Добрата вест е, че по отношение на 2008г. има позитивна смяна и тя е изключително забележима при възрастните.
Данните на Националния статистически институт третото тримесечие демонстрират, че междинният брутен приход на разположение от семейството е достинал общо 1431.3 лева, или нарастване от 9.4% на годишна база. Но съща по този начин порастват и разноските на разположение от семейството - с 13% по отношение на същия интервал на предходната година, като по този начин доближават 1382.3 лева към края на септември. Над половината от приходите идват от работната заплата - 54.4%, сочат данните на Национален статистически институт, следвана от пенсията и приходите от независима претовареност, които oстават дребен дял (7.7%).
Основният растеж при разноските се дължи на парите, давани за храна и комунални услуги, освен това потреблението демонстрира, че покупките не се усилват и смяната евентуално се дължи на по-високите цени.
По данни на КНСБ семество с две деца се е нуждаело от най-малко 2301 лв. месечно (в София - 3003 лв), с цел да покрива главните си разноски в интервала юли-септември на 2017г. Това значи, че всеки от родителите би трябвало да получава най-малко 1474 лева заплата, до момента в който по публични данни междинната заплата е била 1037 лева, т.е. с 30% под този предел. В столицата това разминаване е по-малко (27%) - при нужни най-малко 1924 лева заплата за всеки от родителите, действително те получават приблизително 1405 лева.
Три четвърти от всички българи (или 5.4 млн. души) живеят в семейства, където не могат да си покрият главните разноски за естествен живот, а съвсем 2.2 милиона (една трета от всички българи) са в семейства с по-малко от 314 лева на човек, което е формалния предел на бедността, допълват от синдикалното съдружие. Лидерът Пламен Димитров сподели, че над 400 000 българи публично работят на минималната заплата от 460 лв..
От " Бертелсман " обръщат внимание, че България е на дъното в класацията за бедността при деца и младежи, само че това не се връзва с приличното 14-то място за образоването им и влиятелното трето място по средства за просветителната система като дял от обществените разноски.
През предходната година 82.6% от работещите са приключили най-малко гимназия и това е усъвършенстване по отношение на 2007г. Но от 2008г. съвсем няма смяна на броя на младите (18-24-годишни), прекратяващи образованието или професионалното си образование - 13.8% (или 23-о място в класацията).
Анализаторите, работили с данните за България, споделят още, че съществува " съществено разминаване сред образованието и действителните потребности на бизнеса, като от учебни заведения и университет не престават да излизат доста младежи с специалности, които не се търят, и се задълбочава дефицитът на инженери и експерти по осведомителни технологии ".
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ