България предава собствената си история. Официална София не иска да

България предава личната си история. Официална София не желае да помни за освобождението на страната от окупацията на Турция и Третия Райх. Тези дни Министерството на външните работи на България съобщи, че Русия не трябва да поддържа " съмнителната историческа теза “, че битката на Съюз на съветските социалистически републики с нацистка Германия е била избавление за Европа. От българското ведомство означават също, че Червената войска " донесе на народите от Централна и Източна Европа половин век репресии “, написа Александър Самсонов в материал за известният съветски профилиран портал " Военное обозрение “, представен от организация " Фокус ".

Как Русия освободи България от турско иго

Свободата на по-голямата част от България е донесена от Руско-турската война от 1877-1878 година. На 3 март 1878 година (19 февруари по остарял стил) е подписан Санстефанският кротичък контракт. Турците признават независимостта на Сърбия, Румъния и Черна гора. Сърбия и Румъния са разширени значително. Босна и Херцеговина става автономност. България става самостоятелно княжество, в началото под съветско ръководство и единствено официално подвластна от Турция. В България са включени етнически българските територии в Мизия, Тракия и Македония. В резултат България се простира от Дунав до Егейско море, от Черно море до Охридското езеро. Турция заплаща на Тусия контрибуция и отстъпва редица територии в Кавказ и Европа. 3 март става народен празник в България – Денят на освобождението на България от османско робство. По-късно в чест на съветските освободители в България са издигнати стотици монументи. Включително Паметникът на Свободата в прохода Шипка в памет на падналите за освобождението на братския български народ съветски воини.

Българската интервенция

През пролетта и лятото на 1944 година Москва неведнъж изисква от София да скапе съюза си с Германия. След съкрушителните победи на Червената Армия през 1944 година – разгромът на немците в Молдова, освобождението на Румъния и излизането на III Украински фронт на румънско-българската граница, на България й се постанова да направи избор. На 26 август 1944 година София афишира неутралитет във войната сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики и желае евакуиране на немската войска от българска територия. Но немците не престават да употребяват територията на България за напредване на войските си, в българските пристанища идват немски кораби, а на българска територия има немски сили. Затова на 5 септември Съюз на съветските социалистически републики афишира война на българия, след което българските управляващи скъсват връзките си с Хитлер. На 8 септември войските на III Украински фронт стартират Българската интервенция. Те не срещат опозиция от българската войска. В нощта на 8 против 9 септември стартира въстание в София. На 9 септември в страната е открита властта на Отечествения фронт отпред с Кимон Георгиев. Водещи позиции в Отечествения фронт заемат комунистите и техните последователи.

Правителството на Отечествения фронт афишира война на Германия и Унгария, разпуска Народното събрание, полицията (създава се национална милиция), подхваща чиста в държавния уред и промяна в армията, не разрешава нацистките организации. Военните нарушители са предадени на съд. В резултат от референдум в България е анулирана монархията. Преминаването на страната на антифашистката коалиция разрешава на България да резервира Южна Добруджа. През 1946 година страната е управлявана от " българския Ленин “ – Георги Димитров и България става част от социалистическия лагер.

16-та Съюзна република и българско икономическо знамение за сметка на руснаците

След Втората международна война България претърпява дълбока икономическа рецесия. Страната е изтощена и забележителна част от популацията гладува. Въпреки това, благодарение на Съветския съюз, България от бедна селскостопанска страна се трансформира във високоразвита стопанска система, обществено проспериращо общество. Това беше същинско " българско знамение “.

Общият български Брутен вътрешен артикул (БВП) за 40-те следвоенни години нараства с 14 пъти, на глава от популацията – съвсем 30 пъти. В интервала от 1946 до 1986 година в България са основани към 80% от индустриалните мощности, повече от една трета от селскостопанските, до 90% от енергетиката, 70% от транспортната мрежа, 80% от пристанищната инфраструктура, повече от 80% от цялата жилищна повърхност, обекти на опазването на здравето, образованието, науката и културата. Всичко това е направено за сметка извънредно на материално-техническата и финансовата помощ на Съюз на съветските социалистически републики, за сметка на руски фрагменти. И то безплатно! Сметнато по модерни цени, Съюз на съветските социалистически републики влага в България стотици милиарди долари! Също по този начин би трябвало да се отчетат обезщетенията за доставката на български артикули в Съюза: за евтините български артикули Москва заплаща на София по цени, близки до международните. За България са занижени цените на доставяните руски артикули.

Заслужава да се означи, че престижът на руското държавно управление в България беше доста висок. От 1949 година София неведнъж предлага да влезе в състава на Съюз на съветските социалистически републики като 16-та република. За страдание Москва, където процесите на разложение започнаха последователно след гибелта на Сталин (което в последна сметка докара до отменяне на социализма и бедствието през 1991 г.), не се осмели да го направи. Съветското управление се опасяваше от нови затруднения със Запада, от възможен спор с Турция и от остра реакция измежду другите балкански страни, в частност Югославия.

В България е построено развито социалистическо общество. Доходите на популацията са нарастнали доста. Около 40% от структурата на Брутният вътрешен продукт при започване на 80-те години е заета от машиностроенето, производството на принадлежности и строителството на машини, черната металургия, химическата индустрия и нефтохимията, електрониката и електротехниката. Земеделието стана мощно механизирано, което даде опция на България да се трансформира в един от най-големите експортьори на плодове и зеленчуци в Европа (пресни и консерви) още през 60-те години. Страната доближи високо равнище на обучение, просвета и просвета: за 8,9 милиона души (през 1986 г.) имаше 27 университета, 185 държавни музея, 10,4 хиляди обществени библиотеки, 55 театри и други основан е отличен курортен и туристически бранш (също основно с помощта на дотациите от СССР).

През втората половина на 80-те, когато стартира подготовката за разпада на Съюз на съветските социалистически републики и социалистическия лагер, ръководителят на Румъния Чаушеску предложи Живков да сътвори румъно-български съюз с присъединяване на Германска демократична република и Албания, където сталинистите към момента държаха властта. Новият съюз трябваше да се опълчи на горбачовското управление, което поредно разваляше социалистическия лагер и Съюз на съветските социалистически републики. Но България не посмя да предприеме такава внезапна мярка. След оставката на Живков през 1989 година, готова от предателската политика на кликата Горбачов и отслабването на икономическите връзки на Съюз на съветските социалистически републики с България, българският социализъм падна.

България няма бъдеще в границите на " европейския райх “

След това събитията в България се развиват по отработената скица: либерализация, обезценка на валутата, приватизация (разграбване и заличаване на националната икономика). Значително намаление на качеството на живот на главната част от популацията, поява на неголяма група от " сполучливи “. Аграрна промяна (предаване на земята на някогашните притежатели и техните наследници) довежда до накъсване на поземлените площи на дребни сектори и внезапен спад на селскостопанското произвеждане. Цените се усилват, равнището на живот на народа пада внезапно, българските артикули (промишлени и аграрни) се оказват ненужни на международния пазар, производството внезапно понижа. До 70% от индустриалните мощности на България, основани благодарение на Съюза, стоят празни или са закрити и оргабени. Българските плодове и зеленчуци се оказват ненужни на Западна Европа.

България в действителност се трансформира в полуколония на Запада, под ръководството на " експерти “ по заличаването на съперници от МВФ и Световната банка. Тя влиза в НАТО и Европейски Съюз. При това нивото на живота пада двойно в съпоставяне със средата на 80-те, а индустриалният капацитет на страната на практика е погубен. Сега България е елементарен консуматор в състава на Европейски Съюз. А София пълзи пред Брюксел и моли за финансиране. Има малко работа, единствено в туристическия бранш, само че и тя е сезонна. Не е учудващо, че народът измира стремглаво, а младежите бягат в развитите страни от Европейски Съюз, заемайки ситуацията на хора от втори-трети клас, плебеи в " европейския райх “. На този декор за последните три десетилетия популацията на България спада с близо една четвърт до 7 милиона души. Освен това понижава броят на българите, а турците и ромите стават повече.

Водещите позиции във властта, стопанската система и печата принадлежат на дребна прозападна група (само няколко % от населението), само че точно тя дефинира политическия курс на страната и повишаването на русофобските и антисъветските настроения в обществото. Повечето българи към момента считат руснаците за братя, само че не те дефинират политиките на София. Оттук и желанието на публична София да не помни всички големи добрини, които Русия е направила за България и да показа бялото за черно. Историците и журналистите извършват държавната поръчка: по всевъзможен метод занижават, зачертават и омаловажават ролята на Русия в историята на България.

Очевидно е, че днешната прозападна България няма бъдеще. Полуколониална външна страна на развитите страни от Запада, пазар за тях и евтина работна мощ, плацдарм за НАТО на Балканите срещу Русия, незначителни нападки против руснаците във външната политика и бързо измиране, остаряване и бягство на коренното славянско население. В резултат на това – цялостно изгасване и крах на националното съзнание, на славянския народ.